Протокол по дело №2436/2022 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1055
Дата: 9 декември 2022 г. (в сила от 9 декември 2022 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20222330102436
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1055
гр. Ямбол, 07.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330102436 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът „Първа Инвестиционна банка“ АД – гр. София, редовно
призован за днешно съдебно заседание, се явява в качеството на процесуален
представител - юриск. Е.В.Р., редовно упълномощена по делото от по-рано.
Ответниците И. Г. Г. и Д. Г. З., редовно призовани за днешно съдебно
заседание, се явяват лично. За двамата в качеството на процесуален
представител по пълномощие се явява адв. Д. Д. от АК-гр. Я., редовно
упълномощен по делото от по-рано.

Юриск. Р. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Моля да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът намира, че липсват
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва, провери и установи по делото, че с Определение № ***
г. е приел, че не е постъпил отговор по делото в срока по чл.131 от ответника
Д. Г. З.. Действително съдът е допуснал грешка, тъй като по делото са
постъпили отговори както от ответника И. Г. Г., така и от ответника Д. Г.
З., но същите са били входирани с един и същ вх. № *** г., поради допусната
техническа грешка.
Водим от горното, на осн. чл.253 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № *** г. в частта му, с която е приел, че в срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. Г. З..

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИСТЪПВА към изясняване на делото от фактическа страна.

Юриск. Р. - Поддържам ИМ и искането за назначаване на ССЕ.

Адв. Д. - Оспорвам изцяло предявеният иск. Поддържам отговорите за
всеки поотделно и ще моля да бъде допуснат до разпит М.Г.Д., който сме
поискали с отговора на ответника Д. Г. З., който ще установя обстоятелства
във връзка с факта, че когато банката е прекратила дейността си не е
предоставила табели и телефони за връзка къде моят доверител може да си
погасява задълженията по кредита.

Юриск. Р. - Предоставям на съда това искане. Банковия офис не е
единственото място, където може да се погасява кредита. Погасяването
може да бъде извършено във всеки офис на територията на страната. Ако все
пак допуснете свидетел на ответната страна, ще моля да ни бъде разрешено в
следващото съдебно заседание да водим и ние свидетел - ***, които да бъдат
събрани в следващото съдебно заседание ако насрочите такова.

Адв. Д. – Да попитам - А къде има друг офис в гр. С. на „***“?.
Възразявам на това становище на „*** ***“ С..

Юриск. Р. – Офис на „***“ е посочен в договора за кредит и е
съществувал до 2017 г.

На основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, както следва:
Производството е образувано по ИМ от „Първа Инвестиционна банка“
АД - гр. София против И. Г. Г. и Д. Г. З..
С ИМ се твърди, че на 06.02.2012 г. между ищеца от една страна в
качеството на универсален правоприемник на „*** ***“ , от една страна и
кредитополучателят И. Г. Г. и *** Д. Г. З. от друга страна, е сключен Договор
за потребителски кредит № *** г., по силата на който банката е предоставила
2
на кредитополучателя банков кредит в размер на 6 000 лева за погасяване на
съществуващи задължения и текущи нужди с краен срок на погасяване
07.02.2022 г.
Твърди се, че отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен еднократно от
кредитополучателя на 08.02.2012 г.
Твърди се още, че кредитът е следвало да бъде издължен на 120 месечни
погасителни вноски, всяка една с падеж и в размер съгласно Договора за
кредит и приложения към него погасителен план.
Твърди се още, че кредитополучателят и *** са се задължили да
заплащат на банката годишна лихва както следва: за първата година от срока
на кредита - главницата по кредита се олихвявала с фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 15,45 %, а след изтичане на така посочения срок,
непогасената част от главницата по кредита се олихвявала с плаващ лихвен
процент в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана
надбавка в размер на 1130 базисни точки, но не по-малко от 15,45 процента.
На следващо място се твърди, че при забава в плащането на част или
цяла вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост по
реда на раздел II, т.29 или т.30, кредитополучателят и *** дължат на банката
обезщетение за забава - наказателна надбавка от 1 000 базисни точки към
договорената лихва начислявана на годишна база върху забавената част, респ.
цялата главница за времето на забавата до окончателното изплащане на
забавените задължения.
Твърди се, че така усвоеният кредит бил погасяван частично по главница
по обслужващата кредита банкова сметка на посочените в ИМ дати.
Така усвоеният кредит бил погасяван частично по лихви по
обслужващата кредита банкова сметка на посочените в ИМ дати.
Поддържа се, че кредитът е в просрочие, считано от 07.06.2013 г. - общо
2 911 дни към 16.02.2022 г., включително.
Твърди се, че по кредита са просрочени общо 105 вноски дължим на
падежи и в размери, посочени в ИМ, като общият размер на просрочената
сума по главница била 5 649.92 лв.
Твърди се на следващо място, че по кредита са просрочени 105 вноски по
лихва в размер посочените в ИМ.
Общият размер на просрочената сума по лихвата била в размер на 4
768.55 лв.
Твърди се, че въпреки поетите с Договора за кредит задължения,
кредитополучателят и *** не обслужват кредита, не изпълняват своите
задължения и не извършват плащания за погасяване на дълга.
На следващо място се сочи, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 от ГПК пред ЯРС, по което била издадена заповед за изпълнение и
ИЛ в полза на ищеца.
3
Сочи се, че срещу кредитополучателят и *** е образувано изп. дело по
описа на *** - И.Х., рег. № ***.
Твърди се, че задължението не е погасено и към настоящия момент.
На изложените съображения ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на настоящия иск, като претендира от съда да постанови
решение, с което да установи, че към 18.02.2022 г. ответниците дължат
солидарно на ищеца сума в общ размер на 15 305.52 лв., от които просрочена
главница в размер на 5 649.92 лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане;
просрочена договорна лихва за периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г.
включително в размер на 4 450.79 лв., просрочена наказателна лихва за
периода от 07.06.2013 г. до 12.03.2020 г., вкл. в размер на 2 654.50 лв.,
договорена лихва, начислена за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл. в
размер на 151.41 лв., непогасена договорна лихва, начислена за периода от
14.03.2020 г. до 07.02.2022 г., вкл. в размер на 267.00 лв., както и просрочена
наказателна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 16.02.2022 г. вкл. в размер на
2 131.90 лв.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
ответниците И. Г. Г. и Д. Г. З., с които предявените искове се оспорват изцяло
като неоснователни и недоказани, поради погасяване на всички претендирани
вземания по давност - главница и произтичащите от нея лихви и разноски в
заповедното и исковото производство.
Поддържа се и наличието на неравноправни клаузи съгласно
изискванията на ЗЗП противоречат на добрите нрави и е нищожна по смисъла
на чл.26, ал.1 предл. 3-то от ЗЗД, като несъответна на принципа на
справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на добрите
нрави.
По фактите се сочи, че на 1-во място И. Г. Г. е сключил договор за
потребителски кредит с „*** ***“ гр. С. за сумата от 6 000 лв. с краен срок
на издължаване - 07.02.2022 г., с продължителност 120 броя месечни
последователни месечни вноски, считано от 07.03.2012 г. до 07.02.2022 г. и
*** за обезпечаване на кредита втория ответник - Д. Г. З..
Твърди се, че на 07.03.2012 г. ответникът И. Г. Г. е започнал плащането
по кредита, който усвоил изцяло на 07.02.2012 г. съгласно погасителен план.
Погасявал главница и лихви, като преди това бил заплатил всички такси и
разноски съгласно договора за потребителски кредит.
Последното плащане на ответника И. Г. Г. е на 08.05.2013 г.,
включително главница и лихви.
На 07.06.2013 г. ответникът И. Г. отишъл да заплаща месечната вноска по
кредита, като от банката нямало и следа, офиса бил празен без да има някаква
информация къде се е преместила или помещава или телефон за връзка. Пет
4
дни след това двамата ответници отишли до седалището на банката
упоменато в договора на ул. „***“ № *** в гр. С., но положението било
същото и от банката нямало никаква информация. Двамата отишли в *** да
разговаря с *** на гише, като му разказали, че търсят „*** ***“ за
погасяване на кредита, като същия заявил, че знае, че няма вече там банка и
след консултация с други колеги им казала, че след като банката се устрои на
ново седалище ще ги извести за новото седалище и къде да се погасява
