Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14.01.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор Петя Драганова като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 614 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова
молба на И.С. ***, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск
срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, за присъждане на обезщетение в
размер на 1 000 лева, за претърпени от И.С. неимуществени вреди вследствие
от отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за
задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г., издадена от В.А.Д. на длъжност
разузнавач в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което
заповедта е отменена, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че спрямо
него е била постановена Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г.,
издадена от В.А.Д. на длъжност разузнавач в Районно управление – Чирпан към ОД
на МВР – Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, с която заповед е
било разпоредено задържането му срок от 24 часа в помещение за временно задържане
в РУ – Чирпан. И.С. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила Решение
№ 48 от 16.04.2020г. по АНД № 117/ 2020г. по описа на Районен съд - Чирпан,
Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г. е била отменена, като
незаконосъобразна. Ищецът твърди, че в резултат на осъщественото спрямо него
незаконно задържане, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се негативни
емоционални преживявания - физически и
психически дискомфорт поради невъзможността му да ползва по свое усмотрение
баня и тоалетна и да си приготви храна по свой вкус, като появилото се време на
осъщественото задържане чувство на тревожност е дало отражение в ежедневието
му дни наред. С оглед на което
претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в
размер на 1 000лв. за претърпените в резултат на съдебно установената като
незаконосъобразна административна дейност неимуществени вреди.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявения
иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно
изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност. С
подробно изложени съображения обосновава, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането
/претърпени от ищеца неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка на
твърдените вреди с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице рег. № 35/ 25.03.2020г. Счита, че размера на претендираното обезщетение
противоречи на принципа за справедливо обезщетяване. Направено е искане за
отхвърляне на исковата претенция, като неоснователна и в условията на
алтернативност в случай, че искът бъде приет за доказан по основание, да се
присъди обезщетение в минимален размер.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение
за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че не са налице всички материалноправни
предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна
административна дейност. Обосновава, че доколкото претърпените неимуществени
вреди не се предполагат, а подлежат на доказване, а в случая ищецът не е
ангажирал конкретни доказателства за установяване настъпването на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди и че същите са резултат от незаконосъобразно
издадената заповед за задържане, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като
недоказана и неоснователна. В случай, че искът бъде приет като доказан по
основание, счита, че размера на обезщетението следва да бъде определен при
прилагането на чл.52 от ЗЗД и съобразяване характера и тежестта на претърпените
вреди и тяхното проявление във времето и цялостно неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние.
Съдът,
след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид доводите и становищата
на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г., издадена от В.А.Д. на длъжност разузнавач в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, в качеството му на полицейски орган, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето И.С. *** в помещение за временно задържане № 5 на Районно управление – Чирпан. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с опит за грабеж и във вр. с ДП № 375-ЗМ-52/ 15.02.2020г. по описа на РУ Чирпан. Не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата по приложеното АНД № 117/ 2020г., че въз основа на Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г., И.С. фактически е бил задържан от 09.00ч. на 26.03.2020г. до 08.45 часа на 27.03.2020г. И.С.
е оспорил по съдебен ред заповедта за
задържане, като по подадената жалба е образувано АНД № 117/ 2020г. по описа на Районен
съд – Чирпан. С Решение № 48 от 16.04.2020г. по посоченото дело, Заповед за
задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г., издадена от полицейски орган при РУ -
Чирпан, е отменена като незаконосъобразна. Съдът е приел, че постановеното
задържане на И.С. е фактически необосновано от гл.т наличието на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна
мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето М.Б.Д.
– майка на ищеца И.С.. Свидетелката заявява, че след задържането синът й изявил
желание да отиде при нея в Първомай за два – три дни. Чувствал се психически
зле, бил подтиснат. От споделеното от сина й свидетелката разбрала, че И.С. е
изживял кошмарен ден и кошмарна нощ в РУ – Чирпан, без никакви удобства, като й
споделил и че не може да спи спокойно нощем.
Към материалите по
делото е приложено АНД № 117/ 2020г. по описа на Чирпанския районен съд, ведно
с адм. дело № 330/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на осъщественото спрямо него задържане въз основа на
незаконосъобразно постановена Заповед за задържане на лице рег. № 35/
25.03.2020г., издадена от полицейски орган при Районно управление – Чирпан към
ОД на МВР – Стара Загора, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора /юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата молба е подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната
предпоставка по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция
е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като
незаконосъобразен административният акт, от който се твърди, че са произтекли
претендираните за обезвреда неимуществени вреди.
Ето защо съдът приема,
че предявеният иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7
от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Въз основа на установената
по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г.
по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
представлява принудителна
административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като
властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на
чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 от ЗМВР
представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на
административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая по делото е безспорно установено,
че със Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г., издадена от В.А.Д.
на длъжност разузнавач в Районно управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара
Загора, в качеството му на полицейски орган, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето И.С. *** в помещение
за временно задържане № 5 на Районно управление – Чирпан. От доказателствата по
приложеното АНД № 117/ 2020г. по описа на РС – Чирпан се установява и че въз
основа на посочената заповед и на приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР, И.С. фактически е бил задържан от 09.00ч. на 26.03.2020г. до 08.45
часа на 27.03.2020г. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с влязло в сила
Решение № 48 от 16.04.2020г. по АНД № 117/ 2020г. по описа на Чирпанския
районен съд, е отменена като незаконосъобразна. С постановената отмяна с влязло
в сила съдебно решение на издадената срещу И.С. заповед за задържане по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР и на приложената със заповедта принудителна административна
мярка, като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара
Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден
незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на
административна дейност.
Но наличието на другите два от
кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразна административна дейност, съдът приема за недоказано, по
следните съображения:
В
случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца
неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като
такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания - физически и психически дискомфорт поради
невъзможността по време на задържането лицето да ползва по свое усмотрение баня
и тоалетна и да си приготви храна по свой вкус, както и появило се време на
осъщественото задържане чувство на тревожност, дало отражение в ежедневието
му дни наред.
Отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният
характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени
от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната
дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия
или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно
при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е
необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна
административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат
от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се
засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса
следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и
причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика
неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили
само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност,
интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се
презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по
делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният случай в тежест на ищеца
е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в
исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с
отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 35/
25.03.2020г., издадена от полицейски орган в Районно управление – Чирпан към ОД
на МВР – Стара Загора.
В случая съдът приема за недоказани релевираните от ищеца
проявления на твърдените като претърпени от него неимуществени вреди, както и
причинно-следствената им връзка с осъщественото задържане на И.С. в РУ – Чирпан
въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за задържане на лице рег.
№ 35/ 25.03.2020г. Действително психо-емоционалното състояние на личността и преживените
негативни емоции от даден факт, са абсолютно субективни прояви, които са с
различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от
характеристиките на личността. Въз
основа обаче на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
в качеството на свидетел на М.Д.– майка на ищеца, съдът приема за недоказано
наличието на промяна в психо-физичното
състояние на И.С., свързано с негативни емоционални и психически преживявания и
лични страдания, в резултат от незаконосъобразно приложената спрямо ищеца
принудителна административна мярка по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗМВР. Свидетелските
показания на майката на ищеца /че С. се е чувствал психически зле и е бил
подтиснат/, са твърде лаконични и общи, без да се сочат конкретни факти и
обстоятелства като външно проявление и обективен израз на твърдените негативни
последици от гл.т на психо-емоционалното състояние на сина й след задържането.
От тези свидетелски показания не се установяват конкретни негативни емоционални
и психически преживявания на С. като резултат от приложената ПАМ, като сочените
от свидетелката като изживени от сина й „един кошмарен ден и кошмарна нощ“,
представляват субективно мнение на близък роднина на ищеца, неподкрепено от
каквито и да е било обективни данни. Още по-малко свидетелските показания сочат
на конкретни проявления на изменения в психологичното и социално функциониране
на лицето. Ето защо съдът приема, че от страна на ищеца, в чиято тежест е да
докаже при условията на пълно главно доказване както настъпването на вредите,
така и причинно-следствената им връзка с незаконосъобразната административна
дейност, не са ангажирани доказателства за установяване съществуването на тези
две материалноправни предпоставки за възникване правото на И.С. за обезщетение
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Отделно от това както вече беше
посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се
определя естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване
/Решение № 1102/ 09.04.1981г. по гр. дело № 623/ 1981г./. Не всяко неприятно
усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта
изисква да бъдат възмездени. Прилагането на ПАМ по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР и
статута на задържаното лице, неминуемо са свързани и с прилагане на нормативно
предвидените ограничения на правата на лицето по време на 24 часовото
задържане, вкл. „да ползва по свое усмотрение баня и тоалетна и да си приготви
храна по свой вкус“, но не може да се приеме, че тези ограничения са
рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер
на преживени страдания от ищеца, подлежащи на обезщетяване при прилагане на
принципа по чл.52 от ЗЗД. От тази гл. т не би могло да се счете за справедливо
присъждането на обезщетение за твърдените негативни изживявания на ищеца
/физически и психически дискомфорт поради невъзможността по време на
задържането лицето да ползва по свое усмотрение баня и тоалетна и да си
приготви храна по свой вкус и появило се по време на осъщественото задържане
чувство на тревожност/, доколкото не сочат на претърпени болки и страдания,
които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”,
подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални
усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и
обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето, сочещо на
сериозно засягане на неговата личност и достойнство. Изхождайки именно от
разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
в случая не само че не е установено външно проявление и обективен израз на
твърдените вътрешни изживявания, но дори и да са налице такива, същите не дават
основание за присъждане на ищеца на претендираното обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за отрицателните емоционални усещания на тревожност, психически и
емоционален дискомфорт, нарушение на съня и др., още повече че не е установена
пряката и непосредствената им причинно-следствена връзка с приложената ПАМ по
Заповед за задържане на лице рег. № 35/ 25.03.2020г.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че не е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на
всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на Областна дирекция на МВР – Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР –
Стара Загора, поради което предявеният иск се явява недоказан и неоснователен и
следва да бъдат отхвърлен.
При
прилагането на правилото на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.
***, срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора, иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лева,
за претърпени от И.С. неимуществени вреди вследствие от отменената като
незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за задържане на лице
рег. № 35/ 25.03.2020г., издадена от В.А.Д. на длъжност разузнавач в Районно
управление – Чирпан към ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта е отменена, до
окончателното изплащане на сумата, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА
И.С. ***, ЕГН **********,
на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, да заплати на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.