№ 79
гр. Дупница, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200039 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Настоящото производство е второ по ред и е образувано след Решение № 2193 от
19.12.2024 г. по КАНД № 20247110600536/2024 г. на Административен съд – Кюстендил, с
което е обезсилено Решение № 192/25.07.2024 г. по АНД № 315/2024 г. на РС – Дупница и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG06112023/5800/P8-1506/20.03.2024 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № РД-
11-740/07.06.2023 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на С. К. М., ЕГН ********** с
адрес: с. Житен, обл. София, ул. ,,Житница“ № 42А е наложено административно наказание
„ГЛОБА“, в размер на 1800,00 лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за
отмяната на атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна е редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Атанасова, която изразява становище за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
На 06.11.2023 г. в 08:48 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата е пристигнало пътно
превозно средство с рег. № ****** вид: влекач, марка и модел ,,Ивеко Стралис“ с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от М.. След извършена
проверка от страна на контролните органи е установено, че на 11.10.2023 г. в 14:32 часа
горепосоченото пътно превозно средство с рег. № ****** попада в категорията на пътно
превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 11.10.2023 г. в 14:32 ч. на
Дяково по път № А-3, км 52+049, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Като място на нарушението е посочен път № А-3, км 52+049, за който се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
08394353ЕF0A3СССЕ063031F160A945Е, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото н движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20332), част от системата.
Св. Д. И. съставила на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетелката А. и
от жалбоподателя без възражения. На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.
Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на
С. К. М. е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити.
Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно
2
посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно
неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.
Съдът намира, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите
изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, сред които е и задължителното
описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и
задължителните обвързващи съда и страните разрешения на ППВС № 1/1953 г., съгласно
което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите
към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за
наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен
акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай
тези стандарти не са достигнати. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в
т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси: - т.1: „такса за ползване на
платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа“; - т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за
пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят
отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или
действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три категории
субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това
безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци
на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е
посочено, дали същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може
съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно
посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в НП не се съдържат твърдения, че
нарушителят е бил водач на МПС към датата на извършване нарушението – 11.10.2023 г. в
14:32 часа или, че е собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По
този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са
останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява правото на защита на
наказания субект, а от друга - прави изцяло непроверима волята на наказващия орган,
доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически
очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на
3
доказателствата по делото. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода
на съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап
съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя
изначално и предопределя дефинитивно административнонаказателната му отговорност
ангажирана със съставяне на НП.
На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и
допуснато грубо нарушение на чл. 42, ал.1, т. 5 и чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в
АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено
относима като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7 от
ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице“. Вместо това, неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като
нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, която гласи: „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.“ Употребата на последната, като нарушена материалноправна норма и
едновременна санкционна такава представлява и неправилно приложение на материалния
закон, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Правната квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал. 3а от ЗДвП, която е
санкционната такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в нормата на
чл.139, ал.7 от ЗДвП, която АНО е пропуснал да отрази в наказателното постановление, а
актосъставителя – в АУАН.
Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Съгласно решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 „Член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г. трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
4
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. Решението на СЕС е
постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от
Административен съд -Хасково.
Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 „Държавите членки установяват съответен
контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за
да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва
да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Решението на СЕС по преюдициалното запитване е обвързващо за всички
национални юрисдикции на запитващата държава /Република България/ и за субектите на
правото на ЕС – държавите членки, институциите и органите на ЕС, физическите и
юридическите лица. Нормата на чл.9а от Директивата следва да се приложи от настоящия
съд по начина, по който я е тълкувал СЕС. Това означава, че санкционната норма на 187а,
ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е несъответна на чл.9а от Директива 1999/62 от СЕС,
т.к. не предвижда възможност за индивидуално определяне на наказанието в зависимост от
характера и тежестта на нарушението, а възможността за заплащане на „компенсаторна
такса“ не отговаря на изискването за съразмерност на наказанието. Във вътрешното право
няма норма, която да съответства на тълкуването в решението на СЕС. Налице е материална
незаконосъобразност на НП, която представлява самостоятелно основание за неговата
отмяна. Към момента на постановяване на съдебното решение Република България чрез
законодателната власт, осъществявана от Народното събрание, не е привела санкционната
норма от ЗДвП в съответствие с изискванията за съразмерност на наказанията, нито е въвела
друг правен ред, съответстващ на чл.9а от Директивата.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане на разноски по делото.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG06112023/5800/P8-1506/20.03.2024 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на С. К. М., ЕГН ********** с адрес: с. Житен,
обл. София, ул. ,,Житница“ № 42А е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в
размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
5
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6