Решение по дело №137/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 204
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20183100900137
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../11.03.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мая Петрова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 137 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 125, ал. 3 и чл. 133 от ТЗ, като към всеки от тях обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, Т.Р.Р., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.Ч., е поискала да бъде осъдено „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Георги Бенковски“ № 90, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя М.П.Т., да й заплати сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, включваща сумата от 150 000 лв. – равностойността на дружествения й дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към 31.01.2018 г., предвид прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Т.Р.Р., след отправено писмено предизвестие за напускане, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и сумата 50 000 лв. – печалба от дейността на дружеството, на основание чл. 133 ТЗ, представляваща ЧАСТ от общото вземане в размер на 780 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира присъждане и на направените съдебни и деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищцата Т.Р.Р. твърди, че е била съдружник на ответното дружество „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, като е притежавала дял от капитала в размер от 1500 лв. (30 % от общия размер). Сочи, че на 10.10.2017 г. е отправила предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, обективирано в нотариална покана, получена от управителя на ответника. Сочи, че на 10.01.2018 г., след изтичане на тримесечното предизвестие, в Търговския регистър е подадено заявление за прекратяването на членството й, което е вписано на 18.01.2018 г. и дружеството е преобразувано в еднолично. Излага, че с прекратяване на членството й се е породило правото да получи равностойността на дружествения си дял към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.01.2018 г. в размер на 780 000 лв., в която сума се включва и правото й да получи дивидент. В тази връзка предявява частичен иск за сумата от 200 000 лв., включваща сумата от 150 000 лв. – равностойността на дружествения й дял и сумата 50 000 лв. – печалба от дейността на дружеството, като моли за осъждане на ответника и присъждане на разноски по делото.

Ответникът „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва прекратяването на членственото правоотношение и определянето на дела въз основа на счетоводен баланс към 31.01.2018 г. Твърди, че въз основа на този баланс чистата стойност на актива е 34 850,30 лв., като дела на ищцата е в размер на 10 455,09 лв., който и е изплатен още на 01.02.2018 г. по банков път. Допълнително сочи, че дружеството не е взело решение за разпределяне на печалба, поради което не се дължи дивидент на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ищцата Т.Р.Р. подава допълнителна искова молба, с която поддържа вече изложеното. Оспорва представения баланс и посочените в него стойности на загубите на дружеството, като изготвен за целите на процеса.

Ответникът „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД подава отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа вече изложеното. Подробно излага съображения за начина, по който следва да се изчислява стойността на дружествените дялове.

В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищцата адв. Ж.Ч. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът, чрез процесуалния представител адв. М.В., моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори, че Т.Р.Р. е била съдружник в „ЯДКИ МАРАЯ“ ООД. В качеството си на такава същата е отправила до дружеството нотариална покана рег. № 7547/21.09.2017 г. на Людмила Гонова – нотариус с район на действие района на ВРС, вписана под № 116 в регистъра на Нотариалната камара. С тази покана Р. е уведомила дружеството, че желае да прекрати участието си като съдружник в него, поради което и поканата да се счита за предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ и е поискала след изтичането на 3-месечния срок на предизвестието да се предприемат необходимите действия по отразяване на прекратяване на членството й в Търговския регистър. Тази нотариална покана е била връчена на „ЯДКИ МАРАЯ“ ООД на 10.10.2017 г., от която дата е започнал да тече 3-месечния срок на предизвестието. Този срок е изтекъл на 10.01.2018 г., като от тази дата членството на Р. в дружеството е прекратено, което обстоятелство е отразено в ТР, а дружеството е преобразувано от ООД в ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител М.П.Т.. Изтичането на срока за предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ води до автоматично прекратяване на членството на съдружника в дружеството, без да са налице никакви други изисквания за това. Това прекратяване налага да бъдат уредени имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, като това изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. В същата е посочено, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В конкретния случай прекратяването на участието в дружеството на Р. е настъпило на 10.01.2018 г., поради което имуществените отношения между нея и дружеството следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 31.01.2018 г.

Във връзка с представения по делото междинен счетоводен баланс на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към 31.01.2018 г. и извършените оспорвания на същия са изслушани две съдебно-счетоводни експертизи, първата от които с вещо лице С.Т.Д., а втората - с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д.. Първата от тях определя стойността на дружествения дял на ищцата от имуществото на дружеството в размер на 11 700 лв. на база пазарни стойности и 78 300 лв. на база отчетни стойности. Втората експертиза сочи три начина за определяне на паричната равностойност на дружествения дял на Р. към 31.01.2018 г., като в първия вариант се включва балансовата стойност на земите и сградите, собственост на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД. Съгласно този вариант, паричната равностойност на дружествения дял на Р. към 31.01.2018 г. е 10 200 лв. Вторият вариант е изчисляван въз основа на баланса, но вместо балансовата стойност на имотите е взета предвид придобивната им стойност, т.е. тази към момента на придобиването им, като съгласно този вариант размерът на дружествения дял на Р. към 31.01.2018 г. е в размер на 50 700 лв. Вещите лица са посочили и трети вариант, при който паричната равностойност на дела на ищцата е определена като се вземе предвид пазарната стойност на имотите, собственост на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД. Съгласно този вариант, паричната равностойност на дружествения дял на Р. към 31.01.2018 г. е в размер на 240 600 лв.

Спорен между страните е въпросът за начина, по който следва да бъде определен дружествения дял на ищцата към момента на прекратяване на членственото й правоотношение – дали по балансовата стойност на имуществото или по пазарната му такава. Ищцата излага съображения, че логическото тълкуване на закона налага да се възприеме тезата за пазарната стойност на активите като определяне на стойността на дружествения дял. Твърди, че това следва от тълкуването на разпоредбите на чл. 127 и чл. 125, ал. 3 от ТЗ, поради което стойността на дела на напускащия съдружник следва да се изчисли като ликвидационен дял от имуществото на база пазарната стойност на същото. В тази връзка се прави позоваване и на чл. 33 от Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25.07.1985 г. относно Европейското обединение по икономически интереси. В цитираната разпоредба е посочено, че ако някой от членовете прекрати участието си в обединението поради причина, различна от прехвърляне на правата му в съответствие с чл. 22, параграф 1, стойността на неговите права и на задълженията му към обединението се определя, като се вземат предвид активите и пасивите на обединението към момента на прекратяване на участието. Този регламент обаче урежда материя, която е различна от тази, предмет на настоящото производство. Това е видно от съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 4 на регламента. Поради това същият не може да намери приложение по отношение на начина на уреждане на отношенията между напускащия съдружник и търговското дружество по чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Именно последната разпоредба предвижда как се уреждат тези отношения. Същата е императивна и не допуска отклонение от нея. Както изрично е посочено в разпоредбата, отношенията между напускащия съдружник и дружеството се уреждат въз основа на баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, което изключва определянето на дела въз основа на пазарната стойност на имуществото. В тази връзка равностойността на дела на напускащия съдружник по чл. 125, ал. 3 от ТЗ е различна от стойността на ликвидационния дял, който съдружника би получил при ликвидация на дружеството и реализация на имуществото му по пазарни цени или при прехвърлянето на правото си на членство по реда на чл. 129 от ТЗ. Поради тези съображения настоящият състав намира, че при определяне на равностойността на дружествения дял на ищцата не може да бъде взет предвид вариант трети от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д.. Както е посочено в същото, дълготрайните материални активи са заприходени в баланса на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД по цени на придобиване и при спазване на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В тази връзка следва да бъде отчетено, че в представените два варианта, основаващи се на баланса на дружеството е налице разлика в определената от вещите лица стойност на дружествения дял на ищцата. Съгласно дадените в съдебното заседание на 15.02.2019 г. от вещото лице Р.Н.Д. обяснения, тази разлика се дължи на това, че в първия вариант е взета предвид стойността на имотите така, както е записана в баланса, а във втория вариант – стойността на имотите към момента на придобиването им, т.е. стойността, на която дружеството е придобило правото на собственост. Стойността на имотите в първия вариант се явява по-ниска от тази по втория вариант, тъй като при първия вариант са начислени и дължимите се амортизации на активите. Вещото лице е посочило, че амортизацията е отчетена, тъй като балансовата стойност означава отчетна стойност минус амортизация. С оглед на това съдът намира, че равностойността на дружествения дял на ищцата следва да бъде определен съобразно вариант първи от заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д.. При преценката на размера на същия следва да бъде отговорено на направените от ищцата оспорвания на част от записванията в баланса, касаещи задължения на дружеството – за сумата 543 750 лв., представляваща начислена лихва към 31.12.2017 г., за сумата 665 000 лв., представляваща главница по договор за заем, за сумата 199 942 лв., представляваща заем на дружеството към „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, за сумата 405 000 лв., представляваща предоставени в брой средства от физическото лице М.П.Т. по три договора за заем и за сумата 432 000 лв., представляваща приходи за бъдещи периоди по договор за наем между „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД и „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД – гр. Варна. В допълнителното си заключение вещите лица Н.К.М. и Р.Н.Д. са посочили, че сумата от 665 000 лв. представлява задължение на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към М.П.Т. въз основа на сключен между тях договор за заем от 02.07.2012 г. Тази сума е била преведена на дружеството с четири банкови бордера от 02.07.2012 г., от които три за по 70 000 лв. и едно за 90 000 лв. В последствие на 06.07.2012 г. е преведена сумата от 78 000 лв., на 12.07.2012 г. са налице два превода – първия в размер на 66 000 лв., втория в размер на 69 000 лв., а в последствие на 24.07.2012 г. са преведени 66 000 лв. и на 27.07.2012 г. – 86 000 лв. По делото е представен договора от 02.07.2012 г., като в същия е посочено, че срокът на заема е 02.07.2014 г., като сумата е следвало да бъде върната до този срок, заедно с годишна лихва в размер на 6%, като заплащането на последната е следвало да се извърши заедно със заплащането на главницата. Наред с това е уговорено, че при неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита заемодателят може да начислява едностранно неустойка в размер на 10% над договорената лихва, което представлява неустойка за забавеното изпълнение. Този договор е подписан от името на дружеството от Р.П.С., която към този момент е имала качеството на съдружник. Последната обаче не е имала качеството на управител на дружеството, като в тази връзка ищцата навежда доводи за това, че договора е сключен от лице, което няма представителна власт и поради тази причина не може да обвърже „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД. Същевременно същият не може да се счита потвърден по реда на чл. 301 от ТЗ, тъй като насрещната страна по него е управителя на дружеството, който изразява неговата воля. В тази връзка следва да се има предвид, че действително разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД забранява на управителя на дружеството да сключва сделки от името на дружеството лично със себе си. Не съществува обаче пречка дружеството да сключи договор, по който насрещната страна е управителя на дружеството, като в този случай последното ще бъде представлявано от друго лице, имащо +представителна власт било по силата на закона, било по решение на съдружниците. В случаите, когато представителната власт на това трето лице не е надлежно възникнала, действията му ще са такива без представителна власт, на което обаче, съгласно Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г., постановено по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, може да се позове само ненадлежно представлявания, но не и трето лице, каквото е ищцата. В случая не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, тъй като макар и насрещна страна по договора да е управителя, дружеството е представлявано не от него, а от съдружник в същото. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че на стр. 6 от представения с допълнителния отговор на допълнителната искова молба договор за предоставяне на инвестиционен кредит № 1000-2011/04.04.2017 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – от една страна и „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, Т.Р.Р. и М.П.Т. – от друга страна, М. Петров Т. и Т.Р.Р. са декларирали, че всеки от тях поотделно дава изричното си съгласие кредитополучателя /„ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД/ да не заплаща каквито и да е свои задължения към тях заедно и/или поотделно преди пълното изплащане на всички задължения на кредитополучателя към банката и другите дружества от групата на „ЮРОБАНК ГРУП”, като е посочено, че установените към 30.09.2013 г. задължения към М.П.Т. са в размер на 340 000 евро. С оглед на това съдът намира, че предоставената по посочения договор за заем сума от 665 000 лв. следва да бъде отчетена като задължение на дружеството, доколкото няма данни същата да е възстановена. От обстоятелството, че в периодите между отделните вноски, които М.П.Т. е извършвал по сметката на дружеството, са извършвани тегления от същата, не може категорично да се направи извод, че вноските са извършвани с едни и същи суми. В тази връзка следва да бъде прието като задължение и сумата от 543 750 лв., която представлява дължима се върху предоставената по горепосочения договор за заем сума лихва, като размерът на същата е определен съгласно уговорките по договора, видно от приложението към заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д.. Като задължение на дружеството следва да бъдат приети и сумата от 215 000 лв., сумата от 80 000 лв. и сумата от 110 000 лв., които са предоставени от М.П.Т. в заем на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД с договори от 10.01.2017 г., 01.02.2017 г. и 10.01.2018 г. Както е посочено в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за същите суми са налице приходни касови ордери № 1/10.01.2017 г., № 2/01.02.2017 г. и № 1/10.01.2018 г. Вещите лица сочат, че така описаните ПКО съдържат подписите както на вносител, така и на лице, което е приело плащанията от името на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, както и че са налице писмени договори за трите договора за заем, всеки един от посочените по-горе дати. В тази връзка от ищцата са наведени твърдения за нищожност на тези договори поради противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. За разлика от договора за заем от 2012 г., за тези три договора няма доказателства, че при сключването им дружеството е било представлявано от лице, различно от управителя. В тази връзка е налице противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, като договорите не биха могли да се считат потвърдени по реда на чл. 301 от ТЗ, доколкото лицето, което формира воля за това, дали дружеството да се противопостави или не на договорите, е именно управителя, който е и насрещна страна по договора. Представените ПКО обаче, доколкото носят подписите на вносител и на лице, което е приело плащането, сочат на това, че сумите са постъпили в патримониума на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, на което обстоятелство сочи и това, че тези суми са намерили отражение и в баланса. В тази връзка не може да бъде преценявано решение № 179/12.01.2016 г., постановено по т.д. № 353/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., тъй като при него е бил разглеждан спор по сключен между ищцата и ответното дружество договор за заем, при който плащането на сумата е било удостоверено с ПКО, подписан от управителя на дружеството и заемодателката, които са баща и дъщеря. Тази хипотеза е различна от хипотезата в настоящото производство, поради което и даденото с цитираното решение разрешение не може да намери пряко приложение. Още повече, че плащането на сумите не може да се провери чрез проверка по банковите сметки на М.П.Т. и „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, тъй като с оглед счетоводния документ плащането е извършено в брой. В тази връзка, макар и посочените три договора за заем да са нищожни поради нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и невъзможността за потвърждаване по реда на чл. 301 от ТЗ, то доколкото сумите по тях са били получени от „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, дружеството дължи връщането им по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед на това тази сума представлява задължение на дружеството към М.П.Т., като само различието в основанието, на което тя се дължи не води до липса на задължение. Горепосоченото се отнася и до сумата от 64 000 лв., формирана от 7 вноски за периода от 10.11.2017 г. до 30.11.2017 г., като съгласно посоченото в допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д. и дадените от същите обяснения в съдебното заседание на 15.02.2019 г., за всяка една от тези вноски е съставян протокол за допълнителна парична вноска в капитала на дружеството. Допълнителните парични вноски са регламентирани в чл. 134 от ТЗ и по естеството си представляват възможност за временно кредитиране на дружеството от страна на съдружниците. Същите се правят за определен срок, но по решение на общото събрание на дружеството. В конкретния случай Т.Р.Р. е оспорила обстоятелството, че протоколите за допълнителните вноски, посочени от вещите лица са такива от общо събрание на дружеството като се твърди, че такова не е свиквано, а същите са подписани само от управителя М.П.Т.. По отношение на внасянето на сумите обаче важи изложеното по-горе по отношение на трите договора за заем, тъй като за всяка една вноска е съставян приходен касов ордер, който носи подписите на вносител и на лице, осъществило стопанската операция. По отношение на сумата 199 942 лв., която е осчетоводена като заем на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, следва да се има предвид, че с договор за заместване в права и задължения № 100-1411-1/11.11.2016 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – от една страна и „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, Т.Р.Р. и М.П.Т. – от друга страна, по взаимно съгласие на страните „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД е заместило „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД като кредитополучател по договор за кредит овърдрафт № 100-1411/12.11.2013 г., изменен с допълнително споразумение № 1/03.11.2014 г. и допълнително споразумение № 2/11.11.2015 г. С този договор на практика „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД и придобило качеството на кредитополучател по договора, вместо качеството на солидарен длъжник с обезпечителна функция, каквото е имало до този момент, а от своя страна „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД е загубило качеството на кредитополучател, но е запазило качеството си на солидарен длъжник с обезпечителна функция. По този договор е констатирано, че към датата на подписването му задължението по договора за кредит е в размер на 199 941,99 лв. главница и текущо начислени лихви в размер на 418,43 лв. Задълженията по този договор са погасени от „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД на 18.11.2016 г. Действително, в този договор не е посочено, че „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД предоставя заплатената от него сума като заем на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД. Този договор обаче касае отношенията между длъжниците по договора и кредитора. Само по себе си заместването в дълг е регламентирано в чл. 102 от ЗЗД. При него новият длъжник замества стария като последния се освобождава от отговорност към кредитора. В конкретния случай обаче такова освобождаване не е налице в пълния смисъл, доколкото „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД е останало солидарен длъжник по договора с обезпечителни функции. Разпоредбата на чл. 102 от ЗЗД урежда отношенията между заместващия и замествания – от една страна и кредитора – от друга страна, както и действието на това заместване по отношение на трети лица, предоставили обезпечение в полза на кредитора. Същият обаче не урежда вътрешните отношения между замествания и заместващия. Именно съществуването на такива вътрешни отношения предопределя и осъществяването на заместването по чл. 102 от ЗЗД. Напълно възможно е между заместващия и замествания да има сключен договор за заем, като вместо да предаде на заемателя сумата по договора, заемодателят да изпълни това си задължение като замести заемателя в правоотношенията му с трето лице и заплати задължението на заемателя към това трето лице. С оглед на това и предвид осчетоводяването на тази сума като заем към „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, следва да бъде прието, че такова задължение съществува. Още повече, че към момента на сключването на договора за заместване в права и задължения Т.Р.Р. е била едноличен собственик на капитала и управител на „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, поради което са й известни вътрешните отношения между това дружество и „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД и при наличие на друго основание за осъществяване на заместването тя е могла да посочи същото. Действия в тази насока обаче не са предприети, поради което съдът приема, че тази сума представлява задължение на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД. Неоснователни са и направените от ищцата възражения срещу сумата 432 000 лв. приходи за бъдещи периоди, доколкото възраженията срещу същата са общи и само обстоятелството, че „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД е собственик на имотите, които се ползват от „ДЕЙТ ПАЛМ” ЕООД, не е основание да се приеме оспорването за доказано.

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че паричната равностойност на дружествения дял на Т.Р.Р. към 31.01.2018 г. следва да се определи по вариант първи на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д. или в размер на 10 200 лв. Същевременно с платежно нареждане от 01.02.2018 г. „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД е превело на ищцата сумата от 10 455,09 лв., като за основание на превода е посочено – изплащане на дружествени дялове по чл. 125, ал. 3, във вр. с чл. 127 от ТЗ. Така заплатената сума надвишава сумата от 10 200 лв., поради което следва да бъде прието, че „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и предявения от ищцата иск на това правно основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Що се касае до искането за заплащане на неразпределена печалба, същото намира своето основание в чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ. Това вземане е различно от вземането по чл. 125, ал. 3 от ТЗ и се дължи в случаите, когато дружеството е реализирало печалба, но към момента на напускане на съдружника същата не е разпределена по реда на чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ. За да е основателен този иск обаче, следва да бъде налице реализирана печалба от страна на дружеството. В конкретния случай, видно от заключението и на двете съдебно-счетоводни експертизи с вещо лице С.Т.Д. и с вещи лица Н.К.М. и Р.Н.Д., дружеството не е реализирало печалба, като според втората експертиза коректният финансов резултат за 2017 г. е загуба в размер на 319 000 лв. С оглед на това, предявеният иск с правно основание чл. 133, ал. 1 от ТЗ също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид на изложеното, така предявените искове с правно основание чл. 125, ал. 3 и чл. 133 от ТЗ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, а като зависещи от тях следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените към тях искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предвид акцесорния им характер.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото и в съответствие с направеното искане за присъждане на разноски, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 6505 лв. разноски по делото, представляващи 5500 лв. платено адвокатско възнаграждение и 1005 лв. платен депозит за вещо лице, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и надлежни доказателства за извършването им /л. 214 и л. 216/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХЪРЛЯ предявените  искове от Т.Р.Р., ЕГН **********,***, за осъждане на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Георги Бенковски“ № 90, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя М.П.Т., да й заплати сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, включваща сумата от 150 000 лв. – равностойността на дружествения й дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД към 31.01.2018 г., предвид прекратяване на членственото правоотношение на съдружника Т.Р.Р., след отправено писмено предизвестие за напускане, на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и сумата 50 000 лв. – печалба от дейността на дружеството, на основание чл. 133 ТЗ, представляваща ЧАСТ от общото вземане в размер на 780 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Т.Р.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „ЯДКИ МАРАЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Георги Бенковски“ № 90, ет. 5, ап. 17, сумата от 6505,00 лв. /шест хиляди петстотин и пет лева/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: