Решение по дело №1474/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 28
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20221630201474
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Монтана, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630201474 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № ВG 28032022/4000/Р8-313/27.09.2022г.
на Директор НТУ (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ),
гр.София, е наложено на Г. П. Ф. с посочен съдебен адрес в гр.София, чрез
адв.С. Д. от САК, административно наказание - глоба в размер на 1800
(хиляда осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП, за
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Г. П. Ф. чрез адв.С. Д. от
САК, моли да бъде отменено с наведени доводи за това, че не е извършил
нарушението. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалek представител юрисконсулт К М.
излага доводи, в т.ч. и в писмено становище, за потвърждаване на НП. Прави
се искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение
за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 28.03.2022г. в 19:49 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт (ГПП)
Оряхово-ферибот, пристигнало пътно превозно средство с рег. № СВ ХХХ
РХ, СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „В ФМ”, с обща техническа
допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Ф..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 28.03.2022г., в 07:55 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС)
с регистрационен № СВ ХХХ РХ, попада в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на
28.03.2022г., 07:55 часа, по път І-1, км 110+539, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ппс не е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път І-1, км 110+539, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на
нарушението DВ420524С8550ЕА6Е053031F160А1184, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10211) - част от системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG28032022/4000/Р8-313/28.03.2022г. и е връчен на нарушителя на
28.03.2022г., което е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от Г. Ц.
В., инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „Митница Русе“ в
2
присъствието на св.Р. Х. М.. На нарушителя е предоставена възможност да
направи възражения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като такива не са вписани. Предоставена е и
възможност да направи писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН,
като такива не са постъпили.
В хода на извършената служебна проверка на административно
наказателната преписка, е установено, че за ппс с рег. № СВ ХХХ РХ е била
закупена валидна маршрутна карта с ид. № 22032890939561, с период на
валидност от 28.03.2022г. 04:46 часа до 29.03.2022г., 04:46 часа, но същата не
включва преминаване през сегмента, в границите на който се намира
контролно устройство с идентификатор № 10211.
В хода на извършената проверка, на 28.03.2022г. Ф. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133.00 (сто тридесет
три) лева. Горното се потвърждава от квитанция за платени пътни такси в
Република България № 22ВG004231Х45056227 от 28.03.2022г.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ппс с рег. № СВ ХХХ РХ е с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона и е засечено на 28.03.2022г., в 07:55 часа, по път І-1, км 110+539,
като за посоченото ппс е регистрирано тип нарушение - няма валидна
маршрутна карта (според АНО) или валидна тол декларация за
преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство
върху посочения по-горе пътен участък на дата 28.03.2022г. в 07:55 часа.
Жалбоподателят Г. П. Ф. чрез адв.Д. от САК, излага следните доводи
против обжалваното НП:
Гореописаното постановление е издадено от Г. АТ, заемащ длъжност,
която няма компетентност да налага административни наказания и да издава
наказателни постановления.
Жалбоподателят Г. П. Ф. не е извършил посочените в наказателното
постановление нарушения, като в случая е била закупена валидна маршрутна
карта с идентификационен № 22032890939561, с период на валидност от
3
28.03.2022 г. 03:00 часа до 29.03.2022 г. 03:00 часа, с начална и крайна точка
движението на посоченото в НП превозно средство превозно средство с рег.
№ СВ ХХХ РХ, СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „В ФМ”, с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона. Наличието на
такава маршрутна карта е било установено в хода на извършената проверка,
описана в наказателното постановление и това не е спорно обстоятелство.
Твърдя, че жалбоподателят няма как при закупуването на посочената карта да
знае точния маршрут с точки на преминаване, които да изключват пътят, по
който е минало посоченото превозно средство с водач КРАСИМИР Ф..
Налице е доказателство за заплатена тол такса за дистанцията Монтана -
Оряхово и държавата в лицето на АПИ не е ощетена.
В рамките на съдебното следствие показания дава св.Р. Х. М., които
потвърждават изложените обстоятелства в АУАН. Актосъставителката Г. Ц.
В. по обективни причини (заболяване) не дава показания, като настоящия съд
прие, че и без показанията на В. делото е изяснено от фактическа и правна
страна, поради което същата беше заличена.
Бяха приобщени и писмените доказателства по делото, в т.ч. становище
на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура” НТУ,
съгласно, което за датата и часа на нарушението има получена валидна
маршрутна карта № 22032890939561, но в тази маршрутна карта няма
получено плащане за преминаване през сегмент на рамка, в границите, на
който се намира контролно устройство с идентификатор № 10211.
Настоящият съд не споделя възражението на жалбоподателя чрез адв.Д.
от САК, за липса на компетентност на издателя на НП, тъй като по делото са
приложени писмени данни (Заповед № ЧР – СП – 622/11.08.2022г., Заповед №
РД – 11 – 167/08.02.2021г. и Заповед № РД – 11 – 760/19.08.2022г.),
удостоверяващи надлежно оправомощаване на Директор НТУ да издаде
процесното НП.
Настоящият съд изиска справка от ОПУ – Монтана, за да установи дали
делото му е подсъдно, и установи, че делото е подсъдно на МРС, тъй като
видно от писмо изх. № 11 – 00 – 2/05.01.2023г. на ОПУ – Монтана, РП І – 1 Е
– 79 при км 110 + 539 се намира на територията на община Монтана,
гр.Монтана (така е посочено), обходен път на гр.Монтана.
По указание на съда, въззиваемата страна чрез процесуален представител
4
юрисконсулт К М. с писмо изх. № 11 – 00 - 513/20.01.2023г. е приложила
отговор на поставени въпроси чрез разпореждане за насрочване на
процесното дело, съгласно който:
Съгласно действащата към датата на извършеното нарушение разпоредба
на чл.29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета Постановление № 370 от 20 декември
2019г., обн., ДВ, бр.101 от 27.12.2019г., изм., бр.16 от 24.02.2020г. – „При
невъзможност да се установи действително изминатото разстояние поради
причини, които не се дължат на техническа неизправност на Електронна
система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно
средство с българска регистрация е изминало разстояние, съответстващо на
най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена
по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който
случаи собственикът или ползвателят заплаща максимална такса в следния
размер: Пътни превозни средства товарен автомобил над 12 тона с четири и
повече оси, ЕВРО V, 133 лева. Считано от 01.01.2023г. цитираната
разпоредба е отменена, но това е без правно значение към настоящия момент.
Съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване
на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН № ВG28032022/4000/Р8-313/28.03.2022г. не е
постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта.
Прилагам заверени ксерокопия от становище на експерт анализатор ІІІ
степен, отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“.
Национално тол управление и от таблица с маршрутната карта. От същите е
видно, че за датата и часа на нарушението - 28.03.2022г., в 07:55 часа има
получена валидна маршрутна карта № 22032890939561 за процесното ппс,
която е с период на валидност от 28.03.2022г., UТС Тime - 04:46:00 ВG Тime –
7:46:00 часа до 29.03.2022г., UТС Тime - 04:46:00 ВG Тime – 7:46:00 часа.
В тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване през
сегмент - ********** на контролно устройство (рамка) с № 10211, находящ се
на път І-1, км 110+539, посока - нарастващ километър, обход Монтана,
5
община Монтана. Цитираната маршрутна карта № 22032890939561 е била
закупена чрез Национален доставчик на услуги - „Интелигентни Трафик
Системи“ ЕАД.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.179, ал.3а от ЗДвП и
чл.10б, ал.3 от ЗП, съдът изиска данни за регистрацията на СПЕЦИАЛЕН
АВТОМОБИЛ В ФМ, АВТОВОЗ с рег. № СВ ХХХ РХ (с транзитна
регистрация ХХХХ) от Отдел ПП към СДВР. Последният изпрати на съда
изисканата информация с писмо рег. № 433200/29573/19.12.2022г., от която е
видно, че лицето РД, албански гражданин, е собственик по регистрация на
процесното ппс, чиято техническа допустима максимална маса при
първоначалната регистрация е 22250, и е екологична категория ЕВРО 5.
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ппс, настоящия съд
установява, че глобата правилно е определена по размер имайки предвид
разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП.
Като се имат предвид чл.179, ал.3а от ЗДвП и чл.10б, ал.3 от ЗП,
правилно е бил определен и субекта на административно наказателната
отговорност в лицето на водача Г. П. Ф..
Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.”
По делото не е спорно, че за ппс с рег. № СВ ХХХ РХ е била закупена
валидна маршрутна карта с ид. № 22032890939561, с период на валидност от
28.03.2022г. 04:46 часа до 29.03.2022г., 04:46 часа, но същата не включвала
преминаване през сегмента, в границите на който се намира контролно
устройство с идентификатор № 10211. Била е заплатена и дължимата в
подобни случай такса по чл.10б, ал.5 от ЗП.
Съгласно чл.189з (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) За
нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания. При действието на посочената
6
разпоредба, и имайки предвид датата на извършеното процесно нарушение –
28.03.2022г., 07:55 часа, чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложим. Но изследвайки
обстоятелствата на извършеното нарушение (налице е валидна маршрутна
карта, която е установено, че не включва само сегмента, в границите на който
се намира контролно устройство с идентификатор № 10211), през призмата
на изискванията на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, според настоящия
съд е бил приложим чл.9, ал.2 от НК, намиращ приложение в АНП по силата
на чл.11 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в чл.11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка
на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита,
за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. От събраните по делото
доказателства се установява, че е налице валидна маршрутна карта №
22032890939561, с период на валидност от 28.03.2022г., 04:46 часа до
29.03.2022г., 04:46 часа, която е установено, че не включвала преминаване
през един сегмент, в границите, на който се намира контролно устройство с
идентификатор № 10211. Макар и да е извършено нарушението на
28.03.2022г. от водача Ф., няма данни за са настъпили вреди за бюджета,
които да обективират понасяне от водача Ф. на глоба в размер на 1800
(хиляда осемстотин) лева. Тези обстоятелства, както и фактът, че
нарушението от съответния вид е извършено за първи път от водача Ф.,
който не е собственик или ползвател на процесното ппс-во, които субекти
са отговарящи за заплащане на дължимата тол такса съгласно чл.10б,
ал.3 от ЗП, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения по чл.179, ал.3а от ЗДвП, респ. да се изведе правния извод, че
извършеното на 28.03.2022г., 07:55 часа от водача Ф. , макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона административно нарушение
по чл.179, ал.3а от ЗДвП, неговата обществена опасност е явно незначителна
имайки предвид посочените по – горе обстоятелства. Поради изложеното,
настоящия съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.11 от
ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК. Предвид установените факти, се извежда извода,
че наложеното административно наказание очевидно е силно завишено, както
7
и че не съответства на тежестта на нарушението и личността на водача Ф..
Поради изложеното, настоящия съд не споделя доводите на процесуалния
представител на въззиваемата страна юрисконсулт М., не споделя и
посочената съдебна практика, за потвърждаване на НП и намира, че
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Настоящият съд не приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, заради действието на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, поради и
което не предупреждава нарушителя съгласно чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Приема, че са налице условия за приложение на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9,
ал.2 от НК.
При този изход на делото, искането на юрисконсулт К М. за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя Г. П.
Ф. съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.С. Д. от САК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. Поисканите разноски от адв.Д. от САК са в размер на 600
(шестстотин) лева, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия
съд установява прекомерност. Възражение за прекомерност е направено от
процесуалния представител на въззиваемата страна, което възражение е
основателно. Като размер поисканите разноски НЕ са съобразени с
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, изм. ДВ,
бр.88/04.11.22г.), освен това следва да се посочи, че адв.Д. не е участвал в
съдебно заседание по настоящето дело, изготвил е жалбата и кратко писмено
становище. Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде
уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя Ф. на сумата 480
(четиристотин осемдесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 600 (шестстотин) лева, искането за разноски,
следва да бъде оставено без уважение.
8
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ВG 28032022/4000/Р8-
313/27.09.2022г. на Директор НТУ (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр.София, с което на Г. П. Ф. с посочен съдебен
адрес в гр.София, чрез адв.С. Д. от САК, е наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда осемстотин) лева на основание
чл.179, ал.3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА АПИ гр.София, НТУ да заплати на жалбоподателя Г. П. Ф.
сумата 480 (четиристотин осемдесет) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя Ф. чрез адв.С. Д. от
САК за присъждане на сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ без уважение искането на юрисконсулт К М., в качеството й
на процесуален представител на въззиваемата страна, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9