О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260035 13.08.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на тринадесети август през две хиляди и двадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1.Пламена
Върбанова:
2.мл.с.
Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1602 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод два броя въззивни жалби против Решение № 3407 от 05.12.2019г.
постановено по гр.д. № 1326/2019г. по описа на РС Бургас. Въззивна жалба с вх.
58939/23.12.2019 г. е подадена от ответника по главния иск „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Втората въззивна жалба с вх.
№ 70/02.01.2020 г. е подадена от ищцата в първоинстанционното производство В.Х.М.,
ЕГН **********, чрез адв. М.С. АК Стара Загора с адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. Любен Каравелов № 5, ет. 1.
С посоченото решение БРС е осъдил „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, при участието на третото лице-помагач Р.В.Д., с
ЕГН ********** да заплати на В.Х.М., с ЕГН ********** сумата от 5988.30 лева, представляваща застрахователно обезщетение, по
пряк иск на увреденото лице, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за автомобила на деликвента Опел Мерива, с рег. № А 0751
MX, полица с номер ГОА № BG/30/118001875241, с валидност от 29.06.2018 г. до
28.06.2019 г., за настъпило застрахователно събитие-транспортно произшествие на
14.07.2018 год., около 21:40 часа, на пешеходна пътека, кръстовище, регулирано
със светофарна уредба, на ул. Янко Комитов в град Бургас, до МОЛ „Галерия”,
включващо 188.30 лева-имуществени вреди и 5800.00 лева-неимуществени вреди,
заедно със законната лихва върху общата сума от момента на
увреждането-14.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като
осъдителния иск в частта над уважения размер за имуществени вреди от 188.30
лева до пълния претендиран размер от 988.17 лева и над уважения размер за
неимуществени вреди от 5800.00 лева до пълния претендиран размер от 6900.00
лева е отхвърлен. С оглед частичното уважаване на главния иск, районният съд е
осъдил ответното „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да
заплати на В.Х.М. и направените от същата разноски в съответен на уважената
част от иска размер, а именно за сумата 608.33 лева. Ответното дружество е
осъдено също така да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд-Бургас, разноски по делото, в размер от 319.53 лева.
С обжалваното решение съдът се е произнесъл и
по приетия за съвместно разглеждане в производството обратен иск, като е осъдил
деликвента Р.В.Д., с ЕГН ********** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, сумата от 5988.30 лева
(пет хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет стотинки),
представляваща регресно вземане по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за автомобила на Д. полица с номер ГОА № BG/30/118001875241, с
валидност от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., за управление на лек автомобил
Опел Мерива, с рег. № А 0751 MX, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, представляваща застрахователно обезщетение,
включващо неимуществените и имуществени вреди от причиненото от него
застрахователно събитие-транспортно произшествие с пешеходка на 14.07.2018
год., около 21:40 часа, на пешеходна пътека, кръстовище, регулирано със
светофарна уредба, на ул. Янко Комитов в град Бургас, до МОЛ „Галерия”
транспортно произшествие на 14.07.2018 г. Обратният иск срещу третото
лице-помагач е отхвърлен за разликата над уважения размер от 5988.30 лева до пълния
претендиран размер от 7888.17 лева. С оглед произнасянето по обратния иск,
районният съд е осъдил ответника по обратния иск Р.В.Д. да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, направените по делото разноски, в размер на 1387.86 лева.
С Определение № I-1220 от 08.05.2020 г. по в.гр.д. № 725/2020 г. по
описа на БОС, първоначално образуваното въззивно производство е прекратено и
делото е върнато за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК, а именно за
отстраняване на допусната фактическа грешка в обжалваното решение. В изпълнение
на дадените с посоченото определение указания, Бургаският районен съд е
постановил Решение № 1129 от 20.05.2020 г. по гр.д. 1326/2019 г. по описа на
БРС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното
решение с № 3407 от 05.12.2019г., в частта касаеща произнасянето по обратния
иск, като към присъдената главница в размер на 5988.30 лева е добавена и
претендираната законна лихва върху тази сума за периода от 14.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, съответно в отхвърлителната част на
решението е постановено, че иска за главница се отхвърля ведно със законната
лихва върху сумата считано от 14.07.2018 г. до окончателното изплащане.
Решението за поправка на очевидна фактическа
грешка е връчено на страните и в срока по чл. 247 ГПК жалби срещу същото не са
постъпили.
По въззивна
жалба с вх. 58939/23.12.2019 г. подадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
С въззивната жалба се обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която дружеството е осъдено да заплати
сумата над 1120 лева до пълния уважен размер от 5800 лева за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 14.07.2018г. до
окончателното изплащане, а именно за 4680 лева, както и в частта за присъдените
188,30 лева претърпени имуществени вреди със законна лихва върху сумата от
14.07.2018г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските от
608,33 лева и 319, 53 лева. Решението се обжалва и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от застрахователя регресен иск срещу Р.Д. за заплащане на
лихвите, за които дружеството е осъдено да заплати във връзка с разглеждането
на главния иск. Счита решението за неправилно поради допуснати съществени
процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и поради
необоснованост.
Към жалбата представя писмено доказателство -
платежно нареждане от 19.12.2019 г. за заплатена на ищцата сума в размер на
1283,35 лева , формирана както следва: 1120 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 163,35 лева -законна лихва върху сумата от 1120 лева за
периода от 14.07.2018г. до 20.12.2019г.
Въззивното застрахователно дружество не е
доволно от решението като намира, че съдът не е преценил размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и че определеното обезщетение не кореспондира
на характера, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.
Намира присъденото обезщетение от 5800 лева за прекомерно завишено. Поддържа,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата като не бил отчетен приноса
й за настъпване на ПТП. Намира, че съдът е допуснал нарушения при оценката на
събраните доказателства, като една част е обсъдил едностранчиво в полза на
ищцата, а част от установените обстоятелства по делото - игнорирал. Сочи се
допуснато процесуално нарушение, състоящо се в недопускане на доказателствените
искания, направени с отговора на исковата молба. Съдът възпрепятствал
установяването на истината и не отчел, че уврежданията на ищцата се
характеризират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
голяма част от уврежданията били възстановено изцяло, не бил отчетен
действителния размер на вредите при съобразяване на характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането. Не било взето предвид
заключението на съдебно медицинска експертиза, че увреждането може да е
получено на друго място и начин, касаело се за оплаквания неподкрепени с
медицински документи, липсвали данни за твърдените увреждания – контузия,
натъртване на раменния пояс и мишницата. Счита, че не се касае за емоционална
нестабилност, страх и безпокойство в извънмерен размер. Поддържа, че не са
анализирани всички доказателства и не е правилно преценена тяхната
доказателствена стойност. Счита, че неправилно не е отчетено съпричиняване от
страна на пострадалата и че вината е изцяло на водача на лекия автомобил.
Намира, че се доказва максимално съпричиняване 1/3 от водача на лекия автомобил
и поне 2/3 от страна на пешеходеца. Ищцата не се съобразила с приближаващото МПС, попадала е в опасната
зона за спиране и водачът н автомобила не могъл да спре поради внезапното
изкачане и прибягване на пешеходеца.
Прави доказателствени искания – да се изискат от
Община Бургас изброени документи, съдържащи информация, която ще способства за
изясняване на механизма на ПТП – схема на пътните знаци и светофарни уредби,
справка, кога са въведени в експлоатация светофарните уредби в районна на ПТП и
циклограма за датата на деликта, информация дали на мястото на ПТП има монтирана
система за видеонаблюдение, и при положителен отговор да се изискат всички
записи за дата 14.07.2018 г. в часовия диапазон между 20:00ч до 23:00часа. В условията
на евентуалност моли да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди с исканата информация.
На следващо място прави искане по реда на чл.
186 от ГПК да бъде изискана от „Медицински център Лайф Хоспитал” информация с
оглед установяване на причините за заплащане на болничен лист в размер на 25
лева, както и изброена в жалбата медицинска и счетоводна документация. С
посочените документи въззивното дружество целяло да установи, че ищцата М. не е
провеждала никакво лечение във връзка с претендираните увреждания, и че медицинските
документи били издадени за целите на съдебното производство.
На трето място в жалбата се прави искане за
назначаване на съдебно автотехническа експертиза, с поставени в 11 пункта
задачи. Също така моли да се изиска от
НЗОК подробна информация за личния лекар на ищцата, за да се снабдят с етапната
епикриза на ищцата, а при неуважаване на искането да се задължи ищцата съгласно
чл. 190 ГПК, евентуално да се издаде съдебно удостоверение на въззивното
дружество. Чрез етапната епикриза следвало да се установи, че ищцата не е
извършвала лечение и контролни прегледи при специалисти.
Прави искане и за назначаване на съдебно
медицинска експертиза с поставени въпроси към вещото лице, което да отговори на
въпросите след провеждане на личен прегледа на ищцата, след запознаване с
доказателствата по делото и изисканата с жалбата етапна епикриза за период от
три години назад от предявяване на исковата молба.
Моли да се отмени решението в обжалваните
части и да се отхвърлят предявените искове. В условията на евентуалност, моли
да се намали размерът на застрахователното обезщетение. В случай на уважаване
на главния иск, да се постанови решение, с което да се осъди ответникът по
обратния иск да заплати на въззивното дружество уважената част от предявения
главен иск, ведно с лихвите и разноските, на които ще бъде осъдено.
Претендира разноски за две съдебни инстанции.
Препис от решението е връчен на въззивното
дружество на 17.12.2019г. като въззивната жалба е постъпила на 23.12.2020г.
срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице, поради което е редовна
и допустима.
Постъпил е писмен отговор от В.М., с който
признава, че е получена сумата в размер на 1285,35 лева след постановяване на
решението от БРС. Намира, че не е ясно в коя част се обжалва решението.
Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли да се остави без уважение.
Счита доказателствените искания за неоснователни.
Препис от въззивната жалба е връчен на Р.Д. на
26.01.2020 г. като не е постъпил писмен
отговор.
По
въззивна жалба с вх. № 70/02.01.2020 г. подадена от В.Х.М..
С
въззивната жалба ищцата - въззивница обжалва решението в частта, в която
отхвърлен искът за заплащане на неимуществени вреди за сумата над 5800 лева до
предявените 6900 лева, както и в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане
на имуществени вреди над сумата в размер на 188,30 лева до предявените 988,17
лева. Претендира заплащане и на сторените на две съдебни инстанции разноски.
Изразява недоволство от постановеното решение на БРС в частта, в която е
определен размера на обезщетение за неимуществените вреди като сочи, че от
причинените телесни увреждания са претърпени на първо място болки и страдания,
на второ място душевни страдания, причинени от факта, че повече от месец не е
могла да се обслужва сама, нито да се грижи за малолетните си деца, на трето
място били причинени психо-емоционални вреди под форма на стрес и уплаха. Намира за неправилна преценката на съда за
справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди като сочи, че
съгласно съдебна практика справедливото обезщетение за претърпени болки и
страдания в идентични случаи е в диапазон от 8000-9000 лева, поради което
намира претендирания размер от 6900 лева за справедлив и разумен. Относно
имуществените вреди сочи, че с исковата молба бил представен договор за правна
помощ за оказана и заплатена адвокатска помощ, изразяваща се в подготовка на
заявление, документи и претенция за обезщетение пред застрахователя. Макар и
договорът да е с еднаква стойност имал различен предмет – съдействие за
предявяване на претенцията пред застрахователното дружество. Намира, че
платеното възнаграждение е в пряка връзка със събитието и не би потърсила
адвокат, ако то не бе настъпило, поради което счита, че претенцията е
основателна. Моли да се отмени решението в обжалваните части и вместо това да
се уважат изцяло исковите претенции.
Сочи, че ответното дружество, след
постановяване на обжалваното решение, е заплатило сумата в размер на 1283 лева,
с което признавало задължението и моли да се задължи да уточни с плащането на
сумата кое от задълженията погасява.
Прави доказателствено искане за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза, която била заявена още с исковата молба, но не
била назначена.
Претендира заплащане на разноски.
Препис от обжалваното решение е връчен на В.М.
на 18.12.2019г. като въззивната жалба е депозирана на 02.01.2020г., т.е. в
законния срок срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице, поради
което е редовна и допустима.
Препис от жалбата на М. е връчен на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг Живот и Здраве” АД като в срока
по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
дружеството юрк. Боян Милев, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа доказателствените искания,
направени с подадената от него въззивна жалба. Сочи, че с депозираната по
делото въззивна жалба вече са посочили коя част от задължението погасяват.
Противопоставя се на доказателственото искане за допускане на
съдебно-психиатрична експертиза.
Препис от въззивната жалба е връчен на третото
лице помагач Р.Д. на 26.01.2020г. като в срок не е постъпил писмен отговор.
Съдът като взе предвид становищата страните и се запозна с материалите
по делото намира, че въззивните жалби, по повод, на които е образувано
настоящото производство са подадени от лица, които са процесуално легитимирани
и имат правен интерес от обжалването, депозирани са в законоустановения
двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същите като редовни и допустими следва да се
внесаст за разглеждане в открито съдебно заседание.
По направените от страните доказателствени
искания, съдът намира, че същите не следва да бъдат допускани тъй като не са
налице предпоставките на чл. 266 от ГПК, тъй като нито една от страните не сочи
доказателства, които да не са могли да посочат и представят пред първата
инстанция. Не се сочат и доказателства, които да не са били допуснати от районния
съд поради допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до поисканата от
въззивницата М. съдебно – психиатрична експертиза, съдът намира, че не са
налице сочените от нея обстоятелства по недопускане на това доказателство от
районния съд. Видно от съдържанието на исковата молба, както и от изявленията
на процесуалния представител на ищцата, е, че подобно искане не е правено пред
първата инстанция, поради което не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Същевременно не са налице и предпоставките по ал. 1 на чл. 266 ГПК, тъй
като страната е имала възможност да ангажира това доказателство своевременно
още в първото по делото заседание. По делото е прието заключение на СМЕ, към
което ищцовата страна не е имала допълнителни въпроси, и по – конкретно искане
за допълване на това заключение с данни относно душевното здраве на ищцата.
Съдът намира, че не следва да бъдат уважени и
доказателствените искания, формулирани във въззивната жалба на ответното
дружество по следните съображения. Направените искания пред въззивната
инстанция се припокриват с доказателствените искания, заявени още с отговора на
исковата молба, като същите в по – голяма си част са уважени. В §4 от
въззивната жалба жалбоподателят е възразил срещу допуснато от районния съд
процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасяне по направените от него
доказателствения искания, но следва да се посочи, че това възражение има по –
скоро бланкетен характер. Не се сочат конкретни факти, които да са от значение
за правилното решаване на спора и които да са останали неустановени по делото
вследствие на несъбрани, но поискани от жалбоподателя доказателства. Следва да
се спомене, че в първоинстанционното производство са допуснати всички относими
и необходими доказателства, в това число поисканите обяснения на страните по
чл. 176 от ГПК, гласни доказателства, както и комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза. Вещите лица д-р Томов и инж. Гяуров в хода на
изслушването им в съдебно заседание са отговорили и на допълнително поставените
от процесуалния представител на ответното дружество въпроси, формулирани в
нарочна писмена молба /лист 142 от делото/. В действителност в посочената молба
е заявено оспорване на заключението на комплексната експертиза, но ответникът
не е предприел своевременно предвидените в ГПК процесуални действия, като не е
направил искане за назначаване на допълнителна, повторна или тройна експертиза.
Що се отнася до останалите доказателствени искания по реда на чл. 186 от ГПК за
изискване на различни документи, справки и информации от трети неучастващи в
делото лица, то от изложението във въззивната жалба не може да бъде направен
извод за тяхната необходимост с оглед изясняване на факти по делото, които са
от значение за правилното му решаване. Конкретни оплаквания в тази насока не се
съдържат и във въззивната жалба. Не на последно място събирането на нови
доказателства не се налага и с оглед указаната от районния съд доказателствена
тежест на страните и предвид събраната по делото доказателствена съвкупност, по
вид и в обем, достатъчна за установяване на релевантните за предмета на делото
факти.
Предвид изложеното и на основание чл. 267,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. 58939/23.12.2019
г. подадена от „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* и въззивна
жалба с вх. № 70/02.01.2020 г. подадена от В.Х.М., ЕГН **********, и двете против
Решение № 3407 от 05.12.2019г. постановено по гр.д. № 1326/2019г. по описа на
РС Бургас, съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на въззивницата – ищца В.Х.М. за допускане на съдебно – психиатрична експертиза,
формулирано във подадената от нея въззивна
жалба с вх. № 70/02.01.2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
доказателствените искания на въззивното дружество – ответник в
първоинстанционното производство ‚Далл Бог Живот и Здраве“ АД формулирани от
т.1 до т. 6 в раздел „Доказателствени искания“ в подадената въззивна жалба с вх. 58939/23.12.2019 г.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1602/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за
разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 26.08.2020 г. от 10,30
часа.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните, като
преписи от отговорите по подадените въззивни жалби да се връчат на съответните
въззивници.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.