№ 1788
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100503708 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20109/06.12.2023г. по гр.д. № 39431 по описа за 2022г. на Софийски
районен съд, 179-ти състав „Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „Квант Дисплейс”ЕООД, ЕИК ********* сумата от 9719,89лв., ведно със
законната лихва от 21.07.2022г. до изплащането й, представляващи неплатена цена по
договор от 16.09.2019г; на основание на чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1 от договор от
16.09.2019г. сумата от 971,99лв. представляващи неустойка за забава ; на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2428,48лв., представляващи съдебни разноски.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.
№22419/24.01.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „Лайв
Подиум”ЕООД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че
действително страните сключили договора, уговорили цената от 45658,99 щатски
долара и платил 90% от нея авансово. Работата обаче не била свършена по начина
посочен в чл. 4 и чл. 6 от договора. Реално предмета на договора било освен да се
достави и монтира оборудването, то да бъде тествано, въведено в експлоатация и
персонал да бъде обучен да работи с него в срок до 12.12.2019г. Не било установено
това да е изпълнено. Кореспонденция по WhatsApp не била съобразена с уговореното в
1
чл. 9 от договора, уведомленията да се правят в писмена форма , изпратени с куриер
или по електронна поща. Автентичност и авторство на тези изявления не били
установени. На 27.12.2019г. само били доставени в дървени кейсове Лед модулите.
Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля, доведен от ищеца, той бил
служител на ищеца, заинтересован от изхода на делото, показанията му били неточни
и противоречиви.Този свидетел посочил и че монтаж бил извършен едва през юли
2020г без на ответникът да се даде възможност да организира присъствието си.
Следвало да се кредитират показанията на доведения от ответника свидетел, заявил, че
доставка е много по-рано от монтаж, че при монтажа са забелязани дефекти по
дисплея-изгорели пиксели, че тези дефекти и до момента съществуват и са значителни.
Вещото лице по техническата експертиза е установило съществуването на дефекти,
които не са следствие от експлоатацията , а са фабрични. Неправилен бил извода на
вещото лице че били незначителни дефекти. Неправилно районният съд приел, че
панелите били лесно подменяеми. Това били вещи, подлежащи за гаранционно
обслужване и подмяната им изисквала специален инструмент и специална
квалификация, за да се извърши. Копието от протокола за свършена работа
неправилно било приет като доказателство, той не носел подпис на ответника, не
сочел договорка чия е отговорността да пази дисплея до приемането му от купувача .
До днес не били проведени обучения на персонала на въззивника. Протоколът бил
оспорен и истинността му не била доказана. Продавачът не изпълнил задължението по
чл. 329, ал. 3 от ТЗ да уведоми купувача че изпраща стоката на 3-то лице като му
изпрати копия от документите, придружаващи стоката. Едва след това от въззивника
можело да се изисква приемането на стоката. Продавачът не дал възможност на
купувача да прегледа стоката, да се състави протокол за дефекти и същите да бъдат
отстранени. Не бил уведомен за действия по приемане на стоката и неправилно била
прието че е потвърдил действията за същото поради липса на възражения.
Предоговаряне на срокове нямало. Фактурата била издадена половин година преди
твърдяното приемане и така не можело нейното приемане да се цени като пиремане на
изпълнение на договора. Освен това представените дневници по ЗДДС не
установявали приемането на работа без забележки. В срока по договора ищецът нито
доставил оборудването, нито го тествал , нито го монтирал, нито го въвел в
експлоатация, нито обучил персонала, не предоставил документацията на стоката. Не
се дължала неустойка не само защото не било изпълнено задължението на ищеца, но и
защото тази неустойка била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
Уговореният й размер водел до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, била извън типичните й функции. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият- ищец „Квант Дисплейс”ЕООД, ЕИК ********* в предоставения
срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението на районния съд в
2
обжалваната част е правилно. Посочил е, че събраните доказателства установявали че
е изпълнил в цялост задълженията си по договора, както и че въззивникът не бил
направил възражения срещу изпълнението. Доставка и монтаж били установени както
от свидетелските показания, така и от заключението по техническата експретиза-480
бр. модули и компютърно устройство за управлението им. Не било установено кога са
се появили дефекти в 3 от тези модули, а и това било незначително спрямо общото
изпълнение, още повече че вещото лице установило, че това е лесно отстранимо
предвид наличието на резервни части и лесна подмяна на модулите. В деня на
монтажа и в последващ период нямало пречка въззивникът или М.Е. да направят
такива, но едва с отговора на исковата молба такова било направено. Фактурата от
27.12.2019г. била издадена защото няма възражения, за издаването й от
кореспонденцията по WhatsApp се установявало , че въззивникът бил уведомен. Тази
кореспонденция не била оспорена в срок от въззивника. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 152872/21.07.2022г. на
„Квант Дисплейс”ЕООД, ЕИК ********* срещу „Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК
********* с която е поискало от съда на основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ
и чл. 266 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:
сумата от 9719,89лв., ведно със законната лихва от 21.07.2022г. до изплащането й,
представляващи неплатена цена по договор от 16.09.2019г; на основание на чл. 92 от
ЗЗД вр.. сумата от 971,99лв. представляващи неустойка чл. 11, ал.1 от договор от
16.09.2019г. Навело е твърдения, че на 16.09.2019г. с ответника сключили договор за
доставка, инсталиране, организиране на обучение на персонал след което и се
прехвърли собствеността върху светодиоден екран с размери 10м./3м., както и да
достави 10% резервни части за оборудването, като изпълнението се извърши в с
Могилово, винарна „Мидаридаре” срещу цена от 45658,99 щатски долара без ДДС,
платима в лева по курса за деня , като 90% следва да се плати до 10 дни от
подписването на договора, а остатъкът – след изпълнение на задълженията. Срокът за
изпълнение за ответника бил уговорен да е до 12.12.2019г., но поради незавършени
СМР във винарната бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията в този
срок . Направил го при осигурена възможност за същото – на 26.12.2019г. доставил
оборудването, инсталирал го на 17.06.2020г., когато му била осигурил възможност от
представител на собственика на винарната да го направи и тогава имало възможност
стоката да бъде огледана. Изпълнението било прието без възражения и оборудването
се ползвало от винарната, за което бил съставен протокол на 17.06.2020г. За
изпълнението издал фактура на 27.12.2019г., срокът за плащане изтекъл на 02.01.2020,
нямало плащане и така се дължала неустойката за забава по чл. 11, ал.1 от договора за
периода от 03.01.2020г. до подаването на исковата молба, достигната била максимална
3
стойност на същата и затова се претендирала тя -10% от стойността на забавеното
плащане. Претендирало е разноски, включително и тези по обезпечителното
производство.
Ответникът„Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК ********* в предоставения срок е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили договора от
16.09.2019г. и платил 90% от сумата. Уговорката в договора съответствало на
правилото на чл. 329 от ТЗ – доставката и предаването на стоката да се направи на
посочено от него трето лице – М.Е.ЕООД, който бил собственик на винарната в с.
Могилово. Срокът за изпълнение бил 12.12.2019г., нямало постигнато съглашение за
промяна на този срок, нямало и обективна невъзможност за ищеца да изпълни
задълженията си в срок. Не бил уведомен за доставка на 26.12.2019г. , не му били
предадени документите за стоката и оспорвал извършването й. Нямало приемане на
17.06.2020г., не бил уведомяван за изпълнение и до днес не бил поканен да плати
сумата. Издадената на 29.12.2019г. фактура била много преди твърдяното изпълнение.
В срока по договора не било изпълнено нито едно от задълженията по договора –
нямало доставка, монтаж, тестване, въвеждане в експлоатация на оборудването,
обучение на персонал. Протоколът от 17.06.2020г. бил неистински, а и бил неотносим
към делото, защото бил подписан от трето лице, което не било страна по договора. В
първото заседание, проведено пред СРС е посочил че има некачествено изпълнение-
имало дефекти по пиксели на лед екрана и техниката не функционирала. Заявил е в
предоставения от СРС срок , че не възразява да се приемат снимките за
кореспонденция по WhatsApp, оспорва протокола от 27.12.2019г. – дата и истинност.
Претендирал е разноски.
С определението по насрочване на делото районният съд е обявил за безспорни
обстоятелства, че между страните е сключен договор на 16.09.2019г.- със съдържание
посочено в исковата молба и ответникът е платил на ищеца 90% от сумата по него
авансово.
По делото е приет неоспорен от страните, носещ подписи положен за тях договор
от 16.09.2019г., оферта, съгласно който Квант Дисплейс”ЕООД се е задължило да
достави , инсталира, организира обучение и прехвърли собствеността върху светоиден
екран с размери 10м/3м. по спецификация по оферта от 07.06.2019г. и 10% резервни
части от оборудването – 3 кв.м. срещу задължение на Лайв Подиум”ЕООД за заплати
сумата от 45658,99 щатски долара без ДДС по курса за лева за деня в срокове, както
следва: 90% от сумата до 10 дни от подписването на договора и 10% от сумата в срок
от 5 дни от инсталиране, пускане в експлоатация , обучение на персонала и приемане
от купувача. Съгласно чл. 4 от договора доставката и монтажа на оборудването и на
резервните части е 60 работни дни след плащането на 90% от цената и ако този срок се
спази, то до 12.12.2019г. следва да се извърши тестване, въвеждане в експлоатация и
обучение на персонала. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора с извършването на
4
доставката, монтажа , пускането в експлоатация и прехвърлянето на собствеността
върху оборудването продавачът е изпълнил задълженията си, но прехвърлянето на
собствеността настъпва след подписването на протокола за предаването , подписан от
двете страни и плащането на сумата по договора, едва тогава риска от повреда или
загуба на оборудването преминава върху купувача, протокол се подписва от
представители на страните. Уговорен е срок от 2 години гаранция за оборудването
считано от протокола за предаването, като продавачът съгласно чл. 5 от договора се е
задължил да предаде на купувача цялата техническа литература, инструкции ,
гаранции и друго във връзка с оборудването. Съгласно чл. 9 всички уведомления
между страните са в писмена форма. Съгласно чл. 11, ал.1 от договора при забава на
плащане купувачът дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за забава за
ден , но не повече от 10% от размера на забавеното плащане. Съгласно чл. 11, ал.2 от
договора при забава на продавача той заплаща на купувача обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден на забавянето, но не повече от 10% от
стойността на договора. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора доставката и монтажът
следва да се извършат във винарна Мидалидаре, с. Могилово.
Приета е фактура № 137/18.09.2019г., извлечение от банкова сметка, съгласно които
на 1.09.2019г. Лайв Подиум”ЕООД е наредило по сметка на Квант Дисплейс”ЕООД
сумата от 88016,08лв. като авансово плащане по договора от 16.09.2019г.
Приета е издадена от ищеца на ответника фактура № 150/27.12.2019г. ,неносеща
подпис за ответника, за сумата от 9719,89лв., представляваща окончателно плащане
по договор от 16.09.2019г.
Приет е протокол от 17.06.2020г., носещ подпис за представители на ищеца и на
„М.Е.ЕООД, съгласно който на 26.12.2019г. е бил доставен, а на 17.06.2020г. ищецът е
предал във винарна Мидалидаре, с. Могилово инсталиран и доставен светоиден екран
30 кв.м., резервни части – светоиден екран 3 кв.м. ; кейсове, процесор, кабели-
електрически и сигнални, ел.табло, като представителят на М.Е.ЕООД не е имал
възражение за качество и количество.
Приет е протокол от 27.12.2019г., носещ подписи за представители на ищеца и на
М.Е., съгласно който на 27.12.2019г. „Квант Дисплейс”ЕООД е предало на М.Е. 66 бр.
лед монитори и резервни части.
Приети са снимки на разговори по WhatsApp, за които по делото не се спори, че са
между управителите на страните /оспорване във въззивна жалба е преклудирано/,
сочещи че към 14.06.2020г. екран е монтиран, но има указание от доставчика веднага
да се опакова с найлон до приключване на строителните работи, като на искане за
посочване на място на транспортиране е посочен М.Е. и винарната в с.Могилово, а за
контакт- А.А., провеждани са разговори какво захранване да се предвиди за
оборудването в периода декември 2019г. – февруари 2020г. , на снимка от 13.06.2020г.
5
се виждат двама човека, извършващи свързване с кабели на техника, на снимка от
14.06.2020г. се вижда че е изпратено видео-съобщение; на 10.06.2020г е посочено, че
трябва да вземат решение къде да позиционират екран.
Приети са уведомления за приемане на справки по ЗДДС на Лайв Подиум” ЕООД
Разпитан по делото св.В.П. е заявил, че работи при ищеца като сътрудник,
началникът му – Д.М., му казал, че до края на 2019г. трябва да транспортират екраните
в „М.Е.ЕООД , свидетелят на 27.12.2019г. ги закарал , за което имало протокол. На
място доколкото помнел имало технически ръководител на М.Е., само представители
на тази фирма били на обекта тогава. Тогава ремонт на залата още не бил приключил и
затова не монтирали екрана, само го превозили и го оставили там на техен склад.
Залата се строяла, трябвало да правят облицовка през декември 2019г. В началото на
лятото – юни, юли 2020г. свидетелят монтирал екрана, тогава вече всичко било готово
за монтирането му. Тогава била пандемията, всичко било затворено, не можело да се
пътува, възможно било това да е причината да го монтират едва през юни-юли 2020г .
Чувал бил за господин Д., но не знаел, че дружеството е Лайв Подиум”. Видял Д. на
обекта при монтирането на екрана и когато го стартирали да свети, екрана работел. Не
бил чул Д. нещо да каже, да възрази. Тогава имало и представители на М.Е., те също
гледали ,че екрана работи и свети, не бил чул те да отправят възражения. За този екран
и след това не бил чул някой да има оплаквания в последствие. Можели да монтират
екрана още когато го транспортирали, ако им били дали възможност за същото. Не
бил присъствал и не бил чувал да има обучение за ползване на екрана. След като
екранът се настроел, трябвало само да се покаже на човек как на компютъра се слага
клип, филм, за да може да се покаже на екрана. Не бил чувал да имат такъв
ангажимент.
Разпитан по делото св. М.М. е заявил, че работи в М.Е. като асистент-технолог и е
доверено лице на управителя, отговарял за цялата организация на работата във
винарната. Лед - екран в новата винарна бил монтиран през юни-юли 2020г., не помнел
кога е доставен. „Лайв Подиум“ им доставяли цялата техника за мултимедия, те били
подизпълнители на Квант Дисплейс” Свидетелят присъствал при монтажа, имало
дефекти по дисплея-изгорели пиксели, не работели цели панели и до днес не се
установило и панела продължава да има дефекти. Доставили били резервни части.
Видял подписаните от управителя протоколи, те били със задна дата от 2020г.
Управителят ги бил подписал на доверие, защото „Квант дисплейс” били фирма, която
работи с „Лайв Подиум”. Доставката била планирана за декември 2019г., към този
момент винарната била вече построена, не се извършвали строително-монтажни
работи във винарната тогава, възможно е да са правени козметично неща за
довършване, но те нямали отношение към монтажа на екрана. Имало осигурено
електрическо и токово захранване. Панелът бил разположен в туристическата част на
винарната, до туристическия вход. Туристическата част и производствената част на
6
винарната били в една сграда, свидетелят обикновено бил в производствената част, но
бил и във винарната. Лед-екран бил на земята, на него се презентирала част от
мултимедията за туристите. През декември 2019г. те вече работели. Свидетелят
присъствал частично на монтажа, Мидалидаре Естейт не било приемало работа,
защото нямало отношения с „Квант Дисплейс“, а имало отношения с „Лайв подиум“.
Не помнел дали Я. Д. е бил по време на монтажа, вероятно присъствал. Свидетелят
бил уведомен от управителя на М.Е. за монтажа, вероятно го знаел от Я. Д., който
свидетелят предполагал , че е уведомен за монтажа. Екип от момичета водели
винените турове, те били обучени от Ай-Ти поддръжката на фирмата как да работят с
екрана и с помощта на Я.. Екранът в момента се ползвал. Казал на „Лайв подиум”, че
има проблем. Дефектите били установени веднага след монтажа, виждали се. Имало
места, които не светят; места, които светели дефектно с разместване на светлината.
Дори човек със слаба обща култура можел да види, че нещо не е наред. Монтаж бил
извършен от „Квант дисплейс”.
С прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза вещото лице
след запознаване с документи по делото и посещение на винарната „Мидалидаре” в с.
Могилово е посочило, че на 02.02.2023г. във винарната е монтирана техниката по
договора , представляваща светоиден екран поставен на пода, той бил модулен и
можел да изобразява различни картини и цветни ефекти. Посочил е, че всеки модул е с
размери 250мм. / 250мм., които били инсталирани в рамка на пода 3м/10м, общо 480
броя модула на 30 кв.м. Подробните характеристики на панелите и картите за
управлението им били посочени на интернет-страницата на производителя Creuview.
При огледа установил , че 3 бр. модула имат повреди – несветещи диоди или светещи
в друг цвят диоди, които не могат да се управляват. По оферта броя на модулите били
640, но площта на която трябвало да се монтират и на която са монтираните на място
съответствали била 30 кв.м. Видимо отделните панели отговаряли на офертата Не
можело да се каже кога са повредени трите модула. Такава повреда се отстранявала
сравнително лесно - заменял се панел с друг. Зависело от производителя дали може
сам да ги отстрани потребителя. Отстраняването на повредата можело да се постигне
и със смяна на светодиода с поялник, но зависело от вносителя дали е регистриран
като официален сервиз или не. Такива части се намирали на пазара и можело да се
сменят. Предоставените резервни части би следвало да са подходящи Не бил видял
монтажа и не можел да каже на какво се дължи повредата, но от опита си като
сервизен специалист предполагал, че тази повреда не е резултат от експлоатацията,
защото ако била, то щяло да има неравност , механична повреда – някой да е изпуснал
нещо, стъпил и т.н., а такава не установил да има. Дали са същите можело да се
установи по снимки. Тестове се правели от точно определени цветове, за да се види
дали всеки елемент работи. Обучението трябвало да включва такова за безопасност,
отделно следвало да включва как да се щадят, тоест как да се използват модулите;
7
друга част от обучението трябвало да е как се управляват. При посещението на
вещото лице във винарната се подготвяли за концерт, вещото лице имало достъп до
двама служители, единият бил довереното лице на управителя и той пуснал на вещото
лице тестовете. Вещото лице установило, че този служител има умения за
елементарните операции –можел да пусне тестовете, можел да пусне различни
цветове, вещото лице останало с впечатление че може да работи с апаратурата, но не
знаело, дали е бил обучен за другите неща.Тестовите програми били различни,
включвали различни по големина елементи и целия спектър цветове.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно основание на чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 327 от ТЗ и
чл. 266 от ЗЗД вр. и чл. 92 от ЗЗД – претенция за осъждане за изпълнение на поето с
смесен договор, включващ елементи на договор за продажба и договор за изработка
задължение за заплащане на цена на доставена стока и на възнаграждение, както и за
заплащане на неустойка за забава на плащането му.
Съдът приема за установено по делото, че на 16.09.2019г. страните са сключили
валиден договор , съдържащ елементи на продажба и на изработка, съгласно който
Квант Дисплейс”ЕООД се е задължило да достави , инсталира във винарна
Мидалидаре” в с. Могилово, организира обучение и прехвърли собствеността върху
светоиден екран с размери 10м/3м. по спецификация по оферта от 07.06.2019г. и 10%
резервни части от оборудването – 3 кв.м. срещу задължение на Лайв Подиум”ЕООД за
заплати сумата от 45658,99 щатски долара без ДДС по курса за лева за деня в срокове,
както следва: 90% от сумата до 10 дни от подписването на договора и 10% от сумата в
срок от 5 дни от инсталиране, пускане в експлоатация , обучение на персонала и
приемане от купувача, авансовата сума е платена на 19.09.2019г. Тези обстоятелства не
са спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото неоспорени от страните
договор, фактура и извлечение от банкова сметка.
Съдът приема за установено по делото, че стоката по договора е доставена на
посоченото от купувача място за изпълнение – винарна Мидалидаре, с. Могилово, на
27.12.2019г., а инсталирането и тестването й е приключило на 17.06.2020г. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото протоколи от 27.12.2019г. и от
07.06.2020г., от неоспорените по делото снимки на разговори по WhatsApp, проведени
8
между управителите на страните, както и от събраните по делото гласни
доказателства, които в тази част са еднозначни и съдът кредитира като неопровергани
от останалите доказателства по делото. Протоколите сочат, че както стоката, така и
инсталирането й са предадени от ищеца на представител на М.Е.ЕООД и той не е имал
възражения срещу същото. Тези протоколи са оспорени от ответника по авторство,
дата и вярност, но от събраните по делото гласни доказателства тези обстоятелства се
установяват. Показанията на доведен от ответника свидетел М., сочат че протоколи за
приемането на стоката и на работата по инсталирането той е виждал в офиса на
управителя на М.Е.ЕООД, който му е казал за тях и че той ги е подписал. Така
автентичността на протоколите съдът приема за установена по делото. Датата на
извършване на дейностите – доставката на 27.12.2019г., инсталирането на 17.06.2020г.,
е установена от събраните по делото гласни доказателства, които в тази част са
еднозначни. Двамата разпитани свидетели са посочили, че монтажът е бил юни-юли
2020г., свидетелят П. е посочил, че той е доставил стоката на 27.12.2019г. Няма
основание да не се кредитират тези показания, защото те са резултат от личните
впечатления на свидетелите, те са доведени от насрещните страни, но същевременно
съвпадат за тези обстоятелства. Действително, св. М. не е посочил кога е доставена
стоката, но е обяснил че не си спомня това обстоятелство, тоест не е заявил, че тя е
била доставена в друг момент, но същевременно е посочил че е доставена. Тази дата е
посочена ив двата пирети протокола. Показанията на св. П. за двете дати, както и
показанията на св. М. за датата на монтажа са подкрепени от приетите по делото
снимки от комуникация по WhatsApp , поради което и следва да се кредитират.
Снимките от разговорите по WhatsApp са представени от ищеца в първото проведено
съдебно заседание с твърдения, че те са между управителите на страните. В
предоставения срок – второто съдебно заседание, ответникът е посочил, че няма
възражение те да се приемат. Така твърденията на ищеца, че разговори по WhatsApp с
такова съдържание между посочените от него лица на посочените в документите дати,
не са оспорени, поради което и съдът приема, че няма пречка същите да се ценят като
доказателства за посочените в тях факти. Така от тези документи съдът приема за
установено, че на 17.06.2020г. стоките вече са били инсталирани. От тези
доказателства съдът приема за установено и че ответникът е бил уведомен за
изпълнението на ищеца. Те установяват, че купувачът е посочил като човек за
контакт в мястото на доставката и монтажа на стоката А.А., а по делото не се спори,
че това е управителят на М.Е.ЕООД. Същевременно протоколът от 17.06.2020г., сочещ
че доставката е направена на 27.12.2019г., а монтажът на 17.06.2020г. и няма забележки
за същото, се установи по делото по съображения изложени по-горе, че е подписан от
управителя на М.Е.ЕООД-А.А.. Така събраните доказателства обосновават извод, че
купувачът е посочил лице, на което трябва да предаде изпълнението по договора и
ищецът се е съобразил с тези указания. Следва да се посочи, че от комуникацията по
9
WhatsApp се установява, че управителят на купувача –Я. Д., е знаел за различните
етапи от изпълнението на договора – коментирано е каква ел. инсталация е
необходима за монтажа, изпратени са му снимки от 13.06. за извършения вече монтаж.
Показанията на двамата разпитани свидетели, сочат че Я. Д., който е управител на
ответника, е присъствал на монтажа и тестването на оборудването. В този смисъл са
категоричните показания на св. П. , извършил монтажа и тестването . В тази насока са
и показанията на св. М., който не е бил категоричен, но е изказал предположение, че Я.
Д. е знаел и присъствал на монтажа, обяснявайки това свое предположение с това, че
Д. е трябвало да уведоми управителя на М.Е. кога ще бъде монтажа. При така
събраните доказателства съдът приема, че по делото е установено, че управителят на
купувача е знаел кога ще се извърши монтажа и тестването и е присъствал на същото.
Показанията на св. П. макар и дадени от служител на ищеца следва да се кредитират
като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, последователни,
резултат от личните впечатления на свидетеля. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че ответникът по исковете последователно е твърдял, че стоката по договора е
следвало да се предаде на трето лице – М.Е.ЕООД , което е допълнително основание
да се приеме, че управителят на това дружество е било лицето на което стоката, а и
работата е следвало да се предадат. Точно управителят на това дружество е установено
по делото, че е пописал протокола от 17.06.2020г., сочещ че стока е доставена на
27.12.2019г., а монтаж е извършен на 17.06.2020г. и няма забележки за същото. Следва
да се посочи, че независимо , че с договора страните са посочили, че приемането на
работата и стоката следва да се установи с писмен протокол, няма пречка това
изпълнение да се установи с други доказателствени средства. Това е така, защото ГПК
не поставя ограничения за установяване на това обстоятелство.
По делото не се твърди и не се установява своевременно срещу стоките и монтажа
им да са направени възражения от купувача по отношение на качеството. Свидетелят
П. е посочил, че не е чул да има такива възражение, а той е монтирал оборудването.
Св. М. е посочил, че имало видими дефекти, установени още при монтажа, но не
направили възражения пред ищеца Квант Дисплейс” защото нямали отношения с тях.
Така съдът приема за установено по делото, че срещу доставени от ищеца вещи и
извършена от ищеца работата не са били направени своевременно възражения за
качество по смисъла на чл. 195 и на чл. 265 от ЗЗД. Следва да се посочи, че
възражения срещу качеството на стоката и на работата не са направени и с отговора на
исковата молба. Едва в първото проведено пред СРС съдебно заседание ответникът е
посочил конкретни дефекти на стоката, но това възражение вече е било преклудирано -
аргумент от чл. 133 вр. с чл. 131 от ГПК. При така възприето съдът приема, че
установеното от заключението по техническата експертиза съществуване на дефект на
три от панелите на екрана остава без решаващо значение по делото.
Доколкото вещото лице по техническата експертиза е посочило, че подробните
10
характеристики на панелите и на картите за управлението им са общодостъпни на
интернет-сайта на производителя им, то съдът приема че за изпълнение на
задълженията по договора продавачът не е било необходимо да разпечата същата и да
я предостави на купувача. Не е посочено от ответника конкретно кой документ не му е
предаден от ищеца и не е установено по делото съществен такъв да не му е предаден.
По делото не е установено обучение на персонала да е извършено от ищеца. Такова
задължение е уговорено с чл. 4 и чл. 1 от договора. Съдът приема обаче, че това е
несъществено неизпълнение на задълженията по договора. За този извод съдът
съобрази клаузите на договора. При тълкуване на чл. 6, ал.1 и чл. 5 от договора по
правилата на чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че обучението не е съществено задължение
по договора. Съгласно тези клаузи продавачът е изпълнил задълженията си по
договора с осъществяването на доставката, монтажа и пускането в експлоатация,
прехвърлянето на собствеността върху оборудването. С тези разпоредби не е посочено,
че условие да се приеме договора за изпълнен е да е извършено и обучение на
персонала. Така, при тълкуване на волята на страните съдът приема, че това
неизпълнение на задължението по договора не е съществено. Към горното следва да
се добави, че по делото не е установено и такова обучение да е било необходимо. За
този извод съдът съобрази показанията на доведения от ответника свидетел М.,
посочил, че с оборудването се работи , обучението било извършено от техните
специалисти и с помощта на управителя на купувача-Я.. Тези показания съдът
кредитира като логични , резултат от личните впечатления на свидетеля. Те
установяват, че управителя на купувача е знаел как се работи с оборудването, тоест
не е имало нужда от допълнително обучение. Такова знание се установява от тези
показания че са имали и служители на „Мидалидаре Естейт“ ЕООД. При съобразяване
на заключението по техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира, се
установява, че свидетелят М., който се е определил като довереното лице на
управителя на М.Е.ЕООД, е можел да работи с оборудването – основните операции с
него, което обосновава извод, че проведеното обучение от Я. и служители на
винарната е било достатъчно, тоест не е било необходимо такова да се провежда от
ищеца.
Възраженията на ответника по исковете , основани на неспазването на срока за
изпълнение по договора съдът приема, че не са от естество да обосноват извод, че
исковете са неоснователни. В случая стоката и работата са приети, установява се от
събраните по делото доказателства, че те се използват в мястото, в които са доставени
и монтирани, не е установено същите да са страдали от недостатъци, възражение за
които да са направени своевременно. Забавеното изпълнение би могло да обоснове
основателност на претенции на купувача, основание на които е тази забава, но такива
не са въведени по делото. Тази забава не може да доведе до извод, че предявените
искове са неоснователни.
11
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд по иска за
главницата е правилно и като такова следва да се потвърди.
По иска за неустойка:
Съдът приема за установено по делото, че с договора от 16.09.2019г. страните са
постигнали валидно съглашение за заплащане на неустойка за забава от ответника на
ищеца при забава на плащанията, която неустойка е в размер на законната лихва за
забава на ден върху забавената сума, но не повече от 10% от забавената сума. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл. 11 , ал.1 от договора , носещ подпис за страните.
Тази клауза съдът приема че не противоречи на добрите нрави, доколкото е съобразена
с въведеното от законодателя като размер обезщетение за забава. Неустойка е
въведена и в тежест на продавача при забава на изпълнението му по договора с
разпоредбата на чл. 11, ал.2 от договора, която е в по-голям размер от тази за купувача,
защото е обвързана не със стойността на забавената работа, а с цялата стойност на
договора, поради което и съдът приема, че купувачът не е поставен в по-
неблагоприятно положение от това на продавача.
Претенцията за неустойка ищецът с уточнителната молба е посочил, че е за период
от 03.01.2020г- до 21.07.2022г., като с исковата молба е посочил, че претендира 10% от
стойността на забавеното плащане, защото този процент бил достигнат една година
след началото на периода на забавата.
В случая съдът приема, че изпълнението по договора е извършено на 17.06.2020г.,
поради което и в забава на плащането ответникът е изпаднал 5 дни след това –
съобразно съглашението по чл. 3, ал.2 от договора. Доколкото 10% от стойността на
забавеното плащане е достигнато преди края на периода, за който се претендира
неустойката, което не е спорно по делото, то съдът приема, че иска за неустойка е
основателен и правилно е уважен от районния съд.
Приетата по делото фактура от 27.12.2019г., дневниците за продажби не са от
естество да обосноват обратен извод. Това е така, защото фактурата е издадена от
ищеца много преди установения по делото момент на изпълнението на задълженията
по договора, не е подписана от ответника и така не е от естество да установи , че в
по-ранен момент е настъпила забавата на ответника да плати процесната сума.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на районния съд, то решението на СРС в тази обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в
тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от
1300лв. представляващи платено възнаграждение за адвокат за производство пред
СГС.
12
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20109/06.12.2023г. по гр.д. № 39431 по описа за
2022г. на Софийски районен съд, 179-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Лайв Подиум”ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Квант
Дисплейс”ЕООД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
1300лв. /хиляда и триста лева/, представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13