Р Е Ш Е Н И Е
№ 1773/24.9.2019г.
Град Пловдив, 24.09.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на дванадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1843 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ф.С.А. *** против
принудителна административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, наложена на 10.06.2019
г. от Е.Т., водач на блокиращ автомобил, и Б.П., оператор, и двамата служители
на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
Иска се обявяване на нищожността на
оспорената мярка, евентуално отмяната й като незаконосъобразна, като неправилна
и противоречаща на целта на закона, както и присъждане на разноските.
Ответниците оспорват жалбата, като твърдят,
че са изпълняли служебните си задължения и поставената скоба означава, че това
е било правилно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, чиито права и законни интереси са били неблагоприятно засегнати
от оспорената принудителна административна мярка, и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява и това не се оспорва от страните, че на 10.06.2019 г.
жалбоподателят е бил паркирал личния си автомобил марка „Опел“, с рег. № РВ***,
в град Пловдив, на бул. „Марица-юг“, в нарушение на Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив (НРСППППСТГП), заради което е било извършено принудително блокиране на
ППС със скоба от Е.Т., водач на блокиращ автомобил, и Б.П., оператор, и е бил
съставен констативен протокол за принудително блокиране серия № 0044633 (л.10),
в който жалбоподателят е отбелязал, че е платил такса паркинг. След заплащане
на такса от 30 лева (л.11) автомобилът е бил отблокиран.
Представен е талон за паркиране (л.11), от
който е видно, че е била платена дължимата такса за паркиране на 10.06.2019 г.,
за времето от 15.54 часа до 16.54 часа. Следователно основателно е оплакването
на жалбоподателя, че към момента на прилагане на принудителната мярка – 16.05
часа – не е бил изтекъл срокът, за който е била платена таксата за паркиране.
Този факт не е опроверган по никакъв начин от ответниците.
За доказване компетентността на органите,
наложили мярката, по делото са представени заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г.
(л.16) на кмета на община Пловдив, с която на основание чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП
е определено ОП „Паркиране и репатриране“ за звено на община Пловдив, което да
осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране „блокиране на колелото
на неправилно паркирано ППС“ на територията на община Пловдив и заповед № 5а от 17.01.2019 г. (л.17) на
директора на ОП „Паркиране и репатриране“, с която са определени служителите на
ОП „Паркиране и репатриране“, които да използват техническо средство за
принудително задържане и блокиране тип „скоба“ в изпълнение на цитираната
заповед№ 12ОА680 от 23.03.2012 г. на кмета на община Пловдив. Видно от
представените допълнителни споразумения към трудови договори и длъжностни
характеристики (л.18-21), ответниците са в трудови правоотношения с ОП
„Паркиране и репатраране“ към датата на налагане на оспорената принудителна
административна мярка. Всички тези доказателства, обаче, според настоящия
състав не обосновават наличие на компетентност от страна на ответниците да
налагат принудителната административна мярка – принудително
задържане на пътното превозно средство чрез използване на техническо средство
„скоба“.
При тези факти съдът намира, че оспорената
мярка е нищожна.
Съгласно чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП служби за контрол, определени от кметовете на общините,
използват
техническо средство за принудително задържане на
пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Изхождайки от представения талон за
паркиране, съдът намира, че в случая не е била налице хипотезата на чл.167,
ал.2, т.2 ЗДвП за прилагане на мярката, защото към момента на налагане на
мярката жалбоподателят е бил платил дължимата такса за паркиране чрез автомат.
Този факт не е опроверган по никакъв начин от ответниците, поради което следва
да се приеме, че е налице безспорно писмено доказателство за плащане на таксата
за паркиране.
Отделно от това, съгласно чл.27 НРСППППСТГП поставянето на скоба може да се извърши само от
звеното на общината, определено със заповед на кмета на общината на основание
чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на това
законово задължение със заповед №
12ОА680 от 23.03.2012 г. кметът на Община Пловдив е определил ОП „Паркиране и
репатриране“ да осъществява принудителни административни мерки при неправилно
паркиране „блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“ на територията на
Община Пловдив. Т.е., налице е изрично оправомощаване на общинското предприятие
да налага принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП.
В изпълнение на т.ІІ
от заповед № 12ОА680 от 23.03.2012 г., с която кметът е делегирал право именно
на директора на общинското предприятие
със свои заповеди да определи поименно служителите на общинското предприятие,
които могат да използват техническо средство за принудително задържане и
блокиране тип „скоба“, е издадена заповед № 5а от 17.01.2019 г. на директора на
ОП „Паркиране и репатриране“, като ответниците са посочени поименно.
Следователно в случая е спазено изискването
на чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, но само за определяне на съответната служба за
контрол, а в заповедта по чл.27 НРСППППСТГП не са персонализирани конкретните
длъжностни лица, които да използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство. Нормата на чл.35, ал.1, т.1 НРСППППСТГП
е еднозначна – контролът по наредбата се осъществява или от кмета на община
Пловдив, или от определено с негова писмена заповед звено на общината и
длъжностни лица. След като не е довършен фактическият състав за предоставяне на
правомощия за контрол по наредбата, то това означава, че оспорената мярка е
наложена от некомпетентни длъжностни лица. Наличието на длъжностна
характеристика и трудов договор не преодолява липсата на оправомощителна
заповед, тъй като тези писмени доказателства установяват единствено факта на
принадлежност на ответниците към звеното на общината – Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“, но не и оправомощаването им по смисъла на чл.35,
ал.1, т.1 НРСППППСТГП.
Както това е застъпено и в практиката на ВАС,
за да се приеме, че на определено длъжностно лице е делегирано осъществяването
на конкретна административна дейност по силата на упълномощаване, то тази
дейност следва изрично да е посочена в акта за упълномощаване, а не да се
извежда по тълкувателен път (решение № 15846 от 19.12.2018 г. по адм. д. №
2142/2018 г. на ВАС, VII о.).
Предвид всичко изложено съдът намира, че
оспорената мярка следва да бъде обявена за нищожна. С оглед изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя същото като основателно следва да се уважи и на
жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 10 лева за платената държавна
такса, а на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
500 лева на основание чл.38 ЗА, като бъде осъдена община Пловдив да заплати
тези суми. Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК и чл.38 ЗА,
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
по
жалба на Ф.С.А., ЕГН **********,***, нищожността
на принудителна административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 ЗДвП, наложена
на 10.06.2019 г. от Е. С. Т., водач на блокиращ автомобил, и Б. Л. П.,
оператор, и двамата служители на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при Община Пловдив.
ОСЪЖДА община Пловдив да
заплати на Ф.С.А., ЕГН **********,*** (десет) лева, разноски.
ОСЪЖДА община Пловдив да
заплати на К.Д.Г., БУЛСТАТ **********, адвокат от Адвокатска колегия Пловдив,
сумата 500 (петстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: