Решение по дело №1952/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от П.Я.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. Й.Ч. *** против Решение № 1052/10.07.2023 г., постановено по НАХД № 1707/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 451/11.10.2022 г., издадено от заместник кмета на Община Варна, с което на П.Я.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон. С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение е нищожен поради съображения, че липсва подпис на актосъставителя, което представлявало съществено нарушение и опорочавало цялото административнонаказателно производство. Сочи се, че неправилно районният съд кредитира показанията на свидетеля Д. Д., поради обстоятелството, че те са неточни и от тях не може по категоричен начин да се установи мястото на извършване на нарушението. Релевира се довод, че неправилно е наложена глоба, тъй като за улеснение на хората с увреждания и притежаващи карта за паркиране пътните знаци В2, В3, В14, В27 – по отношение на престоя и В28 не се отнасят за тях, съгласно чл. 50, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/. Отправя искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което да се отмени НП. В съдебно заседание касаторът се явява лично заедно с адв. Й.Ч.А., който поддържа жалба на изложените в нея основания. Претендира присъждане на направените в двете производства разноски.

Ответникът – Заместник кметът на Община Варна, чрез юрисконсулт С.Д в писмен отговор оспорва жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че още при съставяне на акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения, поради което пледира отмяна на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от П.Я.П., с ЕГН **********,***, чрез адв. Й.Ч., против Наказателно постановление № 451/11.10.2022 г., издадено от заместник кмета на Община Варна, с което на „П.Я.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 08.08.2022 г. около 11:54 часа служители на Общинска полиция – Варна са извършили проверка на бул. „Съборни“ в отсечката срещу Централна поща и са установили, че там е паркиран лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****, собственост на А. П., в нарушение на поставения пътен знак В27. Въз основа на тези установявания за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП срещу собственика бил издаден фиш за глоба в размер на 20 лева. В законоустановения срок П. декларирала, че автомобилът бил управляван от П.П., срещу който на 26.09.2022 г. от Й. Х. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 00000351. Срещу АУАН били подадени писмени възражения, които били приети за неоснователни от административнонаказващия орган. Последният за извършеното нарушение издал обжалваното НП, с което на „П.Я.П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от същия закон.

За да потвърди обжалваният административен акт, районният съд приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, в законоустановените преклузивни срокове. Въззивният съд е преценил, че АУАН и НП съдържат точно и ясно описание на извършеното деяние, което позволява на наказаното лице да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защита си. Решаващият състав на районния съд е обосновал извод, че разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от ППЗДвП е неотносима към разглеждания случай, тъй като се отнася за случаите на престой, но не и за паркиране, а в хода на производството по безспорен начин е установено, че процесният автомобил е бил паркиран.

Решението на Районен съд – Варна е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приложима по препращане на чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съставянето на акт за установяване на административно нарушение поставя началото на административнонаказателното производство. Функциите, присъщи на АУАН, са констатираща, обвинителна и сезираща. По отношение на обвинителната си функция АУАН има присъща на обвинителния акт в наказателното производство роля, с която се определят пределите на административнонаказателната отговорност. Предвид на това в съдържанието на АУАН, е необходимо да присъстват законоустановените реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, а именно данни, както за нарушителя, така и за всички обективни и субективни признаци от състава на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. За да породи преследваните от закона цели обаче, АУАН следва да бъде редовно съставен. Единствено валидно съставеният АУАН би могъл да поради присъщите на тази категория актове функции. Именно поради тези съображения, за да обезпечи по-нататъшното развитие на административнонаказателно производство, неподписването на АУАН от актосъставителя представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава цялото административнонаказателно производство. Императивно в чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, като се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Именно подписът на актосъставителят е възприет от законодателя като задължителен реквизит от съдържанието на АУАН, независимо от посочените име, презиме, фамилия и длъжност на актосъставителя. Отсъствието на подписи на свидетелите е нередовност на акта, но не е пречка за издаване на наказателното постановление на основание чл.53,ал.2 от ЗАНН, каквато е налице при липсата на подпис на авкосъставителя.

Видно е от АУАН № 00000351/26.09.2022 г. , че в него не е положен подпис срещу „Актосъставител“. Положен е подпис срещу „Свидетели“, но не става ясно кое е лицето положило подписа и дали принадлежи на актосъставителя или на някой от посочените в акта свидетели.

По делото е останало неизяснено дали АУАН е подписан от актосъставителя –Й. Ю. Х. на длъжност старши полицай в сектор „Общинска полиция“. Посоченото е въпрос на доказване в хода на съдебното обжалване чрез ангажиране на доказателства от страните по повод дадени им указания или по служебен почин на съда на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.313 и чл.314 от НПК. Съдът е следвало да изследва този въпрос чрез разпит на актосъставителя Й. Ю. Х., който да потвърди дали положеният в АУАН подпис е негов.

Районният съд не е положил усилия да събере доказателства относно посочените факти. По така изложените съображения и на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК решението на Районен съд-Варна следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да събере доказателства и установи дали АУАН № 00000351/26.09.2022 г. е подписан от посочения актосъставител.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе въззивния съд, при новото разглеждане на делото.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1052 от 10.07.2023 г., постановено по НАХД № 1707/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: