Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7724 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.02.2019
г. по гр.д. № 50163/18 г., СРС, ІІ ГО, 156 с-в е отхвърлил предявените
искове от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Г.Ф.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „********,
за признаване за установен на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
С.Г.Ф.-П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, сумата
от 657,30 лева, представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в в гр.
София, ж. к. „********аб. № 245243 за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.,
както и сумата от
69,74 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до
06.03.2018 г., както и сумата
от 40,25 лева, представляващи
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2017 г., както и сумата
от 7,08 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
стойността на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до
06.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед заизп ълбнение на п арично
задължение по чл.410 ГПК от 17.04.2018 г. по ч.гр.д. № 18575/2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 156 състав. Осъдил е на
основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******** да заплати на С.Г.Ф.-П., ЕГН **********
сумата от 350 лв., разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д.Д.с мотиви,
изложени в жалбата. Развиват се доводи, че неправилно съдът е приел, че
ответникът не е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42/отм./
от ДР на ЗЕ. Напротив, този текст определя именно ползвателя като потребител на
ТЕ. Съгласно чл.64, ал.1 от ОУ от 2014 г., купувач на ТЕ може да бъде и ФЛ,
наемател на имот, собственост на ЮЛ, като в този случай партида се открива на
името на наемателя. Ответникът е наемател и това е видно от приложената по
делото настанителна заповед
Моли процесното решение
да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените
искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително
юрисконсултско възнаграждение..
Въззиваемата С.Г.Ф.-П., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „********
не взема становище по въззивната жалба.
Третото
лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил
горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от общо 774,37 лв., от която
657,30 лв. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2014-м.04.2017 г., сумата от 69,74 лв.-законна лихва за забава от
15.09.2015 г. до 06.03.2018 г., както и законната лихва върху главницата до
окончателното плащане на задължението, дължимата сума за услугата дялово
разпределение от 47,33 лв., от които 40,25 лв. главница за периода м.05.2014 г.
до м.05.2017 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение от 7,08 лв. за
периода 15.09.2015 г. до 06.03.2018 г.
Ищецът твърди, че ответницата
е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила
задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от
предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и
издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18575/2018 г.
по описа на СРС, 156 състав, срещу която ответницата е възразила.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не
взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
По делото е безспорно,
че жилището е общинско и ответницата се явява наемател на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, а № 2452432, видно от приложената по делото настанителна
заповед.
Следва да бъде даден
отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставка на ТЕ.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното
предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на имота. В
настоящия казус такъв индивидуален договор, сключен между наемателя/ответник и
топлопреносното дружество не е представен.
Действително, наемателят е заплатил част от процесните суми, но това не
може да се приеме като признанание за наличие на валидно облигационно отношение
между страните. Съгласно чл.73 от ЗЗД, задължението може да бъде изпълнено от
трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да
бъде изпълнено лично от длъжника, т.е. ако се касае до задължение intuito personae, като в този смисъл е
решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV г. о., ГК. Съгласно това решение, изпълнението
от третото лице погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така
както ако самият длъжник би изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да
иска нищо повече от длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да
съществува - тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за
удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск
за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес
от това.“ - съответно плащайки
задължението на наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по договора
за наем по чл. 232, ал.2, пр.2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се
погасяват/ на наемодателя към третото лице и на наемателят към наемодателя/.
Това е възприетото от районния съд, към което настоящата инстанция се
присъединява.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.02.2019 г. по
гр.дело № 50163/18г. на СРС, ІІ ГО, 156 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.