РЕШЕНИЕ
№…….…/21.06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13466 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ Профикредит Кредит България” ЕООД срещу В.И.В.,
с която са предявени установителен иск за заплащане на сумата от 875,24 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
**********/21.06.2017г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №5197/2018 по описа на ВРС, 14- ти състав на осн. чл. 422, ал.1 от ГПК
и съединен с него осъдителен искове за заплащане на сумата от 1035, 18 лева, представляваща възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит **********/21.06.2017г.,
по силата на който на ответника е предоставена сумата от 900 лева срещу задължение
за връщане в срок от 24месеца. Сумата е преведена по посочена от ищеца банкова
сметка ***.06.2017г. Сочи се, че длъжникът е погасил само първата вноска по
дълга и още една частична вноска, след което е преустановил плащанията.С оглед
допуснатата забава и съгл. условията на договора и т. 12.3 от ОУ към него кредиторът е обявил автоматично
предсрочната изискуемост на дълга, считано от 05.12.2017г. Позовава се, че
длъжника е уведомен за изгубване преимуществото на срока с писмо от
08.12.2017г. Претендира останалата незаплатена главница.
Позова се, че
страните са уговорили предоставянето на кредитополучателя на пакет от
допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 1080,48 лева. Закупените
допълнителни услуги включват приоритетно разглеждане и отпускане на кредита,
отлагане на плащанията с оглед стабилизиране финансовото състояние на
заемателя, опция за намаляване размера на месечната вноска, за промяна на
падежната дата и др. Позовава се, че пакетът от задължителни услуги се
предоставя при изрична воля на кредитополучателя, без закупуването му да
съставлява условие за отпускане на кредита. От уговореното възнаграждение за
пакета от допълните кредитополучателят е заплатил сумата от 45,30 лева, поради
което ищецът претендира разликата до пълния предявен размер.
С оглед на
изложеното настоява за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
иска. Оспорва до длъжника да е достигнало уведомление за предсрочна
изискуемост. Оспорва иска по размер.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. В нарочна молба поддържа претенциите.
Ответникът не се
явява, представлява се от особен
представител, който поддържа оспорването.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно, а и се
установява от представения договор, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № **********/21.06.2017г. По силата на договора
ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 900 лева за
срок от 24 месеца. Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 55,64
лева, годишният лихвен процент е 41,17 %, а ГПР е 49,90 %, като дължимата сума
по кредита е определена на 1335,36 лева.
Съгласно условията на договора кредитополучателят е заявил пакет от
допълнителни услуги, за които е уговорено възнаграждение от 1080,48 лева,
платимо ежемесечно съобразно утвърдения погасителен план. Падежът на вноските е
15-то число на месеца. Съгласно условията на т.12.3 от ОУ в случай, че
кредитополучателя просрочени една вноска с повече от 30 дни настъпва
автоматично прекратява на договора, без да е необходимо изрично изявление на
кредитора.
Представено е подписано
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 21.06.2017г. В
същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени
са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно
споразумението страните се съгласяват, че 15 % от възнаграждението по закупения
пакет от допълнителни услуги, но не повече от 300 лева, представляват
стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит.
Представени са и Общите
условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договора за потребителски кредит.
Приет по делото е и погасителния план към
процесния договор за кредит, видно от който първата вноска по кредита е с падеж
15.08.2017г., а последната 15.07.2019г.
Видно от преводно нареждане
от 22.06.2017г. /л40/ сумата от 900 лева е преведена от ищцовото дружество по
посочената в договора за кредит банкова сметка *** извлечение/л.41/ по сметка
към договор за потребителски кредит № **********, видно от което ответникът е
погасил по договора сумата от 100,66
лева, от които 24.76 лева са отнесени за погасяване на главница, 30.88 лева за
лихва.
Представено е уведомително
писмо от ищцовото дружество до ответника, с което същият се уведомява, че
съгласно ОУ към договора за кредит считано от 08.12.2017г. договорът й е
едностранно прекратен, а вземането по него е обявено за предсрочно изискуемо и
възлиза на 2753,57 лева.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
По установителната
претенция
Предявеният
установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и
чл.79, ал.1 вр. 240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане
на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415,
ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него, както и
размера на претендираната главница и договорно възнаграждение.
Безспорно се установи сключването на договор за кредит между страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се установи че ищцовото
дружество е
изпълнило задължението си по договора, като е
предоставило сумата от 900 лева по посочената от кредитополучателя банкова
сметка.
***, а и от приложеното извлечение
от сметка, става ясно, че ответникът е пропуснал да погаси няколко вноски,
поради което е възникнало правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост
на целия дълг. Настоящият състав приема, че независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото
разрешение в ТР № 4/2013 година на
ОСГТК, ВКС разрешение за необходимостта от нарочно изявление до длъжника за предсрочната
изискуемост намира приложение. Противното би означавало кредитополучателите
по договори, сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия
случай изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост не е
достигнало до длъжника. По делото е представено писмо/л.42/, адресирано до
ответника, с което се обява предсрочната изискуемост, но не и доказателство за
получаване на писмото. В този смисъл съдът намира, че длъжникът не е уведомен
за предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Въпреки изложеното, в случая
следва да се съобрази, понастоящем е настъпил крайния падеж на дълга, поради
което вземанията са редовно падежирали. Уведомление за настъпил краен падеж
кредиторът няма задължение да изпраща до длъжника, по арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с договора е определен реда на
погасяване и са фиксирани падежите на отделните анюитетни вноски. Съгласно постановките на ТР 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК по иск за установяване на
вземания по договор за кредит съдът следа да съобрази настъпилите в ход на
процеса факти, от значение за спорното право, на осн.чл. 235, ал.3 ГПК, отчитайки настъпването на падежа на
вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В
случая доколкото е настъпил крайния падеж на задълженията
по договора, а длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, то следва
извода, че претенцията за неиздължена главница е доказана по основание.
По осъдителния иск
Видно
от съдържанието на договора от 21.06.2019г. пакетът
от допълнителни услуги включва опции за длъжника по промяна на падежа и/или
размер на вноска по кредита, опция за разглеждане искането за отпускане на
кредит в
най-кратки срокове; възможност за отлагане плащането на вноски и др.
„Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне
на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на
определен падеж. Такова услуги биха могли да бъдат примерно издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В
случая договорените между страните допълнителни услуги по своята същност са
действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането
на сумите по него. Следователно посочените в договора опции не могат да се
квалифицират като допълнителни услуги по смисъла на закона, с същите
съставляват дейности имащи отношение към усвояването и управлението на кредита.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и
управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2
от ЗПК. В този смисъл споразумението за закупуване на пакет от допълнителни
услуги противоречи на закона по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
На следващо място видно от съдържанието на договора
уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е включено като
формиращ ГПР елемент. Същевременно срещу предоставения пакет кредиторът
получава възнаграждение, компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска
или неполучаване на същата на падежа. Такова възнаграждение в полза на
кредитора би следвало да се включи в общия размер на ГПР, като негов формиращ
компонент, на осн.чл. 19, ал.1 от ГПК. При добавяне на коментираното
възнаграждение към ГПР, обаче последното би надхвърлило нивата по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. И по тези съображения претенцията за вземания, произтичащи от
споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги следва да се
отхвърли.
Съгласно изложеното от ищеца в уточняваща молба от 08.10.2018г. за
погасяване на вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги е
отнесена сумата от 45,30 лева. Доколкото с оглед на изложеното по-горе
коментирана сума от 45,30 лева е заплатена по недействително споразумение и
като такава е платена без основание, със същата следва да се намали вземането
за главница. Чрез приспадане на въпросната сума от дължимата главница не се
извършва прихващане /така Решение по възз.т.д. № 1054/2017г. по описа на ВОС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК се явява основателна за сумата от 829,94 лева
главица / 875,24 лева- 45,30 лева/. Претенцията за
главница над размер от 829,94 и осъдителния
иск за вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1035,18 лева следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора,
на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съобразно уважената
част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в размер на 150 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на исковете,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ищеца съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен
материален интерес от 829,94 лева и общо
и признати разноски за държавна такса (75 лева), възнаграждение за особен
представител ( 300 лева) и за юк. възнаграждение (150 лева) се присъждат 225,90
лева.
Съобразно даденото
разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не се изменят разноските по издадената заповед, какъвто е настоящия
случай. По делото следва да се присъдят
сторените разноски за заповедното производство съобразно вземанията, които са
приети за установени в настоящото производство. Предвид установения размер на
вземането, съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски на
ищеца са в размер на 34,22 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.И.В. ЕГН ********** *** дължи на „П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 829,94 лева, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит № **********/21.06.2017г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5197/2018
на ВРС, 16- ти състав,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2018г.
до окончателното изплащане на задълженията, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 829,94 лева до
предявения размер от 875,24 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск против В.И.В. ЕГН ********** ***
за заплащане на сумата от 1035,18 лева., претендирана като възнаграждение по договор за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 21.06.2017г.
ОСЪЖДА
В.И.В. ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ
на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 225,90 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски, както и сумата от 34,22 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: