Р Е
Ш Е Н
И Е
№
939
гр. Русе, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
29-ти
май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН Й.
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7497
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът
„ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София е предявил иск за установяване
съществуването на парично задължение, възникнало въз основа на сключен договор
за потребителски кредит.
Искът е с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на 12.11.2013 г. е сключен договор за револвиращ
заем № ********** между ищеца като кредитор и К.Й. П.като длъжник. Договорът бил
сключен при Общи условия /ОУ/. Общият размер на задължението по него били
3110,29 лв., която сума включвала 1200 лв. сума по заема, срок на заема 48 месеца,
размер на месечна погасителна вноска 64,80 лв., падеж - 10-то число на съответния
месец, годишен процент на разходи /ГПР/ 76,37 % и годишен лихвен процент /ГЛП/-58,10
%. Предоставили заетата сума в размер на 1200 лв. по посочена от кредитополучателя
банкова сметка. ***, като кредитополучателя декларирал, че е запознат с тях при
подписването на договора. Въпреки това той не изпълнил поетите задължения по него. Направил само 10 пълни погасителни вноски
и една непълна. Последната вноска била на 05.09.2014 г. видно от извлечение по сметка
към договора. Междувременно длъжника починал на 02.10.2014 г. Към настоящият момент
срока по погасителния план бил изтекъл напълно, а последната вноска по погасителния план била
с падеж 10.12.2017 г. До наследниците на кредитополучателя била изпратена покана
за доброволно плащане на задължението по договора. Със същата се претендира сума
в размер на 2460,40 лв. като им бил даден 14 – дневен срок за доброволно изпълнение.
Съгласно изрични разпоредби на ЗН те наследявали при равни права, защото като били
трима наследници от един и същи ред и всеки от тях наследявал задължение
в размер на по 820,13 лева. Извършените пращания от длъжника по време
на действие на договора били в общ размер 650 лева. С оглед на изложеното ищецът
е претендирал срещу всеки от ответниците като наследник на починал техен
длъжник по 820,13 лв., представляващи по 1/3 от общо задължение
на наследодателя им в размер на 2460,40 лева. Това станало по
реда на заповедното производство по приложеното ч. гр.д. № ***/2018 г. по описа
на РсРС. По същото книжата били връчени на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът дал указание за установяване на задълженията по исков ред, поради което
е предявен иска по настоящото производство.
Ответниците оспорват
основателността на иска. Не им било известно техният общ наследодател да е сключвал
твърдения от ищеца договор за паричен заем. Оспорват възникването на валидно облигационно
правоотношение въз основа на такъв, като оспорват представения препис от договор
и твърдят, че не е попълнен и подписан от наследодателя им К.Петров. Изложени са
и правни доводи срещу действителността на този договор, а именно: липса на съществени
елементи като идентификация на заемодателя, пълни данни за самоличността на подписалия
договора за заемодателя, липса на дата, липса на вид на валута, изготвяне на погасителен
план в един екземпляр, непредставяне на ОУ. В поле 6 от договора имало дописване
и се виждало, че почерците са различни и нито един от тях не бил на наследодателя.
Прави се възражение, че размерът на лихвения процент и годишния процент на разходите
са дописвани допълнително от кредитодателя и не са били известни на кредитополучателя
при сключване на договора. Оспорва се твърдението, че наследодателя им е получил
сумата предмет на договора по револвиращ заем на това основание. Оспорва се връчването
на екземпляр от договора. Твърди се, че не е връчен стандартен европейски формуляр
по чл. 5 от Закона за потребителския кредит ЗПК/. Излагат се доводи, че по отношение
на договора, на който се позовава ищеца са приложими чл. 10 и чл. 22 от ЗПК в редакцията
им преди изменението с ДВ бр. № 35 от 2014 г. и тези изисквания не са спазени. Оспорват
се посочените лихвен процент и годишен процент на разходите като уговорени в нарушение
на закона и представляващи неравноправни клаузи. Счита се, че договора по тези съображения
е изцяло недействителен и нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11,
т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 от ЗПК.
За да се произнесе съдът взе предвид
следното :
От
събраните по делото писмени доказателства е видно, че на 12.11.2013 г. между ищеца
и наследодателя на ответниците е сключен договор за потребителски кредит –
револвиращ заем. Съгласно същия сумата на кредита била 1200 лв., срокът на
изплащане е 48 месеца, размерът на вноската е 64,80 лв., годишния процент на разходите
е 76,37 %, годишния лихвен процент – 58,10%, а лихвения процент на ден бил 0.16
процента. При тези условия общото задължение по кредита е 3110,29 лева. Договорът
е сключен при Общи условия. В исковата молба се съдържа признание от страна на
ищеца, че наследодателя на ответниците е изплатила частично задълженията си по
договора в размер на 10 пълни и една непълна погасителни вноски, а остатъкът от
общия размер от 3110,29 лв. след тези плащания е 2460,40 лв. Във връзка с
направеното от ответниците оспорване на документи по делото е назначена
графологична е-за, със заключението на която се установява, че подписите за
клиент в договора, карта на клиента и стандартен европейски формуляр са
изпълнени от наследодателя им. С оглед на това оспорването е неуспешно.
Попълването на тези документи с различни почерци също не води до извод за липса
на договор между страните, т.к. няма изискване за изписване на текстовата част
от същите само от клиента, а освен това е видно, че клаузите по ГПР, ГЛП,
месечна вноска, размер на кредита и т.н. съвпадат, а и самият кредитополучател
е заплащал месечни погасителни вноски при тези условия, което сочи, че е бил напълно
наясно с условията на кредита.. При това положение следва да се разгледат
останалите възражения на ответниците -
за нищожност на договора поради
противоречие с чл. 10, чл. 11, т. 12, т. 15, т. 16 и т. 20 и чл.22 от ЗПК в редакцията
им преди изменението с ДВ бр. № 35 от 2014 г.
Съгласно
чл.10 от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.)
„Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора“. От изложеното по-горе е видно, че това изискване е
спазено и не е налице противоречие със законовата разпоредба.
В чл.11
от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.) са предвидени реквизитите, които
задължително следва да съдържа договора – условия за издължаване на кредита при
погасителен план с минимално съдържание – т.11; информация за правото на
кредитополучателя да го прекрати предсрочно и при какви условия – т.12; лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване
на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение на договора – т.15; предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на вноските – т.16 и правото на
потребителя на отказ – т.20.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая в тази група разпоредби попадат чл11, т.11 и т.12 от
ЗПК, за неспазването на които ответниците са направили възражение. Съдът намира
същото за частично основателно. По делото не е представен погасителен план по
кредита в съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Това обаче
не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а приложение следва
да намери чл.23 от ЗПК – „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита“. При това положение размерът на задължението на
наследодателя на ответниците следва да се редуцира до размера на предоставената
сума от 1200 лв. При съобразяване на направените плащания по кредита остава
неизплатен остатък в размер на 550,11 лв., който се дължи от ответниците при
равни права – по 183,37 лв. До тези размер исковете са основателни и следва да
се уважат, а за горниците до 820,13 лв. да се отхвърлят. Разноските по делото
следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената, отхвърлената
част от исковете
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК *********
задължението на всеки от ответниците Р.М.П., ЕГН:**********; И.К.П., ЕГН:**********
и М.К.П., ЕГН:********** за сума от по 183,37 лв., представляващи припадащите
им се наследствени части от задължението на наследодателя им К.Й.П. по договор за
револвиращ заем №********** от 12.11.2013 г., ведно със законната лихва от 05.02.2018
г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част - за сумите в размер над по 183,37 лв. до горниците
от по 820,13 лв.
ОСЪЖДА всеки от ответниците
Р.М.П., ЕГН:**********; И.К.П., ЕГН:********** и М.К.П., ЕГН:********** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК
********* сумата в размер на по 49,19 лв. разноски, вкл. и тези по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ България”ЕООД-София, ЕИК ********* да заплати на всеки от ответниците Р.М.П.,
ЕГН:**********; И.К.П., ЕГН:********** и М.К.П., ЕГН:********** по 263,98
лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: