О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
Град Пловдив, 18 януари 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като разгледа
докладваното от съдията частно административно
дело № 163 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда
на чл.41 ДОПК.
Образувано е по жалба
на ФИРМАпротив действия на органите по приходите при извършване на фискален
контрол върху движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол
№ 050900769386_3 от 23.12.2017 г., потвърдени с решение № 3 от 02.01.2018 г. на
директора на ТД Пловдив на НАП.
Според
дружеството-жалбоподател действията са незаконосъобразни, защото не е налице
нито едно от изброените в чл.121а, ал.1 ДОПК нарушения. Твърди се, че
констатациите на приходната администрация се дължи на неправилен анализ на
подадените справки-декларации по ЗДДС. Оспорва се размера на определеното
обезпечение, което е в противоречие с нормата на чл.121а, ал.2 ДОПК. Твърди се
още, че дружеството няма ликвидни и изискуеми публични задължения, съответно
органите по приходите са приложили неправилно закона. В подкрепа на твърденията
си сочи практика на АС Пловдив по идентични казуси. Иска се отмяна на
предприетите действия от органите по приходите и присъждане на разноските по
делото.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, тъй като при
извършената проверка в склада на дружеството са установени съществени различия
между наличната стока и заведената по счетоводни данни, между оборотите по
счетоводните регистри и оборотите и салдата по сметките в оборотните ведомости,
което е наложило завеждане на стоките количественото и стойностно по периоди, а
извършената инвентаризация е констатирала несъответствия в количеството на
стоките в голям размер. Моли да бъде отхвърлена жалбата. Възразява за размера на
адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
оспорването, адресат на действията по обезпечаване, които са неблагоприятни за
дружеството, доколкото представляват ограничаване на правото му на разпореждане
със собствени вещи, и в срока по чл.41, ал.3 ДОПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
От представените по
делото писмени доказателства се установява, че на 23.12.2017 г. в 8,18 часа
служители в Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП са извършили проверка на ФИРМА,
резултатите от която са обективирани в протокол № 050900769386_1 от 23.12.2017
г. От придружаващите стоката документи са снети данни за получателя,
превозвача, доставчика, вида и количеството на стоката – 24000 кг картофи. На
транспортното средство е постановено техническо средство за контрол. На
23.11.2017 г. в 16 часа е установено, че транспортното средство е пристигнало
на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и място, а поставеното
техническо средство за контрол е с ненарушена цялост. При разтоварването е
установено пълно съответствие между посоченото в документите и установеното на
място количество и вид стока.
От страна на органите
по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на
чл.121а, ал.3, във връзка с ал.2 ДОПК, като е съставен обжалвания протокол № 050900769386_3
от 23.12.2017 г., с който е определено обезпечение в размер на 3 528 лева,
представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.
От страна на
дружеството е извършено плащане на така определеното обезпечение, съответно е
била снета забраната за разпореждане със стоката.
Действията на
органите по приходите при извършения фискален контрол и действията за
обезпечаване на доказателства, обективирани в цитирания протокол, са били
оспорени по административен ред пред директора на ТД Пловдив на НАП.
За да отхвърли
жалбата по отношение на действията, обективирани в протокол № 050900769386_3 от
23.12.2017 г. – предмет на настоящото дело, директорът на ТД Пловдив на НАП е
съобразил, че при извършена през септември 2017 г. проверка на складовете на
дружеството на пазара в с. Огняново са установени съществени разминавания между
наличната стока и стоката по счетоводни данни, между оборотите по счетоводни
регистри и оборотите и салдата по сметките в оборотните ведомости, което е
наложило органите по приходите да извършат завеждане на закупените и
продадените от дружеството стоки количествено и стойностно по периоди. Освен
това, при извършената от органите по приходите инвентаризация на наличните
стоки са констатирани несъответствия в голям размер в количеството на стоките.
Установени са реално извършените доставки, които не са документирани по
установения ред, което е наложило възлагане на ревизия на дружеството. Всички
тези факти са преценени като индикация, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Според решаващият орган правилно органите по приходите са пристъпили
към действия по чл.40 ДОПК.
