Решение по дело №1348/2017 на Районен съд - Ямбол

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е486/16.7.2018г.

 

                                                            гр. ЯМБОЛ.16.07.2018..г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в закрито

заседание на ........21.06.2018г........година в състав:

                                                                                                                 Председател:Светла Димитрова.

                                                                                 

при секретаря .................С.М.…...…...................................……...........и в присъствието на

прокурора...................................................................................………като разгледа докладваното от

........................................СЪДИЯ  Димитрова.……………….……...гр.дело N .1348... по   описа

 за 2017 год.  и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................

 

                    Производството по делото е във фаза след допускане на делбата, като в съдебно заседание същата приключи с теглене на жребий и спогодба за движимата вещ и продължи по направени искания по сметките.

В първото съдебно заседание в срока по чл.346 от ГПК ищцата, чрез процесуалния си представител е направила искания по сметките по чл.346 ГПК за сумата от 1244.39 лв., представляваща получена от ответника ½ част от рентата за съсобствените им  земеделски земи за стопанските  2010 г.-2011г. и 2011г. -2012 г. , като за 2011 г. рентата е в натура от 1720 кг. пшеница и 720 кг  ечемик, чиято  парична стойност възлиза на  сумата от 731.99 лв.,  а за 2012 г. рентата представлява 1740 кг пшеница и 1740 ечемик, с парична равностойност от 1151.93 лв. и рента в пари в размер на 604.84 лв.

Ответникът счита претенциите на ищцата по сметките за заплащане на половината от получената от него рента за неоснователна и погасена по давност, поради което моли за тяхното отхвърляне.

Ищцата е представила служебна бележка изх.№ ***г. издадена от „Агротех импекс – 98” АД , в уверение на това, че през 2011г и 2012г. за имоти находящи се в землището на с.П., собственост на Г.К.С. – имот  № ***, местност „***” – 16.801 дка и на К.Г.С. – имот № ***, местност „***” – 12.998 дка, № *** ,местност „***” - 13.000 дка., № ***, местност „***” – 6.000 дка., „Агротех импекс 98” АД като наемател е изплатил рента в пари и в натура на К.Г.К. в размер, както следва: за 2011г. – 1720 кг. пшеница и 720 кг. ечемик, чиято равностойност възлиза на 731.99 лв., за 2012г. – 1740кг. пшеница и 1740кг. ечемик / с равностойност 1151.93лв./ и 604.84 лв. Обща сума. Към служебната бележка са приложени ведомости за аренда 2011г. и 2012г.

Ищцата е отправила до ответника покана за доброволно заплащане на полагащата й се част от получената от него рента за съсобствените им земи за стопанските 2010/2011г. и 2011/2012г. в общ размер на 2000 лв. Видно от приложената обратна разписка същата е получена от К.Г.К. на 07.07.2017г. лично.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Според приетата практика на ВКС заявените по реда на чл.346 ГПК искания за сметки между съделителите представляват съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението и използването на съсобствения имот, предмет на делбата. Тези претенции следва да бъдат разгледани на основанието , на което са заявени като се квалифицират с оглед изложените обстоятелства в обстоятелствената част на молбата.

Според изложеното в молбата правното основание на исканията е по чл.30, ал.3 ЗС, съгласно който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събрал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. В случая, тъй като съделителката М.Г. К.е собственик на ½ ид.части от процесните четири ниви, то на основание чл.30, ал.3 от ЗС ответника по претенцията й дължи съответната припадаща се част от получената от него рента за посочения период, факт който не се оспорва от него.

 Относно направеното от ответника възражение, че вземането е погасено по давност за процесните стопански години, съдът прима следното. Дължимото между сънаследниците във връзка със собствеността по правната си същност съставлява задължения на сънаследника към останалите сънаследници за доходи, които първият е събрал от сънаследствени имоти. Отношенията, които възникват във връзка с това между наследниците, са облигационни и уреждането им става по общите правила, включително и за погасителната давност. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая в закона не е предвиден различен от общия срок.

Между съсобствениците тези суми имат характер на обезщетение, което се погасява с общата петгодишна давност. Съгласно чл.114, ал.1 давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При неоснователното обогатяване, какъвто е характерът на иска по чл.30, ал.3 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията от обогатилия се, т.е. в случая погасителната давност започва да тече от деня, в който съделителят К.Г.К. е получил арендното плащане за стопанската 2010-2011 г. и 2011-2012г. По делото обаче нито се твърди, нито се представят доказателства за датата на извършването на това плащане, което бе в тежест на ответника, поради което при липса на представени договори за аренда сключени за процесните зем.земи , следва да се приеме като падеж тази посочена в чл.8,ал.5 от ЗАЗ, а именно първия работен ден след изтичането на стопанската година. Съгл. пар.2,т.3 от ЗАЗ по смисъла на закона „стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Следователно за стопанската 2010-2011 г. давността изтича на 01.10.2016 г., считано от 01.10.2011г., а за стопанската 2011-2012г. давността изтича на 01.10.2017г. Ищцата е отправила покана за плащане, връчена на ответника на 07.07.2017., с което прекъснала давността по отношение на вземанията за аренда за стопанската 2011-2012г., но към този момент вземането за рента за стопанската 2010-2011г. е погасено по давност. Възраженията на ответника, че с част от тези суми са били покривани разходи от него във връзка с общите им наследодатели – грижи за тях, погребения, струване и др. останаха недоказани, поради което и са неоснователни. Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на ищцата сумата от 878,39лв., която е половината от общо получената сума от 1756,77лв., представляваща равностойността на припадащата й се част от получената от него рента в натура от 1740 кг. пшеница и 1740 кг. ечемик на стойност от 1151.93лв. и рента в пари от 604.84лв.за стопанската 2011-2912г., като в останалата част претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото ищцата следва да заплати държавна такса върху отхвърлената претенция по сметките в размер на 50.00лв., а ответникът върху уважената част от същата в размер на 70,27лв. По силата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение – ТР № 6/2013 г., т.1 на ОСГТК. В случая в договора за правна защита и съдействие има посочено уговорено възнаграждение, което е нечетливо. При липса на списък по чл.80 от ГПК за съда е невъзможно да определи неговия размер. Освен това в договора не е посочено дали уговореното възнаграждение е заплатено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по банков път. Затова и предвид посоченото по-горе ТР, разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, а направеното искане от страна на ищцата за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника липсва искане за разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Воден от горното, съдът

 

                                             Р     Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на М.Г. К., ЕГН ********** *** на осн.чл.346 от ГПК във вр. с чл.30,ал.3 от ЗС сумата от 878,39лв., представляваща равностойността на припадащата й се част от рентата за стопанската 2011г. - 2012г., съответстваща на нейния дял от земите.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М.Г. К.по чл.346 ГПК във вр. с чл.30,ал.3 от ЗС срещу К.Г.К. за заплащане на сумата от 366лв., представляваща равностойността на припадащата й се част от рентата за стопанската 2010г. - 2011г., съответстваща на нейния дял от земите.

ОСЪЖДА К.Г.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Я. държавна такса от 70,27лв.

ОСЪЖДА М.Г. К.да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Я.държавна такса от 50.00лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: