Определение по дело №1360/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалбаа, подадена от дружество „БИЙЧ ЕНД БАР МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, действащо чрез представител по пълномощие – адвокат Н.С., срещу решение № 527/26.05.2023г., постановено по АНД № 552/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 664925-F673451/16.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството е наложена 500.00 лева имуществена санкция за извършено по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2005г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС административно нарушение.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.12.2023г. от 10:20 часа.

На 30.11.2023г. ответникът по касация, чрез пълномощник, е подал молба с искане за прекратяване на делото поради просрочване на жалбата, подадена срещу решението на районния съд. Представят се определения за прекратяване по идентични дела на други състави на АдмС Бургас.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното :

Обжалваното решение е № 527/26.05.2023г. на РС Бургас. Съобщението за изготвеното решение е връчено на 12.06.2023г. на адвокат Н.С. – пълномощник на дружеството-жалбоподател. Жалбата срещу решението е подадена в РС Бургас на 26.06.2023г., т.е. в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН. Тъй като жалбата е подадена в срок, се явява допустима, а при извършената проверка по чл.213а от АПК е преценена и като редовна, поради което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Налице са пречки за разглеждане на делото в насроченото открито съдебно заседание, тъй като делото следва да бъде спряно, защото пред СЕС е образувано дело С-733/23г. по преюдициално запитване по КАНД № 1245/2023г. на АдмС Бургас, отправено по чл.267, §1 от Договора за функциониране на ЕС, със следните въпроси :

1. Дали чл.325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него“, когато целта на същата е единствено да ограничи негативния ефект от нарушението, включително размера на претърпените вреди за финансовите интереси на Европейския съюз, но не и да наказва нарушителя, без тази мярка да ограничава възможността спрямо същия нарушител да бъдат проведени отделни самостоятелни санкционни производства за всяко от тези нарушения на данъчни задължения, в които на данъчнозадълженото лице да бъде наложена мярка имуществена санкция, като е задължение на националния съдия да изследва и определи във всеки конкретен случай коя от двете цели преследва наложената по-рано обща принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“ - предпазно-ограничителна или санкционна.

2. Следва ли чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 49 параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат система от наказания като разглежданите в главното производство, която, независимо от характера и тежестта на нарушенията, предвижда значителна по размер долна граница на наказанието имуществена санкция, без да предвижда възможност да бъде наложено наказание под предвидения в закона минимум или същото да бъде заменено с по-леко такова.

3. Следва ли чл. 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, член 47, параграф 1, член 48, параграф1 и член 49 параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена, както и изпълнена предварително – преди влизането в сила, една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“, без да предоставя възможност на съдебната инстанция и на самия нарушител да преценяват нейната съразмерност спрямо тежестта на всяко отделно административно нарушение.

Налице са основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС. Решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р България. Пред настоящото дело е сложен за разрешаване спор, идентичен на този, по който е отправено преюдициалното запитване. Изходът на настоящото дело се явява обусловен от изхода на делото пред СЕС. За да не бъде допусната възможност да се постанови съдебен акт, който да противоречи на решението на СЕС, то делото следва да спре делото до произнасянето на СЕС по посоченото дело. Основанията по чл.229 от ГПК за спиране на делото са приложими в производствата по КАНД по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК. Административните съдилища, действайки като касационна (последна) инстанция по делата, образувани по жалби срещу наказателни постановления/ЕФ, се произнасят с решения, неподлежащи на последващ съдебен контрол. Не е предвидена и възможност за възобновяването им след постановяване на решение на СЕС по преюдициално запитване, в случай че националната юрисдикция е приложила неправилно закона в отклонение от даденото от СЕС тълкуване.

Тъй като административният съд, като касационна инстанция, се произнася с окончателен акт по същество в производствата по ЗАНН, окончателни са и актовете, с които се прегражда движението на делото, вкл. и определенията за спиране (така определение № 11907 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12055/2016 г., VI о.)

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по касация за прекратяване на производството по КАНД № 1360/2023г. на АдмС Бургас поради просрочие на жалбата.

СПИРА на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК производството по КАНД № 1360/2023г. на АдмС Бургас до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-733/23.

ОТМЕНЯ откритото съдебно заседание, насрочено за 14.12.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да бъде обжалвано.

Председател:
Членове: