РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 14046 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от ищцата в първинстанционното производство - С.И.А., срещу Решение №
161007 от 08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 8740 по описа за 2018 г. за
СРС, I ГО,
167-ми състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „М.” ЕАД (сега
„А1 Б.” ЕАД) искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 757,90
лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в 35,90 лева увеличение
на месечно задължение по тарифен план, 600,00 лева теглен кредит, 24,00 лева
такси за теглене на кредита и 98,00 лева лихви върху кредита за периода от 31.12.2017
г. до 30.03.2018 г., и сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на противоправното
поведение на служител на ответника. С постановеното решение ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
100,00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски.
В депозираната въззивна жалба,
уточнена с молба – уточнение от 05.12.2019 г., се поддържа, че постановеното от
СРС решение е неправилно. Посочва се, че ответната страна не е спазила Анекса
от 21.12.2017 г. към Договор № ********* за намаляване на цената на тарифния
план за мобилен интернет на телефон ********с 50 % и е извършил непоискана и
незаконна смяна на тарифен план за телефон********. Сочи се, че в резултат на
действията на служителите на ответника въззивницата е получила нервен срив и се
е наложило да приема лекарства. Моли се за отмяна на решението на СРС. Търсят
се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство – „А1 Б.” ЕАД, с който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Моли се за оставянето ѝ без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Търсят се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно съединени искове за търсенето на имуществени и
неимуществени вреди. В исковата молба, уточнена последователно с молби от
19.02.2018 г., 26.02.2018 г., 12.03.2018 г., 09.11.2018 г. и 19.02.2019 г.
ищцата твърди, че на 27.12.2017 г. е посетила офис на ответника, като е
поискала от обслужващата я служителка да върне отстъпката от 50 % на услугата
„мобилен интернет” за телефонен номер ********по тарифния план. Ищцовата страна
поддържа, че след подписване на анекс към договор № ********* не е била
прилагана уговорената отстъпка, като търси вреди в общ размер от 14,90 лева,
представляваща общата сума на отстъпка за услугата „мобилен интернет” за
телефонен номер ********по тарифен план Mtel сърф М за два месеца. Посочва се,
че макар със служителката да не е била обсъждана промяна на тарифния план на
телефонен номер********, е бил изготвен и подписан анекс за изменение на плана
за този номер от ползвания до момента Mtel трансфер S на Мtel
без
граници S.
Твърди се, че в нарушение на договора между страните, ЗЗД и депозираните от
ищцата жалби и молби, не е бил върнат стария абонаментен план за телефонен
номер******** и ищцата е претърпяла имуществени вреди в размер на разликата в
цените на двата тарифни плана за период от три месеца в общ размер от 21,00
лева. Ищцата претендира и имуществени вреди в размер на 600,00 лева,
представляваща сума отпусната в кредит на ищцата за заплащане на разноските във
връзка с настоящото производство, 24,00 лева, представляваща такси за теглене
на посочения кредит и сумата от 98,00 лева, представляваща платената от нея
възнаградителна лихва по кредита за периода от 21.12.2017 г. до 30.03.2018 г.
Търсят се и неимуществени вреди в размер на 1200,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени отрицателни изживявания и емоции в резултат на
противоправното поведение на служителите на ответника.
В петитума на исковата молба са
направени искания за осъждане на ответника да спазва законодателството на
Република Б., сключения анекс към договора за промяна на мобилен интернет, да
промени тарифния план по договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и
да уволни свой служител поради несправяне с работата. В тази част на основание
чл. 130 от ГПК е била върната с Разпореждане № 362151/15.03.2018 г., което
разпореждане е влязло в сила.
В отговор на исковата молба ответното
дружество посочва, че ищцата има сключен договор с ответника – Договор №
5025954/21.12.2017 г. с приложения към него за мобилните номер ********и********,
като ищцата е имала възможност да се запознае със съдържанието им преди да
положи подписа си. Сочи се, че исканията на ищцата досежно промяната в
тарифните планове е удовлетворена, поради което същата няма правен интерес от
водене на искове за същите. Поддържа се, че искът за неимуществени вреди в
размер на 1200,00 лева се явява недоказан по основание и размер и следва да
бъде отхвърлен.
По делото е представен Анекс към Договор
№ ********* за телефонен номер ********, с който е уговорено между страните
удължаване на срока на действие на договора с 24 месеца и е уговорен нов срок
на действие от 21.12.2017 г. до 21.12.2019 г. С Приложение № 1 към договора –
Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел
мобилен интернет, подписано на 21.12.2017 г., за телефонен номер ********е
договорена услугата „Мтел мобилен интернет Сърф М” на цена 14,90 лева с 50 %
отстъпка. Представено е и Приложение № 1 от към Договор № ********* – Условия за
ползване на тарифни планове за мобилни услуги Мтел без граници S, M и L с Екстра нет и Mtel Now, подписано на 21.12.2017 г. и видно от което за телефонен номер******** е договорен тарифен
план „Мтел без граници S
Нет
Коледа 2017 2 г” на цена 11,99 лева със срок на действие от 24 месеца, считано
от датата на подписване на приложението.
По делото са представени и молби от
21.12.2017 г. и 08.01.2018 г., жалба от 28.12.2017 г. от ищцата до ответното
дружество, в които се моли за връщане на стария тарифен план за телефонен номер********,
както и писма от ответното дружество до ищцата (л. 15 и л. 17), в които ищцата
е уведомена, че не са налице основания за изменение на абонаментния план извън
договорните основания.
Съгласно фактура № ********** за телефонен
номер ********за периода на фактуриране: 16.12.2017 г. – 15.01.2018 г. е
начислена такса за мобилен интернет по план Мтел сърф М в размер на 12,42 лева.
Съгласно фактура № ********* за телефонен номер******** за периода на
фактуриране: 21.12.2017 г. – 20.01.2018 г. са начислени мобилни услуги в размер
на 14,73 лева.
Съдът констатира, че представените във
въззивното производство копия от фактури и писма, намиращи се на л. 27-29, вече
са били представени и приети в първоинстанционното производство. Съдът не кредитира
фактура № ********** и **********, доколкото същите се отнасят за период на
фактуриране преди процесния, въз основа на което се явяват и неотносими към
спора по същество.
Видно представените по делото рецепти, на
въззивницата са били предписани няколко лекарства (Sympanthyl и др.). Представен е и амбулаторен лист №
002028 от 10.05.2018 г., от който се установява, че ищцата е била
диагностицирана със заболяване „интертригинозен еритем” и са ѝ били
предписани още медикаменти.
По делото е представено писмо до „М.”
ЕАД от Комисията за регулиране на съобщенията с изх. № 04-01-80/07.02.2018 г.,
с което дружеството-ответник е било информирано за подадена жалба до Комисията
от ищцата и му е било предоставен срок да депозира становищата по направените
оплаквания в жалбата. Ответникът е представил и отговора си до Комисията, в
който е изложено, че ищцата е подписала анекса и приложенията към него, след
като е имала възможност да се запознае с уговорките в тях, като срочността на
договора за номер******** е служебно прекратена, а за номер ********е
активирана отстъпка 50 %. В отговора е посочено, че към фактури № ********* от
19.12.2017 и № ********* от 19.01.2018 г. са били издадени кредитни известия на
обща стойност 14,90 лева.
Представени са и месечни справки за
кредитна карта на името на ищцата от 10.02.2018 г.,10.03.2018 и 10.09.2018 г., видно
от които същата е притежател на кредитна карта MasterCard Standard.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е
подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно нормата
на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания. При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо.
Видно от представените
по делото Анекс към Договор № *********, Приложение № 1 от към
Договор № ********* – Условия за ползване на тарифни планове за мобилни услуги
Мтел без граници S, M и
L с
Екстра нет и Mtel Now
и Приложение № 1 към договора – Активиране и условия за ползване на ценови
пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет, към исковия период страните са
били в договорни правоотношения за доставянето на мобилни услуги за телефонен
номер ********и********. От съдържанието на подписаните документи става ясно,
че договорките в анекса и цитираните приложения влизат в сила незабавно, т.е.
от деня на подписването им – 21.12.2017 г.
Досежно исковите
претенции за имуществени вреди в размер на 14,90 лева, представляваща
неприложена отстъпка в размер на 50 % за периода от два месеца след подписване
на анекс към договор № ********* за услугата „мобилен интернет” за телефонен
номер ********, и в размер на 21,00 лева,
представляваща разлика в цените на тарифния план на телефонен номер******** за
периода от три месеца, съдът се съгласява с изводите на първоинстанционния съд
за недоказаност на претенциите. За да възникне задължение за плащане на
обезщетение за договорно неизпълнение, следва да се установят следните елементи:
наличието на облигационна връзка по двустранна правна сделка, валидно договорно
задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение
(пълно или частично) на договорното задължение; вреди, настъпили от
неизпълнението; причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Съдът
правилно е оказал, че съгласно доказателствената тежест за успешното доказване
на иска по чл. 79 от ЗЗД ищцата е следвало да докаже, че доставчикът (ответното
дружество) е доставило услугите в противоречие с уговорките между страните, от
което ищцата е претърпяла вреди. Видно от приложените по делото фактури и
кореспонденцията между страните и Комисията за регулиране на съобщенията след
подписване на анекс към договор № ********* на 21.12.2017 г. до 15.01.2018 г.