При тези факти съдът
намира, че оспорените действия са незаконосъобразни.
Съгласно чл.121а,
ал.2 и 3 ДОПК предварителни обезпечителни мерки могат да се наложат и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като органът по приходите предприема и действия по чл.40 за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като стоката и документите за стоката се изземват. Забраната за разпореждане
по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след
представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция
със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
В настоящия случай в оспорения протокол, обективиращ действията по
обезпечаване, липсват мотиви за извършването им, доколкото цитирането на
законовата норма не представлява мотиви. Мотивите са задължителен реквизит
на всеки административен акт, издаден при условията на обвързана компетентност
или на оперативна самостоятелност, защото именно те дават възможност на
адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма или защо е избрано едно
от няколкото възможни законосъобразни разрешения, съответно мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката
за законосъобразност на акта. В този смисъл тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на ОСС
на ВАС.
За да се наложат
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката е
необходимо да е изпълнено някое от условията, изчерпателно изброени в чл.121а,
ал.1 ДОПК, а именно: 1) нарушаване целостта на техническите средства за
контрол; 2) неспазване на забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3) несъответствие
между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или
количество на стоката; 4) неявяване на водача на транспортното средство или на
получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването
й. В конкретния случай обаче не е налице нито едно от тях.
Обжалваният протокол
не съдържа описание на конкретни факти и обстоятелства, сочещи наличието на
обезпечителна нужда по смисъла на цитираната норма и относими към приетото за
установено основание, а именно – при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В протокола изобщо не е посочено дали дружеството има публични
задължения и какъв е техният размер. Въпреки че в решението на териториалния
директор, с което са потвърдени действията, са изложени мотиви, обосноваващи необходимост
от предприемане на мерки, съдът намира, че по този начин не може да бъде
санирано допуснатото от органите по приходите съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Формалното цитиране
на хипотезата на чл.121а, ал.2 ДОПК не може само по себе си да обоснове
извод за нейното осъществяване. Приложената хипотеза изисква установяване от
органите по приходите на конкретни факти, които да дават възможност
недвусмислено да се заключи, че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Липсата на мотиви в
протокола, обективиращ оспорените действия, не може да бъде преодоляна от
изброяването, направено в решението на териториалния директор, на данни от
проверки в информационните масиви на НАП относно дружеството и бланкетното
цитиране на нормата на чл.121а, ал.2 ДОПК. Данните от информационната система
на НАП относно дружеството, установяващи наличие на неправомерно поведение, не
е анализирано от органите по приходите, издали обжалвания протокол, поради
което напълно необоснован и нелогичен е изводът за наличие на основание за
прилагане на чл.121а, ал.2 и 3 ДОПК. От друга страна, неправомерното поведение
на дружеството е довело до образуване на ревизионно производство преди датата
на издаване на оспорения протокол, т.е., приходната администрация вече е била
отчела рисковото поведение на дружеството, като в хода на ревизията ще установи
действителния размер на дължимите публични задължения и ще има възможност да
предприеме действия по предварително обезпечаване на тяхното събиране.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че оспорените действия следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК,
във връзка с § 2 ДР ДОПК съдът намира за основателно искането на
дружеството-жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски,
поради което следва да бъде осъдена ответната дирекция да заплати на
дружеството-жалбоподател сумата 550 лева, от които 50 лева за държавна такса и
500 лева за адвокатско възнаграждение – минималното съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което прави неоснователното възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Затова и на основание чл.41, ал.3 ДОПК и чл.143, ал.1 АПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК, Административен съд Пловдив,І отделение, ІV състав,
ОТМЕНЯ по жалба на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от управителя Г.Н.Д., против
действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху
движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол №
050900769386_3 от 23.12.2017 г., потвърдени с решение № 3 от 02.01.2018 г. на
директора на ТД Пловдив на НАП.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Пловдив на Националната агенция по приходите да
заплати на ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителя Г.Н.Д., сумата 550 (петстотин и петдесет) лева,
разноски.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: /П/