№ 372
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от 14.02.2022 г. на адвокат С.Н., редовно
упълномощен процесуален представител на подсъдимия Т. В. Т. срещу
протоколно определение от 08.02.2022 г., постановено по нохд № 8352/2021 г.
по описа на СРС, НО, 98 състав, с което първият съд след като не е
констатирал допуснати в хода на досъдебното производство процесуални
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, е приключил разпоредителното
заседание по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно
заседание по реда на глава 28 НПК.
С депозираната частна жалба се моли за отмяна на протоколното
определение от 08.02.2022 г., постановено в разпоредителното заседание по
делото, като се твърди, че в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, с които се ограничава правото на
защита на подсъдимия Т.. Според защитата, изготвеният обвинителен акт не
отговаря на изискванията на чл. 246, чл. 2 и ал. 3 НПК. Счита, че в случая е
налице непълнота между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт относно времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, с която се ограничава правото на защита на подсъдимия,
който е лишен от възможността да разбере в какво е обвинен. В тази връзка
се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителният акт липсват
твърдения за осъщественост на всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, т.к. единствените твърдения, които се
излагат в обстоятелствената част са свързани с осъществена стрелба. Моли се
за отмяна на постановеното в разпоредително заседание определение,
свързано с произнасянето на първия съд по въпроса очертан в разпоредбата
на чл. 248, чл. 1, т. 3 НПК и за връщане на делото на прокурора за
1
отстраняване на допуснато съществено, но отстранимо в хода на досъдебното
производство процесуално нарушение.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба,
атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от
фактическа страна, следното:
С внесен в Софийски районен съд обвинителен акт е повдигнато
обвинение на подсъдимия Т. В. Т. с твърдения за извършено престъпление по
чл. 325, ал. 1 НК за това, че на 31.05.2020 г., около 19,40 часа, в гр. София, кв.
„Бенковски“, от терасата на къщата си, находяща се на ул. **** извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – произвел два изстрела с притежаваната от
него въздушна пушка, китайско производство, марка „LIO № BRAND“ по
посока на къщата находяща се на адрес гр. София, кв. „Бенковски“, ул. ****,
в резултат на което повредил външното тяло на климатичната инсталация,
монтирана на къщата.
Въззивният съд констатира, че при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК първоинстанционният съд е счел, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия Т. В. Т., поради което е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание по реда на глава 28 НПК.
Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от
правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно
легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен
срок визиран в процесуалната норма на чл. 249, ал. 3 НПК. Разгледана по
същество същата е основателна.
Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно
определение, а също така и съобразявайки наведените доводи в частната
жалба депозирана от защитник на подсъдимия Т. намира същото за
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. При
внимателния прочит на съдържанието на изготвения от прокурор при СРП
обвинителен акт, който е внесен в съда срещу подсъдимия Т. е видно, че в
обстоятелствената му част липсва описание на мястото на извършване на
инкриминираното деяние, за което се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия. Действително, както в обстоятелствената част на обвинителния
акт, така и в диспозитива на същия се съдържат фактически данни за
местоположението на лицата, за които се твърди, че са възприели действията
на подсъдимия Т. на инкриминираната дата и час, или са налице данни за
мястото, на което с оглед цялата динамика и последователност в процес на
настъпване на процесните събития е довършено престъплението. Независимо
от това обаче, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти
свързани с мястото, от което се твърди, че е извършено инкриминираното
деяние от страна на подсъдимия Т., или от което според държавния
2
обвинител е започнало изпълнителното деяние по осъществяване на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Факти в тази насока се посочват едва в
диспозитива на обвинителният акт, с което се налага извода, че в конкретния
случай е налице твърдяната от защитата на подсъдимия Т. непълнота в така
повдигнатото му обвинение, с което се ограничава правото му на защита в
процеса. Тук е мястото да се посочи, че съгласно т. 4.2 от Тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС датата, времето и мястото са част от
обективните признаци на изпълнителното деяние от състава на
престъплението и същите следва да са посочени в съставения процесуален
документ – обвинителен акт, по ясен, точен и несъмнен начин. Това е така,
защото обстоятелствената част на обвинителния акт, очертава и предмета на
доказване по конкретното дело, или на доказване подлежат всички факти и
обстоятелства описани именно в обстоятелствената му част, поради което и с
посочването на такива, които не са описани в обстоятелствената част, а
единствено в диспозитива на обвинителния акт се внася неяснота в
обвинителната теза и се ограничава правото на защита на лицето, на което се
повдига обвинение за извършено от него престъпление, още повече, когато са
налице и условията за разглеждане на делото по диференцираната процедура
на глава 28 НПК, където съда следва да разгледа делото в рамките на
фактическите положения, посочени в постановлението, респективно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно разпоредбата на чл.
378, ал. 3 НПК.
Ето защо и по изложените съображения настоящия съдебен състав
намира доводите на процесуалния представител на подсъдимия Т., изложени
в депозираната от него частна жалба за основателни затова, защото от една
страна отстраняването на посоченото процесуално нарушение ще доведе до
възможността за установяване на действителната фактическа обстановка по
делото, съобразно събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а от друга страна ще се гарантира и в пълнота правото на
защита на подсъдимия в хода на съдебното производство по делото да разбере
точно и ясно обвинението, което му се вменява, касаещо извършено от него
престъпление.
По изложените съображения се налага извода, че обжалваното
определение на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, т.к. в случая се констатират допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения на процесуалните
правила, които водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия
Т., поради което частната жалба следва да бъде уважена, като основателна.
Предвид горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3
НПК въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.02.2022 г., постановено по
нохд № 8352/2021 г. по описа на СРС, НО, 98 състав.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4