Решение по дело №508/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 364
Дата: 24 октомври 2023 г. (в сила от 24 октомври 2023 г.)
Съдия: Силвия Павлова
Дело: 20234500500508
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. Русе, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Силвия Павлова

Мария Велкова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20234500500508 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Г. П., ЕГН
**********, подадена чрез особен представител адвокат Н. Б., против
решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№2977/2022г., с което е
признато за установено, че „Топлофикация Русе“АД има вземане за сумата
1534.60лв.-стойност на доставена и разпределена топлинна енергия по 21
броя фактури за периода 25.11.2020г. - 22.11.2021г., със законна лихва,
считано от 26.01.2022г. до окончателното изплащане, 82.52лв. лихва за забава
и е осъден да заплати разноски по делото както и по ч.гр.д.№405/2022г. по
описа на РРС. Изложени са оплаквания за неправилност на решението, иска
се да бъде отменено и исковете-отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба „Топлофикация Русе“АД не е
подал отговор. В съдебно заседание процесуален представител заявява
становище за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
1
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на
решението, с оглед посоченото в жалбата, въззивният съд намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законовия срок, допустима е и подлежи на
разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че ответникът в
първоинстанционното производство В. П. е собственик на апартамент в
гр.Русе, к-с „Възраждане“, блок „*** Със заявление от 14.05.2010г., подадено
до изпълнителния директор на “Топлофикация Русе” АД, П. е поискал да му
бъде открита партида за заплащане на топлоенергия за жилището, за което е
представил нотариален акт. Заявлението е подписано лично от заявителя.
Представени са с исковата молба 21 броя сметкофактури, издадени от
„Топлофикация Русе“АД за абонат №*** Г П., за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение за периодите: 25.11.2020-21.12.2020г., 22.12.2020-
22.01.2021г., 23.01.2021-22.02.2021г., 23.02.2021-26.03.2021г., 27.03.2021-
26.04.2021г., 27.04.2021-26.05.2021г., 27.05.2021-30.06.2021г., 01.07.2021-
26.07.2021г., 27.07.2021г.-27.08.2021г., 28.08.2021г.-27.09.2021г., 28.09.2021г.-
21.10.2021г., 22.10.2021г.-22.11.2021г. Представено е и извлечение от сметка
по партида №03-05-03-1-0150, за неиздължените суми от В.Г. П. за имота,
според което той дължи общо 1534.60лв. за доставена топлинна енергия и
дялово разпределение по процесните фактури, за обект в гр. Русе, ул.
“*** както и лихва за забава 83.52лв. По делото е прието заключение на
техническа експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице в
съдебно заседание, от което е установено, че имотът на П., находящ се в
гр.Русе, ул.***, е присъединен към топлопреносната мрежа на
“Топлофикация Русе” АД чрез групова абонатна станция, както и че в
сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на
топлоенергията, като през исковия период услугата „дялово разпределение
на топлинната енергия” за отопление е извършвано от “Дикей-Л”ООД Русе, а
на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” АД. В
жилището има един водомер за битова гореща вода, пет отоплителни тела
/радиатори/ с индивидуални разпределители на топлинна енергия. Периодът,
2
посочен в исковата молба /25.11.2020г. - 22.11.2021г./, включва пет
отоплителни месеца от отоплителен сезон 2020/2021г., шест неотоплителни
месеца от 2021г. и един отоплителен месец от отоплителен сезон 2021/2022г.
Вещото лице е посочило, че претендираната сума е формирана от стойност на
топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия за дял сградна
инсталация за отчетените отоплителни периоди и топлинна енергия за БГВ.
При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно Закона за
енергетиката, Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването (обн.
ДВ, бр.25 от 20.03.2020г.) и Методиката за дялово разпределение, за имота
следва да се разпредели за периода 25.11.2020г. – 22.11.2021г. общо 15.3004
MWh топлинна енергия на стойност 1432.19 лв с ДДС. С отчитане на таксата
за услуга “Дялово разпределение на топлинна енергия” и изравнителната
сметка за отоплителен сезон 2020/2021г. сумата е 1550.50 лв с ДДС.
Заключението на вещото лице инж. М.Д. е прието без възражения от
страните.
Районният съд е приел, че исковете са основателни и доказани и ги
е уважил изцяло.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. От
неоспореното от страните заключение на вещото лице е установено, че
фактурираната топлинна енергия за имота на жалбоподателя, е доставена и
правилно изчислена, при спазване правилата за дялово разпределение
съобразно ЗЕ, Наредба за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение, поради което оплакването в жалбата се явява неоснователно.
В издадените фактури и сметко-фактури и в извлечението са посочени
основанията за издаването им, период и размер на дължимите суми, поради
което те са ясни и напълно разбираеми. Сумите са дължими, защото
„Топлофикация Русе“АД е доставяла на П. топлинна енергия, както и е
извършвала разпределение на отчетената такава, чиято цена той следва да
заплати, както и дължимата лихва за забавата. За вземанията е издадена
заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№405/2022г. по описа на РРС, връчена на П.
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, искът е предявен в едномесечен срок,
поради което е допустим, а „Топлофикация Русе“ АД има правен интерес от
предявяването му.
До същите изводи е достигнал и първостепенният съд, поради
3
което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест на
жалбоподателя са разноските за тази инстанция, както следва: Дължимата
държавна такса по жалбата в размер 55.70лв. по сметка на Окръжен съд, както
и на въззиваемият „Топлофикация Русе“АД-сумата 235лв. внесени разноски
за особен представител, както и 50лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
По тези съображения, Окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №925 от 18.06.2023г., постановено по
гр.д.№2977/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. *** да
заплати държавна такса в размер на 55.70лв. по сметка на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. *** да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ”АД, ЕИК117005106, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул. „ТЕЦ Изток” сумата 235лв. разноски за
особен представител, както и 50лв.-възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4