Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 19.05.2011 година, постановено по гр. дело № 470 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, гражданският брак между М. С. Т. и П. С. Т. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Упражняването на родителските права спрямо роденото по време на брака дете С. П. Т. е предоставено на майката. За бащата е определен режим на лични отношения с детето във вид на свиждания два пъти месечно и за месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. В полза на детето е присъдена издръжка от 120 лв. месечно, постановено и предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка. Ползването на семейното жилище в гр. В.Т., ул. „Т.” № ... е предоставено на П. С. Т.. Постановено е след развода жената да носи предбрачното си фамилно име М.. В тежест на мъжа е присъдена дължимата върху брачния иск и претенцията за издръжка държавна такса. Решението е обжалвано от М. С. Т., след развода М., в частта относно ползването на семейното жилище с искане за отмяната му и постановяване на ново, с което ползването на семейния дом бъде възложено на нея. Позовава се на необоснованост и материална незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Съдът в разрез с констатациите по социалния доклад приел, че ¯тветникът не притежава друго жилище. Изострените отношения между бившите вече съпрузи изключвали възможността семейното жилище да се ползва съвместно. Родителските права спрямо роденото по време на брака дете били възложени на жалбоподателката. Този момент бил решаващ за спора кому да предостави ползването на семейния дом по причина, че жилището било съсобствено на страните и за решаване на проблема приложение намирала нормата на чл. 56, ал. 5 от СК. Тя сочела интереса на родените по време на брака, ненавършили пълнолетие, деца като водещ. Този интерес диктувал детето да остане в семейното жилище, защото било свикнало с домашната обстановка, имало самостоятелна стая, отраснало е в този дом. Претендира разноски за второинстанционното производство. Ответникът по жалбата - П. С. Т. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Страдал от тежко заболяване, изострящо жилищната му нужда. Друг жилищен имот не притежавал. Жалбоподателката е прехвърлила свой имот преди време и така сама се е поставила в положение да се нуждае от семейния дом. В отношение на евентуалност – ако жилището бъде предоставено на ищцата, е поискал определяне на месечен наем за ползването на половината от имота в размер на 200 лв. месечно. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 56, ал. 5 от Семейния кодекс. Ищцовата страна - М. С. М. - излага в исковата си молба, че с ответника са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с развод по силата на първоинстанционното решение в неатакуваната част. Възложено й било със същото решение да упражнява родителските права спрямо роденото по време на брака и понастоящем малолетно дете С. Въз основа на твърдение да не е възможно съвместно обитаване на семейното жилище, придобито от страните по време на брака им, претендира ползването му със законните от това последици – присъждане на разноски. Ответната страна – П. С. Т. - оспорва исковете с възражения, аналогични на становището му по жалбата. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Страните са бивши съпрузи, бракът им е прекратен с развод. Имат родено дете – С. П. Т., упражняването на родителските права, спрямо което е възложено на майката – първоинстанционното решение в неатакуваната му част във връзка с правилата на чл. 296, т., предложение първо и чл. 297 от ГПК. Семейното жилище е придобито от страните по време на брака, състои се от две спални, дневна-трапезария с кухненски бокс, две бани, тоалетна, коридор и тераса – приложения в първоинстанционната преписка нотариален акт и констатациите на изслушаната в това производство съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Л. Бенкова. Не се спори, установява се от приложената експертиза, че ответникът страда от атеросклероза на артерии на крайниците. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. По безспорен начин по делото са установени собствеността на семейното жилище, невъзможността, заради изострените отношения между страните, то да се ползва съвместно и необходимостта да бъде възложено на жалбоподателката. Грижите за детето, родено от брака, налагат именно такова разрешение. Интересът на детето се състои в това да му бъде запазена, доколкото е възможно, семейната среда и обичайна домашна обстановка. Извеждането му вън от семейния дом и свързаната с това необходимост да се живее на квартира или при родители на майката би се отразило негативно на възпитанието и психическото му състояние. Затова съдът приема, че соченият в чл. 56, ал. 5 от СК критерии – интерес на децата, родени от брака, е водещ при решаване на настоящия спор. Доводите на ответника съдът третира за неоснователни. Само по себе си документираното заболяване е възможно и да се отразява на възможността за жилищно устройване, но този момент не би следвало да има приоритет пред интересите на малолетното дете. В конкуренцията на ценности, предимство следва да бъде дадено на отглеждането и възпитанието на детето. Извън това, независимо дали е в брак с майката или не, дали е в добро здравословно състояние, бащата дължи, според нормите на чл. 2, т 4 и чл. 124, ал. 1 от СК, материално устройване на детето, включващо и осигуряване на жилище. Изходът на спора и особеното искане на ответника налага за ползването на семейния дом да се определи наем. Според нормата на чл. 57 от СК той следва да обхваща единствено ползваните от бившата съпруга помещения. Затова от полезната жилищна площ следва да бъдат приспаднати една от стаите, в които ще живее детето, сервизните помещения, коридор и тераса. Така при установената от цитираната по-горе експертиза наемна цена за семейното жилище 420 лв. месечно, на ответника следва да се присъдят 80 лв. Правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочи, че ищцата-жалбоподател има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 325 лв. Следва да се присъди с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 19.05.2011 година, постановено по гр. дело № 470 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, в частта относно ползването на семейното жилище, вместо което постановява: Предоставя ползването на семейното жилище – апартамент № 28 в гр. В.Т., ул. „Т.” № ... на М. С. М., ЕГН: *, със съдебен адрес Г. Н., адвокат от гр. В.Т., ул. „В.” № .... Определя, по реда на чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс, размер на дължимия наем за ползване на семейното жилище в полза на П. С. Т., както следва: Осъжда М. С. М., ЕГН: *, със съдебен адрес Г. Н., адвокат от гр. В.Т., ул. „В.” № ..., да заплаща на П. С. Т., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „Т.” № ... за ползването на семейното жилище в гр. В.Т., ул. „Т.” № ... наемна цена от 80 /осемдесет/ лв. месечно, считано от влизане в сила на решението за ползване на семейното жилище до настъпване на законни причина за изменяване или прекратяване на уреденото с настоящото решение ползване на семейния дом, на основание чл. 57, ал. 2 от Семейния кодекс. Осъжда П. С. Т., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „Т.” № ... да заплати на М. С. М., ЕГН: *, със съдебен адрес Г.Н., адвокат от гр. В.Т., ул. „В.” № ... сумата от 325 / триста двадесет и пет лева/ лв., разноски по делото за второинстанционното производство, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |