№ 25133
гр. София, 09.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20241110162218 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от А. Н. И. срещу „Стик-Кредит“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр.
чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние
№ 923754 от 23.01.2023 г. – поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата на
чл. 29 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение - поради противоречието й със
закона, със добрите нрави и евентуално като неравноправна по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника „Стик
Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 923754 от 23.01.2023 г. за предоставяне в полза на А. И. на
паричен заем в размер на сумата от 450 лева със задължение за връщането й в срок от 30
дни, при годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %.
Посочва се, е общата подлежаща на връщане сума по договора възлиза на 463,50 лева.
Твърди се също, че в клаузата на чл. 19 от договора е предвидено вземането по кредита да
бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условия, посочени в ОУ или с банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 29 от
договора за кредит при неизпълнение на задължението си по чл. 19 – за предоставяне в срок
на обезпечение, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка в размер от 0,9 % от
стойността на усвоената заемна сума за причинените вреди на кредитора, като е предвидено
разсроченото й изплащане, заедно със съответната погасителна вноска. В исковата молба се
твърди, че ищцата не е предоставила такова обезпечение, поради което й е начислена
неустойка в размер от 99 лева, при което общата подлежаща на връщане сума възлиза на
562,50 лева, която И. заплатила в полза на кредитора. Ищцата оспорва действителността на
процесния договор, намирайки, че същият не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК
поради неспазване на предвидената от закона форма и конкретно на нормативно
предвидения шрифт на текста на договора. Наред с това счита договора за нищожен поради
липсата на съществен елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
годишният процент на разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е
посочен единствено като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото
изчисляване, конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора
разходи и такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е
грешно посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия
1
максимален размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищцата намира, че в пряко
нарушение на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК „Стик Кредит“ АД не е включило в
ГПР разходите за заплащане на договорната неустойка, която по същността си представлява
печалба за кредитора – надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително
заложен и обуславя сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия
разход по кредита. В случай на нейното включване в размера на ГПР последният се явява
многократно над допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. При
условията на евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е валиден,
ищцата оспорва действителността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща
заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно
обезпечение в размер от 0,9 % от отпуснатия кредит, поради противоречието й със закона,
заобикаляне на императивни законови разпоредби и противоречието й с добрите нрави.
Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на
заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че в случая
неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с оглед
поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят
същите, е налице изначална невъзможност за потребителя да осигури обезпечението в
краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Тази неустойка
обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се
обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищцата излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по
реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения А. Николова отправя искане за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 923754 от
23.01.2023 г. – поради противоречието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от
същия, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение – поради противоречието й със закона, с
добрите нрави и евентуално като неравноправна. Претендира присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Стик-
Кредит“ АД, чрез пълномощника си адв. Х.Н., оспорва исковите претенции като
неоснователни. Не оспорва и признава, че между ответното дружество, като кредитор и
ищцата А. Н. И., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
792133 от 14.02.2022 г., по силата на който на И. е предоставена заемна сума в размер от 450
лева, която същата следвало да върне заедно с договорна лихва, при условия и срокове,
съгласно погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен в търговски
обект на дружеството-кредитор, след подаване на писмено заявление от ищцата за
отпускане на потребителски кредит. Излага, че на ищцата е предоставена преддоговорна
информация, включваща Стандартен европейски формуляра (СЕФ) и Общи условия., след
запознаването с която И. е изразила съгласието си за сключване на договора. Изтъква се, че
въз снова на това съгласие на същата е представен проект на договор за потребителски
кредит и след запознаване с клаузите му ищцата го е одобрила и подписала. Последвало
предоставяне от „Стик Кредит“ АД на заемната сума в брой след подписване на разходен
касов ордер от 23.01.2023 г. Изяснява се, че в изпратения на ищцата проект на договор за
кредит и приложенията към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на
главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по
кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил,
подписвайки договора на 14.02.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и
2
не е събирана неустойка по реда на чл. 19 от договора, както и, че тази клауза е
действителна, като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката
е самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то
спрямо същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в
съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг
начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде
изпълнено задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който е
могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не
води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира
причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищцата. Посочва се, че няма
законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не
противоречи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да
бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата
хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от А. И. на договорното
обезпечение, доколкото последната е имала възможността първо да осигури последното и
след това да сключи договора. По отношение на ГПР по договора в отговора на исковата
молба се посочва, че същият включва следните разходи: главница, договорна лихва и срокът
на договора, като са взети предвид следните допускания: страните ще изпълняват
добросъвестно,в срок и в пълен обем задълженията си по договора.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 4, вр.
ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП, както следва:
В тежест на ищцата е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за потребителски кредит № 923754 от 23.01.2023 г., неговото конкретно съдържание – права
и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на договорно задължение
за представяне на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорената договорна клауза, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидената в договора неустойка, съответствието й с
добрите нрави, че последната не поражда задължение за насрещната договаряща страна
поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищцата А. Н. И., в качеството й на кредитополучател и ответното
дружество „Стик-Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за
потребителски кредит № 923754 от 23.01.2023 г., по силата на който на ищцата е
предоставена в кредит паричната сума от 450 лева – в брой, наличието на клауза в същия,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради непредставяне в срок на
договорно обезпечение, както и, че при определяне на посочения в договора размер на ГПР
са включени като компоненти главницата и договорната лихва.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
С оглед конкретно проведеното оспорване с отговора на исковата молба и
3
разнопосочните твърдения на страните относно начисляване на процесната договорна
неустойка като задължение на ищцата, следва да бъде допуснато изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по формулираните в исковата молба въпроси.
Искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на счетоводни справки за извършените плащания по договора, в частност
платежни нареждания за погасени вноски, от една страна съдът намира за неотносимо към
предмета на предявените установителни искове, насочени към прогласяване нищожността на
договора за потребителски кредит, евентуално на конкретна договорна клауза, а от друга за
ненеобходимо, предвид допускане на експертизата и конкретно формулираните към същата
въпроси.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищцата препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата изслушване на съдебносчетоводна експертиза по
въпросите, формулирани в искова молба, като вещото лице при отговора на въпрос №
3 посочи какъв е размерът на ГПР по договора и какви компоненти са включени при
определянето му и какъв би бил размерът му в случай, че при определянето му бъде
включено и вземането за неустойка.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на „Стик-Кредит“ АД
по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи описаните в исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
4
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5