Р Е Ш Е Н И Е
№ /01.06.2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2779 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалбата
на В.М.В. и В.Х.В. *** срещу Заповед № 18-10252/27.10.2020 г. на началника на Службата
по геодезия, картография и кадастър-Варна (СГКК-Варна) в частта, с която са
одобрени изменения в Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр.
Варна за обект с идентификатор 10135.2575.967.2, като Я. П. и Р.Н. са заличени
като собственици и е вписана Р.С.П., както и е променено предназначението на обекта от селскостопанска
постройка в гараж.
Жалбоподателите
твърдят, че в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са уведомени
за започването му и не участвали в него. Отделно от това твърдят, че обект с
идентификатор 10135.2575.967.2 не представлява годен за вписване обект, тъй
като представлява полусрутена селскостопанска постройка, за която няма
строителни книжа. Твърдят, че постройката е тяхна собственост, а не на Р.С.П.,
тъй като притежаваният от нея гараж се намира в партерния етаж на жилищната
сграда, където са разположени избите и другите складови помещения. Молят съда
да постанови решение, с което да прогласи нищожността на оспорената част от
заповедта. В условията на евентуалност молят съда да постанови решение, с което
да отмени заповедта в оспорената част, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателите, чрез процесуален представител, поддържат жалбата.
Ответникът –
началникът на СГКК-Варна, не изпраща представител. В писмено становище от
17.12.2020 година е изразено становище за неоснователност на жалбата. В
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата
страна – Р.С.П., се явява лично. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата. Твърди, че независимо, че обекта е във владение на жалбоподателите е
негов собственик.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №
18-10252/27.10.2020 година началникът на СГКК-Варна е одобрил изменение в КККР,
като е заличил Я. П. и Р.Н. като собственици на обект с идентификатор 10135.2575.967.2
и е вписал Р.С.П., както и е вписал промяна на предназначението на обекта от селскостопанска
постройка на гараж.
Оспорената заповед не
е връчена на жалбоподателите, поради което подадената на 24.11.2020 година е
депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Жалбоподателите се
легитимират като собственици на 570/886 кв.м ид. части от дворно място, цялото
886 кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „Мария Бацарова“ № 2,
съставляващо парцел XVIII-913, кв. 47 по плана на кв. Виница, заедно с втори
жилищен етаж от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, две
избени помещения, заедно с 1/2 ид. части от общите части на сградата въз основа
на Нотариален акт № 199, т. LXXXVII, д. № 23040/17.12.1997 година (л. 13 от
административната преписка). Между страните не се спори, че така описания
недвижим имот е идентичен с имот с идентификатор 10135.2575.967 и е част от обект
с идентификатор 10135.2575.967.1, след промяната на кадастралната карта - 10135.2575.967.1.2.
Видно от представеното
Разрешение за строеж № 2637 от 07.06.1976 г. (л. 69 от делото) на Я. Г.П. е позволено да
построи гараж на източната регулационна граница на имота с размери 6,00 м./3,50
м., с площ от 21 кв.м. Указано е, че строежът на гаража ще се извърши по
стопански начин по типов проект (л. 70 от делото).
Горното обосновава
извод, че подателите на жалбата са активнолегитимирани да оспорят Заповед №
18-10252/27.10.2020 година на началника на СГКК-Варна, тъй като обект с
идентификатор 10135.2575.976.2 е построен върху недвижим имот, собствен, в
идеални части, на жалбоподателите.
Административното
производство е започнало въз основа на Заявление вх. № 01-443422/29.09.2020 г.
от Р.С.П. за нанасяне на промени в КККР на гр. Варна.
От обяснителната
записка (л. 7 от административната преписка) е видно, че: 1) в ПИ
10135.2575.967 с площ 928 кв.м. е вписана собственост на В.Х.В. и В.М.В., въз
основа на Нотариален акт № 199 от 17.12.1997 г., том LXXXVII, д. № 23040/17.12.1997
година - по 1/2 ид.ч. от 570 кв.м.; 2) Сграда с идентификатор 10135.2575.967.1 представлява
„Жилищна сграда-еднофамилна” на три етажа, в която няма попълнени самостоятелни
обекти. В кадастралния регистър, като собственици са вписани Р.Н. и Я. П. без
документ; 3) Сграда с идентификатор 10135.2575.967.2 представлява „Селскостопанска
сграда” на един етаж, за която в кадастралния регистър, като собственици са
вписани Р.Н. и Я. П. без документ.
Въз основа на
представени документи е направено предложение за извършване на следните
промени: 1) да се заличат Р.Н. и Я. П., като собственици на обект с
идентификатор 10135.2575.967.1; 2) да се попълни самостоятелен обект с проектен
идентификатор 10135.2575.967.1.1 с площ 110 кв.м. кв.м. и предназначение
„Жилище, апартамент“, разположен на първи жилищен етаж по архитектура (ет. 2 от
схемата), със собственик Р.С.П., въз основа на Нотариален акт № 83, т. VІІ, д.
№ 2020/29.03.1991 година; 3) да се попълни самостоятелен обект с проектен
идентификатор 10135.2575.967.1.2 с площ 110 кв.м. кв.м. и предназначение
„Жилище, апартамент“, разположен на втори жилищен етаж по архитектура (ет. З от
схемата), със собственик В.Х.В. и В.М.В., въз основа на Договор за делба № 132
от 01.08.1970 г.; 4) да се заличат, като собственици Р.Н. и Я. П. за обект с
идентификатор 10135.2575.967.2 и вместо тях да се впише Р. С. П., въз основа на
Нотариален акт № 83, т. VІІ, д. № 2020/29.03.1991 година. Променя се
предназначението на сградата от „Селскостопанска“ на „Гараж“; 5) за имот с
идентификатор 10135.2575.967 да се впише като собственик и Р. С. П., въз основа
на Нотариален акт № 83, т. VІІ, д. № 2020/29.03.1991 година.
Заинтересованата
страна Р.С.П. се легитимира като собственик на върху ½ ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 450 кв.м. по нотариален акт, а по скица 840 кв.м.,
находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“ ,ул. Мария Бацарова“ № 2, съставляващо
парцел ХVІІІ-913, кв. 43 по плана на кв. „Виница“, заедно с Апартамент,
разположен на първия етаж с площ от 110 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с
площ от 55 кв.м.и половината от избата под стълбището, както и построения в
дворното място гараж, въз основа на Нотариален акт № 83, т. VІІ, д. №
2020/29.03.1991 година (л. 29 от административната преписка), придобито от Д.С.Д..
Видно от представения
Договор за доброволна делба № 132, том II, вх. рег. № 3497/01.08.1970 г. (л. 32
от административната преписка), Р.А.Г. и Я. П. Г. са постигнали споразумение, по силата на което първата
получава апартамент на първи жилищен етаж, с площ 110 кв.м, избено помещение от
55 кв.м, изба № 1 и половината от избата под стълбището в дворно място,
находящо се в с. Виница, Варненско, образуващо парцел ХІХ, двор 541 542 в
квартал 47, а втората апартамент на втори жилищен етаж, с площ 110 кв.м. заедно
с избено помещение от 55 кв.м., изба № 2 и половината от избата под стълбището
в същото дворно място.
С договор за замяна,
обективиран в Нотариален акт № 29, том XII, дело № 4428/27.10.1983 г., Р.А.Н. е прехвърлила на Д.С.Д. 1/2 ид. части от
дворно място цялото с пространство от 450 кв.м по н.а., находящо се в гр.
Варна, кв. Виница, ул. „Мария Бацарова“ № 2, заедно с апартамент на първи
жилищен етаж, с площ 110 кв.м, заедно с избено помещение от 55 кв.м, изба № 1 и
половината от избата под стълбището, както и построения в същото дворно
място гараж.
В Нотариален акт № 77,
том VI, дело № 1858/20.04.1990 г. (л. 21 от делото) е обективиран договор
за покупко-продажба, по силата на който Я. П. и П.П. са продали на К.С. и Т.С. 570/886 кв.м ид.части
от дворно място, цялото 886 кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул.
„Мария Бацарова“ № 2, съставляващо парцел XVIII-913, кв. 47 по плана на кв. „Виница“,
заедно с втори жилищен етаж от построената в същото дворно място двуетажна
жилищна сграда, две избени помещения, заедно с 1/2 ид.части от общите части на
сградата.
Въз основа на
обективираната в Нотариален акт № 199, том LXXXVІI, дело № 23040/17.12.1997 година
жалбоподателите са придобили 570/886 кв.м ид.части от дворно място, цялото 886
кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Мария Бацарова“ № 2,
съставляващо парцел XVIII-913, кв. 47 по плана на кв. „Виница“, заедно с втори
жилищен етаж от построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда, две
избени помещения, заедно с 1/2 ид.части от общите части на сградата.
От заключението на
Съдебно-техническата експертиза, прието от съда, като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните се установява, че в имот с идентификатор №
10135.2575.976, идентичен с описания в нотариалните актове недвижим имот са
ситуирани две сгради - масивна жилищна сграда, разположена в северната част на имота
и едноетажна масивна постройка с площ от 27 кв.м., разположена на общата
граница с имот с идентификатор 10135.2575.966. Жилищната сграда е с
идентификатор 10135.2575.967.1. Същата е еднофамилна, на три (3) етажа със
застроена площ 114 кв.м. С оспорената заповед, като самостоятелни обекти в
сградата са нанесени двата апартамента – апартаментът на заинтересованата
страна Р.С.П., разположен на първия жилищен етаж, и апартаментът на
жалбоподателите - на втория етаж. Вещото лице е установило, че в партерния етаж
на жилищната сграда се намират мазите към двата апартамента, които не са
нанесени като самостоятелни обекти. Вещото лице е посочило, че помещението,
намиращо се на партерния етаж, за което жалбоподателите твърдят, че това е
гаражът на Р.С.П., който тя е придобила от брат си, е показано на снимки 2 и 3
към заключението на Съдебно-техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че
на място съществува, но не е попълнена в кадастралната карта, постройка с функционално
предназначение „лятна кухня“, която е ситуирана между жилищната сграда с
идентификатор 10135.2575.967.1 и сграда с идентификатор 10135.2575.967.2.,
която не е предмет на настоящото производство. Вещото лице е посочило, че описаният
гараж, както документално, така и ситуационно, е идентичен с новопопълнената в кадастралната
карта сграда с идентификатор 10135.2575.967.2. Вещото лице е посочило, че от
титулите за собственост не се установява наличието на гараж в сградата или
„селскостопанска постройка“ в имота. Вещото лице е представило скица на
съществуващите в имот с идентификатор 10135.2575.967 сгради - както нанесените
в кадастралната карта, така и лятната кухня, която не е нанесена.
Видно от представеното
Разрешение за строеж № 2637 от 07.06.1976 г. (л. 69 от делото) на Я. Г.П. е позволено да
построи гараж на източната регулационна граница на имота с размери 6,00 м./3,50
м., с площ от 21 кв.м. Указано е, че строежът на гаража ще се извърши по
стопански начин по типов проект (л. 70 от делото).
Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри за територията на административен
район „Приморски“ – Варна (л. 14 от административната преписка).
Съобразно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията на кадастралната карта и регистри се
извършват от СГКК по местонахождение на имотите, поради което оспореният акт
е издаден от компетентен орган и не е налице основание за прогласяване на
нищожността му.
Актът е издаден в
писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискуемото по чл. 59, ал. 2 от АПК - в оспорената заповед и в преписката се съдържат фактическите и правни
основания за издаването му.
Според правната теория
и съдебна практика, нищожността на административния акт предполага наличието на
толкова тежък порок, който прави невъзможно пораждането на целените с акта правни
последици. Именно поради това в доктрината нищожните административни актове се
приравнени на „правно нищо“. С цел да не се създава привидност за
съществуването им в правния мир, когато в производството по оспорване на
административния акт, съдът установи нищожността му, следва изрично да я обяви
в диспозитива на решението, дори да не е сезиран с изрично искане за това – по
аргумент от чл. 168, ал. 2 от АПК. По същите причини искането за обявяване на
нищожност на административния акт не е ограничено със срок, арг. чл. 149, ал. 5
от АПК. В АПК не са регламентирани основанията за нищожност на
административните актове. Поради това в теорията и в съдебната практика е
прието, че такива са основанията за незаконосъобразност на административните
актове по чл. 146 от АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат
актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност актът да прояви
правните си последици. Некомпетентността на издателя на административния акт (по
материя, по място и степен) е винаги основание за неговата нищожност. Такова
основание е и издаването на акта при неспазване на задължително изискуемата от
закона форма, както и когато, макар и формата да е привидно спазена,
материализираното в съдържанието му волеизявление на компетентния
административен орган е толкова неясно или противоречиво, че на практика изпълнението
на акта е напълно невъзможно. Видно от чл. 146, т. 3 от АПК, основание за
отмяна на незаконосъобразен акт е и допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, но не всяко нарушение, а само такова,
което се явява съществено. С оглед изложеното, същественото нарушение на
административнопроизводствените правила ще представлява основание за нищожност
на административния акт само в краен случай – когато разписаната
административна процедура за издаването му до такава степен е опорочена, че на
практика е липсваща, при което волеизявлението на административния орган е
опорочено до степен, че не би могло до доведе до възникване на целените с него
правни последици. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е
основание за нищожността му единствено в случаите, в които изобщо отсъства
нормативна опора за издаването му, както и когато с издаването му са погазени
основополагащи правни принципи.
В конкретния случай не
са налице тежки пороци, обосноваващи извод за нищожност на акта.
Съгласно действащата
правна уредба, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като се изменят при установяване на някоя от хипотезите,
визирани в чл. 51 от ЗКИР, а именно: 1. изменения в данните за обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; и 3. (нова – ДВ, бр. 57 от
2016 г.) явна фактическа грешка.
В разглеждания случай
ответникът е посочил като правно основание за издаване на оспорената заповед
чл. 54, ал. 4, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т.е.
основание за извършеното изменение е отстраняване на непълнота или грешка в кадастралната
карта и кадастър.
Съгласно § 1, т. 16 от
Допълнителните разпоредби на ЗКИР в редакцията, актуална към момента на
издаване на оспорения акт, „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите
и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. Между страните в производството
липсва спор, че към момента на сезиране на ответника със заявлението на Р.П. от
29.09.2020 г. апартаментите, разположени на двата жилищни етажа в сграда с
идентификатор 10135.2575.967.1, както и процесният гараж, на който с
изменението е даден идентификатор 10135.2575.967.2, не са нанесени в кадастралната
карта и регистри. Следователно, преценката на ответника, че са налице материалните
предпоставки за провеждане на предвиденото в чл. 54 от ЗКИР административно
производство е правилна.
Съдът намира за
недоказани твърденията на жалбоподателите, че обект с идентификатор
10135.2575.967.2 представлява полусрутена стопанска постройка, поради което не
е годна да бъде нанасяна в кадастралната карта като самостоятелен кадастрален
обект. От заключението на вещото лице е видно, че гаражът е масивен и в
състояние, което му позволява да бъде ползван по предназначение именно като
гараж. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР кадастърът е съвкупността от основни данни
за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията
на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и
съхранявани по установен от този закон ред. В следващата алинея 2 законодателят
е посочил, че кадастърът обхваща и: 1. данни за правото на собственост върху
недвижимите имоти; 2. данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; 3.
данни за държавните граници, границите на административно-териториалните
единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно
предназначение; и 4. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2014 г.) данни за зони на
ограничения върху поземлените имоти. Анализът на цитираните разпоредби
недвусмислено навежда на извод, че цел на поддържането на кадастралните карти и
на регистрите към тях в актуално състояние е те да отразяват вярно
съществуващото положение без да се държи сметка за законността/незаконността на
нанесените кадастрални обекти. Този въпрос е урегулиран в друг материален закон
– Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което въпросът за
законността на гаража не влиза в предметния обхват на настоящото съдебно
производство.
Съдът намира, че оспорената
част заповедта е незаконосъобразна, поради допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство.
Между страните не се
спори, а се и установява от писмо с.д. № 16342 от 31.12.2020 г.(/л. 47 от
делото), че жалбоподателите не са участвали в производството по издаване на
оспорената заповед. В разглеждания казус, при безспорно доказано наличие на
вещни права в имота за жалбоподателите В. и В. Велчеви, същите не са уведомени
от органа нито за откриване на административното производство, нито за акта, с
който същото е приключило. Горното представлява съществено нарушение на
административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и е
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.
Обстоятелството, че
жалбоподателите В. и В. Велчеви, като заинтересовани лица в производството пред
ответника, не са уведомени за откриването му е довело до неправилно приложение
на материалоправните разпоредби. Поради допуснатото съществено нарушение на
административнопроизводствените правила за ответника е останало неизвестно, че
между заявителката Р.С.П. от една страна, и жалбоподателите, от друга страна
съществува спор досежно собствеността върху процесния гараж. Наличието на спор
за материално право е основание за постановяване на отказ за извършване на
поисканото изменение, арг. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съгласно което когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти
след решаване на спора по съдебен ред.
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед в оспорената част, като
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон, подлежи на отмяна.
Жалбоподателите
не са претендирали присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
18-10252/27.10.2020 г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър -
Варна, в частта, с която са одобрени изменения в кадастралната карта и регистър
на гр. Варна за обект с идентификатор 10135.2575.967.2, като Я. П. и Р.Н. са
заличени като собственици и е вписана Р.С.П. и е променено предназначението му
от селскостопанска постройка в гараж по жалбата на В.М.В., ЕГН ********** и В.Х.В.,
ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния съд на
Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :