№ 2268
гр. Бургас, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120108573 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "А1 България" ЕАД срещу А. И. Т., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 9,46 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни
услуги от 05.12.2018 г., за мобилен номер ***, фиксиран интернет и телевизия за периода от
23.09.2022 г. до 08.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от
1,86 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 9,46 лева за периода от
09.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от
Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за
предоставено, но невърнато оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване
на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и сумата от 19,67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за периода от 08.11.2022
г. до 16.10.2024 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение №
1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато
оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване на договора, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024
г., до заплащане на задължението и сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 100 лева за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от
100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор
за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „WiFi рутер за
интернет“ след прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението в съда - 23.10.2024 г., до заплащане на задължението и
сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за
периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1
3640/24.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7241/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни
услуги. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал абонаментни такси.
Посочва се, че при сключване на договорите на абоната е предоставено за временно
ползване оборудване – два броя приемника и един рутер, което след прекратяване на
договорите на 23.09.2022 г., по вина на абоната, поради неплащане на задълженията му за
предоставените телефонни услуги, не е върнато и за това са начислени неустойка по т. 9.2 от
договора (приложение 1). Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи,
че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е
подадено възражение по чл. 414 ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да
предяви настоящия иск по реда на чл. 422 ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност. Не се оспорва наличието
на облигационна връзка между страните, възникнала по повод твърдяните в исковата молба
договори за предоставяне на мобилни услуги. Оспорва се твърдението на ищеца, че
договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на ответника, като се твърди, че срокът на
подписаното между страните Приложение № 1/15.10.2020 г. е двугодишен и изтича на
15.10.2022 г. Сочи се, че преди изтичане на срока – на 23.09.2022 г. между страните е
подписано заявление за прекратяване на договора, което съставлява едномесечно
предизвестие от ответника до ищеца за прекратяване на договора, съобразно изискванията
на т. 8.9 от Приложението. Оспорва се претенцията за неустойки, като се твърди, че нито
писмено, нито устно на ответника е указано задължението му за връщане на устройства.
Поддържа се, че клаузите за неустойки са неравноправни, поради което недействителни, тъй
като оборудването е остаряло и не съответства по стойност на размера на неустойката.
Твърди се, че на 27.06.2025 г. ответникът е върнал оборудването на ищеца и е платил сумата
от 9,46 лева, при което в информационния масив на ищеца не са останали непогасени
задължения.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира се присъждането на направените съдебно – деловодни разноски, за което
е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебното заседание ищецът не се представлява от процесуален представител.
Депозирано по делото е становище от 23.09.2025 г., с което заявява, че оттегля исковете за
всички главници в общ размер от 309,46 лева.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба. В съдебно заседание депозира становище по съществото на
делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7241/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение и
искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги № ***, сключен между страните от
05.12.2018 г. Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г.,
включващо съответни абонаментни планове и условия за ползване на процесните мобилни
2
услуги, предмет на предявените искове, всичките за срок от 24 месеца и уговорка за
прекратяване с едномесечно предизвестие, съгласно т. 8.9. от Приложение № 1 и уговорена
неустойка ако при прекратяване на договора не бъде върнато предоставено оборудване,
съобразно т. 9.2. от Приложение № 1. Представен е екземпляр от общите условия на
мобилния оператор, които с изрични разпоредби в договорите са обявени за неразделна част
от тях. Представена ценова листа за абонаментни планове, според която неустойката за
невърнато оборудване за цифрова телевизия и фиксиран интернет е уговорена в размер от
100 лева. Представени по делото са и описаните в исковата молба фактури, издадени от
мобилния оператор.
Представени по делото са двустранно подписани приемо-предавателени протоколи
от 2020 и 2021 г. за предаване от ищеца на ответника на два броя цифрови приемници (STB)
и един брой Wifi рутер, както и приемо-предавателени протоколи от 27.062025 г. за
връщането им на мобилния оператор.
Представено по делото е двустранно подписано заявление по образец от 23.09.2022
г., за прекратяване на договор № ***, в която ответникът е завил на ищеца, че желае
договора да бъде прекратен на 23.10.2022 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която е подадено
възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното им провеждане в
тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на изискуеми вземания, за
които е издадена заповедта, т. е. да докаже обстоятелствата, от които твърди, че произтичат
вземанията му за претендираните суми на сочените в исковата молба договорни основания, в
т.ч., че горепосочените договори са валидно сключени с ответника, изпълнение на
собствените си задължения по договорите – предоставяне на достъп до
далекосъобщителната мрежа, респ. реалното потребление на услугите от ответника, както и
предоставянето на твърдяното оборудване, включително и на вземанията за неустойки, а
именно уговорените между страните неустойки за конкретния вид неизпълнение на
съответния договор и че са изпълнени уговорените между страните предпоставки за
дължимост на неустойката, поставянето в забава на длъжника и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Депозирано по делото е становище от 23.09.2025 г. от ищеца, с което исковете за
главници за такси за мобилни услуги и неустойки са оттеглени, поради плащане в хода на
процеса. С оглед това и като съобрази чл. 235, ал. 3 ГПК, и че процесуалния представител на
ищеца разполага с изрично пълномощно за разпореждане с предмета на делото /л. 37 гръб/,
съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта относно
главниците, на основание чл. 232 ГПК, а издадената заповед за изпълнение следва да бъде
обезсилена в тази част, съобразно разясненията дадени в т. 13 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Основателността на исковете за мораторна лихва върху оттеглените искове за
главница е обусловена от това дали в действителност са съществували задължения за
главници и какъв е бил техният размер.
Страните не спорят, а и от гореописания, приет по делото, неоспорен досежно
неговата автентичност, договор за мобилни услуги и приложение към него по категоричен
начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги
3
обвързва.
По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за такси за мобилни
услуги, съдът приема следното: Страните не спорят относно основанието и размера на
претенцията за сумата от 9,46 лева, представляваща месечни абонаментни такси по договор
за мобилни услуги от 05.12.2018 г., за мобилен номер ***, фиксиран интернет и телевизия за
периода от 23.09.2022 г. до 08.11.2022 г., както и че същата е платена в хода на процеса,
което обстоятелство съдът следва да съобрази, съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно,
доколкото сумата не е платена на падежа, а едва в хода на процеса, върху нея, по силата на
закона, е начислявана лихва до плащането , поради което претенцията за законна лихва,
считано от заявлението до деня предхождащ плащането – 26.06.2025 г. и иска за мораторна
лихва върху главницата за такси се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска за мораторна лихва върху главницата за неустойки, съдът
приема следното: От представения договори и т. 8 от приложението към договора се
установява, че срокът на ползване на услугите е продължен и е с крайна дата 15.10.2022 г.
Не е спорно между страните, а и от двустранно подписаното заявление по образец от
23.09.2022 г., за прекратяване на процесния договор за мобилни услуги се установи, че
ответникът е заявил, че прекратява договора на 23.10.2022 г. Не е спорно по делото, а и от
представения от ответника приемо-предавателен протокол се установява, че процесното
оборудване е върнато от ответника на ищеца на 27.06.2025 г. Следователно, съобразно
уговореното в т. 9.2. от Приложение № 1 и доколкото абонатът е прекратил договора без да
върне предоставеното му оборудване, в негова тежест е възникнало задължение за неустойка
за всяко от трите невърнати устройства, която според ценовата листа на мобилния оператор
възлиза на по 100 лева, или общо 300 лева. Нито в договора и приложението към него, нито
в общите условия на мобилния оператор е уговорен срок за плащане на задължението за
неустойка, поради което същото е възникнало като безсрочно и абонатът изпада в забава за
него от момента на поканата – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респ. от деня следващ забавата се дължи
мораторна лихва – така в Решение № 351 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2767/2013 г., III г. о. на
ВКС. По делото липсват твърдения от ищеца и данни ответникът да бил поканен в по-ранен
момент, поради което съдът приема, че лихва върху главниците за неустойка се дължи от
деня следващ деня на връчване на заповедта за изпълнение на ответника, тоест от 01.11.2024
г., до деня предхождащ връщането на оборудването, тоест до 26.06.2025 г. С оглед това,
основателна се явява претенцията за законна лихва за периода от 01.11.2024 г. до 26.06.2025
г., а за разликата над уважения период до претендирания, както и исковете за мораторна
лихва върху главниците за неустойки са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на вина за прекратяване на
договора, тъй като от абоната е спазено изискването за едномесечно писмено предизвестие
за прекратяване, съобразно уговореното между страните, по следните съображения:
Възражението би имало резон ако предмет на делото бе претенция за прекратяване на
договора по вина на абоната в размер на три месечни такси. Тогава би имало значение дали
абонатът е прекратил неоснователно договора преди изтичане на уговорения срок или го е
направил съобразно уговореното между страните - чрез едномесечно писмено предизвестие
и при наличие на основателна причина. В случая обаче, се претендира неустойка за
невърнато при прекратяване на договора оборудване, като между страните е безспорно, че
договора е прекратен, както и че оборудването не е върнато при прекратяването му, а такова
задължение за абоната е съществувало, съобразно уговорката в т. 9.2. Дори да се претендира
неустойка при прекратяване по вина на абоната в размер на три месечни такси, то същата би
била основателна поради следното: От представения договор и т. 8 от приложението към
договора се установява, че срокът на ползване на услугите е продължен и е с крайна дата
15.10.2022 г., като след изтичането му, при липса на нарочно писмено уведомление от
абоната към оператора, че желае договорът да бъдат прекратен, същият се считат за
продължен за неопределен срок и може да бъде прекратен по всяко време с едномесечно
писмено предизвестие без неустойки. Ако преди изтичане срока на договора абонатът
прекрати същия дължи неустойка, съобразно т. 8.4. от Приложение № 1. В случая, от
4
двустранно подписаното заявление по образец от 23.09.2022 г., за прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги се установи, че ответникът е заявил, че прекратява
договора на 23.10.2022 г. След изтичане на крайния срок на договора – на 15.10.2022 г.,
договора за мобилни услуги се е превърнал от срочен в договор за неопределено време,
съобразно т. 8.9. от Приложение № 1, поради което за прекратяването му е било необходимо
едномесечно писмено предизвестие. За да се счита спазена уговорката в т. 8.9. от
Приложение № 1 следва на мобилния оператор да бъде предоставен едномесечен срок на
предизвестие, считано от трансформиране на договора за мобилни услуги в безсрочен,
защото съобразно т. 8.4. от Приложение № 1 преди изтичане на срока на договора, същият
не може да бъде прекратен от абоната без неустойка, освен ако мобилния оператор не
изпълнява надлежно собствените си задължения по договора, каквито данни по делото
липсват. В случая, процесния договор е трансформиран в безсрочен на 16.10.2022 г. и срокът
на едномесечното предизвестие изтича на 16.11.2022 г., поради което прекратявайки по-рано
договора – на 23.10.2022 г., абонатът не е спазил уговорката по т. 8.9. от Приложение № 1,
но въпреки това неустоечно задължение по т. 9.1. от Приложение № 1 не му е начислено от
доставчика на мобилни услуги.
Неоснователно е и възражението на ответника за неравноправност на неустойката по
т. 9.2. от Приложение № 1 по следните съображения: В случая на ответника е предоставено
за временно ползване, собствено на мобилния оператор, оборудване на определена стойност
и е уговорено, че същото следва да бъде върнато след отпадане на основанието за ползване,
тоест след прекратяване на договора за мобилни услуги. Ако оборудването не бъде върнато в
срока, доставчикът претърпява имуществени вреди под формата на претърпени загуби.
Именно в тези случай уговорените неустойки играят компенсаторна роля, поради което
нямат неравноправен характер. Неустойката представлява предварително определяне от
страните на размера на вредите при договорно неизпълнение, без да е необходимо
изправната страна да доказва реалното им претърпяване и размера им, поради което
възражението на процесуалния представител на ответника, направено в съдебното
заседание, че вредите не са доказани е неоснователно. Фактът на по-късното връщане – в
случая около три години по-късно, не води до отпадане на вземанията за неустойка,
доколкото оборудването не е върнато към момента на прекратяването на договора,
съобразно уговореното между страните и следователно предпоставките за начисляването на
неустойка са били налице. Получаването от ищеца и на неустойка, и на устройствата не
представлява нарушение на забраната за неоснователно обогатяване, тъй като неустойката,
освен обезпечителна и обезщетителна, има и санкционна функция, с която в случая
ответникът се санкционира, за това че не е върнал устройството в уговорения срок –
прекратяване на договорите.
По изложените съображения, съдът приема, че претенциите за лихва са основателни и
следва да бъдат уважени, както следва: за законна лихва върху главницата за такси за
мобилни услуги, считано от деня на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – на
23.10.2024 г., до деня предхождащ плащането, тоест до 26.06.2025 г. и иска за мораторна
лихва върху главницата за такси за мобилни услуги за периода от 09.11.2022 г. до 16.10.2024
г.; за законна лихва върху главниците за неустойки за периода от връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника - на 01.11.2024 г., до деня предхожащ връщането на оборудването,
тоест до 26.06.2025 г., а за разликата над уважените размери до предявените – са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза
на ищеца се полага присъждането на направените в производството съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства за
заплатена държавна такса в размер от 50 лева. В производството ищецът е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение предвид фактическата и правната сложност на делото
съдът определя в размер от 100 лева. В случая при определяне на разноските съобразно
уважената част от исковете, следва да бъде взето предвид това, че производството по делото
е прекратено, поради оттегляне, но не защото исковете на ищеца са били неоснователни, а
5
поради изпълнение на задълженията на ответника едва в хода на процеса. С оглед на това в
полза на ищеца се полагат разноски и за исковете, за които производството по делото е
прекратено. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 126,10 лева, представляваща направени в производството съдебно -
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете. Неоснователно е искането на
ищеца за присъждане на таксата за възпроизвеждане на електронно изпратените искова
молба и приложения към нея за връчване на насрещната страна, тъй като това представлява
изпълнението на задължението на ищеца по чл. 128, т. 3 ГПК и именно за това на ищеца е
дадена възможност от съда да представи преписи от исковата молба и приложенията към нея
или да заплати такса.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в
размер от 63,10 лева.
В полза на ответника се полагат направените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете. В тази връзка неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от
ответника, доколкото предвид броя на предявените искове, същото е под минималния
размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар
да няма нормативен характер, съобразно чл. 5 ГПК, служи за ориентир на съда, като в
конкретния случай предвид фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав
приема, че претендираното възнаграждение съответства на извършената от адвоката работа.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 49,70 лева, представляваща направени по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно исковете по чл. 415, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: сумата от 9,46 лева,
представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г.,
за мобилен номер ***, фиксиран интернет и телевизия за периода от 23.09.2022 г. до
08.11.2022 г.; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение №
1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато
оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване на договора; сумата от 100
лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за
мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „Цифров
приемник за телевизия“ след прекратяване на договора; сумата от 100 лева, представляваща
неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от
05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „WiFi рутер за интернет“ след
прекратяване на договора, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
3640/24.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7241/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 232 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 3640/24.10.2024 г. по ч. гр. д. № 7241/2024 г.
на РС-Бургас в частта относно следните суми: сумата от 9,46 лева, представляваща месечни
абонаментни такси по договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г., за мобилен номер ***,
фиксиран интернет и телевизия за периода от 23.09.2022 г. до 08.11.2022 г.; сумата от 100
лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за
мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „Цифров
приемник за телевизия“ след прекратяване на договора; сумата от 100 лева, представляваща
неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от
05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „Цифров приемник за телевизия“
след прекратяване на договора; сумата от 100 лева, представляваща неустойка по т. 9.2 от
6
Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за
предоставено, но невърнато оборудване „WiFi рутер за интернет“ след прекратяване на
договора, на основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът А. И.
Т., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ж. к. ***, дължи на ищеца "А1 България" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Кукуш“ № 1, следните
суми: законна лихва върху главницата от 9,46 лева за такси за мобилни услуги по
сключения между страните договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. и Приложение №
1/15.10.2020 г. към него, считано от 23.10.2024 г., до 26.06.2025 г. и сумата от 1,86 лева
/един лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 9,46 лева за периода от 09.11.2022 г. до 16.10.2024 г., както и законна лихва
върху всяка от главниците за неустойки по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към
сключения между страните договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но
невърнато оборудване в общ размер от 300 лева, за периода от 01.11.2024 г., до 26.06.2025 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва, като последица от уважаване на исковете
за неустойки и исковете за обезщетение за забава върху главниците за неустойки, както
следва: за законна лихва върху всяка от главниците за неустойки по т. 9.2 от Приложение №
1/15.10.2020 г. към сключения между страните договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за
предоставено, но невърнато оборудване, за разликата над уважената част, до предявената за
периода от 23.10.2024 г., до 31.10.2024 г., както и исковете за сумата от 19,67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за неустойка по т. 9.2 от
Приложение № 1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за
предоставено, но невърнато оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване
на договора за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 19,67 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 100 лева за неустойка по т. 9.2 от Приложение №
1/15.10.2020 г. към договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато
оборудване „Цифров приемник за телевизия“ след прекратяване на договора за периода от
08.11.2022 г. до 16.10.2024 г. и сумата от 19,67 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 100 лева за неустойка по т. 9.2 от Приложение № 1/15.10.2020 г. към
договор за мобилни услуги от 05.12.2018 г. за предоставено, но невърнато оборудване „WiFi
рутер за интернет“ след прекратяване на договора за периода от 08.11.2022 г. до 16.10.2024 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3640/24.10.2024 г. по ч. гр. д. №
7241/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Бургас, ж. к. ***, да заплати на "А1
България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Кукуш“ № 1, сумата от 126,10 лева /сто двадесет и шест лева и десет стотинки/,
представляваща направени в производството съдебно - деловодни разноски и 63,10 лева
/шестдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща сторени разноски в производство
по ч. гр. д. № 7241/2024 г. по описа на РС - Бургас, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "А1 България" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Кукуш“ № 1 да заплати на А. И. Т., ЕГН ********** с адрес гр.
Бургас, ж. к. ***, сумата от 49,70 лева /четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8