Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25
гр.
Свищов, 24.02.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свищовски районен съд в публично съдебно заседание на 25.01.2012г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА
при секретаря
Г. И., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 145/ 2011 год. по описа
на съда ,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът "УНИПУЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление С. Ш. общ. В. Търново, представлявано от пълномощника адвокат Л. Н. – К. от АК – В. Търново, твърди, че на 14.05.2010г. между страните по делото е сключен договор за доставка и монтаж на плувен басейн. По силата на договорни клаузи купувачът се задължил да плаща уговорените вноски съгласно приложена схема на плащанията по чл. 2, ал. 2. Купувачът спрял плащането на вноските, като общият размер на задължението му е 11 550 лв. В допълнителна молба от 17.06.2011г. (л. 45 от делото) се посочва, че по ч. гр. дело № 1277/ 2010г. по описа ан Свищовския районен съд е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, който е възразил писмено. Моли съда да признае за установено съществуването на вземане срещу ответника в полза на ищеца в размер на 11 550 лв – главница, включваща сумата от 6 050 лв – частично неплатена сума при доставка на 2 бр. басейни (овален басейн с размери 10.00×20.60×1.50м и детски басейн с размери ф 3.00 × 0.60 м преди монтажа на 15.08.2010г. и сумата 5 500 лв – изцяло дължима след извършване на пусковите проби на 23.08.2010г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 11 550 лв от 17.12.2010г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане, както и за сумата 231 лв – разноски по заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Ш. Д.М. в депозирания отговор по чл. 131 от ГПК сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен, тъй като е преждевременно предявен. Заявява, че ищецът не е доставил система за джакузи с отделна помпа, поради което претенцията да се заплати цялата сума по посочената в договора втора вноска е преждавременно предявена, тъй като не е доставено цялото обрудване по договора. Твърди, че пускови проби никога не са били извършено, тъй като ищецът не е довършил монтажа на договорения басейн. Ответникът е наел друга фирма за довършването на басейна, поради което сочи, че задължението му по договора следва да се намали на основание чл. 195, ал. 1 от ЗЗД със сумата 6840 лв – стойността на довършителните работи. Посочва, че е налице виновно неизпълнение на договора между страните от страна на ищеца. Съгласно раздел ІV, т. 1 от договора ищецът дължи неустойка в размер на 5 % от общата продажна цена от 55 000 лв, която възлиза на 2 750 лв и за тази сума предявява насрещен иск срещу ищеца. Моли съда да осъди ищеца да му заплати сумата 2 750 лв неустойка за виновно неизпълнение по договора за доставка и монтаж на плувен басейн, ведно с направените разноски.
В допълнителна молба до съда (л. 40 от делото) конкретизира претенцията си, като твърди, че претендира неустойка по раздел ІV, т. 1 от договора относно неизпълненото задължение за монтаж на доставеното оборудване и доставка на оборудване по пет позиции за срока на неизпълнението от 01.08.2010г. до 15.11.2010г. – датата на констативния протокол, установяващ неизпълнението, а относно неизпълненето задължение за доставка на система за джакузи от 01.08.2010г. до датата на завеждане на насрещния иск в съда.
Ищецът по първоначалния иск в дадения от съда срок депозира отговор по насрещния иск, като твърди, че клаузата за неустойка се явавя нищожна на две основания – противоречие с добрите нрави и липса на предмет. Посочва, че твърденията в насрещния иск за неточно изпълнение на задълженията на ищеца по договора, изброени в пет точки, се явяват неоснователни и недоказани. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело № 1277/ 2010 година по описа на Районен съд Свищов в полза на ищеца по настоящото дело против ответника, като длъжник, е издадена заповед № 1142 от 21.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да заплати сумата от 11 550 лв – главница, представляваща остатъчна сума за доплащане по договор за доставка и монтаж на плувен басейн, както и законната лихва от 17.12.2010г. до изплащане на вземането.
Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 04.01.2011г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. В срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
На 18.02.2011 година заявителят по ч. гр. д. № 1277/ 2010 г. е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото са събрани доказателства,че между страните по делото е сключен договор за доставка и монтаж на плувен басейн от 14.05.2010г. Басейнът е следвало да бъде построен в собствен на ответника имот в гр. Свищов. По силата на чл. 1 страните са се задължили да осъществят покупко-продажбата на овален басейн с размери 10.00×20.60×1.50м, оборудване по оферта № 200975/ 13.05.2010г. (приложена по делото) в срок до 01.08.2010г. Цената за доставка и продажба на вещите е 55 000 лв с включен монтаж на оборудването и без включени подготвителни и довършителни работи. Същата съгласно чл. 2 от раздел ІІ от договора следва да бъде заплатена както следва : 22 000 лв – авансово при подписване на договора, 27 500 лв – при доставка на съоражението преди монтажа и 5 500 лв след извършване на пусковите проби. В чл. 1 от раздел ІV от договора е уговорено, че при виновно неизпълнение по настоящия договор всяка от страните дължи неустойка по 0,15 % на ден, но не повече от 5 % от общата продажна цена.
Монтажът на басейна е извършен през м.
юли и август на 2010г., което
обстоятелство не се оспорва от страните и се потвърждава от показанията на
всички разпитани по делото свидетели. Не се спори между страните, че позиция №
15 от оферта № 200975/ 13.05.2010г. – система за джакузи на стройност 1 950
лв не е доставена и монтирана. Свидетелят Ц. твърди, че на място в имота на
ответника бил извършен монтаж на двата басейна и според него били годни за
експлоатация. Следвало да се извършат само довършителни работи – обратен насип
около басейна. Свидетелят М. твърди, че доставеният басейн не отговарял на
договореното по размер. Доставеният камък бил за много по-голям размер басейн. Следвало
да бъдат доставени 10 прожектора, но се явили 5. Не били извършени проби. За
довършването на басейна била извикана друга фирма.
През м. ноември 2010г. ответникът
влязъл в преговори със „Спа Дизайн България” ЕООД за довършване на басейна, за
което по делото е представен констативен протокол.
Не се спори между страните, че при подписването на договора ответникът е заплатил авансово сумата от 22 000 лв (приходен касов ордер № 101405/ 14.05.2010г.) и сумата от 19 500 лв по чл. 2, т. 2 от договора (приходен касов ордер № 100819/ 19.08.2011г.).
С покана за доброволно изпълнение ищецът е поканил ответника да заплати доброволно задълженията си по договора. В същата е посочено, че са доставени и монтирани два плувни басейна, комплект с оборудване по оферта № 200975/ 13.05.2010г. с изключение на поз. 15 – система за джакузи на стойност 1950 лв, която сума ще бъде приспадната от общата дължима сума. Трансформаторите за прожекторите ще бъдат монтирани след уреждане и изчистване на всички задължения. Поканата е получена от ответника М. лично на 26.11.2010г., видно от отбелязването на нотариус И.А., рег. № *** на НК.
Представен е констативен протокол от 15.11.2010г. на „Спа дизайн България” ЕООД от извършена проверка ан плувен басейн на ответника. В същия е посочено, че за завършването на съоръжението и въвеждането му в експлоатация следва да бъдат извършени СМР (подробно описани). Приложена е количествено –стойностна сметка, от която е видно, че стойността на СМР е 6 840 лв с ДДС.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установи, че дължината на монтирания плувен басейн не съответства на договорената и е по-малка с 0,93 м. Конструкцията на басейна от стоманизирана силициева сплав не отговаря на размерите на басейна съогласно договора с 1,86 м. Поставените елементи на бордовия камък не отговарят по разери на заоблените къси страни на басейна, монтирани са с трапецовидна форма. Вещото лице не е в състояние да даде отговор на въпроса дали доставеният силициев кварцов пясък за пречиствателните съоръжения отговоря на договореното. За целите на нормалната експлоатация на осветлението е било необходимо доставянето на още пет броя трансформатори, които да захранят подводните прожектори. Констатираните неточности в изпълнението променят договорените стойности на изпълнението, като стойността на корекциите общо е 9 609,35 лв. За пускане в експлоатация на басейните са били необходими довършителни работи, посочени в констативния протокол от 15.11.2010г., така че да се приеме, че монтажът на съоръжението е приключил, то е годно за експоатация и могат да се направят пускови проби на същото.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК - за съществуване на вземането е процесуално допустим. Правния интерес на ищеца е обусловен от подаденото възражение против издадената заповед за изпълнение по горепосоченото ч. гр. дело. Разгледан по същество се явява неоснователен и съдът да се отхвърли. Съображенията за това са следните:
Безспорно се установи по делото, че на 14.05.2010г.
в гр. В. Търново е сключен договор за продажба, по силата на който ищецът е приел
да достави и монтира два броя басейни, подробно описани в приложената към
договора оферта, а ответникът се е задължил да плати цената. Настоящият състав
на съда намира, че макар страните да са били в
договорни отношения помежду си липсват доказателства за реалното предаване на
всички вещи, предмет на договора, подробно описани в оферта № 200975/
13.05.2010г. Само наличието на договор не е достатъчно основание, за да се
приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при
изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне
правото да иска престиране на цената от страна на купувача съгласно уговореното
в чл. 2, раздел ІІ от договора (цената от 27 500 лв ще бъде заплатена при
доставката на съоражението преди монтажа). По делото не се спори и се
установява от признанието на ищеца, съдържащо се в изпратената до ответника
покана, че позиция № 15 от офертата – система за джакузи на стойност
1950 лв не е доставена и монтирана. Не се установи по делото между страните да
е съществувала уговорка за промяна на договора в тази част. Ищецът, в чиято тежест е било, не е представил
доказателства за доставяне в уговорения срок на всички елементи на процесните
басейни, поради което съдът приема, че претендираното договорно задължение не е
изискуемо. Поради което предявеният иск с правно основание чл. 415 от ГПК
следва да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че направеното възражение за намаляване задължението на ответника със стойността на довършителните работи, възложение на друго дружество и възлизащи на 6840 лв, е неоснователно. Правото на купувача по чл. 195 от ЗЗД следва да се упражни в срока по чл. 197 от ЗЗД, който тече от предаване вещта и за който срок в ТР на ОСГК на ВС №88/28.02.1984 год. е прието, че е независим от гаранционния срок, предвиден в договора на страните или в нормативни документи. В разглеждания случай доставката на вещите е станала през август 2010год., а отговорът е депозиран в съда на 25.03.2011 год. далеч след изтичане на установения в чл. 197 от ЗЗД шестмесечен срок за упражняване на правата по чл. 195 от същия закон.
Относно предявения насрещен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД и с цена 2 750 лв. С разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Не се спори между страните, че същите са били обвързани от валидна облигационна връзка на основание сключения между тях договор от 14.05.2010г. Съгласно чл. 2, раздел І от договора владението на процесните вещи е следвало да бъде предадено до 01.08.2010г. При тези уговорки между страните и от приетата за установена фактическа обстановка може да се направи обоснован извод, че от страна на ответника е налице виновно неизпълнение на задължения, предвидени в договора, което пък неизпълнение има за последица заплащане на уговорената неустойка. В настоящото производство ответникът по иска следва да докаже, че е налице пълно и точно изпълнение на задълженията му по договора. По изложени по-горе съображения относно основателността на първоначално предявения иск съдът е приел, че ищецът виновно не е изпълнил поетите договорни задължения на падежа - 01.08.2010г. От горните мотиви се налага извода, че забавата на ответника е продължила от 01.08.2010 г. до датата на завеждане на насрещния иск. При извършване на математически изчисления съдът установи, че размерът на дължимата за тези периоди неустойка, съобразно уговорения размер от 0,15 % за всеки просрочен ден върху общата продажна цена, но не повече от 5 % съответства на 2 750 лв. Поради което искът следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По възраженията на ответника по насрещния иск. На първо място, ответникът възразява, че уговорения размер на неустойката е нищожен като накърняващ добрите нрави. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Съдът намира, че договореният дневен размер на неустойката от 0,15 % цели проявлението на посочените й функции и в никакъв случай не сочи на несправедливо по съдържание съглашение поради обективната неравностойност на насрещните задължения. В случая не следва да се приеме, че се касае до неморално висок размер на неустойката, тъй като уговореният максимален размер от 5 % от общата продажна цена не противоречи с добрите нрави и клаузата не е нищожна на това основание.
Уговорената неустойка не може да бъде обявена за нищожна поради липса на предмет, както се твърди в отговора на ответника. От разпоредбата на чл. 1, рездел ІV се установява, че страните са се договорили при виновно неизпълнение на договора всяка от страните да дължи неустойка в размер от 0,15 % на ден, но не повече от 5% от общата продажна цена. Определен е конкретен размер на неустойка за всеки ден от виновно неизпълнение, метод на изчисление и конкретна престация – общата продажна цена съобразно която се определя конкретния размер на дължимата сума.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответинка сумата от 1 010 лв – заплатени от ищеца държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство, както и възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „УНИПУЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ш. общ. В. Търново, представлявано от управителя П.А.Н.в против Ш. Д. М., ЕГН **********,*** за признаване за установено вземането за 11 550 лв – главница, включваща сумата от 6 050 лв – частично неплатена сума при доставка на 2 бр. басейни (овален басейн с размери 10.00×20.60×1.50м и детски басейн с размери ф 3.00 × 0.60 м преди монтажа на 15.08.2010г. и сумата 5 500 лв – изцяло дължима след извършване на пусковите проби на 23.08.2010г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 11 550 лв от 17.12.2010г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното изплащане, както и за сумата 231 лв – разноски по заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „УНИПУЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ш. общ. В. Търново, представлявано от управителя П.А.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА Ш. Д. М., ЕГН **********,*** сумата от 2 750 (две хиляди седемстотин и петдесет) лв – неустойка съобразно чл. 1, раздел ІV от договор от 14.05.2010г. за доставка и монтаж на плувен басейн, както и сумата 1 010 лв (хиляда и десет лв ) - разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :