РЕШЕНИЕ
№1237/9.7.2018г. 2018г.
Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На трети юли
Година две хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2028
по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.К.Д., ЕГН **********,***, депозирана чрез процесуален
представител - адвокат С.К.С.- ДАК против Наказателно постановление № 18-0445-000185/16.03.2018г. на Началника на
РУ Аксаково при - ОД на МВР, с което са му наложени :1/. административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно
и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените
правила. Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент,
че водачът в действително се е намирал на посоченото място и време, но не е
извършил нарушението, тъй като е изгубил контрол поради атмосферните условия-
лед и сняг.Сочи се още, че нарушението не би могло да бъде извършено предвид
характеристиките на управлявания от въззивника автомобил. Сочи се, че за да
бъде извършено нарушението, то трябвало да бъде извършено умишлено, а в АУАН и
НП не било посочено това. В АУАН и НП било посочено понятие-дрифт
, което нямало легална дефиниция. В заключение пледира за приложението на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява в едно от съдебните заседания, а по делото се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.С.. По съществото на делото адв.
С. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението
останало недоказано, акцентира върху характеристиките на превозното средство,
сочи, че не било установено с какви гуми е било оборудван то към датата на
нарушението.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител и не ангажира становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Ж.К.Д. бил правоспособен водач на
МПС за категория „В”, „АМ“ и „В1“. Той управлявал лек автомобил марка „БМВ
330ХД“ с рег.№В9779ВК.
На
25.02.2018 г. около 21:00 часа той отишъл в с.Кичево , обл.Варна
с горепосочения автомобил, тъй като знаел, че по това време в центъра на селото
се събирали автомобили, които извършват дрифт. През
същия ден в селото валял сняг и пътят бил покрит с лека снежна покривка.
По това
време в центъра на селото били събрани
множество автомобили, които се спускали по баира и на уширението в самия му център, което също се падало на лек
баир, извършвали резки маневри, ползвайки ръчна спирачка или рязко завиване в
страни, като въртели МПС в кръг и ги извеждали преднамерено извън контрол, като
ги довеждали до загуба на сцепление на задните им гуми. След като се завъртали
по описания начин, автомобилите спирали да се изчакват, преди да повторят
движенията си, пред заведение „Гагаузите“ намиращо се в центъра на с.Кичево,
чиито собственик бил св.А.Я.. Мястото където се извършвал „дръфтът“
било осветено, като там се намирали автобусна спирка и Кметството на селото. Предвид
оплаквания на клиентите, че автомобилите се въртят точно пред заведението, св.Я.,
бил пред заведението си и наблюдавал случващото се, като след завъртането на
автомобилите записвал регистрационните им номера. Впоследствие той подал сигнал
на тел.112, като продиктувал регистрационните номера на автомобили, които по
няколко пъти са извършили описаните по горе маневри.
Въззивникът Д. също решил да извърши дрифт,
като по описания по-горе начин, с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ 330ХД“ с
рег.№В9779ВК, няколко пъти се спуснал по баира,извършил резки маневри, на уширението завъртял автомобила в кръг, като по този начин
преднамерено го извел извън контрол и го довел до загуба на сцепление на
задните му гуми. След извършване на горното св.А.Я. записал регистрационния
номер на въззивника и заедно с останалите записани от него регистрационни
номера, го продиктувал при подаване на сигнала на тел.112.
На мястото на
случващото се в св.Кичево пристигнал
екип на РУ-Аксаково, в които бил св.М.Д.. При пристигането им в центъра на селото,
служителите на реда възприели, че няколко автомобила се въртят в центъра на
селото, след което се оттеглят в посока пътя за к.к.
Албена. Сред тези автомобили бил и този
на въззивника. На място служителите на реда установили св.А.Я., като той им
разказал за случилото се и им посочил записаните от него регистрационни номера
на автомобилите, които извършвали дрифт. Още същата
вечер св.М.Д. снел сведения на св.Я., като в тях той отново посочил
регистрационните номера на автомобилите, сред които бил и този на въззивника.
Във връзка с
подадения сигнал от св.Я., св.С.М.- полицейски инспектор в РУ Аксаково извършил
проверка, като след справка по регистрационните номера посочени от Я. установил
собствениците на автомобилите. Така бил установен и жалбоподателя Ж.Д., на
който св.М. снел сведения за случилото се. Пред полицейския служител в снетите
му сведения въззивникът посочил, че е „подрифтил“
въпросната вечер и че съжалява за случилото се.
При така установеното на 09.03.2018г. св.М. съставил
срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в
присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и
атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя
на 12.04.2018г.
В хода на
съдебното следствие бе приобщена справка от Национален институт по метеорология
и хидрология, филиал Варна, от която е
видно, че на 25.02.2018г., от 17.30ч. до полунощ в с.Кичево е валял слаб
сняг, като около 21.00ч. температурата на въздуха е била около: -2,6 градуса.
В хода на съдебното следствие бе приобщена справка от Кметство
с. Кичево, обл. Варна, от която е видно, че за
25.02.2018г. . в кметството не е постъпвала информация за усложнена пътна
обстановка по улиците в селото и на уширението в
центъра.
От
приобщената по делото служебна бележка издадена от „М Кар Варна“ е видно, че процесният автомобил е произведен със задвижване на
четирите колела 50/50, съответно преден и заден мост.
От приложения регистрационен талон е видно, че автомобилът е с обем на мотора
2993 куб.см. и мощност на мотора 150 киловата.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал Варна и Кметство с. Кичево, обл.
Варна, служебна бележка издадена от „М Кар Варна“ ООД с дата 02.07.2018г., копие от регистрационен талон част 1
на МПС и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на
депозирани в с.з. от свидетелите М.Д. и С.М..
Съдът приема с доверие и показанията на св.А.Я.-очевидец
на нарушението. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било
данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, за да се съмнява съдът
в показанията му. Поради това кредитира същите с пълно доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 17.04.2018г. видно от входящия
номер на РУ Аксаково/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на РУ Аксаково- ОД на
МВР, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши полицейски инспектор
при РУ Аксаково, оправомощен съгласно същата заповед
/т.1.4/
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да
наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е
обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не
опорочава издадения АУАН.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в
жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и
че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и
НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е
осъществил състава на нарушенията на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Терминът "дрифт",
макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като
общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН
и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно
степен конкретизира направомерната деятелност на
дееца. Така че несподеллимо е твърдението в жалбата,
че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е обявено от закона за
наказуемо.Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава
срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии. Приложената
санкционна разпоредба е напълно относима към
посочената нарушена такава. С нищо не е препядствано
правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от
юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния
водач- затова, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.
Съдът намира, че
непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН
не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че
същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не
е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г.
на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на
процесуалните правила.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца,
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази
забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача,
който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства,
се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП,
за което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода
на съдебно заседание свидетели А.Я., М.Д. и С.М.. Налице е верига от преки и
косвени доказателства за авторството на деянието. На първо място св.Я., чиито
показания съдът кредитира изцяло е категоричен, че на 25.02.2018г. лекият автомобил, собственост
на въззивника е бил в центъра на с.Кичево и няколкократно е извършил дрифт- спуснал се по баира,извършил резки маневри, на уширението завъртял автомобила в кръг, като по този начин
преднамерено го извел извън контрол.Свидетелят е категоричен и още, че е
записал номера на автомобила след като тези движения са се повторили няколко
пъти. Св.М.Д. пък сочи, че при пристигане на място са видели няколко автомобила
въртящи се в кръг на площада в селото, като впоследствие тези автомобили са се
оттеглили по пътя и след тях е бил автомобилът на въззивника. Св.С.М., който е
установил собственика на автомобила/въззивникът/ пък посочва, че последният е
признал пред него, че е извършил дрифт. В тази посока
са и писмените сведенията, които въззивникът е дал пред полицейския орган в
хода на проверката. От представените по делото писмени доказателства- рег.талон
част първа е безспорно видно, че въззивникът е собственик на процесния лек автомобил. Така , че за съда не остава
каквото и да било съмнение по отношение на авторството на деянието. Съдът
намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно
от доказателствата по делото- показанията на св.Я., Д., косвено от показанията
на М. и дори от обясненията на въззивника, депозирани по преписката е видно, че
същият е използва път, отворен за обществено ползване не по неговото
предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление
чрез извършване на рискови маневри , въртял е МПС, извеждал го е извън контрол.
Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало
преднамерено. По делото е установено, че в този ден в с.Кичево, където е
извършено деянието е валял сняг и пътят е бил покрит със снежна покривка, като
в тази връзка са както гласните, така и писмените доказателства. Безспорно е
също така, че въззивникът е управлявал лек автомобил марка БМВ, с голям обем и
мощност на двигателя, видно от приложените писмени доказателства. Съдът обаче
намира, че пътните условия не са причина за използване на пътя не по
предназначение. Няма как да бъде прието за житейски логично и правдоподобно, че
въззивникът се е подхлъзнал предвид
атмосферните условия, тъй като безспорно от показанията на свидетелите очевидци,
а и от тези на св.Милошев е видно че въззивникът е
извършил маневрите на първо място няколкократно /в този смисъл са показанията
на Я./ и на второ място заедно с други лице, извършващи подобни маневри, и на
трето място е споделил с М., че е подрифтил без да
сочи, че автомобилът му се е подхлъзнал предвид атмосферните условия.
Обстоятелството, че в хода на АНП не са изследвани техническите характеристики
на МПС и състоянието на неговите гуми е ирелевантно
за осъществяване на нарушението, тъй като пределно ясно и видно от
доказателствата по делото е , че въззивникът е управлявал автомобила по
посочения начин преднамерено. Същият
много добре е бил наясно с техническите характеристики на автомобила си /който
спокойно би могъл да бъде определен, предвид описаното в рег. му талон, като
мощен такъв/, бил е наясно и със състоянието на пътната настилка и въпреки това
се е спускал по наклона в селото и се е въртял с автомобила си, излагайки на
риск не само живота, здравето и имуществото на другите хора, в това число и
тези участващи с него в описаните маневри, но и собствения си живот и здраве. Затова
и съдът намира, че деянието е извършено както от обективна, така и от
субективна страна.
При така установените факти, съдът
счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание
чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната
разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е
определена в абсолютен размер и за съда не съществува възможност да редуцира. Високият размер на
предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние
с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде
толерирана, а да бъде санкционирано. Точно такава е била и целта на
законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП в
началото на 2017 година (откогато съществува този текст), обосновавайки я с
драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които
собственици на автомобили, в това число и
от марката "БМВ" умишлено "дрифтят"
по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на
случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката
санкция в твърд размер за подобно нарушение.
Правилно е било преценено, че с оглед
характера на нарушенията в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да
бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника
крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата,
като само по себе си представлява нарушение с висока степен на
обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нещо повече, в конкретния случай се касае за
млад водач /на 22г./, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява
и сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на достатъчно
практически опит. Нещо повече деянието е извършено в центъра на населено място,
там където са се намирали не само неговите обществени сгради и съоръжения
/Кметство и спирката на градския транспорт/,
а и заведение пълно с посетители.
Ето
защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
нарушителя. Само така , според настоящия състав, биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство,
като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в
бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №
18-0445-000185/16.03.2018г. на Началника на РУ Аксаково при - ОД на МВР, с
което Ж.К.Д., ЕГН **********
са наложени : административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди
лева/ и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: