НОХД № 2/2009г.
по описа на Районен съд-Монтана
МОТИВИ:
Подсъдимият Т.И.Л. xxx
е обвинен в това, че на 28.07.2008г. в с. Габровница, обл. Монтана, отнел от
владението на А. Ф. Т. от същото село движима вещ-радиокасетофон, на стойност 60
лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да го присвои, като
случая е маловажен-престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура-Монтана поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. Излага подробни съображения по
същество в хода на съдебните прения. В пренията по същество, предлага на съда
да постанови присъда “пробация”, като съобразявайки разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 2 от НК определи задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца.
Такова наказание, твърди прокурора, ще постигне целите си за интегриране на
подсъдимия в обществото.
Подсъдимият Л. се признава за виновен. При
условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Служебният защитник на подсъдимия Л. в пледоарията
по същество, пледира, че са налице условията на чл. 194, ал. 3 от НК, където е
предвидено наказание до една година лишаване от свобода, няма долен праг. И тъй
като производството се движи по реда на чл. 370 и сл. от НПК, предлага на съда
да наложи на подзащитният му наказание “пробация”, като задължителните
пробационни мерки бъдат определени за минимален срок.
Производството
се развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1, т. 2 и сл. от НПК-проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени. На основание
чл. 373, ал. 1във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете, без да извършва
разпит на свидетелите и вещото лице. Прочетоха се протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът след като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, и съобрази
доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Т.И.Л. е осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер. На 27.07.2008г. подсъдимият отива на гости на
свидетелката А. Т. от с. Габровница, обл. Монтана, с която са съселяни. Т. го
черпи с кафе, слушат музика. Към 18.30ч. подсъдимият си тръгва, а свидетелката
и съпругът й си влизат в къщата. Същата нощ, подсъдимият Л. се връща при
гостоприемното семейство и извършва кражба на касетофона, марка “С.”, който бил
поставен отвън на прозореца. Занася го в дома си.
На следващата сутрин свидетелката Т. излиза навън
и установява, че касетофона е изчезнал. Отива при кмета на селото и му казва, че
предната вечер у тях е бил подсъдимия. Отиват в дома на подсъдимия Л., който
след като разбира защо са дошли, влиза в къщата и след малко изнася касетофона,
като предава вещта на собственичката.
От изготвената съдебно-оценъчна експертиза е видно,
че стойността на отнетата вещ-касетофон, марка “С.”, употребяван, възлиза на
сумата 60 лв., към момента на извършване на деянието. В заключението на вещото
лице е отразено, че минималната работна заплата за страната към момента на
инкриминираното деяние е 220 лв. и се нанасяла 0.27 пъти в причинената вреда.
При условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се
позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК
и съдът намира, че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки
горното и събраните в процеса доказателства съдът намира, че с деянието си подсъдимият
Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 194, ал. 3, във
вр. с, ал. 1 от НК-на 28.07.2008г. в с. Габровница, обл. Монтана, отнел от
владението на А. Ф. Т. от с. с. радиокасетофон “С.”, на стойност от 60 лв., без
съгласието на собственика и с намерение противозаконно да я присвои, като
случая е маловажен.
За това деяние съдът наложи на подсъдимия Л. наказание
пробация . На основание чл. 42а, ал.
2, т. 1 и т. 2 от НК, съдът определи задължителните пробационни мерки:
1.задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от ЩЕСТ МЕСЕЦА
2.задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
Съдът съобрази, че подсъдимият е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер преди повече от двадесет
години, а и за неговото поправяне и превъзпитание, такова наказание би изиграло
положителна роля.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид
разпоредбите на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 54 и
следващите от НК-за неговата индивидуализация.
За да определи видът и размерът на наказанието, съдът
отчете степента на обществената опасност на конкретното деяние по чл. 194, ал. 3,
във вр. с, ал. 1, във вр. с НК, което е в Глава V-“Престъпления против
собствеността”, в раздел І-“Кражба”.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причини за
извършване на деянието са, желание за облагодетелстване по непозволен начин, безотговорност,
ниско правосъзнание.
Така наложеното наказание съдът намира, че е от
вид и характер да изпълни церлите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК, както по отношение на подсъдимия като го мотивира и занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимият Л. беше присъдена и
същият се осъди да заплати по сметка на ВСС 45 лв. разноски по делото и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед на отразения фактически и
правен разбор на доказателствата, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: