Решение по дело №5226/2012 на Районен съд - Русе

                  Ð  Å  Ø  Å  Í  È  Å

                                         №

 

                                ãð.Ðóñå, 05.12.2012ã.

                             Â ÈÌÅÒÎ ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ

 

ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, V-ти ãð.ñ-в, â ïóáëè÷íî çàñåäàíèå íà пети ноември äâå õèëÿäè è дванадесетà ãîäèíà, â ñúñòàâ:

 

                                                          Ïðåäñåäàòåë: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

ïðè ñåêðåòàðÿ М.К., êàòî ðàçãëåäà äîêëàäâàíîòî îò ÑÚÄÈßÒÀ  ãð.ä.№5226 ïî îïèñà çà 2012ã.,çà äà ñå ïðîèçíåñå, ñúîáðàçè:

          Ïðîèçâîäñòâîòî å çà äåëáà íà íàñëåäñòâî ïî ÷ë.69 è ñë îò ÇÍ.

          Èùеöъò Д.М.Т. òâúðäи, ÷å с ответниците са съсобственици на ДВОРНО МЯСТО, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящо се в с.Бъзън, обл.Русе, представляващо парцел ХIV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ 595 кв.м., при граници: улица, парцел V-396 и парцел IV-394 и на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.с., представляващо парцел IV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 435 кв.м., при граници: улица, парцел III-393, парцел V-396 и парцел ХIV-394, заедно с построените в него масивна жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда и гараж и паянтова жилищна постройка. Описаните имоти били собственост на Б.С.И., поч. на 18.10.2002г. и оставила за свои наследници децата си И.М.Т., Д.М.Т. и Ш. М.А.. Първият от тях също починал през 2005г. и бил наследен от ответниците по делото Н.Д.Т., Ю.И.А. и Н.И.А.. Наследодателката на страните придобила имотите в условията на СИО през 1961г., когато същите представлявали едно цяло дворно място, образуващо парцел IХ-101 в кв.28 по стария план на селото. С нот.акт №60/1981г. на Б.И. било признато правото на собственост върху имота, като към него било придадено съседно дворно място с построени в него жилищна сграда, чешма и клозет и всички подобрения и насаждения, придобити по силата на дворищна регулация по отменения ЗТСУ. Притежаваните от Б.И. след смъртта на съпруга й Д.Д. през 1988г. 5/8 ид.части от делбения имот, били прехвърлени с договор за гледане и издръжка, изповядан с нот.акт №92/19.11.1993г. на сина й И.М.Т.. С влязло в сила решение по гр.д.№568/1999г. алеаторният договор бил развален. С нот.акт №182/6.10.2000г. Б.И. и Ш. А. прехвърлили на ищеца притежаваните от тях общо 6/8 ид.части от имота. Така неговият дял станал 7/8 ид.части, а останалите 1/8 ид.ч. били собственост на ответниците, като наследници на И.М.Т.. Тъй като не могат да се поделят доброволно, ищецът претендира ñúäът äà ïîñòàíîâè ðåøåíèå, ñ êîåòî äà äîïóñíå äî ñúäåáíà äåëáà горните íåäâèæèìи èìîòи пðè ïðàâà: 21/24 ид.ч. за него и ïî 1/24 èä.÷. çà âñåêè îò тримата ответници.

          Îòâåòíèöиòе Н.Д.Т., Ю.И.А. и Н.И.А., чрез процесуалния си представител, признават иска за делба при посочените от ищеца права по отношение на двете дворни места и съществуващите в тях постройки, без жилищната сграда в по-големия парцел ХIV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 595 кв.м. Твърдят, че през 1978г. наследодателката на страните е отстъпила правото на строеж на баща им по правилата на чл.56, ал.2 от ЗТСУ за построяването на жилищна сграда. Молят същата да бъде допусната до делба, но само между тях, при права: 4/6 ид.ч. за първата от тях като преживяла съпруга и по 1/6 ид.ч. за другите двама ответници, а по отношение на ищеца искът за делба на тази сграда да бъде отхвърлен.

          Ñúäúò, êàòî âçå ïðåäâèä ñúáðàíèòå ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà ïîîòäåëíî è â òÿõíàòà ñúâêóïíîñò, ïðèå çà óñòàíîâåíà ñëåäíàòà ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà:

          По силата на договор за покупко-продажба, изповядан в нот.акт №86, т.IV, д.№1213/1961г. по описа на РН, наследодателката на страните Б.С.И. е придобила правото на собственост върху: ДВОРНО МЯСТО от 1120 кв.м., находящо се в с.Бъзън, обл.Русе, образуващо парцел IХ-101 в кв.28 по плана на селото, при съседи: улица, С.А.Д., Х.И.Ч. и Х.Х.С.

          С нот.акт №60, т.V, д.№2626/1981г. по описа на РН, на Б.И. е признато правото на собственост по силата на дворищна регулация върху дворно място, с построените в него жилищна сграда, чешма, клозет и всички подобрения и насаждения в него, цялото от 350 кв.м. от имот пл.№396, при граници: от две страни улици, Б.С.И. и С.А.С., бивша собственост на последния, придадени към собствения й парцел IV-394 в кв.35 по плана на село Бъзън.

Видно от Удостоверение за наследници №10/24.01.2012г., издадено от Община Русе, съпругът на Б.И. – Д.Д. Д. е ïî÷èíàë íà 29.05.1988ã. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга и три деца – И.М.Т., Д.М.Т. и Ш. М.А..

С нот.акт №92, д.№8641/19.11.1993г. на РН наследодателката на страните прехвърля собствените си 5/8 ид.части от гореописания недвижим имот на сина си И.М.Т. срещу задължение за гледане и издръжка. Алеаторният договор е развален с влязло в сила решение №156/20.05.99г. по гр.д.№568/99г. по описа на РРС.

На 06.10.2000г. с нот.акт №182, д.№1032/2000г. по описа на Нотариус, рег.№221 и район на действие РРС, Б.И. и Ш. А. продават на ищеца Д.Т. своите 6/8 ид.ч. от горния недвижим имот, представляващ вече два самостоятелни имота по новия план на с.Бъзън, както следва: ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел ХIV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 595 кв.м., при граници: улица, улица, парцел V-396 и парцел IV-394 и ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел IV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 435 кв.м., при граници: улица, парцел III-393, парцел V-396 и парцел ХIV-394, както и 6/8 ид.ч. от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда, гараж и паянтова жилищна постройка.

Към отговора на исковата молба ответниците депозират заявление от 24.10.1978г. от Б.И. до Началника на у-ние „Архитектура и благоустройство” при ОНС-Русе, с което на осн.чл.56, ал.2 от ЗТСУ същата разрешава /отстъпва/ право на строеж на И. М.А. да построи жилищна сграда в имота й пл.№IV-394, кв.35 по плана на с.Бъзън. Към заявлението е приложена и декларация от същата със заверка на подписа от 12.10.78г. за дадено съгласие синът й да построи жилищна сграда в същия имот със свои средства и за своя сметка.

Представените удостоверения за наследници установяват, че наследодателката на страните Б.Х.И. е починала на 18.10.2012г. и оставила за свои наследници по закон трите си деца: И.М.Т., Д.М.  Т. и Ш. М.А.. През 2005г. умира и първият от тях и е наследен от тримата ответници по делото: преживяла съпруга Н.Т. и децата му Ю.А. и Н.А.. 

          Ïðè òàêà óñòàíîâåíàòà ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà, ñúäúò ïðàâè ñëåäíèòå èçâîäè:

          За да се уважи искът за делба на общата вещ, следва да се установи наличието на съсобственост между страните, възникнала вследствие на правна сделка или наследяване. В настоящия случай се установи, че приживе общата наследодателка на страните чрез правна сделка през 1961г. придобива собствеността върху дворно място в с.Бъзън с площ от 1120кв.м., към което по силата на дворищна регулация през 1981г. са придадени още 350 кв.м. от съседен имот, заедно с построените върху него жилищна сграда, чешма, клозет и всички подобрения и насаждения. По-късно, видно от приложените по делото скици и нот.актове, съгласно новия регулационен план на селото, делбеният имот е обособен в два самостоятелни парцела: 1.парцел ХIV-394 в кв.35, с площ от 595 кв.м., при граници: улица, улица, парцел V-396 и парцел IV-394 и 2.парцел IV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 435 кв.м., при граници: улица, парцел III-393, парцел V-396 и парцел ХIV-394.

          След смъртта на наследодателката на страните през 2002г. нейни наследници по закон са трите й деца – И.Т., Д.Т. и Ш. А.. Преди това, след смъртта на техния баща Д.Д. Д., половината от собствеността върху горните имоти, придобити в режим на СИО, е на неговата преживяла съпруга, а останалата 1/2 се разпределя поравно между нея и трите им деца. Така Б.И. притежава 5/8 ид.части, а И.Т., Д.Т. и Ш. А. притежават по 1/8 ид.част. Притежаваната от И.Т. 1/8 ид.част, след смъртта му през 2005г. е наследена поравно от ответниците по делото-преживяла съпруга, син и дъщеря. С нот.акт №182/06.10.2000г. Б.И. и Ш. А. продават своите общо 6/8 ид.части от гореописаните дворни места на ищеца, така че същият притежава общо 7/8 ид.части от собствеността върху имотите.

               През 1978г. Б.И. учредява право на строеж в полза на сина си И. А. на жилищна сграда върху собствения си имот, описан по-горе. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ЗТСУ/отм/, в редакцията й преди изменението през 1979г., право да строят в чужд имот имат роднините на собственика по права линия, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския (районния) народен съвет. По делото е депозирано заявление до ОбНС-Русе от наследодателката на страните с приложена нот.заверена декларация за даване на съгласие синът й да построи жилищна сградаако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския (районния) народен съвет,ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответната техническа служба в общинския (районния) народен съвет, в собствения й парцел за своя сметка и със свои средства. Учреденото право на строеж изключва презумпцията за правото на собственост върху изградената постройка заради приращението в имота. В този случай и съгласно чл.63, ал.1 от ЗС, собствениците на земята и построеното в нея са различни. Процесната жилищна сграда е станала собственост само на И. М.А. В подкрепа на този извод е и съдържанието на договора за покупко-продажба, изповядан с нот.акт №182/06.10.2000г., с който Б.И. и Ш. А. прехвърлят на ищеца притежаваните от тях общо 6/8 ид.части от двете дворни места, заедно с постройките само върху второто от тях с площ 435 кв.м. 

Съобразно изложеното съдът намира, че процесните два недвижими имота, с изключение на жилищната сграда, построена в по-големия от тях, следва да бъдат допуснати до съдебна делба между страните при права: 21/24 ид.части за ищеца и по 1/24 ид.части за всеки от тримата ответници. Що се отнася до жилищната сграда, построена в дворното място от 595 кв.м., същата, като построена от наследодателя на ответниците по време на брака му с Н.Т., е била в режим на СИО и след неговата смърт следва да се допусне до делба между тях при права: 4/6 ид.части за първата от тях и по 1/6 ид.части за втората и третия ответници. Искът за делба на тази постройка по отношение на ищеца се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

          Ìîòèâèðàí òàêà, ñúäúò

 

                                                Р        Å        Ø        È :

 

          ÄÎÏÓÑÊÀ äî ñúäåáíà äåëáà ìåæäó Д.М.Т., ÅÃÍ **********, Н.Д.Т., ЕГН **********, Ю.И.А., ЕГН ********** и Н.И.А., ЕГН **********, ñëåäíèте íåäâèæèìи èìîòи:

          - ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Бъзън, обл.Русе, представляващо парцел ХIV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 595 кв.м., при граници: улица, улица, парцел V-396 и парцел IV-394 и

- ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Бъзън, обл.Русе, представляващо парцел IV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 435 кв.м., при граници: улица, парцел III-393, парцел V-396 и парцел ХIV-394, както и 6/8 ид.ч. от построените в това дворно място масивна жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда, гараж и паянтова жилищна постройка, ПРИ ПРАВА: 21/24 ид.части за Д.М.Т. и по 1/24 ид.части за всеки от Н.Д.Т., Ю.И.А. и Н.И.А..

          ÄÎÏÓÑÊÀ äî ñúäåáíà äåëáà ìåæäó Н.Д.Т., ЕГН **********, Ю.И.А., ЕГН ********** и Н.И.А., ЕГН **********, ñëåäíèя íåäâèæèì èìîò: ЖИЛИЩНА СГРАДА, построена в ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Бъзън, обл.Русе, представляващо парцел ХIV-394 в кв.35 по плана на селото, с площ от 595 кв.м., при граници за дворното място: улица, улица, парцел V-396 и парцел IV-394, ПРИ ПРАВА: 4/6 ид.части за Н.Д.Т. и по 1/6 ид.части за всеки от Ю.И.А. и Н.И.А., като отхвърля иска за делба на същата жилищна сграда по отношение на Д.М.Т..

Ðåøåíèåòî ïîäëåæè íà âúççèâíî îáæàëâàíå ïðåä Ðóñåíñêè оêðúæåí ñúä â 2-седмичåí ñðîê îò връчâàíåòî ìó íà ñòðàíèòå.

 

 

 

                                                                    ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄÈß: