№ 216
гр. Перник, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200595 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 8719650 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Ч. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200.00 лв (хиляда и двеста лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон за това, че на
27.02.2024г. в 10:38 часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”,
комплекс ВиВ, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е
заснет лек автомобил „Ауди А 5 Спортбек” с рег. № ******* със скорост от
98 км/ч, при което превишението е 48 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 120СС88, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ
К/7318404.
По изложени в жалбата доводи В. Ч. П., чрез пълномощника си адв. Б.
В. от КАК, моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на
материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Иска
присъждане на направени разноски по делото.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в
което не се явява и неговия пълномощник.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка в съда е направено възражение за прекомерност на претендираните
1
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
пред компетентния съд. Обжалването е станало в предвидения срок, предвид
поставеното пощенско клеймо (01.04.2024г.) на приложения по преписката
плик, с който е постъпила в пощата. Посочената дата се явява първия следващ
присъствен ден на неприсъствения последен ден на срока, поради което
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 27.02.2024г. в 10:38 часа на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник,
комплекс ВиВ преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 120СС88 заснело лек автомобил „Ауди А 5 Спортбек” с рег. №
******* със скорост от 101 км/ч при общо разрешена такава на движение в
населено място от 50 км/ч.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И. И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 29.02.2024г.
с рег. № 1158р-2143. В същия било удостоверено използването на
споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в
посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело-
от 10:00 часа до 11:45 часа, посоката на задействане на техническото средство
(в двете посоки) при стационарен режим на измерване, ограничението на
скоростта в пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен
знак, променящ общо разрешената такава за населено място.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Ч. П., ЕГН **********,
срещу който е издаден процесния ЕФ. В същия, след приспадане на толеранса
от минус 3%, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване
на скорост над 100 км/ч, отчетената скорост е редуцирана на 98 км/ч, т.е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение е прието, че
е с 48 км/ч, както и че същото е извършено в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ К/7318404, поради
което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.
2
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 1200.00 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си
на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства установява, че лек автомобил „Ауди А 5 Спортбек”
с рег. № ******* е собственост на В. Ч. П., който се явява субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП,
доколкото вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е
подал жалбата, предмет на настоящото производство.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г., в който надлежно е документиран типа на система за контрол на
скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации, която е заснела процесното нарушение, предвид направеното
вписване на наименование ARH CAM S1, и индивидуалния номер на
автоматизираното техническо средство за измерване на скоростта №
120СС88, т.е. налице са еднопосочни данните както за типа, така и за
индивидуалния номер на автоматизираното техническо средство, заснело
процесното нарушение. В процесния ЕФ безспорно е записано, че
нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство,
като ясно е посочен неговия идентификационния номер 120СС88.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт по
метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е
със срок на валидност 07.09.2027г. От приложения Протокол за проверка №
026-СГ-ИСИС от 23.03.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология се установява че при извършена проверка е
констатирано съответствие на изискванията на одобрения тип. Следователно
налице са достатъчно доказателства относно типа на автоматизираната
техническа система и нейната техническа годност, което води до извод, че
контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съдържанието на съставения протокол съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. се установява освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на
3
задействане на автоматизираното техническо средство е било в двете посоки.
Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало
на определеното място фамилията си и е положило своя подпис.
Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство
Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е
спорно, че полицейският служител И. И. е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е
извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен с
автоматизираното техническо средство удостоверява с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189,
ал.15 от ЗДвП снимковия материал съставлява годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, поради
което и посочената в статичното изображение - снимка № 120СС88/0142526,
скорост от 101 км/ч, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението, е точно измерената от
автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта, като същата е редуцирана на 98 км/ч, след което е
конкретизирана и разликата между установената и разрешената скорост - 48
км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е посочено, че в него е
отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на скоростта,
поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост. При това положение липсата на изрично отбелязване
дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на
процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него недвусмислено е
посочено, че местоизвършването на нарушението е в населено място – ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, комплекс ВиВ, което е напълно достатъчно да
се индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното
нарушение, поради което съдът не споделя като основателно възражението на
защитата на жалбоподателя за липса на яснота относно мястото на
извършване на деянието, водеща до съществено процесуално нарушение при
издаването на ЕФ. Това е така, тъй като в процесния случай не е ограничена
4
възможността да се извърши преценка за точното приложение на
материалния закон. От приетото като писмено доказателства писмо с изх. №
24/слу-3384-1 от 09.05.2024г. на Община Перник се установява, че в района
на търговски комплекс с лого на компанията „ВиВ” на ул. „Юрий Гагарин” не
е наличен знак В26 с ограничение на скоростта, различно от общо валидното
за населено място. При това положение съдът намира, че описанието на
нарушението в ЕФ напълно отговаря на изискването на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
и дава възможност на жалбоподателя да разбере
административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем
защитата си по него, защото нарушителят се е защитавал срещу ясно
предявени му с ЕФ факти, които са напълно достатъчни за установяване и
доказване на действащия скоростен режим – нарушението е извършено на ул.
„Юрий Гагарин” в гр. Перник, където е действало „ограничение от 50 км/ч
валидно за населено място”. Ето защо и описанието на мястото на
нарушението е повече от достатъчно, с оглед императивното изискване за
означаването му в ЕФ.
В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – 21, ал.1 от ЗДвП, предвид
доказателствата, съдържащи се в административоннаказателната преписка за
разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното
място гр. Перник, в район в който не е било въведено ограничение с пътен
знак В26, което да променя общо установеното от 50 км/ч.
По вида и размера на наказанието:
Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. В първата разпоредба е визирано, че когато
нарушението по предходните ал.1 - 3 е повторно, наказанието за съответното
нарушение е глоба в двоен размер. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Безспорно при описание на процесното нарушение
наказващият орган е посочил, че влязъл в сила на 01.06.2023г. ЕФ К/7318404
обуславя извършването на процесното нарушение в условията на повторност.
В хода на съдебното следствие към делото е приложена и приета като
писмено доказателство разпечатка на процесния фиш, с направено вписване,
че същият е влязъл в сила на 01.06.2023г., с което се доказва квалифициращия
признак „повторност” по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП.
В конкретния случай наказващият орган е обвързал приложената от
него административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със
съответната конкретна хипотеза от ал.1, т.5 на чл. 182 от ЗДвП, която
предвижда за превишаване над 40 км/ч налагане на глоба от 600.00 лв., т.е.
наложената с процесния фиш глоба от 1200.00лв се явява двойния размер на
глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Относно маловажност на нарушението:
5
Разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП изрично е изключила приложението
на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и
същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН по отношение на
процесното деяние.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, като при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, неоснователни са
претендираните от страна на пълномощника на жалбоподателя разноски за
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5,
вр. ал.9 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 8719650 на ОД на МВР
Перник, с който на В. Ч. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1200.00 лв (хиляда и двеста лева) на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата за нарушаване на чл.21, ал.1 от същия закон за това, че на
27.02.2024г. в 10:38 часа, в населено място - гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин”,
комплекс ВиВ, при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е
заснет лек автомобил „Ауди А 5 Спортбек” с рег. № ******* със скорост от
98 км/ч, при което превишението е 48 км/ч и е установено с автоматизирано
техническо средство № 120СС88, като нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на 01.06.2023г. на ЕФ
К/7318404.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6