кредита. Дори им дали съвет да имат свидетел, че са търсили банката за
погасяване на кредита, и, че той не е отговорен, че не е внесъл месечната си
вноска за погасяване на кредита навреме.
В първите дни на м.07. *** Д. З. и един свидетел също посетили гр. С. на
посочения адрес в договора, но промяна на обстановката не е имало.
Ответника Д. Г. твърди, че на 07.06.2013 г. е чакал обаждане от банката
за новото й нахождение и какви суми да се погасяват, но единствено на
19.07.2022 г. получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № *** г. по
описа на *** - И.Х., рег. № *** за сумата от 17 571.07 лв.
Сочи се, че от представената справка от страна на ищеца за частично
погасявана на лихвата на 01.03.2014 г. сума в размер на 6.97 лв. такова
плащане не е имало от страна на ответника И. Г., а това било остатък в
откритата му банкова сметка, която сума ищецът приобщил към 01.03.2014 г.
Твърди се, че ответникът И. Г. живее на един и същи адрес, който е
вписан в договора от 06.02.2012 г., като до сега не се променял адреса и
никога не е получавал съобщение съгласно чл.29 от Договора за предсрочна
изискуемост или друго съобщение във връзка с кредита, което да прекъсва
погасителната давност.
Твърди се, че съгласно представените счетоводни извлечения кредита е
в просрочие от 07.06.2013 г., като последното плащане по него от ответникът
И. Г. е на 08.05.2013 г. и ползваният потребителски кредит се е превърнал в
предсрочно изискуем още през 2013 г., поради което и банката е следвало
веднага да уведоми двамата ответници за настъпилата предсрочна
изискуемост, а не да прави това 9 години по- късно на 19.07.2022 г.
В този смисъл се поддържа, че е налице 5-годишна погасителна давност
по отношение на дължимата по договора за потребителски кредит главница,
която давност е изтекла на 07.06.2018 г., или респ. на 01.03.2019 г., поради
което и към дата 18.02.2022 г. ответникът И. Г. не е дължал на ищеца никакви
суми по процесния договор.
Поддържа се по същество направеното възражение в заповедното
производство за погасяване на задължението по давност за основателно, а
предявените искове за неоснователни и недоказани.
На следващо място се сочи, че претендираните лихви от своя страна са
погасени с кратката 3-годишна давност. В тази връзка се сочи, че
заявлението е подадено на 18.02.2022 г., като претенцията за просрочена
договорна лихва в размер на 4 450.79 лв. за периода от 07.06.2013 г.
5
12.03.2020 г. Съобразно чл.111, б. „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се
погасяват с изтичане в предвидената в закона 3-годишна давност. Това
вземане е с настъпил падеж посочен от ищеца в ИМ, като начална дата и с
изтичане на 3 години, това вземане е погасено също по давност.
На тия съображения се поддържа, че така предявеният иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място се сочи, че претенцията за просрочената наказателна
лихва в размер на 2654.50 лв. за периода от 07.06.2013 г. 12.03.2020 г. на
същото осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД е погасена с предвидената в закона 3-
годишна давност, за което също има направено възражение и този иск също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Досежно претенцията за договорна лихва в размер на 151.41 лв. за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., както и за непогасената договорна
лихва в размер на 267.00 лв. за периода от 14.03.2020 г. до 07.02.2022 г. и за
просрочената наказателна лихва в размер на 2 131.90 лв. за периода от
14.05.2020 г. до 16.02.2020 г. се поддържа, че също са погасени по давност,
тъй като към посочените периоди е погасена по давност главницата, а с
погасяване по давност на главницата се погасяват и акцесорните задължения
за лихви, за което също имало възражение и тези искове следвало да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Отделно от това се поддържа, че исковата претенция за предсрочна
наказателна лихва е недължима и на друго основание, а именно като
неравноправна клауза противоречаща на добрите нрави.
Сочи се, че съгласно чл.6 от договора при забава в плащането на част или
на цяла вноска по главницата от кредита или при предсрочна изискуемост по
реда на раздел 2, т.29 и т.30 ответникът И. Г. дължи на банката обезщетение
за забава - наказателна надбавка от 1 000 базисни точки към договорната
лихва по т.4, която се начислява на годишна база върху задължението. Това
било равно на 10 % върху договорната лихва като една базисна точна била
равна на 1/100 от 1 процентен пункт. Поддържа се, че тази разпоредба е
нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, като несъответстваща на принципа
на справедливост и еквивалентност на престациите и противоречаща на
добрите нрави.
Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство
Ако съда допусне ССЕ се иска да бъде задължен ищеца да приложи зав.
копие от кредитното досие по процесния договор, както и доказателства, от
които да е видно кога ищецът станал *** на „*** ***“.
В тази насока по същество са и възраженията в отговора на втория
ответник Д. Г. З..
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на ИМ и
6
формулираният въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с
обективно кумулативно и субективно съединени положителни,
установителни искове с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът УКАЗВА, че в тежест на ищеца при условията на главно и пълно
доказване е да установи наличието на валидно възникнали облигационни
правоотношения по договора за заем между ответниците по делото и „***
***“ ; наличието на *** между ищеца на „*** ***“; да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по процесния
договор; да докаже, че ответникът И. Г. Г. е в забава и началният момент на
забава; да докаже размера на претендираните от ищеца с ИМ размери на
главница, договорна лихва, наказателна лихва и обезщетение за забава.
В тежест на ответниците при условията на насрещно доказване е да
докажат релевираните от тях с отговора на ИМ правопогасяващи
възражения, а именно възражението за погасяване на задължението по
давност, както и за нищожност на посочената клауза в договора за
потребителски кредит на соченото основание.

