Решение по адм. дело №1413/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Х. О. С. от [населено място], [община], [област], подадена чрез адв. Д. К., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 1012-26-300-1/02.07.2025г., издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане № **********/2140-26-482/06.06.2025г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

В жалбата са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с материално-правните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Сочи се, че в противоречие с материалния закон не са зачетени периодите на майчинствата като неработеща майка за времето от 05.09.1988г. до 02.05.1989г., от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г., с обща продължителност 02г. 09м. 15 дни, за действителен осигурителен стаж. Претендира се, че по отношение на жалбоподателката са налице всички законови условия, за да бъде отпусната лична пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 КСО. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, с указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж. Моли се за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на разноски.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От жалбоподателката Х. О. С. (чрез пълномощник) е подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление за отпускане на пенсия – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), с вх.№2113-08-997/05.06.2024г. В заявлението е декларирала, че имената Х. О. С., Х. О. И., М. В. Х. и М. В. И. са нейни. Към заявлението е приложила документи. В Описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от II категория общо 08г. 11м. 20 дни, от III категория общо 05 г. 08 мес. и 08 дни и навършена възраст към датата на заявлението – *** г. ***м. **ден, както и действителен осигурителен стаж – 11 г. 10 м. 13 дни.

От Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е издадено Разпореждане № **********/2140-26-634/18.07.2024 г., с което, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО, отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. О. С..

Разпореждането е изпратено на Х. О. С. по пощата и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01IQ85 C е получено от упълномощено лице на 30.07.2024г.

От Х. О. С., чрез пълномощник, е подадена жалба вх. № 1012-26-292/08.08.2024г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, против Разпореждане №**********/2140-26-634/18.07.2024г.

С Решение № 1012-26-292-1/02.09.2024г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от Х. О. С. срещу Разпореждане №**********/2140-26-634/10.07.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

По делото липсват данни разпореждането и решението да са били обжалвани.

На 24.03.2025г. от Х. О. С. е подадено до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново заявление за отпускане на ЛПОСВ, заведено с вх.№2113-26-416/24.03.2025г. В Описа на осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от II категория общо 08г. 11м. 20 дни, от III категория общо 06 г. 01 мес. 26 дни 4ч. или превърнат към III категория общо 17г. 04м. 14 дни 4ч., и навършена възраст към датата на заявлението – **г. **м. **дни, както и действителен осигурителен стаж – 12г. 04 м. 01 дни.

С Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025г., издадено на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. О. С.. С разпореждането се приема, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 24.03.2025г., жалбоподателката има навършена възраст от **., **м. и **дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.03.1976г. до 24.03.2025г. с прекъсване, както следва: 08г. 11м. 20 дни осигурителен стаж от втора категория труд, 06г., 01м. и 26 дни от трета категория труд, съответно общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 КСО, превърнат към трета категория труд – 17г. 04м. 14 дни, като е отбелязан действителен стаж – 12г. 04м. 01 ден.

В разпореждането се цитира разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 КСО, съгласно която, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025г., лицето следва да има навършена възраст 62 г. 04 м. за жените и придобит осигурителен стаж 36 години и 08 месеца, като се приема, че С. има навършена възраст **г. **м. и ** дни, но няма изискуемия осигурителен стаж 36 години 08 месеца, а има 17г. 04м. 14 дни и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание.

Посочена е също и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, през 2025г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст **години за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.

Пенсионният орган е посочил, че на С. не се следва пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като има навършена възраст 67г. 09 м. 20 дни, но няма 15 години действителен стаж, а има 12г. 04м. 01 ден.

Цитирана е разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 ДР на КСО, съгласно която органът е посочил, че „действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Предвид цитираните норми е прието, че зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 05.09.1988г. до 02.05.1989г. – 00г. 07м. 27 дни, от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. – 00г. 00м. 10 дни и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г. – 02г. 01м. 08 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е изпратено на Х. О. С. по пощата и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01LKH0 D е било получено срещу подпис от С. В. И. – сестра, на 10.06.2025г.

От Х. О. С., чрез пълномощник, е подадена жалба вх. № 1012-26-300/26.06.2025г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025г. В жалбата са наведени твърдения, че неправилно е приложено материалното право, предвид незачитането на времето на неработещата майка за периодите от 05.09.1988г. до 02.05.1989г., от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г., с обща продължителност 02г. 09м. 15 дни, като действителен стаж.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-300-1/02.07.2025г. Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от Х. О. С. срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Цитирани са нормите на чл. 68, ал. 1- 3 КСО и е разгледано значението на понятията „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“, като е посочено, че за действителен осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Прието е, че въпреки, че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т.12 ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил: времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица и др. Като цитирал и анализирал разпоредбите на §1, ал. 1, т. 3 и т. 12 ДР на КСО, административният орган формирал извода, че с оглед тези разпоредби, зачетеният осигурителен стаж за времето като неработеща майка от 05.09.1988г. до 02.05.1989г., от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т.12 ДР на КСО. По тези съображения жалбата на Х. О. С. против разпореждането е отхвърлена.

Решението е съобщено на жалбоподателката (чрез пълномощник) на 04.07.2025г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 6300 01NUGH 5.

Жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-300-2 от 11.07.2025г.

Оспорването е направено в срок. Тъй като решението е неблагоприятно за жалбоподателката, същата разполага с правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото изхожда именно от директора на ТП на НОИ – Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за прогласяване на нищожност.

Спазена е и изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и съответни правни изводи.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на процесното решение. Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Между страните не се спори, а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периодите от 05.09.1988г. до 02.05.1989г. – 00г. 07м. 27 дни, от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. – 00г. 00м. 10 дни и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г. – 02г. 01м. 08 дни, Х. О. С. е имала качеството на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпросът дали тези периоди представляват „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив – такова право е признато към процесния период и на неработещата майка. Настоящият състав намира, че с приемането на § 1, т. 12 от ДР на КСО законодателят не е целял отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело №9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение № 2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г. по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на ВАС ).

При зачитането на периодите от 05.09.1988г. до 02.05.1989г. – 00г. 07м. 27 дни, от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. – 00г. 00м. 10 дни и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г. – 02г. 01м. 08 дни и прибавянето им към вече зачетения от органа „действителен“ осигурителен стаж в размер на 12г. 04м. 01 ден, необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 67 години 09 месеца и 20 дни към 24.03.2025г., оспорващата безспорно доказва придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

При анализа на посочените норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела (в този смисъл Решение №5576 от 30.05.2023г. на ВАС по адм. д. №11236/2022г., VI о.; Решение №5696 от 02.06.2025г. на ВАС по адм. д. №637/2025г., VI о.; Решение №5936 от 04.06.2025г. на ВАС по адм. д. №1195/2025г., VI о.; Решение №5947 от 04.06.2025г. на ВАС по адм. д. №1052/2025г., VI о.; Решение №2301 от 06.03.2025г. на ВАС по адм. д. №5772/2024г., VI о.; Решение №4444 от 29.04.2025г. на ВАС по адм. д. №797/2025г., VI о.; Решение №4876 от 13.05.2025г. на ВАС по адм. д. №7829/2024г., VI о. и много други), следва извод, че пенсионният орган неправилно и незаконосъобразно е отказал, на основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, да признае периодите на майчинство от 05.09.1988г. до 02.05.1989г., от 21.05.1989г. до 01.06.1989г. и от 27.07.1989г. до 05.09.1991г. за действителен осигурителен стаж.

В заключение, неправилното прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, което налага преписката по заявлението на Х. О. С. да се изпрати на административния пенсионен орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Съобразно този изход на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за разноски по делото. Такива се следват в общ размер на 510.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 500.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие №133/08.07.2025г.

 

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-300-1/02.07.2025г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х. О. С. от [населено място], [община], [област], срещу Разпореждане №**********/2140-26-482/06.06.2025г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №2113-26-416/24.03.2025г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Х. О. С. от [населено място], [община], [област], при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Х. О. С. [ЕГН] от [населено място], [община], [област], разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.