№ 1517
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Св. Христова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502243 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба с вх.№19050/17.08.2021г., подадена от „Дженерали
Застраховане“АД, с ЕИК *********, гр.София срещу постановление за определяне на разноски по
изп.д. № 20218950401981 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев, рег.№ 895, с
районна действие, района на ВОС. Счита, че постановлението, в частта, с която са приети разноски
в изпълнителното производство за процесуално представителство на взискателя за адвокат в
размер на 200лв. е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на акта на ЧСИ и да бъде
оставена без уважение претенцията на взискателя за заплащане на адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство. Жалбоподателят счита, че такова възнаграждение не се дължи на
взискателя, тъй като самия взискател е адвокат и изпълнителното производство е образувано за
заплащане на сума, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.38 ЗА. Според жалбоподателя е неморално, недобросъвестно и в нарушение на
изискването за уппражняването на процесуални права съобразно добрите нрави, адвокат да възлага
на друг адвокат да образува изпълнително производство за събиране на присъдени в полза на
първия адвокат суми. Взискателят е разполагал с нужните знания да инциира и образува
изпълнително производство за събиране на присъдените му като адвокатско възнаграждение суми.
Навеждат се и доводи че е налице злоупотреба с право, както и че договорът сключен между
адвокати за процесуално представителство в изпълнително производство за събиране на присъдено
адвокатско възнаграждение на единия адвокат е недействителен-нищожен, на основание чл.26,
ал.1, вр. чл.3 ГПК, евентуално на основание чл.26, ал.2 /привиден договор/. Доколкото размерът на
адвокатското възнаграждение попада в общия размер на задълженията, върху които се начислява
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ се претендира и намаляване на размера на определената
от ЧСИ такса по т.26..
Взискателят по изпълнителното дело – Радислав Василев Р. с писмено възражение изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са приложени мотиви
1
от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително
производство и мотивите си за постановеното постановление за разноски.
При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и
съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:
Жалбата са депозирана в срок, подадена е от легитимирано лице и срещу
действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.2,т.7 ГПК. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по селдните съображения:
Изпълнителното дело е образувано на 23.07.2021г., по молба на Р. В. Р. /взискател/ срещу
“Дженерали Застраховане“ АД, и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 05.07.2021г. по
гр.д. № 15319/2020г. по описа на ВРС, с който “Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати
на Р. В. Р. ЕГН **********, сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
С молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал налагане на запор
или възбрана върху установено имущество на длъжника. Молбата е подадена чрез процесуален
представител – ад. С.Т., като е приложен договор за правна защита и съдействие.
ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника на
27.07.2021г. В поканата са посочени размера на задължението, дължимите от длъжника такси и
разноски по изпълнителното дело, включително и размера на приетото по делото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – 200лв.
Видно от документите по делото, на 03.08.2021г., длъжникът е депозирал молба с искане
разноските за адвокатско възнаграждение да бъдат възложени на взискател, с аргумент за
недължимост на същите, поради това, че взискателят е адвокат.
С разпореждане от 10.08.2021г. ЧСИ е оставил молбата за изменение на постановлението за
разноски без уважение..
Видно от документите по изпълнителното дело, взискателят е представил договор за правна
помощ и съдействие, с който е упълномощил адв. С.Т. да го представлява и защитава провото и
интересите му по делото срещу възнаграждение в размер на 200лв. Договореното възнаграждение
е заплатено на асвоката, видно от съдържащата се в самия договор разписка.
Съгласно разпоредбата на чл.79 ГПК, дължимите в изпълнителното произовдство такси и
разноски са за сметка на длъжника, независимо от това дали плащането е извършено пряко на
взискателя или сумите са постъпили по изпълнителното дело. Разноски са направените от страните
разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл.71 ГПК включват: държавни
такси и разходи за производството. Заплатените от странитеи разноски за правна защита
представлеват разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат- чл.78
ГПК. От данните по изпълнителното дело не са налице предпоставките, изсключващи
отговорността на длъжника за разноски. По делото са представени доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения от взискателя да го представлява по делото
адвокат.
Без значение за възникване на отговорността на длъжника е на какво основание е издаден
изпълнителния лист, както личните качества и образованието и професията на взискателя. Липсват
законови разпоредби, които да предвиждат и уреждат изключения от общите правила на чл.26-31
ГПК относно представителството на страните по дела, по отношение на лица, които притежават
правни знания и образование или които упражняват професия адвокат. Не съществуват и
разпоредби, които да забраняват страни по дела, които имат юридическо образование или са
адвокати да бъдат представлявани, включително и изпълнителни дела от друг, упълномощен по
съответния ред процесуален представител. Напротив разпоредбата на чл.38, ал.1 ,т.3 ЗА дава
възможност, за представляващия адвокат да предостави безплатна помощ на друг юрист и да
2
претендира разноски на основание чл.38, ал.2 ЗА. Всяка страна по дело, включително и когато,
същата е лице, което има юридическа образование и упражнява професия адвокат има право на
самостоятелна преценка и избор дали да бъде представлявана от процесуален представител –
адвокат, на когото дължи възнаграждение съгласно нормата на чл.36 ЗА, която предвижда, че
адвоката има право на възнаграждение за своя труд. В тази връзка и предвид установеното и
гарантирано от закона право на защита по делата на всяка страна, настоящият съдебен състав
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неморалност и недобросъвестност от
страна на взискателя при упражняване на процесуалните му права и осъществяване на защитата на
правата и интересите му в изпълнителното производство.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателите относно начина на определяне и
събиране на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваният отказ на ЧСИ следва да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№19050/17.08.2021г., подадена от „Дженерали
Застраховане“АД, с ЕИК *********, гр.София срещу постановление за определяне на разноски по
изп.д. № 20218950401981 на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев, рег.№ 895, с
районна действие, района на ВОС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3