ответното дружество е начислявало цена за услугата по тарифен план Mtel сърф М за телефонен номер ********в
пълен размер от 14,90 лева, а не съобразно уговореното в Приложение № 1 - с 50
% отстъпка от тази цена. Въпреки това ищцата не е представила по делото
доказателства да е извършила плащане на начислените в повече суми, за да може
да се приеме, че същата е претърпяла вреди и че същите са в претендирания
размер.
Неоснователна и недоказана се явява и
претенцията за претърпени вреди в размер на 21,00 лева, съставляваща разлика в
цените на тарифния план на телефонен номер******** за период от три месеца. По
делото не са ангажирани нито доказателства в насока противоправност на
поведението на ответника, нито за настъпили вреди в патримониума на ищцата -
нещо повече, ищцата не е представила доказателства изобщо да е заплащала
начислената за процесния период месечна абонаментна такса за телефонен номер********.
Видно от кредитираното по делото Приложение № 1 към Договор № ********* –
Условия за ползване на тарифни планове за мобилни услуги Мтел без граници S, M и L с Екстра нет и Mtel Now, за телефонен номер******** е договорен тарифен
план „Мтел без граници S
Нет
Коледа 2017 2 г” на цена 11,99 лева със срок на действие от 24 месеца, считано
от датата на подписване на приложението (21.12.2017 г.). Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Видно от
кореспонденцията между страните (представените молби и жалби на ищцата до
ответника, и отговорите му), ищцата е искала от ответното дружество връщане на
стария тарифен план, но не на посочените в договора основания, поради което
дружеството е отказало с пояснението, че същата може да промени абонаментния
план при предвидените в договора предпоставки. Първоинстанционният съд правилно
е отбелязал, че начислявайки такса в размера, уговорен съгласно Приложение № 1,
от датата на подписване на приложението, ответното дружество не се е отклонило
от правомерното изпълнение на договорните си задължения, а напротив – следвало
е договорките, обективирани в приложението, с което ищцата е имала възможност
да се запознае преди да подпише и на което се е съгласила с полагането на
подписа си.
Що се отнася до претендираните
имуществени вреди в размер на 600,00 лева, представляваща отпусната в кредит сума
на ищцата за заплащане на разноските във връзка със съдебното производство,
24,00 лева, представляваща такси за теглене на посочения кредит и сумата от
98,00 лева, представляваща платената от нея възнаградителна лихва по кредита за
периода от 21.12.2017 г. до 30.03.2018 г., съдът изцяло се съгласява с изводите
на първоинстанционния съд за недоказаност на претенцията. Въззивният съд счита,
че претенциите се явяват изцяло недоказани по основание и размер. По
делото в тази насока са представени само няколко месечни справки за кредитна
карта MasterCard
Standard на името на ищцата - от 10.02.2018 г., 10.03.2018 и
10.09.2018 г., но от съдържанието на същите не може да се направи еднозначно извода, че средствата,
предоставени като кредит по картата, са били разходвани именно за водене на
съдебното производство, както твърди ищцата.
Неоснователна
се явява и претенцията за обезщетение на неимуществени вреди в размер на
1200,00 лева. Жалбата срещу решението на СРС в тази част е бланкетна, поради
което и въззивният съд следва да съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК.
Районният съд при обосноваване на изводите си по тези искове не е допуснал
нарушение императивна материално правната норма. За пълнота въззивният съд
отбелязва, че съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, като в съдебната практиката се приема, че
понятието „справедливост” не е абстрактно, а изисква съдът да извърши преценка
на всички обективно съществуващи и релевантни за конкретния случай
обстоятелства (Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г.). Следва да се
преценят видът и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и
медицинската прогноза за неговото развитие (Решение № 69/18.03.2014 г. по гр.
д. № 4686/2013 г. на ВКС, ІV г. о.). В конкретния случай ищцата претендира, че
е претърпяла нервен срив вследствие на поведението на служителите на ответното
дружество. Съдът счита, че твърденията на ищцата не са доказани от
представените по делото доказателства – амбулаторен лист или рецепти за
предписани медикаменти, тъй като не става ясно дали диагностицираното
заболяване „интертригинозен еритем” е следствие именно от изживян стрес,
причинен от отношенията с ответника, както и дали изписаните на ищцата
медикаменти са били предназначени именно за лекуването на твърдения за изживян
от ищцата нервен срив.
Предвид изложеното, въззивният съд счита
първоинстанционното решение за правилно, с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемото
дружество се полагат разноски. Същото е било представлявано от юрисконсулт и
претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в предвидения в закона
минимален размер. Съдът счита претенция за основателна, поради което на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161007 от
08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 8740 по описа за 2018 г. за СРС, I ГО, 167-ми състав.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.И.А., ЕГН **********,***, партер, да
заплати на „А1 Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща сторени във въззивното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.