Определение по дело №4898/2018 на Районен съд - Ямбол

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№  74/9.1.2019г.                                           09.01.2019 г.                                         гр.Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 16 –ти състав

в закрито заседание в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр.д. № 4898 по описа на ЯРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по молба на Ю.И.С. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,ет.3,кант. 306, чрез адв.Ж.Алдинова-ЯАК, с искане за допускане на обезпечение на предявените срещу К.Н.А. ***,  осъдителен иск, с правна квалификация  чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде собствеността и владението върху собствения му лек автомобил „Шавролет Авео“ с рег.№ У 40-27 АР.  

         Молителя твърди, че е собственик на посочения лек автомобил. През месец ноември 2017 г. между него и ответника била постигната устна уговорка,по силата на която се споразумели молителя да й прехвърли собствеността на автомобила си на нея,а в замяна ответницата да му прехвърли собствеността на собственият си лек автомобил марка „БМВ 523“ ,с рег.№ У 0801 АС и да му доплати сумата от 2000,00 лв. Тази тяхна договорка не се случила по вина на ответницата,като молителя подал жалба до полицията. По нея страните подписали протоколи,че са съгласни да си разменят обратно автомобилите до 25.07.2018 г.,като това не се случило. Твърди се,че ответницата продължава да ползва автомобила на ищеца,като се извършвали нарушения по правилата на движение,както и че автомобила собственост на молителя се използва нерегламентирано като таксиметров автомобил,от които можели да настъпят  вреди за ищеца,така и за автомобила.   

         Излагат се твърдения, че с оглед изложеното на исковата молба,за тях възниквал правен интерес и обезпечителна нужда,да се осигури възможността да осъществят правата си по бъдещо решение на съда,което щяло да придобие изпълнителна сила в един предстоящ момент,че в резултат на ползването на чужд автомобил,без той да бъде спрян от движение за тях можело да стане невъзможно или затруднено осъществяването на правата им,по решението.

            Считат,че са налице изискванията на чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на исковете им.

         ЯРС, след като обсъди исканията на молителя, с оглед на събраните по делото писмени доказателства, счита молбата за  основателна.

            За да се допусне обезпечение на предявения иск трябва да са налице всички изискуеми от закона  предпоставки-предявения иск да е допустим,че е вероятно основателен  и е налице обезпечителна нужда.

            С оглед очертания в исковата молба спор настоящия състав намира,че първата от изброените предпоставки за допустимост е налице. Иска чието обезпечение се иска,е осъдителен,с правно основание чл.108 ЗС  за осъждане на ответника да предаде собствеността и владението върху собствения му лек автомобил „Шавролет Авео“ с рег.№ У 40-27 АР ,като такъв иск е процесуално допустим.

            Налице е и вероятна основателност на иска,тъй като исковата молба е подкрепена с достатъчно убедителни писмени доказателства.В същност в обезпечителното производство вероятната основателност не е свързана с преценка съдебно заявената претенция.Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК законът презюмира писмени доказателства,когато претенцията е подкрепена с убедителни писмени доказателства / в случая доказващи факта,пораждащ претендираното право /. В производството по чл.389 ГПК съдът няма процесуална възможност да установява в изцялост фактическата и правна страна на спора,нито да навлиза в очертания от исковата молба спор  по същество,поради което преценката за вероятна основателност на иска е обща,съобразно нуждите на обезпечителния процес и се извършва на базата на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените писмени доказателства.В настоящия случай представените постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.08.2018  год. по преписка вх.№ 1846/2018 г. по описа на ЯРП,удостоверение издадено от сектор ПП при ОДМВР-Ямбол от което е видно,че молителя е собственик на посочения по горе автомобил,удостоверение № 020/09.01.2019 г. издадено от ЗАД“Булстрад-ВИГ“ на основание чл.33,ал.4,вр.чл.33,ал.1,т.4 и чл.46,ал.2,т.2 ЗМДТ за застрахователната сума на автомобила, са убедителни писмени доказателства,обуславящи допускане на обезпечението.

            Налице е и третата предпоставка-обезпечителната нужда,т.е.,че ако не се допусне обезпечение,за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни значително осъществяване на правата на едно бъдещо позитивно за него решение.Последната предпоставка произтича от целта на обезпечението,а именно-отнемане възможността на ответника да  ползва на чужд автомобил през времетраенето на процеса,които да накърнят правата на ищеца.

            По тези съображения съдът намира,че обезпечителната нужда е налице и искането за налагане на обезпечителна мярка- чрез спиране на моторното превозно средство от движение   е подходяща по вид,за да обезпечи тази нужда.

           Предвид особеността на конкретните взаимоотношения между страните обаче и нуждата от събирането на различен вид доказателства, с оглед изясняването на спорните факти по делото, ЯРС счита, че писмените доказателства по делото сами по себе си създават убеждение за вероятна основателност на иска в пълния му или в конкретно определен частичен размер / във връзка с разпоредбата на чл.394 ГПК/.

         Ето защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато при задължаване на ищеца да внесе парична гаранция по реда на чл.391 ал.1 т.2 ГПК.

         Размерът на гаранцията следва да покрива евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника в случай на неоснователност на предявените срещу него искове, като с оглед стойността на исканото обезпечение и срока, в който вероятно би приключил съдебния спор между страните , ЯРС намира, че размерът на преките и непосредствени вреди би бил в рамките считано от настоящия момент до приключване на делото, поради което определя гаранция в размер на 390,00 лв.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл.389 и следв. ГПК, Я Р С

 

                                                          

                                                         О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА  обезпечение на  предявените от Ю.И.С. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,ет.3,кант. 306, чрез адв.Ж.Алдинова-ЯАК,срещу  К.Н.А. ***  ,  осъдителен иск, с правна квалификация  чл. с правна квалификация  чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде собствеността и владението върху собствения му лек автомобил „Шавролет Авео“ с рег.№ У 40-27 АР, чрез спиране на моторно превозно средство„Шавролет Авео“ с рег.№ У 40-27 АР от движение,срещу представянето от молителя на гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД .

         ОПРЕДЕЛЯ размер на гаранцията в размер на 390,00 лв.

Да се издаде обезпечителна заповед на Ю.И.С. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,ет.3,кант. 306, чрез адв.Ж.Алдинова-ЯАК,след надлежно удостоверяване на внасянето на определената от съда гаранция.

 

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок, който за молителя тече от съобщението на съда, а за ответника - от деня на връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: