МОТИВИ към НОХД 2689/08г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Ф.С.Б., за това че
1.
На 23.08.2008г. в с.Звъничево, обл. Пазарджик, бившия двор на ТКЗС, чрез използването на
техническо средство-тесла, е отнел чужди движими вещи–
2.
На 23.08.2008г. в с.Звъничево, обл. Пазарджик, бившия двор на ТКЗС, е унищожил
противозаконно чужди движими вещи - 3бр. топлообменници – модели ЕК 136/186; ЕК 180m2 и ЕК 160m2;
2бр. кондензатори – модели ЕК 460/506 и 3бр. изпарители с фаб. № GHF 050.1Е/27, всичко на обща стойност 17 287.56 / седемнадесет хиляди двеста осемдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки/ лева, собственост на фирма „Е-
По молба на подсъдимия производството
по делото се проведе по реда на гл. 27 НПК.
Приети за разглеждане в настоящия
процес бяха два граждански иска от ООД Е-5 Пазарджик, чрез законовия
представител управителя В.Ф. против подсъдимия – за сума в размер на 17 287 лв. и в размер
на 36 лв. като обезщетения за причинени имуществени вреди в резултат на
инкриминираните деяния.
Като граждански ищец по делото бе
конституирано ООД Е-5 Пазарджик, представлявано от управитиля си В.Ф..*** дава
становище за дакозаност по двете обвинения с оглед самопризнанието на
подсъдимия и събраните на ДП доказателства . пледира налагане на наказания с
императивното приложение на чл. 55 ал.1 т.1 от НК за деянието по чл. 196 ал.1 т.2 от НК и по чл.
55 ал.1 т.2 бVб относно деянието по чл. 216 ал.5 вр. а.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва съставомерността на деянието, като пледират за приложение на чл. 55 НК
и определяне на наказания, които и по отношение на двете деяния дабъдат пробация с оглед обществения
интерес.
Подсъдимият признава вината си
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
Св. Йордан Паунков бил заместник директор
във фирма „Биагардън” ЕООД, стопанисваща бившето ТКЗС в с.Звъничево,
обл.Пазарджик. Обектът разполагал с двор и постройки, отдадени под наем на
различни фирми, заградени с двуметрова метална ограда, като същевременно имало
голяма входна врата, която през деня стояла отворена. Охрана в обекта имало
единствено нощно време - от 17.00ч до
08.00ч. В продължение на година св.Паунков наемал на няколко пъти подс.Ф.Б., който бил безработен, да чисти и помага в двора
на бившето ТКЗС, поради което същият бил запознат добре обстановката там.
Една от фирмите, която стопанисвала под ноем склад била
Е95 ООД с управител В. Ф..
Фирмата се занимавала с доставка на хладилници за хранителната индустрия, като
съхранявала вещите и машините си, както вътре в халето, така и отвън в двора,
пред халето.
На 23.08.2008г. през деня Ф. Б. взел от вкъщи една тесла и един чувал и отишъл в двора
на бившето ТКЗС с намерението да изкърти и открадне част от медните тръбички,
вградени в машините, собственост на „Е-
На 24.08.2008г. кражбата на медните тръби и
унищожаването на въпросните машини била установена от служители на фирмата, за
което впоследствие бил подаден сигнал до органите на МВР.
Няколко дни след кражбата Б. взел чувала с откраднатите медни частици и тръгнал
да ги предава като вторични суровини. По пътя между селата Звъничево и
Братаница, същият бил забелязан от св. Николай
Тончев – полицейски служител при РУ-МВР гр.Пазарджик с обемист чувал на рамо. Това породило съмнение у
св.Тончев, тъй като познавал криминалното
минало на обв. Б.. От последвалата на място проверка било установено, че в
чувала има различни по форма и големина медни частици, за които, Б. дал
обяснения, че ги е откраднал от машини, намиращи се в двора на бившето ТКЗС в
с.Звъничево. В последствие била извършена предварителна проверка по случая,
която потвърдила казаното от обвиняемия.
С протокол за доброволно предаване от
01.09.2008г. чувала заедно с медните елементи били иззети от обв.Б. и предадени
на св. Ф..
В хода на разследването е назначена
съдебнооценъчна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на
отнетите чужди движими вещи – 9.
Съдът възприе горните факти с
оглед направеното самопризнание от страна на подсъдимия, преценено наред със
събраните на ДП доказатества. Подъдимият признава фактите по обвинението ,
които освен това се установяват и от събаните на досъдебното производство
доказателства.
След констатиране на кражба на
медни тръби от специална хладилна апаратура, с която работи Е-5 ООД ,
стопанисваща склад в двора набившето ТКЗС с. звъничево, управителят В. Ф. ***).
отпочнало разследване, но случайно и на 01.09.08г. свн. Тжнчев който е полицай
и РИ на селото заблязал да се движи подсъдимият с обемист чувал на рамо.
Последвала проверка на доказала наличието на чедни тръби на части, които
впоследствие било установено, че са откъртени от ползваните хладилни
съобръжения конздензатори, изпарители и топлообменници . носените тръби са
предадени от подсъдимия доброволно,за което е сътавен и сътоветния протокол .
впоследствие са предадени и на управителя на дружедството ( разписка на л. 15).
Автострото се установява основно
от направените самопризнания в обясненията на подсъдимия, които се преценяват
наред с факта на неговот задържане от св. Тончев в момента на пренасяне на
откраднатите вещи за предаването им за скраб.
Вещите са преценини по вид и
равностойност с оглед показанията на св. Ф. , Харисков, експертната оценка на
база и на представените фактури и документи за съоръженията. Отнетите тръби са
За отнемането на вещите е било
ползвано техническо по симсъла на чл. 195, ал.1т.4 от НК средство – тесла.
За отнемането им подсъдимият се
наложило да въздейства върху всяко отделно съоръжение, което направил
неизползваемо след интервенцията си върху него. По този начин с действията си,
обусловени от целта за отнемане само на онези части от съобръженията които
са медно, подсъдимият нааправил целите
снъоръжения неизползваеми по предназначението им. След интервенцията му те са
невъзстановими да служат по своето предназначение, тоест напълно унищожени са.
Действително отнетите вещи са
част от субстанцията на унищожените такива и действително като опследователност
дейсвията на подсъдимия са такива, че първоначално той унищожава цялата вещ/и
като я прави напълно негодна да служи по своето предназначение, но целта му е
била отнемането на части от целите вещи и действията му са обусловени от този
умисъл.
Стойността на отнетите вещи,
които са съставни нацели такива е 36 лв. (
Към момента на деянието си
подсъдимият е бил многократно осъждан за престъпления от същия вид, като са ми
налагани ефективни и условни наказания лишаване от свобода , включително и за
повече от една година. Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив.
В субективно отношение посъдимият
е съзнавал противоправността на деянието си кражба. Съзнателно и преднамерено е
ползвал тесла с помощта на която е прекъснал връзката между отделните части на
съоръженията, по който начин е отстранил
тези, които е отнел , превръщайки по този начин целите вещи в напълно
неизползваеми по тяхното предназначение. Съзнавал е, че върши кражбата след
като е осъждан за други престъпления от общ характер, за които са му налагани
наказания лишаване от свобода , условни и ефективни , вк. и такива за повече от
една година. Предвиждал е и целял настъпването на обществено-опасните
последици. Предвиждал е също възможността въздействайки върху съоръженията
най-малкото да ги повреди , като е допускал и причиняването на такава повреда,
при която те да не могат да функционират въобще.
Предвид горното съдът призна
подсъдимият за виновен в извъшване на двете престъпни деяния, за които е
привлечен да отговаря.
При опредеялне на вида и размера
на наказанията, които следва да му наложи съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 373 ал.4 от НПК, във връзка с което по отношение на предвиденото наказание
за извършеното престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК – наказанието се
определи при усовията на чл. 55 , ал.1, т.1 от НК, оест под предвидения в
закона минимум , а наказанието за престъплението по чл. 216ал.5 вр. ал.1 от НК
се определи на основание чл. 55 ал.1 т.2 б.Б – тоест замени се пробация.
За да определи кокретния размер
на наказанието за престъплението по чл. 196, ал.1, т.2 от НК и конкретните по
види продължитнелност пробацинонни мерки съдът взе на първо място високата
обществена опасност и на двете престъпления и тази на дееца, отчетена на база
на предходните му осъждания.
Ниска е стойността на предмета на
престъпното посегателство, квалифицирано по чл. 196, ал.1, т.2 от НК и тя се
отчете като смекчаващо обстоятелство, на което противостоят от една страна
предходните осъждания ( тези, които не са основание за квалификацията на
деянието като опасен рецивид ), които сочат на постоянни престъпни и
противообществени прояви. Последните са
отчитат и във връзка с наказанието за престъплението по чл. 215 ал.5 вр. ал.1
от НК.
Предвид горите актори съдът прие че за да може да се обосноват
очаквания наказанието да доведе до промени в съзнанието на дееца, както и да
въздействапредупредително-възпиращо върху него и в обществен аспект следва да
престъплението по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.4 вр. чл. 194,
ал.1 и вр. чл. 29 ал.1 . А и Б подсъдимият да бъде осъден на една година
лишаване от свобода,
а за престъплението по чл. 216 ал.5 вр. ал.1 от НК – да се определят
пробационни мерки по чл. 42 а ал.2 т.1 , 2 4 и 6 от НК – задължителна
регистрация понастоящ адрес за срок от три години ; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок за три годишен срок, включване в курсове за
професионална квалификация и програми за обществено въздействие – за срок от
три гидин, както и безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа годишно
за три поредни календарни години.
Доколкото двете деяния са
извършени при условията на идеална съвкуност и на основание чл. 23 ал.1 от НК
съдът определи общо най-тежко наказание – в размер на една година лишаване от
свобода, което постанови подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим.
При доказан деликт съдът уважи и
приетите за съвместно разглеждане две граждански претенции на дружеството ищец
като осъди подсъдимият да заплати на ООД „Е-
На основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия се възложиха сторените съдебно деловодни разноски в размер на 50
лв., както и ДТ върху уважените гражсаки искове в размер на 693лв.
По изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: