№ 65
гр. В., 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20241300500097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Н. П. В. от гр. В., чрез адв.-пълномощник
Л.М. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.В., ул. „Цар Александър II” №3 против Решение
№ 799 от 19.12.2023г., постановено по гр.д. № 282/2023 г. по описа на PC – В..
С обжалваното първоинстанционно решение на РС-В. е отхвърлен предявения от
жалбоподателя отрицателен установителен иск против „В и К - В.“ ЕООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Широка“ 18 за установяване на не
дължимост на сумата от 1426.70 лева по фактура № **********/15.06.2022г. за доставена
питейна вода и отведени отпадни води, като неоснователен.
Със същото решение жалбоподателят Н. П. В. е осъден да заплати на ответника „В и
К - В.“ ЕООД с ЕИК ******** по предявения насрещен иск сумата от 1426.70 лева,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води на
адрес: гр. В., ул. „Св. Ромил В.ски“ № 66 по фактура № **********/15.06.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния иск в съда - 13.04.2023г. до
окончателното плащане, както и разноски по уважения насрещен иск в общ размер от 157.07
лева.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на ВРС, че дължи на „В и К - В.“
ЕООД сумата 1426.70 лева, представляваща стойността на изразходената питейна вода и
1
отведени канални води по фактура № **********/15.06.2022г. Счита, че не дължи сумата
поради недоставена услуга от ответника.
Излага, че с отговора на насрещния иск посочил, че последният реален отчет на
водомера преди издаването на процесната фактура за м. юни 2022 г. е бил през м. юли 2021
г., когато реално били отчетени 16 куб. м. потребление. През август и септември 2021 г.било
начислено служебно потребление. Следващото посещение на инкасатора за отчет било през
октомври 2021г. и тогава бил установен теча. Твърди, че не е имало реален отчет на
записаните 2 куб. м., тъй като шахтата била пълна с вода.
Твърди, че от м. юли 2021 г. до м. юни 2022 г. не е извършен отчет на водомера,
въпреки записаният реален отчет през м. март 2022 г. Техниците от „ВиК-В." ЕООД, които
през м. октомври 2021 г. отстранили теча установили, че няма добра връзка между водомера
и тръбите за инсталацията в имота. Причината за теча била в некачествено уплътнение на
холендера, който свързвал водомера с тръбите, което било установено от доказателствата по
делото - свидетелските показания, писмените доказателства и заключението на
експертизата.
Излага, че водомера е собственост на ответното дружество. Монтажът бил извършен
от негов служител, който поставил и пломба. Материалите за монтажа, включително
уплътненията за връзката между водомера и тръбите, се осигуряват и поставят от
служителите на „В и К-В." ЕООД.
Твърди, че течът е възникнал в частта при свързването на водомера с тръбите от
инсталацията на неговия имот, като изтеклата в шахтата вода е преминала през водомера и
била отчетена. Това количество вода не било потребено от него. В случая за некачествено
извършения монтаж и/или некачествените вложени материали (уплътнения) отговорност би
следвало да носи ответното дружество, тъй като монтажът бил извършен от негови
служители. От свидетелските показания било установено, че водата е изтекла в шахтата и не
е била потребена от него.
Излага още, че ако ответникът извършвал реален ежемесечен отчет на водомера течът
би се установил по-рано. Счита, че след като не е неизвършен ежемесечен отчет, ответното
дружество не е предоставило услуга и не е оказало необходимото съдействие за
елиминиране на подобни случаи.
Моли Съда да отмени първоинстанционното решение, вместо което да постанови
друго с което да уважи предявения иск. Отправя искане за присъждане на разноски. Не
представя доказателства и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна „В и
К - В.“ ЕООД е постъпил отговор на въззивната жалба с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от
ВРС решение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
2
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пред първата инстанция е предявен отрицателен установителен иск от Н. П. В. от гр.
В. против „В и К – В.“ ЕООД - В. по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника „В и К – В.“ ЕОО, че не дължи сумата от 1426.70
лева по фактура № **********/15.06.2022г. за доставена питейна вода и отведени отпадни
води.
Обстоятелства на които се основава исковата пренеция са: начислената за плащане
вода по фактурата не била потребена от него, а се дължала на теч от некачествено
монтиране на водомера от служители на ответното дружество, както и от неизвършван
редовен ежемесечен отчет. Посочва се, че през м. февруари на 2022г. поради ремонт в
къщата се наложило спиране на водата. Тогава видял, че в шахтата имало изтекла вода и че
има теч от водомера. Обадил се по телефона на ответното дружество, дошли двама
служители - техници и установили, че има не добра връзка между водомера и тръбата,
сменили уплътнението и си тръгнали. Преди тази авария, последното посещение на
инкасаторката било през м. октомври 2021г. След повредата инкасаторката не засекла
водомера, а направила това едва през м. юни 2022г. Констатирала, че има много голямо
потребление на вода от последното засичане 521 куб.м. Тогава ищецът свалил водомера и го
дал на проверка, но се оказало, че отчита правилно. Подал възражение до ответното
дружество, но не получил отговор. На 31.03.2023г. ищецът получил покана за доброволно
плащане на сумата от 1504.03 лева с приложени 4 броя фактури. Ищецът оспорва
начисленото количество вода поради това, че не е потребено от него.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „В и К - В.“ ЕООД с ЕИК ********, е
постъпил отговор на исковата молба с който е оспорил исковата претенция като
неоснователна, а посочените от ищеца факти оспорва като неверни. Своевременно с ОИМ е
предявен насрещен осъдителен иск против ищеца с искане ответникът по насрещния иск Н.
П. В. да бъде осъден да заплати на ищеца „В и К – В.“ ЕООД процесната сума от 1426.70
лева по фактура № **********/15.06.2022г ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване насрещния иск в съда - 13.04.2023г. до окончателното плащане.
Твърди се, че през м.октомври 2021г. ищецът е подал сигнал, че водомерната шахта е
пълна с вода. На мястото отишли техници на дружеството, които установили, че имало слаб
теч на щуреца след водомера, който бил отстранен без да се сваля измервателния уред.
Ищецът бил помолил техниците водомерния възел да бъде свързан към новата инсталация
на имота, която той направил, защото по старата инсталация имало авария и била
ръждясала. След отстраняването на аварията до месец юни 2022г. потреблението на вода се
3
начислявало служебно поради това, че инкасаторката нямала достъп до водомера няколко
месеца. Водомерът бил свален за проверка по искане на ищеца, но същият бил изправен.
При извършен реален отчет е установена процесната разлика. Дружеството е изпълнило
задължението си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе и пречисти
отпадните води. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати извършените услуги,
като не заплатил фактура от 15.06.2022г. на стойност 1426.70 лева. Изразходваното
количество питейна вода, отведени и пречистени канални води в имота на ответника е
изчислено на база показанията на индивидуалния водомер.Вземането е станало изискуемо и
ликвидно.
Ответникът по насрещния иск е оспорил предявената насрещна искова молба.
Пред настоящата инстанция между страните не е спорно, а и от събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че:
Жалбоподателят /ищецът/ е клиент на ответното дружество, където има открита
партида с абонатен номер 002062 с адрес на потребление в гр. В., ул. „Св. Ромил В.ски“
№66. Страните са в облигационни отношения при Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В.К.“ ЕООД — гр. В..
През м. октомври 2021г. жалбоподателят е подал сигнал до въззиваемото дружество
за това, че водомерната шахта е пълна с вода. От дружеството изпратили двама служители -
водопроводчици, които посетили имота, установили, че шахтата е пълна с вода,
констатирали, че имало слаб теч от щуреца / холендера/ след водомера и отстранили
повредата. За тези обстоятелства пред РС-В. са разпитани свидетелите П.А.С. и К.И..
Свидетелят П.А.С. заявява, че работи като водопроводчик в ответното дружество и
заедно с още един колега /свид.К.И./ отшили по сигнал за теч в имота на ищеца. Ищецът
отворил шахтата и видели, че вътре има вода. Шахтата била пълна до половината с вода,
изгребали водата и видели, че теча е от холендера. Свидетелят посочва, че холендера
представлява две свързващи гайки за водомера, намиращи се от двете страни на водомера.
Посочва, че течът е бил след водомера и тази вода е минала през водомера и е отчетен този
разход от теча. Сменили гарнитурата и колегата установил, че водомерът продължава да
върти. Казали на ищеца, че може да има авария някъде по инсталацията. Тогава той ги
помолил, тъй като имал нова инсталация, да му свържат новата инсталация към водомера.
Свидетелят посочва, че свързали водомера към новата инсталация и си тръгнали. Според
свидетеля, причината за констатирания теч може да е поради стъпване на тръбата и да
размести тръбата, може да е от времето, да се получи дефект, а може да е от прегряване на
бойлера и ако върне топлата вода, също се получава този дефект.
Свидетелят К.Н.И. –водопроводчик в ответното дружество заявява, че заедно с
колегата си П.С. посетил адреса на ищеца по повод аварията - сигнал за теч от шахтата.
Сочи, че слязъл в шахтата, която била пълна с вода около 30 см, премахнали водата и
установили, че след водомера имало теч. Течът се дължал на спукана гарнитура -
4
пластмасово уплътнение, което се поставя след водомера - щуцер, като посочва, че това го
има и преди водомера. Щуцерът е холендрова гайка, с която водомерът се свързва с
инсталацията. Посочва, че тази вода, която е изтекла, е преминала през водомера и е
отчетена. За да се извърши ремонта, трябвало да се свали водомера, за да може да се свалят
гарнитурите. След това ищецът ги помолил да прекачат водомера към нова тръба и
свидетелите монтирали водомера на новата тръба, която била подадена, но не била свързана.
Ищецът си бил направил новата инсталация, а те само свързали водомера. Според този
свидетел също, причината за теча могат да бъдат много неща.
Свидетелката В.Б.Г. заявява, че работи като инкасатор в ответното дружество „В и К-
В.“ от 01.10.2021 г. Инкасирането на имотите е в началото на всеки месец. Отчита
потреблението на вода и в имота на ищеца. Първоначално минава по улицата и който не
открие, му звъни по телефона. Посочва, че не могла да влезе в имота на ищеца, защото
имало куче. Не е извършвала отчитане повече от месец, но ежемесечно отчита имотите,
минава ежемесечно на адресите. Когато не намери никой на адреса, подава служебно
кубици. Свидетелката посочва, че при ищеца не може да влезе в имота, като показанията й
се дават чрез снимка на водомера, с изключение на месеците, когато има служебно
начисление, това е за месеците през 2021-2022 г. Сочи, че спорните кубици начислена вода
видяла, когато ищеца снимал водомера и изпратил снимката. При ищеца имало още едно
отчитане и било 2 кубика- в началото на октомври, 6-ти или 7ми. Кубиците се установили
при следващото отчитане, което било през м. юни 2022 г. Тогава се установили 500 кубика
вода. При проверка на водомера, се е установило, че действително ги има. Свидетелката
посочва, че в момента отчита по-малко кубици. Последните месеци, когато ищеца й казал,
че няма никакво потребление, е пускала по няколко кубика вода. Съпругата на ищеца й дала
информация през м. март 2022 г. за 6 кубика вода, а тези 500 кубика вода са отчетени през м.
юни. Останалите кубици вода са били служебно начислявани, на база потребление от
предходните месеци.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, същите са за факти и
обстоятелства пряко и непосредствено възприети от свидетелите, от друга страна техните
показания кореспондират на останалите доказателства по делото.
5
С приложената по делото молба от 09.06.2022г. до ответното дружество
жалбоподателят е поискал проверка на водомера, поради големи водни количества.
С писмо, получено от жалбоподателя /ищеца/ на 22.06.2022г., ответното дружество го
е уведомило, че водомерът е бил свален за метрологична проверка на 10.06.2022г. и
проверката е установила, че същият е изправен. Разликата от 521 куб.м. е фактурирана и е
на стойност 1426.70 лева. На ищеца е изпратено копие от Протокол № 1265/10.06.2022г. на
„Хидротест“ ООД - лаборатория гр. В. и протокол за демонтаж на водомера.
Видно от приложения протокол за демонтаж от 10.06.2022г., показанието на
водомера е било 781, а от Протокол № 1265/10.06.2022г. на „Хидротест“ ООД - лаборатория
гр. В., се установява, че водомерът е изправен.
С изпратено до ответното дружество писмено възражение от 17.06.2022г. ищецът е
посочил, че след отстраняване на повредата през м. октомври 2021г. водомерът не е отчитан
и инкасатор не е посещавал имота, а е писала отчети по свое усмотрение. Възразил е, че за
отстраняването на повредата през м. октомври 2021г. не бил представен протокол за това,
както и че тогава водомерът не бил отчетен. Отчитане на водомера от инкасаторката е през
м.06.2022г. и се оказало, че има изразходени над 500 куб. м. вода.
С писмо, изпратено от дружеството и получено на 06.07.2022г. от
ищеца/жалбоподателя/ му е отговорено, че констатираната повреда през м. октомври 2021г.
от служители на ответника е била слаб теч от щуреца след водомера, който е бил отстранен
без да се сваля водомера. Отговорено е също, че ищецът е имал нова вътрешна
водопроводна инсталация, която е била прекарана до водомера, тъй като по старата е имало
авария, т.е. ищецът е знаел, че е имало авария след водомерния възел. През зимните месеци,
водомерът не е отчитан поради зазимяване на шахтата, като консумацията е била
начислявана служебно. Според инкасаторката през м. април й бил отказан достъп до
водомера. С писмото ищецът е поканен да заплати начисленото количество вода.
От приетото и неоспорено заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се
установява, че по партидата на ищеца за периода от 01.07.2021г. до 01.12.2022г. в
издаваните от ответното дружество фактури има начислена доставка на питейна вода и
отведен канал, както следва:
По фактура, издадена на 15.07.2021г. начислената сума е 43.81 лева за 16 куб.м. при
посочено старо и ново показание.
По фактура, издадена на 15.08.2021г. начислената сума е 30.12 лева за 11 куб.м.
начислени служебно.
По фактура, издадена на 15.09.2021г. начислената сума е 41.08 лева като разлика
между реално потребеното количество вода и приспаднатато служебно начислено такова.
По фактура, издадена на 15.10.2021г. начислената сума е 5.47 лева за 2 куб.м. при
посочено старо и ново показание.
6
По фактура, издадена на 15.11.2021г., начислената сума е 24.65 лева за 9 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 31.12.2021г., начислената сума е 16.43 лева за 6 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 15.01.2022г., начислената сума е 21.91 лева за 8 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 15.02.2022г., начислената сума е 19.16 лева за 7 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 15.03.2022г., начислената сума е 16.43 лева за 6 куб.м. като
разлика между реално потребеното количество вода и приспаднатато служебно начислено
такова.
По фактура, издадена на 15.04.2022г., начислената сума е 19.16 лева за 7 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 15.05.2022г., начислената сума е 19.16 лева за 7 куб.м. при
служебно начисление.
По фактура, издадена на 15.06.2022г., начислената сума е 1426.70 лева за 521 куб.м.
като разлика между реално потребеното количество вода и приспаднатато служебно
начислено такова.
Посочено е също, че през месеците юни, юли и август 2022г. не е направено отчитане
на водомера, няма издадени фактури.
По фактура, издадена на 15.09.2022г. начислената сума е 90.47 лева за 32 куб.м. Във
фактурата е отчетен периода от 11.06.2022г. до 31.08.2022г.
По фактура, издадена на 14.10.2022г. начислената сума е 25.78 лева за 7 куб.м. при
посочено старо и ново показание.
По фактура, издадена на 15.11.2022г. начислената сума е 36.83 лева за 10 куб.м. при
посочено старо и ново показание.
По фактура, издадена на 13.12.2022г. начислената сума е 14.72 лева за 4 куб.м. при
посочено старо и ново показание.
От представената по делото спорна фактура № ********** от 15.06.2022г. се
установява, че при извършен реален отчет са начислени 521 куб.м. при старо показание 260
и ново показание 781. Последният реален отчет преди издаването на тази фактура е бил през
м. март 2022г. където новото показание е било 246. През месеците април и май е
начислявано служебно по 7 куб.м. вода за всеки месец и така показанието е 260 - посочено
като старо в спорната фактура.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
7
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано.
По същество въззивният съд намира, че решението на РС-В., е правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната
жалба с оглед чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция страните спорят относно извършеният последен реален
отчет на водомера и начисленото количество консумирана вода по фактура №
**********/15.06.2022г. вследствие на възникналата авария през м.октомври 2021г. ли е.
Разгледана по същество и при така установената по делото фактическа обстановка
въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, а и страните не спорят, че жалбоподателят
/ищецът/ е абонат и потребител на предоставяната от ответното дружество „В и К - В.“
ЕООД услуга, има открита партида за процесния имот с административен адрес: гр.В.,
ул.“Св.Ромил В.ски“ №66.
От данните по делото се установява, че количеството потребена вода за процесния
имот е отчитано, както при посещение на имота от инкасатор, така и е начислявано
служебно такова. В случая по делото не е спорно, че водомерът се намира в шахта в двора
на жалбоподателя/ищеца/, който изисква зазимяване.
Съгласно приложените по делото Общи условия, неоспорени от жалбоподателя, в чл.
23, ал. 1, т. 3 е предвидено, че показанията на водомерите на водопроводни отклонения се
отчитат с точност до 1 куб.м. за период от два пъти годишно - за водомери на сградни
водопроводни отклонения на имоти с водомерни възли, изискващи зазимяване и за обекти,
имащи сезонен характер на ползване. Следователно, за имота на жалбоподателя следва да
има най-малко два реални отчета годишно.
От показанията на свид.В.Г. - инкасатор се установява, че служебно е начислявала
вода на жалбоподателя/ищеца/, когато не е имала достъп до водомера, намиращ се в двора
на имота. Следователно действията са били в съответствие с изискванията предвидени в
чл. 23, ал. 3 от ОУ, където е указано, че в междинните периоди между два отчета
дружеството ежемесечно начислява количество изразходена вода, определена въз основа на
8
средния месечен разход от предходните два отчета, като след отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Настоящият състав намира, че от представените по делото фактури и от
заключението на вещото лице, безспорно се установява, че реален отчет е извършен на
11.10.2021г., когато на въззивника/ищеца/ са начислени 2 куб.м. вода. Следващият реален
отчет е бил на 09.03.2022г. когато са начислени 6 куб.м. вода. Тези реални отчети се
установяват и от показанията на свид.В.Г. – инкасатор. Между двата реални отчета
количеството вода е било начислявано служебно, като са начислявани между 6 и 8 куб.м.
вода. През месеците 04. и 05.2022г. са начислявани служебно по 7 куб.м. Следващият реален
отчет е бил на 10.06.2022г., когато са начислени спорните 521 куб.м. вода. Следователно,
възраженията на жалбоподателя, че не е извършван реален отчет на водомера не се
подкрепят от данните по делото и са неоснователни.
От показанията на свидетелите П.С. и К.И. се установява, че действително през
м.октомври 2021г. са отстранили установената повреда, изразяваща се в теч от щуцера
/спукана гарнитура - пластмасово уплътнение, което се поставя след водомера/, но реалните
отчети са констатирали нормално потребление на вода. Видно от показанията на свид.П.С.,
след отстраняване на повредата - смяна на гарнитурата свид.К.И. установил, че водомерът
продължава да върти, т.е да отчита консумация на вода и веднага на място съобщили на
жалбоподателя това обстоятелство, а именно че има проблем в неговата вътрешна
инсталация. След тази констатация жалбоподателят помолил свидетелите да прикачат към
водомера новата водопроводна инсталация, която бил подготвил предварително.
При тези данни съдът достигна до извода, че начисленото количество вода по
процесната фактура не е вследствие на тази повреда, а преминалото през водомера
количество вода е реално потребено от жалбоподателя и отчетено. Възраженията на
жалбоподателя, че спорните 521 куб.м. са именно заради аварията към м. октомври 2021г.,
съдът намира за неоснователни, същите не се подкрепят и от събраните по делото
доказателства. Извършената проверка на водомера е установила, че същият е изправен, а и
не се твърди противното от жалбоподателя.
Предвид изложеното по-горе и по силата на установените договорни отношения при
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В.К.“ ЕООД — гр. В.
жалбоподателят дължи на въззиваемото дружество неплатената сума от 1426.70 лева,
стойността на 521 куб.м. реално потребеното количество вода и отведени канални води на
адрес: гр. В., ул. „Св. Ромил В.ски“ №66 по фактура № ********** от 15.06.2022г. В тази
насока следва да се отбележи, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, а и не се
твърди по делото, да е извършил плащане по процесната фактура
Следователно и в тази си част първоинстанционното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
9
Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с тези,
съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивната жалба се явява
неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски, която е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
и такива ще следва да се определят в съответствие с чл. 37 от ЗЗП във вр. с чл.25,т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер от 100.00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280,
ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на предявените искове е под 5000 лева.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №799 от 19.12.2023г. постановено по гр.д. №282/2023
год. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Н. П. В. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Св. Ромил В.ски“ № 66 да
заплати на „ В и К - В.“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „Широка“ 18 разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10