Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
13.03.2020 г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Перник, в публичното съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
и Секретар Златка Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Николов въззивно гражданско дело № 255 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1104 от 19.10.2018 г.
постановено по гр. д. № 7849 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. е уважен,
предявения от Г.А.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез процесуалния си представител
адв. С. Х. от АК ***, срещу Община Перник, с ЕИК: ********* и адрес: гр. Перник,
ул. „Свети И. Рилски”, № 1А, М.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Р.С.Г., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, С.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, И.Л.И., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, И.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, М.В.Н., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, Е.И.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** и К.К.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск, че ищецът е
собственик на неурегулиран поземлен имот, целият е площ по сегашно геодезическо
измерване от 1511 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1300 кв.м., находящ се в
землището на ***, община Перник, вилна зона „***”, (местността „***”), при
граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна гора, заедно с
построената в него масивна вилна сграда със застроена площ от 54 кв.м., състояща
се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански
полуетаж, който е идентичен със следните реални части по КВС и спрямо
съответните ответници, както следва:
1. Реална част с площ от 40.23
кв.м. от имот с № 12043, представляващ полски път собственост на общ. Перник
(спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица
№ 2, неразделна част от ИМ;
2. Реална част с площ от 20.39
кв.м. от имот с пл. № 12046, представляващ ливада, цялата с площ от 161 кв.м.,
стопанисвана от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ (спрямо община Перник), защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 3, неразделна част от ИМ;
3. Реална част с площ от 668.51
кв.м. от имот с пл. № 12086, представляващ ливада на общ. Перник – стопанисвана
от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г. (спрямо община Перник), защрихована
и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 4, неразделна част от ИМ;
4. Реална част е площ от 9.25
кв.м. от имот с пл. № 12014, представляващ друга селищна територия на кметство ***
(спрямо Община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 5,
неразделна част от ИМ;
5. Реална част с площ от 8.21
кв.м. от имот № 12087, представляващ ливада на общ. Перник – стопанисвана от
общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г. (спрямо община Перник), защрихована и
посочена по точки 1-2-3-1 на скица № 6, неразделна част от ИМ;
6. Реална част с площ от 106.10
кв. м. от имот № 012013, представляващ ливада, възстановена на наследниците на С.Л.Л. (спрямо ответниците М.С.Г. и Р.С.Г.),
по преписка № 1734/17.04.1992 г. с решение с № 03000/23.09.1999 г., изд. от ПК
Драгичево и решения № 03000/18.10.1999 г., изд. от ОСЗГ Перник, защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-1 от скица № 7, неразделна част от ИМ;
7. Реална част с площ от 22.52
кв. м. от имот № 012076, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.
Н. Д. по преписка № 1272/26.02.1992 г. с решение № 1660/04.05.2007 г. от ОСЗГ
Перник вписано в СВ Перник, спрямо ответника С.В.Н. по силата на НА № 3, том
IV, дело № 565/18.10.2007 г. на Нотариус Р.М., защрихована и посочена по точки
1-2-3-4-1 на скица № 8, неразделна част от ИМ;
8. Реална част с площ от 187.78
кв.м. от имот № 012044, представляващ ливада, възстановена на наследниците на И.
Л.К. (спрямо ответниците И.И.,
И.С., М.Н., и Е.К.) по преписка № 1998 от 19.05.1992 г. с решение №
03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1
на скица № 9, неразделна част от ИМ;
9. Реална част с площ от 448.34
кв.м. от имот № 012012, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.Д.М.
(спрямо ответника К.Г.), по преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение №
03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и посочена по точки
1-2-3-4-5-6-1 на скица № 10, неразделна част от ИМ.
С решението е оставен без
разглеждане евентуално съединения иск на ищеца срещу ответниците, с който се иска
да бъде признато за установено, че е ищецът е собственик на неурегулиран ПИ,
целият е площ по сегашно геодезическо измерване от 1511 кв.м., а по нотариален
акт с площ от 1300 кв.м., находящ се в землището на ***, община Перник, вилна
зона „***”, (местността „***”), при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П.,
И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със
застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения,
тераса и тавански полуетаж, на основание придобивна давност.
Осъдил е всеки един от
ответниците да заплатят на ищеца сумата от по 796.67 лв., представляваща
направени разноски по делото за държавни такси, адвокатско възнаграждение,
съдебни удостоверения и експертизи.
Недоволни от това решение, са
останали Община Перник, М.С.Г., Р.С.Г., С.В.Н., И.Л.И., Е.И.К., И.В.С. и М.В.Н.,
които чрез процесуалните си представители са го обжалвали изцяло. Във
въззивните жалби се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Твърди, че
обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани по
делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе
съобразно събраните доказателства, като отхвърли предявените искове.
Подадени са и две частни жалби от
М.С.Г., Р.С.Г. и С.В.Н. срещу Определение от 05.12.2018 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с
което първоинстанционния съд е допълнил обжалваното Решение в частта за разноските,
като е оставил без уважение искането за изменение на Решението, касаещо
присъдените разноски.
Насрещната страна Г.А.К. не е
изразил становища по жалбите.
След като взе предвид направените
с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Окръжен съд Перник, приема за установено следното:
Обжалваното решение, се явява
валидно и допустимо. По въпросите за незаконосъобразност на същото, съдът е
обвързан от изложеното в жалбата. Преценявайки изложеното в жалбите, както и
доводите на насрещните страни в писмените отговори, въззивният съд намира за
установено следното:
С договор да продажба на недвижим
имот от 22 юни 1934 г. Н. Б.С. и Ц. И. Г. са закупили една ливада находяща се в
землището на *** местността „***“ от пространство 1300 кв.м. при съседи: на
изток - С. А. и манастира „Св. Никола“ с гора, на запад – И. К., В.Н., на север
- братя Б. и на юг - С. А.
Въз основа на позволителен билет
№ 21 от 25 март 1935 г. Н. Б.С. е построила сграда за живеене (хижа) върху 54
кв.м. на собственото си място в местността „***“, Кладнишко
землище.
С договор да продажба на недвижим
имот от 08 юни 1940 г. Н. Б.С. е закупила от Ц. И. Г., половината от една
ливада, находяща се в землището на *** местността „***“ от пространство 1300
кв.м. между съседи: на изток – С. А. и манастира „Св. Никола“ с гора, на запад –
И. К., В.Н., на север – братя Б. и на юг – С. А.
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 12, том IV, дело № 1042/76 г., Д. Б. С.
е признат за собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот: неурегулирано вилно
място, находящо се в землището на ***, община Рударци, Пернишки окръг,
местността „***“, цялото с пространство 1255 кв.м., при съседи: Д. Х., път, Б.П.,
И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него на около 54 кв.м. едноетажна
вилна сграда, състояща се от две стаи, кухня, клозет, входно антре и открита
тераса.
С Решение № 865 от 31.12.1981 г. по
гр. дело № 1487 по описа на Районен съд Перник 1981 г. в дял на С. Б. С. е
поставен недвижим имот представляващ дворно място с площ от 1300 кв.м., находящо
се в землището на ***, община Рударци, Пернишки окръг, местността „***“, цялото
с пространство 1300 кв.м., при съседи: на изток – П., на запад – наследници на Д.
Х., на север – гора и на юг – път, заедно с построената в него на около 45
кв.м. едноетажна вилна сграда, състояща се от две стаи, кухня, входно антре и
клозет. Със същото решение С. Б. С. е осъден да заплати на Б.Д. С. сумата от
3206.50 лв. за уравняване на дяловете.
С нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по наследство и делба № 57, том I, дело № 141/1990 г., С. Б.
С. е признат за собственик на недвижим имот: вилно, неурегулирано място от
около 1300 кв.м., в землището на ***, Софийска област, в местността „***“
(бивша местност „***“), при днешни граници: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна
гора, а по вписаните частни договори при съседи: от две страни С. А.,
манастирска гора, братя Б., И. К. и В.Н., заедно с построената в него
едноетажна, вилна сграда на площ около 54 кв.м., състояща се от две стаи,
кухня, сервизни помещения и тераса.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 68, том IX, дело № 2569/91 г., С. Б. С. и Р.Н.
С. са продали на В.Г.Д. недвижим имот: вилно, неурегулирано място от 1300
кв.м., в землището на ***, Пернишка община, Софийска област, в местността „***“
(бивша местност „***“), при граници: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна гора,
заедно с построената в него едноетажна, вилна сграда на площ от 54 кв.м.,
състояща се от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса. Към нотариалния
акт няма скица на имота.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 110, том I, рег. № 3362, дело № 103 от 2011 г., вписан в СВ с
вх. рег. № 841 от 01.04.2011 г. В.Г.Д. е продал на ищеца Г.А.К. поземлен имот,
представляващ дворно неурегулирано място с площ от 1300 кв.м., находящо се в
землището на село ***, община Перник, област Перник, вилна зона „***“
(местността „***“), при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и
държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със застроена
площ от 54 кв.м., състояща се от етаж и тавански полуетаж. Към никой от
описаните нотариални актове, с които ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот, няма скица на имота.
С Акт № 6817 от 24.01.2012 г. за
частна общинска собственост е актуван терен, представляващ земеделска земя с
пл. № 077 в масив 012, местност „***“ в землището на ***, Община Перник, Начин
на трайно ползване - Ливада; Площ - 1,365 дка., при граници на имота: Имот №№
012076, 028005, 012014, 012016, 012012, 012013.
С решение № 1660 от 04.05.2007 г.
ОСЗГ Перник е възстановено правото на собственост на наследниците на В. Н. Д. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 0,800 дка, девета
категория, местност „***“, имот № 012076 по картата на землището, при граници
(съседи): № 012077 – ливада на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ № 028005 – гора на наследници
на Д. Х. П. № 028011 – гора на Н.М.Г. № 012031 – ливада на наследници на Т.Г.Л.
№ 012013 – ливада на наследници на С.Л.Л.. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том IV, рег. № 11619,
дело № 565 от 2007 г., Т. В. С., Ц. В. Т., Я. В. Н. и К. В. Н. са продали на С.В.Н.
поземлен имот, представляващ ливада с площ от 0,800 дка, находящ се в землището
на село ***, община Перник, местността „***“, IX категория, и означен по скица
като имот № 012076 по картата на землището.
С договор за продажба на недвижим
имот от 16 април 1940 г. наследниците на Б.Б. са
продали на В. Н. и А.П.А. една местност от гора и поляна в местността „***“ при
съседи източно продавачите С. и морена, западно Ц. Х., северно братя П. с
пространство един декар.
С договор за продажба на недвижим
имот от 9 юли 1933 г. Д. и С. А.Д. са продали на Г. К.З., В.Н. Н., свещеник С. В. П. и И. Л.К., част от ливада намираща се
в землището на село ***, местността „***“ от пространство 2750 кв.м. при
съседи: братя Ф., самите продавачи, хижа „***“ и манастира „Свети Никола“ и
наследниците на А. И..
С решение № 03000/23.09.1999 г. по преписка №
1998/29.05.1992 г. ПК Драгичево е възстановено правото на собственост на
наследниците на И. Л.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на:
Ливада от 0,261 дка, девета
категория, местност „***“, имот № 012011 по картата на землището, при граници
(съседи): № 012010 ливада на Х. Х.Х. № 012042 ливада
на наследници на С. В. П. № 012045 ливада на кметство ***, № 012043 полски път
на *** и
Ливада от 0,188 дка, девета
категория, местност „***“, имот № 012044 по картата на землището, при граници
(съседи): № 012043 полски път на ***, № 1012016 индивидуално застрояване на наследници
на С.П. и С. Н., № 012012 ливада на наследници на В.Д.М. и № 012046 ливада на кметство
***.
С решение № 03000/23.09.1999 г.
по преписка № 1734/17.04.1992 г. ПК Драгичево е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.Л.Л. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на:
Ливада от 0,461 дка, девета
категория, местност „***“, имот № 012013 по картата на землището, при граници
(съседи): № 012012 ливада на наследници на В.Д.М. № 012027 ливада на кметство ***,
№ 012046 ливада на кметство *** и
Ливада от 5,967 дка, девета
категория, местност „***“, имот № 012020 по картата на землището, при граници
(съседи): № 012021 ливада на кметство *** № 012022 ливада наследници на В.Д.М.
№ 000505 гор. стоп. тер. на
кметство *** № 012019 обществен терен на кметство *** № 012019 местен път на
кметство е. ***
С решение № 03000/18.10.1999 г.
по преписка № 1734/17.04.1992 г. ОСЗГ Перник е възстановено правото на собственост
на наследниците на С.Л.Л. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на: ливада от 0,461 дка, девета категория,
местност „***“, имот № 012013 по картата на землището, при граници (съседи): №
012012 ливада на наследници на В.Д.М. № 012027 ливада на кметство ***, № 012046
ливада на к-во *** – стопанисвано.
Видно
от първоначалното заключение на вещото лице Р.Н.Н.,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено процесният
имот така както е индивидуализиран от ищеца попада в КВС на землището на ***,
община Перник, както и попада в неодобрен кадастрален план на имоти около хижа
„***“.
От заключението се установява, че
процесният имот на ищеца, така както е заснет, се припокрива с части от имоти
по КВС, както следва:
от имот № 12043, представляващ
полски път собственост на общ. Перник - 40,23 кв.м.;
от имот № 12046,
представляващ ливада, цялата с площ от
161 кв.м., стопанисвана от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ - 20,39 кв.м.;
от имот № 12086, представляващ
ливада на общ. Перник – стопанисвана от общината - 668,51 кв.м.;
от имот № 12014, представляващ
друга селищна територия на км. *** - 9,25 кв.м.;
от имот № 12087, представляващ
ливада на общ. Перник – стопанисвана от общината - 8,21 кв.м.;
от имот 012013, представляващ
ливада, възстановена на наследниците на С.Л.Л. -
106,10 кв.м;
от имот № 012076, представляващ
ливада, възстановена на наследниците на В. Н. Д. - 22,52 кв.м;
от имот № 012044, представляващ
ливада, възстановена на наследниците на И. Л.К. -187,78 кв.м;
от имот № 012012, представляващ ливада,
възстановена на наследниците на В.Д.М. - 448,34 кв.м.
С оглед така обсъдените
по-горе доказателства съдът намира от правна страна следното:
Ищецът в първоинстанционното
производство е поискал от съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че е собственик на неурегулиран
поземлен имот, целият е площ по сегашно геодезическо измерване от 1511 кв.м., а
по нотариален акт с площ от 1300 кв.м., находящ се в землището на ***, община
Перник, вилна зона „***”, (местността „***”), при граници по нотариален акт:
път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна
вилна сграда със застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи,
кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански полуетаж.
Основният въпрос по делото е да
се установи, какъв характер е имал и има процесният имот. Съгласно Постановление
№ 7 от 14.V.1971 г., Пленум на ВС въпросът за селищния характер на имота е фактически и се
решава конкретно за всеки случай. Селищен
характер имат имотите, които се намират в група от застроени имоти,
обитавани постоянно, в които или около които има някои
комунално-благоустройствени мероприятия като: водопровод, канализация,
електрификация и др. подобни, и изобщо са придобили траен облик на селище. В
същото Постановление е разяснено, че съдържанието на
качеството селищност, следва да се извлече от общия смисъл на понятието селище.
Поради това във всеки конкретен случай е правилно да се изследва дали са налице
белезите, присъщи на едно селище, а именно: застроеността и благоустроеността
на местността, в която се намира конкретния имот. Само при положение, че
околните площи представляват група от застроени имоти, ползващи се от някои от
основните за едно населено място благоустройствени мероприятия, като
водопровод, канализация, електрификация и пр., би трябвало да се приеме, че
имотът има селищен характер.
Представените от ищеца писмени
доказателства не съдържат изрични данни, че притежаваният от неговите
праводатели имот е бил със статут на селищен имот. Единственото ясно сведение
за статута на имота е към 1934 г., когато е посочен като „Ливада“. Косвено
доказателство за това, че към 1950-1958 г. имотът
не е бил със селищен характер е и не одобрения изготвен през 1963 г.
план на района около хижа „***“. От заключенията на вещите лица, се установява,
че района в който попада имота никога не е картографиран, същият не е в
границите на населено място или в околовръстен полигон. От събраните в хода на
първоинстанционното производство свидетелски показания също не може да се
направи извод, че се касае за имот със селищен характер, тъй като нито един свидетел
не дава информация имота да е електрифициран, водоснабден и въобще да се намира
на място придобило траен облик на селище. На
следващо място според Тълкувателно решение № 104 от 26.VI.1964 г. на ОСГК е
прието, че земеделските стопани-кооператори запазват правото на собственост в
реалните граници на дворното място и когато то се намира в селище - населено
място, което още няма утвърден регулационен план. С 216-о постановление на
Министерския съвет от 8 ноември 1961 г. се уреждат и случаите, когато дворните
места са били включени в регулационния план при приемането им за членове на
ТКЗС, но по-късно тези дворни места са били изключени от регулационния план,
като и в тези случаи стопаните-кооператори запазват правото си на собственост в
реални граници върху дворното място с жилищните и стопанските сгради. По делото
липсват доказателства, праводателите на ищеца да са членували в ТКЗС, ДЗС или
други подобни организации. Липсват обаче данни и процесният имот да им е бил
единствен жилищен за да е могло да запазят собствеността си в реални граници.
Предвид изложеното и
при преценката на
доказателствата по делото настоящият въззивен състав счита, че в случая се
касае за земеделски имот.
Липсата на данни по делото имотът
да е включван в ТКЗС не променят извода относно неговия земеделски характер.
Това е така, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по реда предвиден в
ЗСПЗЗ, се възстановяват правата на собственост върху притежаваните преди
образуването на ТКЗС или ДЗС земеделски имоти, независимо от това дали са били
включвани в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански
организации.
С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че предявеният иск с
правно основание чл. 124 ГПК съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че Г.А.К. е собственик на неурегулиран поземлен
имот, целият е площ по сегашно геодезическо измерване от 1511 кв.м., а по
нотариален акт с площ от 1300 кв.м., находящ се в землището на ***, община
Перник, вилна зона „***”, (местността „***”), при граници по нотариален акт:
път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна гора, заедно с построената в него масивна
вилна сграда със застроена площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи,
кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански полуетаж е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
При това положение въззивният съд
дължи произнасяне и по втория предявен иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че е ищецът е собственик на описания в исковата молба имот, на
основание придобивна давност.
Ищецът е твърдял и продължава да
твърди и пред въззивната инстанция, че имота е негова изключителна собственост,
тъй като го е придобил по давност - след продължително, явно и непрекъснато
владение повече от 70-80 години, тоест такова с начален момент 1934 г. Следва
да се има предвид, че в периода 1950-52 г., е извършено кооперирането на
земеделските земи, какъвто е и процесния. Предвид характера на имота и нормата
на чл. 86 от ЗС, преди изменението й, давността е изключена като придобивен
способ. От 18.04.1990 г. – изменението на чл. 86 от ЗС до влизане в сила на
ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г., изтеклата давност не се зачита по разпореждане на чл. 5,
ал. 2 от ЗВСОНИ, като съгласно цитираната разпоредба не се зачита и изтеклия давностен срок до 28.10.1997 г.
Предвид на горното, дори и да е упражнявано владение от праводателите на ищеца
върху процесния имот до 28.10.1997 г., въз основа на него, не би могло да се
придобие правото на собственост, поради което и съдът не обсъжда свидетелските
показания в тази връзка и касателно този период.
Такава възможност за придобиване правото на
собственост на основание давностно владение съществува след 28.10.1997 г. и то
само ако е приключила процедурата по възстановяване на собствеността върху имота
по реда на ЗСПЗЗ. Това е така, защото от една страна след тази дата не
съществува законова забрана за това и от друга – с постановяването на решението
на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, вече е налице
индивидуализиран недвижими имот, годен обект на правото на собственост. В
конкретния случай, имотът не е заявяван за възстановяване от праводателите на
ищеца. В случая придобивна давност в полза на ищеца би могла да започне да тече
едва след индивидуализирането на възстановените на наследодателите на
ответниците имоти от окончателното възстановяване на собствеността върху имота
в полза на бившите собственици, предвид принципа, че давност не тече срещу
този, който не може да защити правата си по исков ред.
От представените по делото доказателства е безспорно,
че Решение на ПК не е издавано на ищеца, а от датата на последният акт № 6817
за частна общинска собственост касаещ части от описания в исковата молба имот
24.01.2012 г. до предявяването на иска – 04.06.2014 г. не е изминал предвидения
в закона 10 годишен период.
Следва да се има предвид и факта,
че имотът не е индивидуализиран. Индивидуализирането на недвижимия имот,
предмет на спора, следва да е според неговия актуален статут – недвижим имот
извън границите на населено място с не одобрена кадастрална карта; недвижим
имот, извън регулация, находящ се в местност с кадастрален план, се
индивидуализира с номер на имота по кадастралния план; недвижим имот, извън
регулация, находящ се в местност с одобрена карта на възстановената собственост
или план на новообразувани имоти по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, се индивидуализира с номер по картата или плана; недвижим
имот, извън регулация, находящ се в местност без план, се индивидуализира с
точното му местонахождение, землището, местност, площ и съседи. Съществени
индивидуализиращи белези на недвижимите имоти са номера на имота по подробния
устройствен план, по кадастралната карта или по кадастралния план и границите
му. Когато за местността, в която се намира имотът, няма план, съществен
индивидуализиращ белег са границите на имота, а не неговата площ, която не е
съществен индивидуализиращ белег. В случая към датата на предявяване на иска – 04.06.2014
г. за територията на ***, зона „***”, (местността „***”) не е имало одобрена
кадастрална карта. Посочените от ищеца граници, като физически лица не са
доказани по безспорен и категоричен начин нито с документи, нито със
свидетелски показания. От свидетелските показания на разпитаните свидетели А. К.
Г., С. Х. С. и Л. Б. П. се установяват собственици на съседни имоти, който не
са посочени от ищеца и не фигурират в представените от него документи. В
подкрепа на този извод на въззивния съд е и изложеното от в.л. Р.Н., който в
заключението си по посочва, че за имота посочен в легитимационните документи на
ищеца и неговите праводатели – всички предходни собственици, считано от 1934 г.
до датата на изготвяне на заключението, няма графични данни за установяване на
идентичност. Липсват данни за устройствения статут и предназначението на
процесния имот и територията, на която същия попада.
При така установеното искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Това налага обжалваното
решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
При този изход на спора Г.К.
дължи на жалбоподателите на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от тях
разноски по делото, както следва: на Община Перник сумата от 627.93 лв., на С.В.Н.
сумата от 928 лв., на И.Л.И., И.В.С., М.В.Н. и Е.И.К.
общо сумата от 1425 лв. направени разноски пред двете инстанции.
Водим от гореизложеното и в същия
смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 1104 от 19.10.2018 г. постановено по гр. д. № 7849 по описа на
Районен съд Перник за 2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. С. Х. от АК ***, срещу Община Перник, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Перник, ул. „Свети И. Рилски”, № 1А, М.С.Г., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, Р.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, С.В.Н., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, И.Л.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, И.В.С., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, М.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Е.И.К., с ЕГН: ********** и
адрес: *** и К.К.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск, с който се иска да бъде признато по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик на неурегулиран поземлен имот, целият е площ по сегашно
геодезическо измерване от 1511 кв.м., а по нотариален акт с площ от 1300 кв.м.,
находящ се в землището на ***, община Перник, вилна зона „***”, (местността „***”),
при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и държавна гора, заедно
с построената в него масивна вилна сграда със застроена площ от 54 кв.м., състояща
се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения и тераса, и тавански
полуетаж, който е идентичен със следните реални части по КВС и спрямо
съответните ответници, както следва:
1. Реална част с площ от 40.23
кв.м. от имот с № 12043, представляващ полски път собственост на общ. Перник
(спрямо община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица
№ 2, неразделна част от ИМ;
2. Реална част с площ от 20.39
кв.м. от имот с пл. № 12046, представляващ ливада, цялата с площ от 161 кв.м.,
стопанисвана от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ (спрямо община Перник), защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 3, неразделна част от ИМ;
3. Реална част с площ от 668.51
кв.м. от имот с пл. № 12086, представляващ ливада на общ. Перник – стопанисвана
от общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г. (спрямо община Перник), защрихована
и посочена по точки 1-2-3-4-5-6-1 на скица № 4, неразделна част от ИМ;
4. Реална част е площ от 9.25
кв.м. от имот с пл. № 12014, представляващ друга селищна територия на кметство ***
(спрямо Община Перник), защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1 на скица № 5,
неразделна част от ИМ;
5. Реална част с площ от 8.21
кв.м. от имот № 12087, представляващ ливада на общ. Перник – стопанисвана от
общината, актуван с АЧОС № 6817/2012 г. (спрямо община Перник), защрихована и
посочена по точки 1-2-3-1 на скица № 6, неразделна част от ИМ;
6. Реална част с площ от 106.10
кв. м. от имот № 012013, представляващ ливада, възстановена на наследниците на С.Л.Л. (спрямо ответниците М.С.Г. и Р.С.Г.),
по преписка № 1734/17.04.1992 г. с решение с № 03000/23.09.1999 г., изд. от ПК
Драгичево и решения № 03000/18.10.1999 г., изд. от ОСЗГ Перник, защрихована и
посочена по точки 1-2-3-4-1 от скица № 7, неразделна част от ИМ;
7. Реална част с площ от 22.52
кв. м. от имот № 012076, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.
Н. Д. по преписка № 1272/26.02.1992 г. с решение № 1660/04.05.2007 г. от ОСЗГ
Перник вписано в СВ Перник, спрямо ответника С.В.Н. по силата на НА № 3, том
IV, дело № 565/18.10.2007 г. на Нотариус Р.М., защрихована и посочена по точки
1-2-3-4-1 на скица № 8, неразделна част от ИМ;
8. Реална част с площ от 187.78
кв.м. от имот № 012044, представляващ ливада, възстановена на наследниците на И.
Л.К. (спрямо ответниците И.И.,
И.С., М.Н., и Е.К.) по преписка № 1998 от 19.05.1992 г. с решение №
03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и посочена по точки 1-2-3-4-1
на скица № 9, неразделна част от ИМ;
9. Реална част с площ от 448.34
кв.м. от имот № 012012, представляващ ливада, възстановена на наследниците на В.Д.М.
(спрямо ответника К.Г.), по преписка № 1998/19.05.1992 г. с решение №
03000/18.10.1999 г. от ПК Драгичево, защрихована и посочена по точки
1-2-3-4-5-6-1 на скица № 10, неразделна част от ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, чрез процесуалния си
представител адв. С. Х. от АК ***, срещу Община Перник, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Перник, ул. „Свети И. Рилски”, № 1А, М.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес:
***, Р.С.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, С.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес:
***, И.Л.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, И.В.С., с ЕГН: ********** и адрес:
***, М.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Е.И.К., с ЕГН: ********** и адрес:
*** и К.К.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че е ищецът е собственик на неурегулиран ПИ, целият е площ по
сегашно геодезическо измерване от 1511 кв.м., а по нотариален акт с площ от
1300 кв.м., находящ се в землището на ***, община Перник, зона „***”,
(местността „***”), при граници по нотариален акт: път, Д. Х., Б.П., И. Г. и
държавна гора, заедно с построената в него масивна вилна сграда със застроена
площ от 54 кв.м., състояща се от етаж от две стаи, кухня, сервизни помещения,
тераса и тавански полуетаж, на основание
придобивна давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.А.К.
с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Община Перник, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Перник, ул. „Свети И. Рилски”, № 1А сумата от 627.93 лв. направени
разноски в първоинстанционното и въззивно производства.
ОСЪЖДА Г.А.К.
с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на С.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес:
*** сумата от 928 лв. направени разноски в първоинстанционното и въззивно
производства.
ОСЪЖДА Г.А.К.
с ЕГН: ********** и адрес: *** за заплати на И.Л.И., с ЕГН: ********** и адрес:
***, И.В.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, М.В.Н., с ЕГН: ********** и адрес:
***, Е.И.К., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 1425 лв. направени
разноски в първоинстанционното и въззивно производства.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването
му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.