Решение по дело №705/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  177

 

гр. Стара Загора, 07.05.2021г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :    

при секретар   Николина Николова                                                                                     и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 705 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от С.П.С. *** чрез пълномощника му адвокат Р.В. против принудителна административна мярка „Принудително блокиране на ППС чрез скоба“, приложена на 20.10.2020г от блокиращ екип служители към Общинско предприятие „Паркинги и репатриране“ при Обшина Пловдив. В жалбата и подадено писмено становище са изложени оплаквания за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност на наложената мярка поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Подателят твърди, че няма извършено нарушение, тъй като автомобилът е бил паркиран на необозначено като синя зона място. Претендират се и разноските по делото.

 

         Ответникът по жалбата - блокиращ екип към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Обшина Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. По съображения за законосъобразност на наложената от компетентен орган ПАМ моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.

 

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

         

На 20.10.2020г в 14:55ч по разпореждане на Х.Г.В.и Р.А.К., заемащи длъжността „скобар“ в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив е принудително блокиран лек автомобил марка БМВ ХХХ, паркиран на ул.“Петьофи“ без посочен номер. От екипа е съставен е Констативен протокол № 0066687 за принудително блокиране със скоба /л.37 от делото/. От правна страна така наложената ПАМ е мотивирана с чл.26, ал.1 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Направени са  5 броя снимки с дата 20.10.2020г /л.42-46/. В 15:03ч в полза на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ Пловдив е заплатена такса „ПАМ блокир.колело“ в размер на 30лв /л.5 от адм.д.№ 2781/2020 по описа на Административен съд Пловдив/.

 

 По делото е представено писмо изх. №78/17.02.2021г. от Директора на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, с което се удостоверява, че на ул.“Петьофи в гр.Пловдив, в отсечката от ул.“Тодор Каблешков“ до ул.“Преслав“, както и пред сградата на Гръцкото консулство няма предоставени паркоместа в режим „Служебен абонамент“ по реда на чл.16а от  Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив /НРСППППСТГП-л.78/. От ответника с писмо изх.№ 80/ 18.02.2021г е представен отговор, че точното място на паркиране на процесния автомобил е на ул.“Петьофи“ срещу № 26-28 /л.60/.

 

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните, се установява, че процесният лек автомобил е бил паркиран на ул.“Петьофи“ в гр.Пловдив в непосредствена близост до Гръцкото консулство и дома до него. По цялата улица е поставена хоризонтална маркировка с жълти линии с изключение на служебния вход на консулството, където такава липсва. Видно от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, всъщност има поставена хоризонтална маркировка северно от входа на този дом и северно от входа на гръцкото консулство - бяла и жълта линия. Навсякъде маркировката е бяла, с изключение на поставената пред знака, забраняващ паркирането по цялата улица /както е по схемата и на Общината/ жълта маркировка, която обозначава „служебен абонамент“. С бялата маркировка нагоре по улицата е обозначена „синя зона“ за паркиране, а с жълтата са само две линии и те показват мястото за служебно паркиране. Жълтата маркировка е около средата на улицата, т.е. тя е зад мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, на около две паркоместа назад в посока ул.„Тодор Каблешков“. На ъгъла на ул.„Петьофи“ и ул.„Преслав“ се намира гръцкото консулство. На ъгъла на ул.„Тодор Каблешков“ и ул.„Петьофи“ е поставен пътен знак, указващ, че се разрешава паркиране на МПС срещу заплащане по протежението на цялата улица – това е знак Д13 заедно с Д4. Маркировката на мястото, където е паркиран процесният автомобил, е бяла, нагоре към ул. „Тодор Каблешков“ линиите са бели. Само задният мост на процесния автомобил е в означеното място за паркиране.

 

Представени са и приети като доказателства допълнително споразумение №279/02.07.2018г. към трудов договор №30/04.08.2015г., длъжностна характеристика за длъжността „скобар“ код:96220001, връчена на 02.07.2018г. на ХХХ, допълнително споразумение №280/02.07.2018г. към трудов договор №71/23.10.2009г., длъжностна характеристика за длъжността „скобар“, код:96220001, връчена на 02.07.2018г. на Р.К. талон за паркиране от 20.10.2020г – 13:48ч. и 14 бр. цветни снимки на процесната улица - листове с номерация от №1, №1а до №7, №7а.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

С разпоредбата на чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП е регламентирано, че служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно приложеното в случая принудително блокиране на автомобил чрез скоба представлява  индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

 

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,  от лице за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, следователно е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

     Оспорената принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 27 от НРСППППСТГП - за доказване предоставените правомощия по делото са представени Заповед № 12 ОА 680 от 23.03.2012 г. на Кмета на община Пловдив и Заповед № 19 ОА-1646 от 09.07.2019 г. на Кмета на община Пловдив, допълнителни споразумения към трудовите договори  на ответниците ХХХ и Р.К., от които е видно, че заемат длъжността „скобар“, направление „ПП“-„синя зона“, представена е и длъжностна характеристика за тази длъжност. От цитираните документи се установява изрично оправомощаване на служители на Общинското предприятие „Паркиране и репатриране“ да прилагат принудителна административна мярка от вида на процесната, поради което оплакването за нищожност на ПАМ е неоснователно.

 

     За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. Неоснователно е оплакването, че мярката не е във валидна форма, тъй като съставеният констативен протокол от 20.10.2020 година не съдържа данни за нарушителя, водача на автомобила и адреса на паркиране. На първо място трябва да се посочи, че ЗДвП не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на мярката, т.е. той не е част от процедурата по налагане на ПАМ, а представлява документ, удостоверяващ налагането й. Съставеният Констативен протокол за принудително блокиране Серия №0066687, подписан от екипа ХХХ и Р.К., сочи, че процесният автомобил е паркиран на 20.10.2020г в 14:55ч на ул. “Петьофи“, гр. Пловдив, в обхвата на “Синя зона“. Протоколът има сериен номер, дата на съставяне и носи подписите на съставилите го лица. От него е виден номерът и марката на автомобила, датата и часът на поставяне на скобата. Посоченото непълно местоположение на процесния автомобил съдът счита за относимо възражение по материалната законосъобразност на ПАМ, но от обясненията на ответниците се установява, че автомобилът е бил паркиран на ул.“Петьофи“ срешу № 26-28 като по този начин попада в обхвата на зона за платено паркиране.

 

Процесната ПАМ е разпоредена при правилно приложение на материалния закон. Фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ с цел заплащане на цената за паркиране и на разходите по прилагане на техническото средство. Предвид нормата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

 

Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДвП, в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Според разпоредбата на чл.10, ал.3 от  НРСППППСТГП обхватът на „синя зона“ се определя от Общински съвет Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1, а условията и редът за паркиране в зоната се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на община Пловдив при спазване на действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението в гр.Пловдив. Смисълът на употребения от националния и местния законодател термин "зона" е пространство, определена територия, чиито граници – улици и булеварди, очертават териториалния обхват на въведения режим на почасово платено паркиране на ППС. В рамките на тази територия се включват съответните разрешени, определени и обозначени за това места за паркиране. Съответно вън от обхвата на зоната остават местата, на които по закон е забранено престоят и паркирането, или такива, паркирането на които би довело до невъзможност да се осъществява движението, или такива по усмотрение на собственика на пътя.

 

     От представените по делото доказателства се установява, че цялата улица „Петьофи“ в гр. Пловдив е включена с решение на общинския съвет в зоната за платено почасово паркиране, където се намира и  процесното място на паркиране на лек автомобил марка БМВ ХХХ на 20.10.2020г. За жалбоподателя спорен по делото е въпросът имало ли е съответна хоризонтална маркировка на конкретното място на паркиране на автомобила, означаваща зоната за платено паркиране. Липсата й според него означава свободна зона, респективно недължимост на такса паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, каквато той въобще не твърди да е заплащал. По отношение наличието на вертикална маркировка за „Синя зона“ не спори, а и действителното й разположение се установява категорично от данните по делото. От снимковия материал и заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че пред автомобила липсва маркировка, а само задните му гуми попадат в обхвата на Т-образна бяла маркировка за паркиране. Не се установи пространството пред автомобила да представлява паркинг на някое учреждение.

 

         Настоящият съдебен състав счита с оглед очертаната по-горе нормативна уредба, че само липсата на обозначени паркоместа с хоризонтална маркировка не изключва терена им от зоната за платено паркиране, освен ако конкретните такива не попадат в забраната по чл.98 от ЗДвП, каквито данни по делото не се установяват за ул.“Петьофи“ срешу № 26-28. Хоризонталната маркировка с отбелязани паркоместа е само и единствено за улеснение на самите шофьори и целта й е да указва начина на паркиране – надлъжно или напречно на оста, както се посочва в заключението на съдебно-техническата експертиза. Режимът за безплатно паркиране в обхвата на „Синя зона“ е изрично регламентиран в Раздел III и IIIа от  НРСППППСТГП, не е поставен в зависимост от хоризонталната маркировка и не е приложим спрямо жалбоподателя и управлявания от него автомобил. Затова съдът приема, че са осъществени всички материалноправни предпоставки по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за принудително блокиране на лекия автомобил марка БМВ ХХХ на 20.10.2020г - паркиране на моторно превозно средство в зона, изрично обозначена с пътен знак за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Ирелевантно за прилагане на мярката е обстоятелството, че пред автомобила на жалбоподателя, също на немаркирано пространство, е имало паркирани други автомобили, тъй като евентуално извършеното от тях нарушение не води до саниране на неговото противоправно поведение.

 

         С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ „Принудително блокиране на ППС чрез скоба“ е материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на закона да се възстановят вредните последици от административното нарушение – използването на общинската собственост без да е заплатена дължимата за това такса. Подадената срещу нея жалба е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

 

         При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение пето от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд  

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.С. ЕГН ********** *** против принудителна административна мярка „Принудително блокиране на ППС чрез скоба“, приложена на 20.10.2020г на блокиращ екип служители към ОП „Паркинги и репатриране“ при Обшина Пловдив спрямо лек автомобил марка БМВ ХХХ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 Решението е окончателно.

   

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: