Р
Е Ш Е Н И Е
№ 05.05.2020 година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, І
състав
На пети май
две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАТЯ ГОСПОДИНОВА
2. СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар:
Жанета Кръстева
Прокурор:
Христина Дамянова
разгледа
докладваното от съдия Иванов частно наказателно дело № 337 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е въз основа на постъпила по пощата директно в
Окръжен съд Бургас Европейска заповед за арест, издадена на 04.02.2020г. от
съдия в Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон, Република
Португалия, по дело № 549/14.8PAVFX, с която се иска предаване на българския гражданин А.М. Х., ЕГН **********,***, на съдебните власти на Република
Португалия с цел изтърпяване на ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 4 (четири) години.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че
изпълнението на заповедта следва да бъде отказано на основание чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, тъй като било ограничено правото на исканото лице да обжалва присъдата.
Упълномощените
защитници на исканото лице А. Х. – адв. Георги
Михов и адв. Деян Костов, двамата от АК-Бургас, застъпват теза за наличие на
предпоставки изпълнението на заповедта да бъде отказано с аргументи, аналогични
с тези на прокурора. Поддържат, че актът на съдът-издател на заповедта, с който
на исканото лице е назначен друг служебен защитник, отказано е прекъсване на
срока за обжалване и е прието, че подадената от Х. жалба е недопустима, защото не изхожда от адвокат,
нарушава правото на защита на исканото лице и влияе на влизане в сила на
присъдата, въз основа на която е издадена ЕЗА. Претендира се постановяване на
отказ за изпълнение на заповедта, а в условията на евентуалност – приемане на
наложеното на Х. наказание за
изпълнение в Република България.
Исканото лице А.М. Х. заявява, че не е извършила описаните в Европейската заповед за арест престъпления
в Република Португалия, и моли да не бъде предавана на португалските съдебни
власти за изтърпяване на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид съдържанието на Европейската
заповед за арест и съпровождащия я превод, прилажената с надлежен превод на
български език присъда на португалския съд, представените по делото
доказателства и допълнително събраните по инициатива на съда, изразените от
страните становища и съобрази закона, прие за установено следното:
Лицето, чието предаване се иска – А.М. Х. ЕГН **********, е родена на *** ***, община Айтос, област
Бургас, и е ***, *** гражданин, *** в Република България, с *** образование, ***, ****.
Приложената по делото Европейска заповед за арест е
издадена на 04.02.2020 г. от съдия Луиш Рибейро от Централен съд за наказателни
дела, Колегия 9 – Лисабон, Република Португалия, компетентен съдебен орган на
Република Португалия, и с нея се иска предаване на българския гражданин А.М. Х.
ЕГН ********** на португалските съдебни власти, с цел изтърпяване на наложеното
й ефективно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години.
Европейската заповед за арест е издадена въз основа на съдебно решение по дело
№ 549/14.8PAVFX на цитирания съд, с което исканото лице Х. е призната за виновна в извършването
на общо 6 престъпления, както следва: по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и чл. 203,
т. 1 от НК на Република Португалия (две обикновени кражби), по чл. 41, т. 1,
чл. 47, т. 1 и чл. 221, т.1 от НК на Република Португалия (три обикновени
компютърни измами), и съответно по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1, и чл. 221, т. 1
и т. 5, ал. А от НК на Република Португалия (една квалифицирана компютърна
измама).
Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и
съдържание съответства на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА. Издадена е от
компетентен съдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, в писмена
форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и
гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на
издаващия орган. Описани са характерът, правната квалификация на престъпленията
и обстоятелствата, при които са били извършени. Посочени са видът и размерът на
наложеното с присъдата на португалския съд общо наказание „лишаване от
свобода“. Отразени са данни за датата на заповедта, самоличността и длъжността
на нейния издател, за датата и годината
на съдебното решение и наказателното дело, с което исканото лице А. Х. е
призната за виновна по цитираните обвинения и й е наложено споменатото наказание. По-нататък,
подробно са описани характерът и правната квалификация на престъпленията, както
и обстоятелствата, при които са били извършени.
Изрично е посочено, че на 17.12.2014г., 18.12.2014г.,
22.12.2014 г. и 14.01.2015г. в гр.Лисабон, Република Португалия, исканото лице А.
Х., в съучастие с други подсъдими по същото дело лица-български граждани,
осъществила две обикновени кражби на банкови дебитни карти и банкови книжки от
владението на техните собственици, с което реализирала престъпния състав по по
чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и чл. 203, т. 1 от НК на Република Португалия. На
същите дати, отново в съучастие с други съподсъдими, Х. осъществила и 3 обикновени
компютърни измами по смисъла на чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и чл. 221, т.1 от НК
на Република Португалия, и една квалифицирана компютърна измама по смисъла на чл.
41, т. 1, чл. 47, т. 1, и чл. 221, т. 1 и т. 5, ал. А от НК на Република
Португалия. Цитираните компютърни измами, съгласно португалското наказателно
право, се свеждат до неправомерно използване на данни за чужди платежни
инструменти - теглене на суми от АТМ устройства с чужди платежни инструменти и
съответните за тях кодове, както и неоторизирани покупки на стоки в търговски
обекти чрез ПОС терминал с използване на чужди платежни инструменти, без
знанието и съгласието на титулярите на платежните инструменти, с намерение
деецът да придобие за себе си или за трети
лица незаконно облагодетелстване. Квалифицираният случай на компютърната
измама по смисъла на чл. 221, т. 1 и т. 5, ал. А от НК на Република Португалия
визира паричната стойност (сравнително висока или висока) на причинената с
деянието имуществена вреда. За тези престъпления, с решение от 12.12.2017г.,
издадено от Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон по дело №
549/14.8 PAVFX, на исканото лице Х. е наложено общо кумулирано ефективно наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 4 години.
Предвид обобщеното фактическо описание на извършените
престъпления и конкретното посочване на наложеното общо наказание решаващият
съд приема, че издаващата държава надлежно е предоставила данните по чл.37 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗЕЕЗА. Заповедта
е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискванията на
чл.37 ал.3 от ЗЕЕЗА.
С оглед твърденията на защитата и представените
доказателства, че присъдата на португалският съд е била обжалвана от А. Х., за
изясняване на въпроса относно влизането на присъдата в сила бяха събрани
допълнителни доказателства със съдействието на националните представители на
Република България и Република Португалия в ЕВРОДЖЪСТ. От кореспонденцията
между съда и националните представители на ангажираните страни, както и от
писмената справка от 21.04.2020г., изготвена от органа-издател на заповедта, се
установява, че присъдата по дело № 549/14.8 PAVFX на Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 –
Лисабон е била постановена при съдебен процес, проведен изцяло в отсъствие на
исканото лице, което, макар при предварителното разследване да било подписало
декларация за самоличност и неотклонение, междувременно напуснало Португалия и
се прибрало в Република България. Поради това, препис от присъдата с надлежен
превод на български език били надлежно и лично връчени на исканото лице Х. на
16.07.2019г. по реда на чл.471 и следващите от НПК от състав на Окръжен
съд-Бургас по ЧНД № 470/ 2019г. на същия съд. На 15.08.2019 г. Х. подала жалба
против присъдата, която била изпратена до португалския съд с куриерска услуга DHL (полица № **********), и получена от служител на Централен
съд за наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон на 30.08.2019г. На 03.09.2019г.
адвокат Жоао Алфонсо Катарино, представлявал Х. като служебен защитник по време
на процеса, поискал да се оттегли от делото и срокът за обжалване на присъдата
да бъде прекъснат. На 12.09.2019г. на А. Х. бил назначен нов служебен защитник
– адв. Субтил, а с определение на съда от 19.09.2019г. искането за прекъсване на
срока за обжалване на присъдата било отхвърлено. В същото определение съдът
приел, че искането на подс. Х. за отмяна на присъдата и за оправдаването й не
представлява „жалба“, тъй като съгласно изискванията на португалското
наказателнопроцесуално право, при евентуално подаване на жалба Х. задължително
е следвало да бъде подпомагана от адвокат, а в случая искането изхождало лично
от подсъдимата. Така присъдата влязла в сила на 30.09.2019г., т.е. към датата
на издаване на настоящата Европейска заповед за арест - 04.02.2020г., присъдата
спрямо А. Х. е влязла в сила, окончателна е и подлежи на изпълнение.
В контекста на така установените факти, с оглед и
наведените от защитата доводи за нарушени процесуални права на исканото лице
следва да се отбележи, че в производството по чл.44 от ЗЕЕЗА съдът в
изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и
доказателствената обезпеченост на обвинението, нито обосноваността и
законосъобразността на постановената присъда, а в съответствие с принципа на
взаимно доверие между държавите –членки на ЕС е длъжен да приеме, че издаващата
държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.44 ал.6 от ЗЕЕЗА, предмет на
проверка е наличието на условията за предаване на лицето по чл.36 и чл.41 от
закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите
на чл.39 и чл.40 от същия закон, както и
наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение
на заповедта по смисъла на чл.52 от ЗЕЕЗА.
Престъпленията по по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и чл.
203, т. 1 от НК, по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1 и чл. 221, т.1 от НК, и
съответно по чл. 41, т. 1, чл. 47, т. 1, и чл. 221, т. 1 и т. 5, ал. А от НК на
Република Португалия, за които исканото лице е осъдено, намират аналог във
фактическия състав на престъплението по чл.249 ал.1от НК на Република България,
за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 2 до 8 години и
„Глоба” до двойния размер на получената сума. На Х. е наложено общо ефективно
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години, с което са удовлетворени
изискванията за двойна наказуемост на престъплението в издаващата и в изпълняващата
държава (чл.36 ал.2 изречение първо от ЗЕЕЗА), както и за минималната
продължителност от 4 месеца на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ или
мярката, изискваща задържане, установено в чл.36 ал.1 предложение последно от ЗЕЕЗА.
Наложеното на исканото лице А. Х. общо наказание
„Лишаване от свобода“, за чието изпълнение е издадена Европейската заповед за
арест, е по-леко от наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно
задържане по смисъла на чл.41 ал.2 от ЗЕЕЗА. Доколкото се иска предаване на лицето за изтърпяване на наложено с
присъдата на португалския съд наказание, в случая не са приложими гаранциите,
установени в чл.41 ал. 3 от ЗЕЕЗА само за хипотезата, когато се иска предаване
на лицето с цел провеждане на наказателно преследване срещу него в издаващата
държава.
По отношение на обсъдените шест престъпления и наложеното
за тях общо наказание не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за
допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл.39 от ЗЕЕЗА. Престъпленията,
за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не
попадат под нейната юрисдикция. Няма данни исканото лице да е осъдено за същите
престъпления с влязла в сила присъда на български съд или на съда на трета
държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата да не
може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в
която е осъдено. Исканото лице не е малолетно съгласно българското
законодателство.
За същите престъпления отсъстват и предвидените в чл.40 ал.1 т.1, т.1а, т.2, т.3 и т.5 от ЗЕЕЗА факултативни основания за отказ за изпълнение на Европейската заповед за
арест. Престъпленията, за които се иска предаване на българския гражданин А. Х.
с цел изтърпяване на наложеното наказание не са извършени на територията на
Република България, за същите престъпления в Република България не са
образувани наказателни производства (съответно и не са прекратявани), и деянията
не са подсъдни на българския съд, за да се прави преценка за изтекла законова
давност. Липсват данни Х. да е изтърпяла (или да търпи) наказание по влязла в сила присъда за същите
престъпления в държава, която не е членка на Европейския съюз.
Не са налице и относителните основания за отказ по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА. След проведено изцяло в отсъствие на исканото лице съдебно производство,
довело до постановяване на присъдата, съдът на издаващата заповедта държава е
положил усилия чрез предвидените инструменти за международна правна помощ да
връчи със съдействието на българския съд превод от присъдата на исканото лице,
както и да го уведоми за правото на обжалване или ново разглеждане с негово лично участие, при което делото може
да бъде преразгледано по същество с представяне на нови доказателства и възможност
за отмяна на първоначалния акт, както и за срока, в който може да поиска
обжалване или ново разглеждане на делото. Както по-горе бе посочено, в срока за
обжалване исканото лице е отправило искане за отмяна на присъдата и
оправдаването му по повдигнатите му обвинения, което поради несъответствие с
процесуалните правила на издаващата държава не е било възприето като годна
жалба срещу присъдата, и португалският съд е отказал да прекъсне срока за
обжалване. По описания начин била реализирана хипотезата на чл.40 ал.2 т.3 от ЗЕЕЗА - след лично връчване на решението
и изрично уведомяване за срока за неговото обжалване или ново разглеждане на
делото с личното участие на исканото лице, последното не е поискало обжалване
или ново разглеждане на делото в предвидения за това срок. Съдът изрично
отбелязва, че в настоящото производство не е оправомощен да оценява правния
режим и процесуалните правила за провеждане на наказателно преследване в
издаващата заповедта държава, нито въведените във вътрешното й законодателство
специфични изисквания за ред, форма и начин на съставяне и депозиране на
процесуални документи в съдебни наказателни производства. В казания аспект
изтъкнатите от защитата обстоятелства, касаещи действията и бездействията на
служебните защитници на исканото лице в Република Португалия, както и
предположенията относно евентуална обжалваемост на акта от 19.09.2019г., с
който португалският съд отказал прекъсване на срока за обжалване на присъдата и
приел подадената от А. Х. жалба за недопустима, стоят извън предмета на делото,
макар да разкриват косвена връзка с него.
При проверката на обстоятелствата по чл.52 от ЗЕЕЗА съдът констатира, че липсват твърдения и доказателства срещу исканото лице в
Република България да са налице висящо наказателно производство или влязла в
сила присъда за престъпление, различно от посочените в европейската заповед за
арест. Ето защо липсват установените в чл.52 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА основания за
отлагане на предаването на лицето, или за временното му предаване на издаващата
държава-членка.
Въпреки изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че по делото са налице предпоставките изпълнението на
европейската заповед за арест да бъде отказано на основание чл.40 ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, като съдът приеме наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 4 години,
наложено на исканото лице от португалския съд, да се приведе в изпълнение от
прокурора. Подобна възможност е изрично предвидена сред факултативните основание
за отказ от изпълнение на заповедта, и в конкретния случай тя следва да бъде реализирана.
Касае се за български гражданин, живеещ постоянно в Република България, в
напреднала възраст и с множество тежки хронични заболявания, обусловили признаването
на Х. за лице с трайно намалена работоспособност. Приемането на наказанието за
изпълнение в Република България би спестило на исканото лице принудителното
задържане и транспортиране до издаващата държава, езиковата и културната бариера,
и в съответствие с принципа за хуманност на наказателното право, с
положителност би било значително по-благоприятно за ресоциализирането й в
държавата й на произход, както и за възможността тя да бъде посещавана в
затвора от близките си по време на изтърпяване на наказанието. Наред с това,
изпълнението на наказанието в Република България би съответствало на международноправните
ангажименти на страната като член на Европейския съюз, тъй като наложеното от
португалския съд наказание ще бъде изпълнено точно по начина, поискан от издалата
заповедта държава.
Така мотивиран, на основание чл.44 ал.8, във връзка с чл.40
ал.1 т.4 от ЗЕЕЗА, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТКАЗВА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 04.02.2020г. от
съдия в Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон, Република
Португалия, за предаване на българския гражданин А.М. Х. ЕГН **********, на
съдебните власти на Република Португалия за изтърпяване на ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, по влязлата в сила на 30.09.2019г.
присъда от 12.12.2017г. по дело № 549/14.8 PAVFX на Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 –
Лисабон.
ПРИЕМА наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено на
исканото лице А.М. Х. ЕГН ********** с влязлата в сила на 30.09.2019г. присъда
от 12.12.2017г. по дело № 549/14.8 PAVFX на Централен съд за наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон, Република
Португалия, да бъде приведено в изпълнение от
прокурора в Република България по реда на чл.44 ал.10-11 от ЗЕЕЗА.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред
Апелативен съд – гр. Бургас в 5-дневен срок от обявяването му на страните.
На основание чл.53 ал.1 от ЗЕЕЗА незабавно да се уведоми издаващия орган – съдия Лиуш Кардозо Рибейро Централен съд за
наказателни дела, Колегия 9 – Лисабон, Република Португалия, за решението по издадената от
него Европейска заповед за арест.
Заверени преписи от решението, след влизането му в сила,
да се изпратят незабавно на Върховна касационна прокуратура и на Министерството
на правосъдието на Република България, както и на Окръжна прокуратура-Бургас,
за предприемане на действия по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.