№ 10
гр. Бургас, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000288 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н.,
представлявана от В. П. – директор на дирекция „Държавни вземания“,
против решение № 74/ 27.09.2021г., постановено по т.д. № 129/ 2021 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от НАП
против „П. „Ч. Б.“ АД, при участие на синдика на дружеството И. П. иск за
установяване, че публичните вземания по наказателно постановление №02-
0202491/01.03.2012 год., издадено от дирекция „Инспекция по труда“ град
Бургас в общ размер от 4998,11 лв., от които 2000 лв. - главница и 2998,11 лв.
– лихви, начислени до 16.09.2019 година, заедно със законната лихва,
начислена върху главницата от 17.09.2019 година до окончателното им
плащане, както и публичните вземания за държавни такси, установени с
изпълнителни листове, индивидуализирани от точка 5.1 до точка 5.49 от
молба за предявяване изходящ №24-28-2191/16#22/18.09.2019 год. в размер на
17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв. – главници и 5 370,46 лв. – лихви,
начислени до 16.09.2019 година, заедно със законната лихва, начислена върху
главницата от 17.09.2019 година до окончателното им плащане, включени в
одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на
1
кредитори на П. „Ч. Б.“ АД, предявени в срока по чл.688 алинея 1 от ТЗ, като
обезпечени с наложени по реда на ДОПК запори, описани в молбата, са с
поредност - ред на удовлетворяване по член 722 ал.1 точка 1 от ТЗ.
Въззивникът навежда оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.
Въззивникът твърди, че вземанията, предмет на обжалваното
решение, са били обезпечени с постановление изх.
№0079/2011/0001125/24.01.2013 год., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП Бургас, за обезпечаване публичните вземания на държавата от
длъжника, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по
банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи
се в три търговски банки в страната, ведно с потвърждение за вписване в
Централния регистър на особените залози под №2017072203226;
постановление изх.№0079/2011/000020/10.01.2012 год., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас, за обезпечаване публичните вземания на
държавата от длъжника, с което е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, вкл.
и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително
управление, находящи се в шест търговски банки в страната, ведно с
потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози под
№2017072203233; постановление изх.№0919-000413/03.09.2014 год., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, за обезпечаване публичните
вземания на държавата от длъжника, с което е наложен запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително
управление, находящи се в 27 търговски банки в страната, ведно със
съобщение и потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози под №2017072203265; постановление изх.№ С180002-022-0054558/
06.08.2018 год., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, за
обезпечаване публичните вземания на държавата от длъжника, с което е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по две банкови сметки,
ведно с потвърждение за вписване в Централния регистър на особените
залози под №2019071201748.
2
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, послужили за
отхвърляне на иска, а именно, че наложените запори по ДОПК, вписани по
реда на ЗОЗ, не създават привилегия за удовлетворяване на държавата по
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Посочва се, че разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ
ясно изразява волята на законодателя да предостави право на
привилегировано удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор, вписан
по реда на ЗОЗ. Твърди се, че след изменението на тази норма, в сила от
01.01.2006 год., запорите и възбраните, вписани по реда на ЗОЗ, са добавени
като обезпечителни мерки с ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и
такава е волята на законодателя, която няма необходимост да бъде
допълнително стеснително тълкувана. Според въззивника, нормативно
регламентираната привилегия на вземанията, обезпечени със запор, се отнася
единствено и само до предпочитително удовлетворяване на вземанията от
получената сума/и при реализация на обезпечение в конкретно производство
по несъстоятелност. Твърди се, че с постановеното решение е нарушен правен
принцип, а именно, че норма, която дава определен обем от права, не може да
бъде тълкувана ограничително или разширително.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови ново, с което да бъде установена поредност на
удовлетворяване на процесните публични вземания по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ.
В срока по чл.263 ГПК не са получени отговори на въззивната жалба
от синдика и от „ПСФК Ч. Б.“ АД.
