Решение по дело №12783/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3531
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Виолета Кожухарова
Дело: 20233110112783
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3531
гр. В., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Кожухарова
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от В. Кожухарова Гражданско дело №
20233110112783 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.
И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т. Ш.“ № **, ап. ** срещу О.В., с
адрес: гр. В., бул. „О. п. п.“ № **, БУЛСТАТ: ***, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от
25 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
743.63 лева – обезщетение за имуществени вреди, всички настъпили в
резултат от счупване на долна част на лъчева кост на дясната ръка и мозъчно
сътресение, настъпили от падане върху неравна тротоарна настълка на ул.
„Д.С.“ в гр. В., датиращо от 01.08.2023 г. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че на 01.18.2023 г., при движение по
тротоара по ул. „Д.С.“, ищцата се спъва в надигнати тротоарни плочки и пада
на земята. Слез падането изпитва силна болка в областта на дясната ръка и
главата. Очевидец на инцидента е приятел на ищцата, с когото вървят заедно в
момента на падането. На място пристига екип на „Спешна помощ“, след което
ищцата е откарана в болнично заведение, където е установено, че в резултат от
падането е налице счупване на долна част на лакетна и лъчева кост.
Предписана е репозиция, гипсава имобилизация, медикаментозно лечение и
покой. На 03.08.2023 г., след проведен преглед при специалист, е
диагностицирана с „мозъчно сътресение, без открита вътрешно – черепна
травма“ и е назначено лечение с медикаменти. На 08.08.2023 г. е предписано
продължаване на гипсовата имобилизация, а на 08.09.2023 г. е насочена към
рехабилитация, а на 11.09.2023 г. – това е терапията е прецизирана –
рехабилитация и физиотерапия с лазер, ултразвук и електротерапия. В
момента на злополуката, а и през следващите месеци, ищцата изпитва силни,
1
нетърпими болки, обусловили трудности от битов характер - невъзможност да
се обслужва сама и емоционален дисбаланс, изразяващ се в безсъние,
депресия. Твърди се още, че в резултат от падането, ищцата реалицира разходи
за медицински интервенции и медикаменти. Твърди се, че настъпването
инцидента, обусловил травматичното увреждане, е в резултат на
бездействието на служители на ответника, чието нормативно задължение, е да
поддържа цялостта и изправността на тротоарната настилка.

Ответникът – О.В., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага съображения за неоснователност на иска. Оспорва твърденията за
наличие на надигната тротоарна плочка с праг, на посочените от ищцата дата
и място, а също и настъпване на инцидента (падане) при описания в исковата
молба механизъм, в резултат на който са получени конкретните травматични
увреждания. Възразява, че дори и да е съществувала надигната плочка, същата
не е обусловила инцидента. Само по себе си, наличието на надигната
тротоарна плочка с праг, не обуславя опасност за пешеходците, като падане,
респ. травматично увреждане, като такова е възможно да настъпи и при
изправна настилка. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендират се и
разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:

Видно от приобщения на л. 9 амбулаторен лист, на 01.08.2023 г. в 9:34 ч.,
екип на „Спешна помощ“ посещава адрес в гр. В., на кръстовището на ул.
„Д.С.“ и ул. „Д.Ч.“, по подаден в 09:00 ч. сигнал относно падане на В. Г. на
тротоара, с оплаквания за болка в дясната ръка. На място, от медициския екип
е констатирана травма в дясната ръка на пострадалото лице, ограничение в
движението на крайника.
Съгласно, приложения на л. 10 амбулаторен лист, ищцата постъпва в лечебното заведение в
09:44 ч. на 01.08.2023 г. и напуска в 09:44 ч., на същата дата. Предписана е репозиция,
гипсава имобилизация за 35 дни, медикаментозно лечение и покой, контролен
преглед след 7- я и 14- я ден от травмата.
От представения амбулаторен лис от 08.08.2023 г. (л. 11) e видно, че
ищцата посещава лекар – специалист от извънболничната медицинска помощ,
поради трамвата в дясната ръка. От пациента е отказано оперативно лечение,
поради което е предписано продължаване на имобилизацията до 35 дни.
Съгласно приобщената на л. 12 епикриза от 03.08.2024 г. след проведен
преглед и образни изследвания, на ищцата е поставена диагноза „мозъчна
диагноза, без открита вътречерепна травма“. На ищцата е предписано
медикаментозно лечение.
Видно от приобщените на л. 17 и л. 18 касови бонове, извършени са
2
разходи за медикаменти, образни изследвания и медицински прегледи, чиято
обща стойност възлиза на 243.63 лв.
От приобщената на л. 18 фактура № 2054/ 02.10.2024 г., ведно с касов
бон, се установява извършени от В. И. Г. разходи за рехабилитационни
процедури, в размер на 500 лева.
От заключението на вещото лице Д. Д. по изготвената в рамките на
производство съдебно - медицинска експертиза, се установява следното:
ищцата е получила счупване на дясна лъчева кост в долна трета и счупване на
стилоидния израстък на дясната лакътна кост, както и мозъчно сътресение;
описаните травматични увреждания в резултат на удари с или върху твърд, тъп
предмет, отговаря добре да бъде получено при падане и удар в подлежащата
настилка, т.е. по начин отразен в исковата молба; приложените медицински
документи са във връзка с получените травматични увреждания на 01.08.2023
г.; описаното травматично увреждане е обусловило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца; само
по себе си мозъчното сътресение обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; приложено е лечение с гипсова имобилизация и
обезболяващи, извършена е физиотерапия и рехабилитация; функцията на
крайника е възстановена без дефицит, като остатъчно е налице деформация и
ограничено отвеждане на дясната длан; приложените с исковата молба касови
бонове и фактури са във връзка с получените увреждания.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т.Г.М. и И.Б.Ш..
В показанията си свид. М. излага, че е на 01.08.2023 г., около 8:00 - 8:30
ч., заедно с ищцата посещават пазар „Ч.“. При прибиране към паркирания на
ул. „Н.Г.“ автомобил на свидетеля, при движение по ул. „Д.С.“, на около 20 –
30 метра от кръстовището с ул. „Д.Ч.“, ищцата се спъва на надигната
тротоарна плочка и пада. В резултат от падането, дясната и ръка е увредена.
Повикан е екип на Спешна помощ, отведена е в болнично заведение. От
ищцата му е съобщено за направена на ръката и ренгенова снимка, а в
последствие – ръката е гипсирана. Свидетелят споделя впечатленията си за
уплаха при ищцата, в резултат от падането, както и за болки в ръката и.
Възстановителния период продължана около 2 месеца, през който е в
невъзожност да си служи с ръката. По време на възстановителния период,
свидетелят подпомага ищцата, купувайки и продукти, а в битов аспект –
ищцата е подпомагана от нейна приятелка (И.). След падането ищцата става
необщителна, изпитва страх от излизане извън дома си.
В показанията си свид. Ш. излага, че на 01.08.2023 г. получава обаждане
от ищцата, която и съобщава за счупването на ръката (на дев места), поради
спъване на надигната тротоарна плочка в близост до пазар „Ч.“ и падане.
Ръката е гипсирана в болнично заведение, ищцата се оплаква от силни болки.
Възстановяването продължава около два месеца, през който период
свидетелката подпомага ищцата при осъществяване на дейности в битов и
хитиенне аспект. Оплаква се от главоболие, болки в крайника. Свидтелката
3
споделя впечатленията си за влошаване на здравния статус на ищцата, поява
на депресивни мисли и страх от излизане. Към настоящия момент, ищцата е в
невъзможност на използва пъноценно дясната си ръка, изпитва дискомфорт.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:

Предявен е иск, с правно основание основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, а
причинени неимуществени вреди.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при
или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна
отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия,
която има обезпечително - гаранционна функция.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от
страна на лицата, отговарящи за поддръжката на пътя и пътните
принадлежности.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника
неправомерно Д.ие /действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца
са причинени вреди от посочените вид и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на
ответника, е да установи изпълнение на задължението си да репарира
причинените вреди или обстоятелства, които изключват отговорността му.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване преминават в собственост на общините. Същевременно,
в чл. 31 ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП
задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок., като в ал. 2 регламентирани
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на
служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места.
В настоящата хипотеза, от ангажираните в хода на процеса гласни
доказателства, посредством разпита на свидетелите М., които се кредитират от
съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, се установява
както настъпване на произшествието, така и причината за това - наличието на
надигната тротоарна плочка на мястото на инцидента. При преценка
достоверността на депозираните показания, съдът съобрази, че изнесените от
свидетеля данни напълно кореспондират с отразеното в медицинската
документация. Изложеното обосновава извод за наличие на противоправното
поведение (в случая – бездействие) на лицата, на които Общината е възложила
4
поддържане на тротоарната настилка в изправно състояние.
Същевременно, от експертното заключение, кредитирано като обективно,
всестранно и компетентно изготвено, се установява наличие на причинно –
следствена връзка между разглежданото събитие (падане на ищцата) и
телесните увреждания.
От писмените доказателства и свидетелски показания, и неоспореното
експертно заключение се установява и настъпването на твърдените в исковата
молба вреди, настъпили в резултат на деликта - физически увреждания на
ищцата, обусловили настъпване и както на имуществени, така и на т. нар.
„морални вреди“, изразяващи се във физически болки, страдания и множество
неудобства.
От друга страна, ответникът не ангажира доказателства, годни да
установят възраженията за изпълнение на вменените му задължения за
поддърждане на конкретното съоръжение в изправно състояния, в предвид
предназначението му за обществено ползване.
Горното обуславя извода, че вредите са в резултат от неправомерното
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задължението по чл. 167 ЗДв.П, а именно - за поддържка на пътя и пътните
принадлежности в изправно състояние, в резултат на което на ищеца са
причинени имуществени и морални вреди – болки и страдания, поради което
и за последния е възникнало правото да получи обезщетение за причинените
вреди.
Фактическият състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен,
поради което и следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да
претендира обезщетение за настъпилите вреди.

По отношение размера на претенцията:

Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи съобразно
установения размер на претърпяната в резултат на увреждането вреда.
В случая, установява се от представената фактура и касови бонове, както
и от проведената съдебно – медицинска експертиза и ангажираните гласни
доказателства, че в резултат на процесното произшествие, ищцата е
претърпяла травматично увреждане на дясната ръка, наложило прегледи,
медицински интервенции и лечение, за успешното провеждане на които е
извършила разходи, в общ размер на 743.63 лв.
Гореизложеното налага извод, за основателност на исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съобразно заявения
размер – 743.63 лв., на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение
за неимуществени вреди, съдебният състав приема следното:
Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени
вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
5
цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и
разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на увреждането,
начинът на осъществяването му, обстоятелствата, при които е извършено,
възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата среда и др.
В конкретната хипотеза, от представените по делото доказателства
(експертно заключение, свидетелски показания, медицинска документация) се
установява, че процесния инцидент е дал отражение върху физическото и
психично състояние на ищцата. Освен силните болки в увредения горен
крайник, които г- жа Г. е изпитала през продължителен период, негативни
последици от инцидента са и уплахата, чувството на страх и безпокойство,
невъзможност за осъществяване на обичайни ежедневни дейности (в т. ч.
домакински, хитиенни) поради ограничение на движението на крайника,
продължило за некратък периодо от време (около 2- 3 месеца). Във връзка с
последното, съдът кредитира изцяло заключението на медицинската
експертиза. Същевременно, естеството на травмата, респ. и предписаното
лечение, е наложило чести медицински прегледи, интензивни
рехабилитационни процедури. Всичко това е обусловило допълнителен
дискомфорт и отрицателни емоции за ищата.
Ето защо, след съобразяване на вида и естеството на телесното
увреждане, възстановителния период, претърпените болки и страдания, се
налага извода, че справедливия размер на обезщението, дължимо на ищците за
претърпените в резултат на деликта вреди, е 15 000 лева.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният частичен
иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
всички настъпили в резултат на инцидент (падане) от 01.08.2023 год. в гр. В., в
резултат на неосъществено поддържане и ремонт на тротоар, част от
общинската улична мрежа, е основателен и следва да бъде уважен в размер
от 15000.00 лева, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 15 000 лв. до пълния заявен размер от 25 000 лв. е
неоснователна, поради което и следва да се отхвърли, на основание чл. 49, ал.
1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците от 743.63 лв. и 15000.00 лева
за заявения с исковата молба период - от датата на деликта (01.08.2023 год.) до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца извършените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
В случая, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, в полза на адв. Р. И. следва да бъде
присъден адвокатски хонорар в размер на 1300.00 лв.
Искането на процесуалния представител на ищцата за присъждане на
разходите за пътуване не следва да бъде уважено. От една страна пътните
разходи не съставляват съдебно – деловодни разноски, а от друга страна – от
представената бордна карта не се установява нито факта на извършване на
разхода, нито неговия размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***2, с административен адрес: гр. В., бул. „О. п.
п.” № **, представлявана от Кмета - И.П. да заплати на В. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Т. Ш.“ № **, ап. ** сумата от сумите от 15
000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 743.63 лв. (седемстотин четиридест и три лева и
шестдесет и три стотинки) – обезщетение за имуществени вреди, всички
настъпили в резултат от счупване на долна част на лъчева кост на дясната ръка
и мозъчно сътресение, настъпили от падане върху неравна тротоарна настълка
на ул. „Д.С.“ в гр. В., датиращо от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането., на
основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ул. „Т. Ш.“ № **, ап. ** срещу О.В., с адрес: гр. В., бул. „О. п. п.“ № **,
БУЛСТАТ: *** за присъждане на горницата над 15 000 (петнадесет хиляди)
лева до пълния предявен размер от 25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди всички настъпили в
резултат от счупване на долна част на лъчева кост на дясната ръка и мозъчно
сътресение, настъпили от падане върху неравна тротоарна настълка на ул.
„Д.С.“ в гр. В., датиращо от 01.08.2023 г. ведно със законната лихва, считано
от 01.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането., на основание чл.
49, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***2, с административен адрес: гр. В., бул. „О. п.
п.” № ** да заплати на адвокат Р. И. – АК С., с личен № *** сумата от
1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7