Решение по дело №5096/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. София, 05.11.2015 г.

 

Софийският градски съд, ГО, ІV-то „А” ВС в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

Председател: СТЕЛА КАЦАРОВА

Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                      КОНСТАНТИН КУНЧЕВ  

 

при секретаря Ц.Д., като  разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 5096 по описа за 2015 г. и за да  се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258-274 ГПК.

Образувано е по жалба  на „Т.С. ЕАД”  срещу решението на СРС, 54 ти състав от 25.02.2011г. по гр. д. № 42753/2009г., с което са уважени частично предявените от дружеството срещу В.М.С. по реда на чл. 415, ал.1 ГПК установителни искове.

Жалбоподателят твърди, че решението в отхвърлителната част е неправилно. Заявява, че пасивната легитимация на ответника на едноличен собственик на топлоснабдения имот, се установявала от писмо на СО, което имало материална доказателствена сила по отношение на удостовереното с него, че  топлоснабденият имот е продаден на С.. С този довод  се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени изцяло .

Въззиваемият В.М.С. оспорва жалбата с твърдението, че не притежава повече от ½ идеална част от имота.

Третото лице помагач  „Б.Б.” ООД не взема становище.

Софийски градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по жалбата, излага следното:

От представения нотариален акт № 51/1990г. се установява, че В. и Л.П. са дарили на внука си В.М.С. собствената си ½ идеална част от топлоснабдения имот, партидата за който е открита на името на последния по негово заявление от 2004г.

С писмо от СО ищецът е информиран, че с договор от 11.11.1998г. процесният апартамент е продаден на В. Д.П., Л.И.П. и ответника. Цитираното писмо, противно на вижданията на въззивника, не е официален документ и няма доказателствена сила за правото на собственост върху топлоснабдения имот. Същото е изявление за проявил се в миналото факт ( този на продажбата), който издалата го СО няма правомощие да удостоверява. Ето защо не представлява официално свидетелство нито за самия факт, а още по – малко за възникналите в резултат от неговото проявление права.

Потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.  С оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, категорично се налага извода, че потребител е носителят на вещното право на собственост върху топлоснабдения имот или носителят на ограничено вещно право на ползване върху него. В този смисъл са и общите условия на ищеца, където като купувач на топлинна енергия е определен именно собственикът на топлоснабдения имот или носителят на вещното право на ползване.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът С. е носител   на 1/2 идеална част от  правото на собственост върху имота. Тези права са и признати от него в отговора на исковата молба. За надхвърлящите 1/2 идеална част права върху имота ответникът изрично е оспорил пасивната ли легитимация, като е заявил, че не ги притежава. В тази връзка, както е указано на ищеца по реда на чл. 146 ГПК,  негова е била доказателствената тежест да установи, че ответникът е изключителен собственик на имота. Такова доказване не е проведено. Както се прие по – горе, писмото на СО няма доказателствена стойност за правото на собственост. Няма такава и обстоятелството, че ответникът е подал заявление за откриване на партида при ищеца. Съгласно общите условия на ищеца (чл.50, ал.2 и чл.61, ал.2), всеки от съсобствениците  има това правомощие, а ищецът безспорно е такъв.

С оглед изложеното, оплакванията в жалбата се неоснователни и решението на районния съд  като правилно следва да бъде потвърдено. На въззиваемия се следват разноски за адвокатски хонорар от 500 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 54 ти състав от 25.02.2011г. по гр. д. № 42753/2009г. в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД., гр.**********, да плати на В.М.С. ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 500 лева – разноски за адвокатски хонорар пред въззивния съд.

Решението  е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                 2.