ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000813 по описа за 2021 година
Производство по чл.248 ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №5030/10.11.2021г. от „Г.К.“ ЕООД – ****,
ЕИК ********* – чрез адв. М.Ч.-Б. със съдебен адрес: ****, с която моли
съда да измени постановеното по настоящото дело Определение №258 от
20.10.2021г. в частта за разноските относно присъдените такива на Ф. "Л.",
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева като
намали същото от 1800 лева на 200 лева – колкото би бил минималния размер
на същото съгласно чл.7 ал.1 т.7 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо в
производство по частна жалба, разгледана в закрито заседание от въззивния
съд.
Постъпил е отговор вх. №5363/22.11.2021г. по молбата от Ф. "Л." –
****, със съдебен адрес: **** – чрез адв. Б.П., с който изразява становище за
недопустимост на молбата за изменение на определението в частта за
разноските, респ. неоснователност на тази молба.
Пловдивски Апелативен съд, като разгледа молбата и доводите на
страните, намира следното:
По допустимостта на молбата:
1
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна
да намали заплатено адвокатско възнаграждение, ако намери същото за
прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.
248 ГПК съдът може да допълни или измени постановеното решение в частта
за разноските, ако бъде направено искане за това от някоя от страните.
Няма пречка, когато се прави искане за изменение на вече
определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, това искане да се съчетае с възражение за прекомерност.
В случаите, когато по делото е имало открити съдебни заседания,
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се
запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски и
именно тогава в съответния процесуален момент, да направи и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Тогава тя не би могла да иска
изменение на крайния съдебен акт, съчетавайки това искане с възражение за
прекомерност, защото последното би било преклудирано. „За възражението
за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само
когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в
него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл.
280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя
може след прекратяване на производството да заяви възражението за
прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.“ В този смисъл
Определение №36 от 26.01. 2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014г. на ВКС,
Гражданска колегия, I-во отделение. В настоящия случай на 20.08.2021г.
„Г.К.“ ЕООД е подало частна жалба против Определение
№21668/12.07.2021г. по т.д. №88/2020г. на ОС - К.. Разменени са книжа и на
13.10.2021г. е постъпил отговор по тази частна жалба от Ф. "Л." към който
отговор е приложен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ от
04.10.2021г. за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева.
Препис от отговора и приложенията към него не се връчва на жалбоподателя.
По частната жалба въззивният съд се е произнесъл в закрито заседание на
20.10.2021г. При това положение „Г.К.“ ЕООД не би могло да се запознае със
списъка по чл.80 от ГПК и договора за правна помощ и да направи
възражение за прекомерност. То е сторило това в единствения възможен с
оглед на развитието на процеса момент – в срока за изменение на
2
постановения съдебен акт. Ето защо молбата за изменение на Определение
№258 от 20.10.2021г. в частта за разноските относно присъдените такива на
Ф. "Л.", представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева,
съдържаща възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение,
се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Съдът констатира, че в Определение №258 от 20.10.2021г. по в.ч.търг.
д. №813/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е осъдено „Г.К.“ ЕООД
– **** да заплати на Ф. "Л." – ****, със съдебен адрес: **** сумата 1800 лева
– разноски по частната жалба. Тази сума е заплатеното от Ф. „Л. адвокатско
възнаграждение на адв. Б. Р. П. на основание договор за правна помощ от
04.10.2021г. /стр.55 от делото на ПАС/. То действително се явява
несъразмерно високо по размер за защита в едно производство по частна
жалба против определение №21668 от 12.07.2021 г., постановено по търг. д. №
88/2020г. по описа на ОС - К., касаещо единствено спор за дължимост на
разноски при прекратяване на производство. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в производства по частни жалби минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 1/3 от минималния размер за една инстанция според
предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото
в чл. 11 /а предвиденото в т.11 е 200 лева – тъй като жалбата се разглежда в
закрито заседание/. Тъй като материалния интерес в производството по
частната жалба е 2000 лева, защото за дължимостта на тази сума се спори, то
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370 лева /съгласно чл.7
ал.2 т.2 от цитираната Наредба при интерес от 1000 лева до 5000 лева –
адвокатското възнаграждение е 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000
лева/ Тогава 1/3 от този минимален размер 370 лева е 125 лева. Това обаче е
по-малко от предвидения в чл.11 минимум от 200 лева. Следователно дължим
минимален размер адвокатско възнаграждение в случая е сумата 200 лева, до
който именно следва да се намали същото. Производството по частната жалба
е разгледано в закрито заседание, в него действително е депозиран отговор от
ответника, но липсва фактическа и правна сложност, която да мотивира
необходимост от възнаграждение в размер, близък до материалния интерес на
основния спор.
3
Следва да се измени постановеното Определение №258 от 20.10.2021г.
по в.ч.търг. д. №813/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта за
разноските относно присъдените такива на Ф. "Л.", представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева като се намали
адвокатското възнаграждение от 1800 лева на 200 лева.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение №258 от 20.10.2021г. по в.ч.търг. д. №813/2021г.
по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските, както следва:
НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение, които „Г.К.“
ЕООД – **** е осъдено да заплати на Ф. "Л."– ****, със съдебен адрес: ****
от 1800 лева на 200 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщенията пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4