РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пазарджик , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ивета Б. Парпулова
Членове:Коста С. Стоянов
Стела Михайлова
при участието на секретаря Петя К. Борисова
в присъствието на прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Ивета Б. Парпулова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215200600215 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на Глава Двадесет и първа НПК.
Делото е образувано по протест на прокурор в РП Пазарджик против присъда №
260002 /14.01.2021г. постановена по НОХД № 1097/20г. на Пазарджишкия РС.
Във въззивния протест се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна –
незаконосъобразна и необоснована. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с което подс. Л. Л. Г. бъде призната за виновна и
осъдена по обвинението по чл.316 във вр.чл.308, ал.2 във вр.ал.1 НК. Не се прави искане за
събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание прокурорът излага доводи, че присъдата на Пазарджишкия
районен съд е неправилна -необоснована и незаконосъобразна и иска постановяване на
нова присъда,с която да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и подсъдимата
бъде призната за виновна и осъдена по обвинението по чл.316 във вр.чл.308, ал.2 във
вр.ал.1 НК.Твърди,че подсъдимата е ползвала неистински официален документ пред
служител на ПП Пазарджик със съзнанието ,че ползва договор с нотариална заверка, която е
извършена не по съответния ред.
1
Адв.Тошкова , защитник на подс.Г. оспорва протеста и доводите изложени в него.
Излага доводи, че първоинстанционния съд е обсъдил доказателствата по делото и
законосъобразно е оправдал подсъдимата както в частта в която се обсъжда липсата на
субективна съставомерност на деянието , така и в частта относно малозначителност на
деянието. Прави искане за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.
В правото си на лична защита и последна дума подс. Л.Г. иска да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд.
Окръжният съд като съобрази доводите изложени във въззивния протест на прокурор
в РП, съобрази и становищата на участниците в процеса и след като провери законността,
обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване с
разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК , прие следното:
С присъда № 260002 от 14.01.2021 г. постановена по НОХД № 1097/2020г.
Пазарджишкия районен съд е признал подс.Л.Г. за невинна в това, че на 28.12.2018 г., в гр.
Пазарджик, обл. Пазарджик, чрез посредственото извършителство на В. Х. В. от с.*****,
обл. Пазарджик, в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пазарджик, при регистрация
за зачисляване в региона на моторно превозно средство - лек автомобил марка „******“, е
****, пред Н. И. Б., в качеството й на служител на РОПССОВ в Сектор „****************,
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - нотариална заверка №
*******/19.12.2018 г. на помощник- нотариус Р. Ф. от нотариалната кантора на нотариус Ц.
Г. е peг. №**** на Нотариалната камара с район на действие Районен съд - София, положена
върху договор за покупко-продажба на МПС от 19.12.2018 г., като от нея за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като на основание чл.304 от НПК е
оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 316, във вр.
с чл. 308, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК.
Окръжният съд като съобрази доводите изложени във въззивния протест на прокурор
в РП Пазарджик , съобрази и становищата на участниците в процеса и след като провери
законността, обосноваността и справедливостта на обжалваната присъда и при съобразяване
с разпоредбите на чл.314 ал.І от НПК , прие следното:
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, и е допустим.
За да признае подс.Г. за невиновна по предявеното й обвинение първоинстанционния
съд е приел следната фактическа обстановка:
Около шест години св. П. И. притежавал лек автомобил марка „******, модел
„***“, с per. ***************, с номер на рамата *****************. Макар, че в началото
на 2017 г. той получил за него уговорена сума пари от св. Е. Д., но сделката не била
нотариално изповядана. След няколко месеца св. Д. от своя страна се уговорил със св. К.
2
М. за продажба на автомобила. Тъй като договорът между св. И. и св. Д. не бил заверен
пред нотариус, двамата се уговорили св. И. да направи пълномощно на св. Д., който
директно и по надлежен ред да прехвърли собствеността на колата на св. М.
На 20.04.2017 г. в гр. В. с договор с нотариално заверен ***** било закупено от св.
К. М.. Тъй като колата била за ремонт М. не я регистрирал в сектор „****“ на съответната
ОД на МВР като своя собственост, а я оставил на майстор в с. Р..
Впоследствие св. М. заменил автомобила за друг („***************“); като замяната
била между него и жена, станала му известна само с личното си име И.. Тази замяна също не
била изпълнена по надлежен ред и дори не били съставени никакви документи.
В края на месец януари 2018 г. подс. Л.Г. била в гр. София, район „*****“ и видяла
паркиран лекия автомобил марка „*****“, модел „****************, на който имало
бележка, че се продава. Обадила се на обявения телефонен номер и разговаряла е непозната
за нея жена, която й обяснила, че само била заплатила автомобила без да й бъде надлежно
прехвърлен, като знае името на собственика само от свидетелство за регистрация на МПС.
Подс.Г. платила уговорената сума и получила автомобила с двете свидетелства за
регистрация на МПС, талона за преминат технически преглед и Задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и започнала да я ползва.
Известно време подсъдимата управлявала колата, след което решила да я продаде, за
което споделила на своята позната св. Х. К.. Последната в разговор със своя баща св. В. В.
му споделила за това предложение от подсъдимата и той проявил интерес. Така чрез К. В. и
подсъдимата се уговорили тя да му даде автомобила за 1500 лв. Св. В. й изпратил по
„*******“ снимка на личната си карта ( за личните данни) и се уговорили да отидат заедно в
СПП ОД МВР Пазарджик за прехвърляне на автомобила.
На 28.12.2018 г. подс.Г. решила да дойде в Пазарджик за прехвърляне на
автомобила и тъй като от известно време била силно депресирана, синът й св. Б. тръгнал с
нея да я придружи. Тя уведомила към 8.30ч. и В., който трябвало да я чака по-късно пред
сградата на СПП в града.
Подсъдимата носела в себе си документите на автомобила и договор за продажбата
му от собственика ( по СРМПС) П. М. И. на купувача св. В.. Същият не съдържал подписи
за продавач и купувач, но имал нотариална заверка с per. № на договора **** от 19.12.2018
г., на помощник- нотариус Р. Ф., на която бил придаден вид, че заверката е от
19.12.2018 г. при нотариус Ц. Г., с района на действие - Районен съд – София и от
помощник-нотариус Р. Ф.. Положеният подпис за помощник-нотариус Р. Ф. не бил положен
от него.
След като пристигнала пред Сектор „*****“ в Пазарджик подсъдимата се наредила
на съответното гише за регистрация на автомобила заедно със св. В.. Тя държала в папка
3
всички документи, за които знаела, че трябва да се представят за регистрацията на
автомобила на името на В. и сред които бил и договорът за продажба с посочената
нотариална заверка на подписите.
Преглеждайки ги, служителката св. Н. Б. установила липсата на подписи на страните
в представения договор за покупко – продажба и повикала началник на Група „**** - св. С.
С.. Той направил справка по телефона в нотариалната кантора на нотариус Ц. Г. и разбрал,
че там няма регистриран договор с рег.номер ******** от 19.12.2018 г., както и че подписът
върху представения от подс.Г. документ не е положен от пом. нотариусът св. Ф.
За да оправдае подс.Г. по повдигнато й обвинение първоинстанционния съд е приел в
условията на евентуалност две хипотези.
В първата хипотеза съдът приема, че подс.Г. не е съзнавала неистинността на
представения на св.Б. договор за покупко продажба на МПС. Съдът приема, че независимо
от обстоятелството, че подс.Г. се е снабдила по неустановен начин и от неустановено лице
с с инкриминирания договор в който са отразени личните данни на купувача св.В. с
неистинска заверка от помощник нотариус, то житейски логично и оправдано е „да
подсигури подписи на страните върху частния документ за продажбата, така че гарантира
редовността му от външна страна“. Според първоинстанционния съд ползването от страна
подсъдимата на неистинската нотариална заверка на липсващи подписи върху представения
договор за покупко-продажба е без съзнание от нейна страна за конкретната форма на
порочност, резултат от полагане на подпис не от сочения автор пом.нотариус св. Ф., а от
друго, неустановено лице ( виж заключението по почерковата експертиза),поради което
деянието по чл.316 във вр.чл.308,ал.2 НК е несъставомерно.
Във втората хипотеза съдът сочи, че „ако хипотетично не се възприеме позицията за
субективна несъставомерност и се приеме, че осигурявайки чрез непознато лице прехвърлителния
договор, тя е имала съзнание за цялостна порочност на предоставения й и ползван впоследствие
договор“ то тогава следва да се приеме, че деянието не е престъпление по смисъла на
чл.9,ал.2 НК.В подкрепа на тази хипотеза съдът приема, че в „процесния случай ползването на
неистинската нотариална заверка отчита явно незначителна степен на засягане на
регулираните обществени отношения, свързани със сигурността на документооборота и реда на
документиране , което лишава деянието от престъпния му характер“. В тази връзка съдът
излага аргументи защо са осъществени от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.316 във вр.чл.308, ал.2 НК от една страна и защо деянието не е
престъпление от друга позовавайки се основно на липсата на други вредни последици освен
формалното засягане на реда на документирането.
В случая първоинстанционният съд първо приема, че деянието е несъставомерно, тъй
като липсва субективния елемент на документното престъпление и от друга страна
несъставомерността на деянието е видяна и от друга гледна точка, а именно, че конкретния
4
казус попада в хипотезата на чл.9,ал.2 НК,а именно: макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, като конкретно деяние е очевидно
малозначително, поради което не е общественоопасно“.
Въззивният съд приема, че съжденията направени от първоинстанционния съд, с които
подс.Г. е оправдана по повдигнатото и обвинение са неубедителни, несъвместими и
взаимно противоречиви, които дават основание да се приеме, че липсват мотиви и
присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла
на чл.348, ал.1, т.2 предл.първо НПК. Тъй като посоченото нарушение на процесуалните
правила е отстранимо присъдата на първоинстанционния съд следва да се отмени и делото
да се върне на Районен съд Пазарджик за ново разглеждане от друг състав.(Вж. в този
смисъл решение № 212 от 26.04.2011 г. на ВКС по р.д.№ 1174/2011 г.І н.о.)
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд и на основание чл.334т.1
във вр. чл.335,ал.2 НПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 260002 от 14.01.2021 г. постановена по НОХД
№ 1097/2020г. Пазарджишкия районен съд и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5