РЕШЕНИЕ
Номер 261927 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд VІІІ
граждански състав
На 12.07
Година 2021
В публично заседание на 17.05.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 6537 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.200 от КТ.
Ищецът В.А.Н.
от гр. ***, молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от
претърпяна на 19.07.2018 г. трудова злополука, както и сумата 5 496, 60
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
трудовата злополука на 19.07.2018 г., изразяващи се в разходите му за прегледи,
консултации, заплатени консумативи, престой в лечебни заведения, закупени
лекарства, пътни разходи за транспорт до лечебните заведения, където се е
лекувал и заплатен наем за квартира в гр. ***, където се е лекувал ищецът след
трудовата злополука през периода месец август 2018 г. – месец януари 2019 г., заедно
със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски,
както и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
Ответникът *** – гр. ***, оспорва
исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако
съдът приеме искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
трудовата злополука – да го уважи в намален размер, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави
възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че
действително ищецът работи по трудово правоотношение в ответното дружество от 15.07.2015
г. като „***“. Не се спори също така, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че действително на 19.07.2018 г. през време и по
повод на извършваната работа – монтиране на дренажни тръби на пътното платно на
пътя *** – ***, при опит да направи измервания на следващата тръба, В.Н. е бил
притиснат от свлякла се земна маса, вследствие на което е получил множествени
счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и теза, фрактура пелвис –
като с Разпореждане № 22420/21.09.2018 г. на Длъжностно лице при ТП на НОИ – ***
, злополуката е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Както
се установява от събраните в тази насока писмени доказателства (включително и
представените от третите неучастващи по делото лица), показанията на
разпитаните по делото свидетели Е. Н. (съпруга на ищеца – като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на
непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото писчени
доказателства) и З.К. и заключенията от 10.09.20219 г. на вещото лице по СМЕ М.Б.
и от 23.11.2020 г. на вещото лице по СМЕ И.П. и обясненията на вещите лица при
приемане на заключенията им, следствие на трудовата злополука В.Н. е претърпял
множество телесни увреждания – закрито множествено счупване в поястно-опашната област
на гръбначния стълб и таза, счупване на таза (довели до трайно затрудняване на
движенията на долните крайници), напълно запушване на уретрата и посттравматично
стеснение на уретрата – дивайн ІV (довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота), които са причинени от злополуката – като непосредствено след
инцидента пострадалият е изпитвал от значителни до нетърпими по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали, като
оздравителният процес е траел 6-7 месеца, без настъпване на усложнения в него,
а след приключването му и при липсата на недоизлекувани усложнения, ищецът не
би следвало да изпитва никакви болки и страдания.
От събраните по делото писмени доказателства (и преди всичко – Протокол №
30/04.09.2018 г. на ТП на НОИ – гр. *** за разследване на трудовата злополука),
показанията на свидетеля К. и заключенията от 11.11.2019 г. и допълнителното
такова от 16.01.2020 г., и двете на вещото лице по СТЕ В.К. и от 23.11.2020 г.
на вещото лице по СМЕ И.П., се установява, че ищецът е допринесъл както за
настъпването на трудовата злополука, като по време на работата е влязъл
самоволно в изкопа, без да е проверил устойчивостта и укрепването на този
изкоп, без да се убеди в безопасността на работното място и наличието на
необходимото оборудване за безопасно изпълнение на работата му, така и сам е
отстранил поставения му катетър при лечението му в болнично заведение, което е
довело до увреждането на пикочния му мехур и уретрата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че действително е
налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията на ищеца и трудовата
злополука, претърпяна от В.Н. на 19.07.2018 г., но – макар и да са налице
условията на чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на
ответника за причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука
неимуществени вреди, предвид установеното съпричиняване
от страна на ищеца (което съдът определя в размер на 100
% - доколкото ищецът изцяло по своя вина, неспазвайки изискванията за
безопасност на работата му, е причинил трудовата злополука), този този иск следва да бъде отхвърлен изцяло, а освен това, доколкото е
налице 100% съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца и с оглед
отхвърлянето на иска за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди от
злополуката, като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли и искът за
присъждане на ищеца на обезщетение за претърпените имуществени вреди от
трудовата злополука.
С оглед на изхода от спора ищецът
следва да заплати на ответното дружество направените разноски за производството
по делото в размер общо на 4 630 лева – платени адвокатско възнаграждение
и депозити за СМЕ и СТЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.А.Н.,
ЕГН **********, от гр. ***, със съдебен
адрес:***, **. Е.В., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от *** Ю.
С. И., със съдебен адрес:***, ***. П.Б., обективно съединени
искове с правно основание чл.200 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от претърпяна на
19.07.2018 г. трудова злополука, както и сумата 5 496, 60 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
трудовата злополука на 19.07.2018 г., изразяващи се в разходите му за прегледи,
консултации, заплатени консумативи, престой в лечебни заведения, закупени
лекарства, пътни разходи за транспорт до лечебните заведения, където се е
лекувал и заплатен наем за квартира в гр. ***, където се е лекувал ищецът след
трудовата злополука през периода месец август 2018 г. – месец януари 2019 г.,
заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането, както
и направените разноски за производството по дело и адвокатско възнаграждение за
пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА В.А.Н., с посочените
ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК, седалище и
адрес на управление, Законен представител И съдебен адрес, направените разноски
за производството по делото В РАЗМЕР НА 4 630 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
П.Павлов
Вярно с оригинала!