Решение по дело №26/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 277
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100900026
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900026 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл.
1, ал.1 т.6 ТЗ/.

Предявен e иск от Т. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Варна като трето увредено лице,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 лева, съставляваща обезщетение за
причинените й вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.2021г., в гр. Варна, на
кръстовището между бул. „Трети март” и „Янош Хуниади”, по вина на водача на лек
автомобил „Форд Галакси” с рег. № ********, Д.Ф.И., ЕГН **********, ведно със законната
лихва от 22.07.2021г. (датата на уведомяването на застрахователя) до окончателното му
плащане и сумата от 1 800 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди за
възстановяване на разрушена вследствие ПТП мостова конструкция на горната челюст,
ведно със законната лихва върху дължимото обезщетение за репариране на имуществените
вреди, начиная от 11.06.2021г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал.1 КЗ във
вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Твърди се от ищцата в исковата му молба, че на 30.04.2021 год., около 09.50 часа в гр.
Варна, на кръстовището между бул.“Трети март“ и „Янош Хуниади“ водачът лек автомобил
„Форд Галакси” с рег. № ********, Д.Ф.И. причинява ПТП като блъска пресичащата
пешеходната пътека ищца, като я удря в дясната половина на таза – корем и десен лакът,
1
вследствие на което същата пада на лявата си страна пред автомобила. Твърди, че
вследствие на удара същата е получила травматичен оток и червеникаво кръвонасядане с
диаметър около 4,5 см. по лявата окосмена теменна област на главата, петнисто синкаво
червено кръвонасядане с размер 8/2-3 см. по дясната половина на корема, травматичен оток
на десния лакът с диаметър 7-8 см., ограничаващ движенията на ставата, кръвонасядане по
дясната хълбочна област с диаметър около 4 см., отстоящо на 77 см. от ръба на дясната пета,
синкаво мораво кръвонасядане по вътрешната повърхност на лявото бедро в долна трета с
диаметър около 5 см., отстоящо от ръба на лявата пета, като вследствие на удара чупи и
мостова конструкция на горната челюст. Сочи се, че инцидента е бил посетен от екип при
СПП на ОД на МВР Варна, като на водачът е съставен АУАН, а ищцата е посетила Спешно
отделение при МБАЛ „Св.Анна“. Сочи, че в продължителен период от време ищцата е
търпяла болки като е провеждала необходимата възстановителна терапия по препоръки на
съответните медицински специалисти, но въпреки това не е успяла да се възстанови
напълно. Излага, че след катастрофата същата не е могла да се обслужва самостоятелно,
преустановила е трудовата си дейност, нарушил се е нейния ежедневен ритъм. Твърди, че е
имала неспокоен сън, съпроводен с кошмари от преживяното, страх от пресичане, имала
симптоми на тревожност, потиснато настроение, понякога и липса на апетит, а когато чуе за
пътни инциденти изживява случилото се с нея.
Предвид обстоятелството, че към момента на ПТП причинилото вреда е имало
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество, ищцата е предявила писмена застрахователна претенция с вх.№ ВХ №
8998/22.07.2021 год., по която не е налице произнасяне в законовия срок. Поради горното
сезира съда с искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинените
й неимуществени вреди и сумата от 1800 лева като репарация на имуществените вреди.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор,
с който не оспорва факта на ПТП, вината и противоправността на водача на автомобила,
както и наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и
наличието на заведена пред него застрахователна претенция, но оспорва размера на
претенцията като завишен с характера на уврежданията и продължителността на
възстановителния процес. Излага, че претендираното обезщетение не отговаря на
критериите за справедливост, както и оспорва причинната връзка между претърпените
имуществени вреди и настъпилия инцидент.
В срока по чл. 372 ГПК, депозира допълнителна искова молба, с която оспорва
наведените от ответника възражения относно размера на претенцията, като счита, че същата
е адекватна на конкретно продължилия възстановителен период.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът не депозира допълнителен отговор.

В о.с.з. ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли същия да
бъде уважен в предявения размер, както и да се присъдят сторените по делото разноски.
2
В о.с.з., ответното дружество, чрез процесуалния си представител, моли за
отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 663/09.05.2022 год. по чл. 374 ГПК.

Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и е видно от приобщения КП, 30.04.2021 год., около 09.50
часа в гр. Варна, на кръстовището между бул.“Трети март“ и „Янош Хуниади“ водачът лек
автомобил „Форд Галакси” с рег. № ********, Д.Ф.И. причинява ПТП като блъска
пресичащата пешеходната пътека ищца, за което му е съставен АУАН и издадено НП за
нарушение на чл.179, ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 ЗДвП.
От проведената по делото САЕ се установява, че основна причина за настъпването на
ПТП е, че при преминаването си през кръстовището водачът на лекия автомобил не е спазил
предимството за преминаване на пешеходеца през пътното платно по пешеходната пътека.
Прието за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG22-121000982588/06.04.2021 год. за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Форд
Галакси” с рег. № ********, със срок на действие до 06.04.2022 год.
Видно от представеното с исковата молба доказателства, ищцата е предявила писмена
претенция през застрахователя вх.№ 8998/22.07.2021 год. за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като липсват доказателства и твърдения такова да е
изплатено.
За доказване на претенцията за имуществени вреди представени от ищцата са
Удостоверение от 14.05.2021 год., издадено от д-р Стоянов от гр.Харманли, както и
издадена от него фактура № *********/11.06.2021 год. за заплатени 10 бр. металокерамични
корони на обща стойност 1 800 лева.
Във връзка с твърдените от ищеца травматични увреждания проведена по делото е
КСМПЕ, която съдът кредитира изцяло поради обективността и всеобхватността й. От
същата се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила травма на главата –
кръвонасядане в лява теменна част с диаметър около 4-5 см, травма на корема „C“ –
кръвонасядане с размер 8 см/2-3 см. с дъга отворена навън, травма на десен лакът – отток и
кръвонасядане с диаметър около 4 см., травма в лява седалищна област – кръвонасядане с
диаметър около 9-10 см., травма на ляв крак – кръвонасядане с диаметър около 5 см. Сочи се
от вещото лице – медик, че установените увреждания се възстановяват за период от две –
три седмици, като същите не изискват каквото и да е лечение /такова не е изписано и в
3
приложените първични документи/, като е възможно през първите няколко дни пострадалата
да е изпитвала болки при движение, които се потискат с болкоуспокояващи средства. Излага
се също така, че при този тип травми не са налице остатъчни движения като болки в
засегнатите места при промяна в метеорологичните условия. Вещото лице – психиатър сочи,
че след ПТП-то ищцата би мога да бъде диагностицирана с Тежък стрес и разстройство в
адаптацията, Остра стресова реакция, чиито симптоми затихват до минимални след 10-15
дни до месец. Към датата на освидетелстване, се сочи от вещото лице, че ищцата проявява
клиничната симптоматика на Генерализирана тревожност, която е свързана с
психотравмения й момент и води до емоционален дискомфорт при разговор, свързан с
инцидента.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП-
то са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.С., живеещ на семейни
начала с ищцата. Същият сивдетелства, че уврежданията след инцидента са се изразявали в
синини, предизвикващи болки в тялото, като ищцата е била и травмираната. Излага, че
първият месец е трябвало да я обслужват и при хранене, и при ходене до тоалет, като след
третия месец, когато се е върнала на работа – напуснала. Сочи, че и до настоящия момент е
травмираната, като при пресичане се хваща за него.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл.432 КЗ, като с оглед
представените доказателства за предявена допълнителна писмена претенция пред
застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и липсата на произнасяне по същата същият се
преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Форд Галакси” с рег. № ********, съдът намира за установено с оглед
събраните по делото писмени доказателства. Предвид обхвата на застрахователното
покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД.
Относимите към съставомерността на деянието обстоятелства, включени във
фактическия състав на престъплението, не се оспорват, а и съдът приема за установени с
оглед проведената САЕ. Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на
4
вредата и вината на водача, като елементи от престъпния състав.
Като съобразява приетите по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице по проведената КСМПЕ, съдът приема, че
причинените на ищцата вследствие ПТП увреждания се изразяват кръвонасядане в областта
на главата - лява теменна част с диаметър около 4-5 см, кръвонасядане в областта на корема
с размер 8 см/2-3 см. с дъга отворена навън, травма на десен лакът – отток и кръвонасядане с
диаметър около 4 см., травма в лява седалищна област – кръвонасядане с диаметър около 9-
10 см., травма на ляв крак – кръвонасядане с диаметър около 5 см., възстановими за период
от две – три седмици, както и тежък стрес и разстройство в адаптацията, Остра стресова
реакция, чиито симптоми затихват до минимални след 10-15 дни, а към настоящия момент -
генерализирана тревожност, като съдът приема за установена причинната връзка между
настъпилите телесни увреждания и пътно-транспортното произшествие. Поради горното,
съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който
за застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка гражданска
отговорност.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента
на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат
определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца
болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
5
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието
на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Както заключението по проведената по делото СМПЕ, така и разпитания по делото
свидетел, потвърждават, че в резултат на ПТП ищцата е получила травматични увреждания,
които са отшумели, като към настоящия момент няма основание да се приеме, че същата
търпи болки и страдания вследствие получените от ПТП увреждания. Единственото, което
проявява към настоящия момент ищцата, е генерализираната тревожност, за чието
преодоляване би способствало времето. Съдът намира, че не са събрани доказателства,
сочещи, че именно уврежданията вследствие претърпяното ПТП е причина ищцата да
напусне работа, както и доказателства за коренна промяна в начина й на живот вследствие
на уврежданията, получени от ПТП.
Отчитайки горното, проведената СПМЕ и свидетелските показания за негативните
преживявания на ищцата, съдът намира, че претърпените от неянеимуществени вреди
следва да се компенсират със сумата от 12 000 лева, като отчита преживяваното и към
настоящия момент от нея генерализирано разстройство при споменаване на инцидента. С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди
в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за
спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният иск се явява основателен до размера на сумата от
12 000 лева и неоснователен за разликата до претендираните 30 000 лева.

По отношение на имуществените вреди:
Предмет на предявен иск е и сумата от 1 800 лева, съставляваща обезщетение за
имуществени вреди за възстановяване на разрушена вследствие ПТП мостова конструкция
на горната челюст, който иск предвид липсата на доказателства за причинната им връзка с
претърпяното ПТП следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователността на
главната претенция обуславя и неоснователността на акцесорната такава – за законна лихва
върху главницата от 1 800 лева.

По отношение на претенцията за законна лихва върху претенцията за
неимуществени вреди: Ищецът претендира лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя 22.07.2021 год.
Отговорността на застрахователя е договорна и е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3
КЗ).
На основание чл. 497 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
6
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496,
ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Ищцата е заявила застрахователната си
претенция на 22.07.2021 год. като липсват твърдения същата да не е представила изискуеми
документи, поради което и настоящият състав приема, че законна лихва за забава следва да
се дължи от деня 11.08.2021 год. като за периода 22.07.2021-10.08.2021 год. претенцията
следва да бъде отхвърлена.

По разноските:
С оглед резултата по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество
дължи на ищеца сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния
му представител, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно трайната съдебна
практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на
безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за
предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по ч.гр.д.
№4891/2015г., IV г.о./. Такова е представено, поради което съобразно уважения размер на
претенцията възлиза на 890 лева – минимален размер съгласно Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и разноски за държавна такса и
експертиза, съразмерно на уважената част от иска, влизащи в размер на 706 лева.
В тежест на ищеца, с оглед направеното искане, се следват разноски в размер на 606
лева..

Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр.
София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Б., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул.Иван Троянски 17 ет.1 сумата от 12 000, съставляваща
обезщетение за причинените й вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.04.2021г., в гр.
Варна, на кръстовището между бул. „Трети март” и „Янош Хуниади”, по вина на водача на
лек автомобил „Форд Галакси” с рег. № ********, Д.Ф.И., ЕГН **********, ведно със
законната лихва от 11.08.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, платима по
банкова сметка в „Райфайзен банк“ АД ********, BIC ******** с титуляр адв.С.С. от ВАК ,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД и чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2
от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
разликата над присъдените 12 000 лева до претендираните 30 000 лева и за сумата от 1 800
7
лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди за възстановяване на разрушена
вследствие ПТП мостова конструкция на горната челюст, ведно със законната лихва върху
дължимото обезщетение за репариране на имуществените вреди, начиная от 11.06.2021г. до
окончателното плащане и за забава от датата на уведомяването 22.07.2021 год. до 10.08.2021
год., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр.
София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Б., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул.Иван Троянски 17 ет.1, сумата от 706 лева, представляващи
сторени по делото разноски, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. Т. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.Иван Троянски 17 ет.1 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр.
София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51 Д, сумата от 606 лева, представляващи
сторени по делото разноски, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, гр.
София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ № 51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Б. С., при
Адвокатска колегия – гр. Варна, съдебен адрес гр.Варна, ул.Райко Жинзифов № 52 ет.1 ап.2
сумата от 890 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8