Юрист. Р. - Единствено по доказателствената тежест искам да отбележа
чл.23, ал.6 от Закона за ТР са били органи нямат не изискват представяне на
доказателства за обстоятелства, които са вписани в ТР става въпрос за *** и
страните не следва да ги доказват.


Адв Д. – Нямам възражения по доклада. Пълен и обстоен е. Правилно е
разпределена доказателствената тежест.

Съдът намира, че представените от ищеца с ИМ писмени доказателства
са относими, допустими и необходими и следва да се приобщят към
доказателствената съвкупност.

Съдът намира, че искането на ответната страна за събиране на гласни
доказателства е допустимо, своевременно направено в първото по делото
редовно съдебно заседание и с оглед разпределената между страните
доказателствена тежест, поради което и следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и направеното от ищеца искане за събиране на
гласни доказателства, както и искането да бъдат събрани в едно съдебно
заседание, с оглед установеният принцип на равнопоставеност.

Съдът провери и установи, че още с ИМ ищецът е поискал ССЕ, поради
което съдът следва да уважи и това доказателствено искане, като допусне
7
поисканата експертиза.
В тази връзка следва да се уважи и искането да бъде задължен ищеца да
представи заверен препис от кредитното досие на ответника И. Г..

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от ищеца с ИМ писмени
доказателства, както следва: зав. копие на Договор за потребителски кредит
от 06.02.2012 г., ведно със зав. копие на погасителен план към него, зав. копие
на годишен процент на разходите по погасителния план зав. копие на
извлечение от счетоводните книги на *** по чл.417 т.2 от ГПК за размера на
дълга зав. копие на извлечение за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 т.2 от ГПК от 18.02.2022 г., зав. копие на ИЛ № *** г. издаден по ч.
гр.д. № *** г. на РС-гр.Я., зав. копие на заповед № *** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, зав. копие на
молба от *** до Г-жа И.Х. – ***, рег. № *** от 05.05.2022 г., зав. копие на
съобщение от 04.08.2022 г., зав. копие на Разпореждане № *** г., зав. копие
на пълномощно от 16.09.2020 г. и платежно нареждане от 12.09.2022 г..

ПРИЕМА и ПРИЛАГА ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-гр. Я.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след
като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки и
проучване там, където е необходимо да отговори на формулираните от ищеца
с ИМ въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза С. Д. включена в
списъка при ***ОС.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лизе в
размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от днес.

На осн. чл.190 от ГПК съдът ЗАДЪЛЖАВА ищеца да представи заверен
препис от кредитното досие на ответника И. Г. Г., по възможност с препис и
за другата страна, като УКАЗВА на ищеца, че ако не стори това, съдът може
да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които ищеца е създал
пречки за събиране на обстоятелства и доказателства за тези факти и
обстоятелства.

Съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства при режим на довеждане
на по един свидетел от всяка от страните.

Юриск. Р. - Представям справка от ТР за *** между ищеца, доказващи,
че ищецът е правоприемник на „***“ .

Адв. Д. – Да се приеме това доказателство.

Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представената от ищеца в съдебно заседание
справка от ТР за актуално състояние на „***“ към дата 06.12.2022г.

С оглед уважените доказателствени искания на страните, съдът намира,
че не са налице предпоставки за приключване на съдебното дирене в
днешното съдебно заседание.
Следва делото да се отложи за друга дата и час, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТЛАГА делото и ГО НАСРОЧВА за 23.01.2023 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните да се считат редовно уведомени от днес.
За следващото съдебно заседание да се призове вещото лице след
представяне на доказателства от ищеца, че е внесен определеният от съда
депозит, като на вещото лице да се УКАЖЕ, че следва да представи
заключението си не по-късно една седмици преди датата на съдебното
заседание.
УКАЗВА на страните, че в следващото съдебно заседание следва да
осигурят явяването на допуснатите свидетели, както и, че в противен случай
може да приключи съдебното дирене без това доказателство.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:05 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
9