В съдебно заседание „ПСФК Ч. Б.“ АД изразява становище за
неоснователност на жалбата. Синдикът е депозирал писмено становище, с
което поддържа, че поредността на вземанията е определена правилно от
първоинстанционния съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбите
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба до Окръжен съд Бургас, ищецът НАП, като
представител на Държавата в производството по несъстоятелност на „ПСФК
Ч. Б.“ АД, претендира да бъде установена поредност на удовлетворяване по
чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на публични вземания, както следва: по наказателно
3
постановление №02-0202491/01.03.2012 год., издадено от дирекция
„Инспекция по труда“ град Бургас в общ размер от 4998,11 лв., от които 2000
лв. - главница и 2998,11 лв. – лихви, начислени до 16.09.2019 година, заедно
със законната лихва, начислена върху главницата от 17.09.2019 година до
окончателното им плащане, както и публичните вземания за държавни такси,
установени с изпълнителни листове, индивидуализирани от точка 5.1 до
точка 5.49 от молба за предявяване изходящ №24-28-2191/16#22/18.09.2019
год. в размер на 17 524,56 лв., от които 12 154,10 лв. – главници и 5 370,46 лв.
– лихви, начислени до 16.09.2019 година, заедно със законната лихва,
начислена върху главницата от 17.09.2019 година до окончателното им
плащане, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети
вземания на кредитори на П. „Ч. Б.“ АД, предявени в срока по чл.688 алинея
1 от ТЗ. Ищецът е поддържал, че вземанията са обезпечени със запори,
наложени по реда на ДОПК, поради което неправилно са включени в списъка
с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 и т.8 от ТЗ. При условията
на евентуалност е отправено искане да бъде установена поредност по чл.722
ал.1 т.6 от ТЗ, по който ред се удовлетворяват необезпечените
публичноправни вземания, възникнали до датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена, като е прието от
БОС, че запорът, вписан по ЗОЗ, има за последица противопоставимост на
правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза
по-късно е учреден особен залог върху запорираното имущество, т.е.
вписването на обезпечителни мерки по ЗОЗ не създава право на
предпочитително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право (арг.от
чл.32а от ЗОЗ). По отношение на предявения в условията на евентуалност иск
за установяване на поредност по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ производството е
прекратено и в тази част решението не е обжалвано.
Пред настоящата инстанция не е спорно, че процесните вземания,
предявени и приети в производството по несъстоятелност на „П. „Ч. Б.“ АД,
са обезпечени със запори по ДОПК, вписани в ЦРОЗ. Възражението на НАП
против определения от синдика ред на удовлетворяването им по чл.722 ал.1
т.8 от ТЗ е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
определение №260516/02.03.2021 год. по т.д.№480/2018 год. по описа на
4
Бургаски окръжен съд. Претенцията с правно осн.чл.694 ал.2 от ТЗ може да
има за предмет установяване на различна поредност на удовлетворяване,
както в настоящия случай. Относимите факти са установени от
първоинстанционния съд и са подведени под приложимите правни норми,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
неговите мотиви, като в допълнение излага и следното:
Безпротиворечиво съдебната практика приема, че целта на вписването
на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на
предпочтително удовлетворяване, а на предимство при конкуренция на
различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй
като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК
или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния
кредитор - чл. 32а ЗОЗ. Следователно вписаният запор има за последица
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор само по отношение
на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху
запорираното имущество – чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и в принудителното
изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на
обезпечен и следователно вписването на запора не създава привилегия нито за
обезпечения кредитор, нито за кредитора с прието вземане в производството
по несъстоятелност – така определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 515/2019 г., I т. о., ТК ВКС и определение № 238 от 10.05.2021 г. на ВКС
по т. д. № 1597/2020 г., II т. о., ТК ВКС. На осн.чл.43 ал.4 от ЗОЗ заложният
кредитор ще бъде удовлетворен в производството по несъстоятелност на
длъжника като хирографарен. Поради това предявения иск по чл. 694, ал. 2
ТЗ е неоснователен, а обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/ 27.09.2021г., постановено по т.д. №
129/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6