РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230102486 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба,
подадена от Я. К. С., ЕГН: ********** от *** с която срещу „Водоснабдяване
и канализация Добрич“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ** са предявени отрицателни установителни искове
за установяване недължимост на следните суми, а именно:
- 1296,79 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: гр. ****,
обективирани във фактури, издавани в периода 20.12.2008г. - 25.07.2011г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3730/2011г. по описа
на ДРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2228/2011 г. по описа
на ЧСИ Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 135,31 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски по ч.гр. дело
№3730/2011г. по описа на ДРС и по изп. дело № 2228/2011 г. по описа на ЧСИ
Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 546,17 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
главните задължения за предоставени ВиК услуги през периода 20.12.2008г. -
25.07.2011г., изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата
1
на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за
плащане след фактурирането на задължението до 30.07.2021г. /като сумата от
14,93 лева е включена в издадения ИЛ по ч.гр. дело №3730/2011г. по описа на
ДРС/.
- 210,79 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
главни задължения за предоставени ВиК услуги през периода м.09.2006г. –
м. 11.2011г. , изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата
на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за
плащане след фактурирането на задължението до 30.07.2021г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се основава на следните обстоятелства: Ищецът е
абонат на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
и като такъв е ползвател на ВиК услуги за обект с административен адрес:
***, кл.№***
Ответното дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. 3730/2011г. по описа на ДРС.
Въз основа на издаден изпълнителен лист по делото е образувано
изпълнително дело № 2228/2011г. на ЧСИ Л.Т..
Към настоящия момент по партидата на ищеца при ответното
дружество фигурират неплатени съдебно-деловодни разноски по делото в
размер на 135.31 лв.
Към датата на подаване на исковата молба по партидата на ищеца,
водена от ответното дружество, съществуват задължения в следните размери,
а именно:
- 1296,79 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: г*** кл. №***,
обективирани във фактури, издавани в периода 26.04.2011г. - 28.02.2009г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3730/2011г. по описа
на ДРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2228/2011 г. по описа
на ЧСИ Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 135,31 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски по ч.гр. дело
№3730/2011г. по описа на ДРС и по изп. дело № 2228/2011 г. по описа на ЧСИ
Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 546,17 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
2
главните задължения за предоставени ВиК услуги през периода 20.12.2008г. -
25.07.2011г., изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата
на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за
плащане след фактурирането на задължението до 30.07.2021г.
- 210,79 лева. представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
главни задължения за предоставени ВиК услуги през периода м.09.2006г. –
м. 11.2011г. , изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата
на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за
плащане след фактурирането на задължението до 30.07.2021г., която сума не
е предмет на горепосочения ИЛ и съответно не е предмет на принудително
събиране.
Според ищеца посочените суми са недължими, поради това, че са
погасени по давност като периодични плащания на осн. чл. 111 буква „б“ от
ЗЗД.
Отделно задълженията, които са предмет на изп.дело № 2228/20211г. на
ЧСИ Л.Т. на осн. чл. 433 т. 8 от ГПК са поганеси по давност поради това, че
взискателят, а именно ответното дружество, не е поискало извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Последното
искано принудително действие по посоченото изпълнително дело е от
24.03.2017г.
Относно задълженията за начислено обезщетение за забава , то същите
са погасени по давност на самостоятелно основание съгласно разпоредбата на
чл. 111 буква „б“ от ЗЗД като периодични задължения.
По изложените съображения се настоява за уважаване на така
предявените искове.
Претендират се разноски.
С последваща молба ищецът уточнява, че обезщетенията за забава в
размер на 546,17 лв. са начислени върху главните задължения по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело № 3730/2011 г. по
описа на PC Добрич съответно са предмет на принудително изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва изцяло
предявените искове. Сочи се, че длъжникът е имал възможност да възрази
срещу издадената по ч.гр. д. № 3730/2011г. по описа на ДРС Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, както и е имал възможност да подаде
възражение по чл.423 ал.1 от ГПК. Сочи се, че влязла в сила заповед за
3
изпълнение и съдебно решение имат идентични правни последици. Ответното
дружество твърди, че ако едно вземане е установено със съдебно решение или
в случая с влязла в сила заповед за изпълнение, то срокът на новата давност е
всякога пет години, поради което счита, че в настоящия случай не може да се
говори за изтекли давности срокове по изпълнителното дело № 228/2011г. на
ЧСИ Л.Т.. Наред с това ответното дружество твърди, че на 29.03.2021 г.
ищецът е сключил споразумение, с което е поел задължение да погасява суми
към „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК, в производството по
който длъжникът може да установява факти, възникнали след приключване
на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание. От установяването на тези факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право - погасяване правото на принудително
изпълнение, в случая поради изтекла давност. Предпоставки за допустимостта
на исковата претенция са наличието на изпълняемо право, изпълнително
основание и изпълнителен процес, предвид което с оглед твърденията в
исковата молба, предявеният иск е допустим. За уважаване на исковата
претенция е необходимо по делото да се установи наличие на настъпил след
издаването на съдебния акт факт, който трябва да опровергава установената
със същия дължимост на вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало,
поради факти и обстоятелства след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване - изключват, унищожават или
погасяват спорното право.
Предявен е при условията на кумулативно обективно съединяване и иск
по чл.124 , ал.1 от ГПК относно недължимост на сумата от 210,79 лева,
представляваща сбор от обезщетенията за забава върху главни задължения за
предоставени ВиК услуги през периода м.09.2006г. – м. 11.2011г. , изчислени
в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно
задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане след
фактурирането на задължението до 30.07.2021г., която сума не е предмет на
4
горепосочения ИЛ и съответно не е предмет на принудително събиране.
Доказателствената тежест за установяване на горните обстоятелства е за
ищеца по делото. В тежест на ответника съгласно наведените от него
възражения е да докаже, че е инициирал предприемането на принудителни
действия за удовлетворяване на процесното вземане, с които е прекъснал
давността.
Относно иска по чл. 439 от ГПК:
По делото не е спорно, че по ч.гр.д. № 3730/ 2011 год. на Районен съд
Добрич, ответникът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 397 от 29.07.2011 год. и Изпълнителен лист от
19.09.2011 год., по силата на който Я. К. С. с ЕГН ********** от г*** е
осъден ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД /правоприемник на което дружество е ищецът/,
следните суми: 1) 1465.99 лева, представляваща стойността на предоставени
услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода от 20.12.2008г. до25.07.2011г. на обект г*** ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 27.07.2011г. до окончателното плащане; 2) 14.93 лева, представляваща
обезщетение за неизпълнението на главното парично задължение в размер на
законната лихва за периода от 20.06.2011г. до 25.07.2011г. ; 3) 29.62 лева,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски – държавна такса и
4) 120 лева – адв.хонорар
Въз основа на изпълнителния лист от 19.09.2011 год. ответникът на
10.10.2015г. е образувал изпълнително дело № 20117370402228 на ЧСИ Л.Т.,
per. № 737 на КЧСИ.
След образуване на изпълнителното дело при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата давност изобщо не започва да тече
отново и не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземанията, според постановките на
Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г., което е в сила и е
приложимо към момента на образуване на процесното изпълнително дело и
до датата 26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013
от 26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново
разрешение на въпроса за погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Както е прието в решение №170/17.09.2018 г. по
5
гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС, превърнало се в константа съдебна
практика след постановяването му, тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от
Закона за устройство на съдилищата /отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г., и
тълкувателните решения, постановени при действието на последващите Закон
за съдебната власт, обн.ДВ,бр.59/1994 г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г., са
задължителни за съдилищата според нарочни разпоредби в цитираните по-
горе закони, като тяхното прилагане и действие следва да бъдат съобразени с
конкретните хипотези. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Правилото е, че когато са издадени по
първоначалното тълкуване на правна норма, те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила. Когато обаче тези актове са приети не за първоначално, а за последващо
тълкуване на правна норма, наложено поради промяна в нормата или поради
промяна в обществено-икономическите условия, правещи дадено предходно
тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на закона, тогава се
поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият тълкувателен
акт и дали същият има обратно действие. В цитираното решение на ВКС на
РБ е прието, че има хипотези, при които прилагането на новия тълкувателен
акт с обратно действие би застрашило правата и интересите на правните
субекти, регулирани до момента от задължителните постановки на предходни
тълкувателни актове. Според ДРС настоящата хипотеза е именно такава .С
ППВС №3/18.11.1980 г. е прието, че по време на изпълнителното
производство давност не тече. С т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от
26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено съвсем друго
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давност тече и
последната се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като
с посочената т.10 ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила. Прилагането
на новото тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период
по-голям от срока на погасителна давност с оглед предходните указания на
ППВС от 1980 г., че погасителна давност по време на висящността на
изпълнителния процес не тече. Така би се стигнало до изтичане на давността
със задна дата преди момента на постановяване на новото ТР, което би
довело до несъобразяване за този минал период на действащото към онзи
6
момент ППВС.Така новото разрешение по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва
да намери приложение само за в бъдеще,считано от датата на
постановяването му 26.06.2015 г.,и то само по висящи към този момент
изпълнителни производства.
От горното следва, че до 26.06.2015 г. по изп.д.№20117370402228 по
описа на ЧСИ Л.Т. погасителна давност относно процесните вземания,
предмет на издадения по ч.гр. дело № 3730/2011 г. на ДРС, не е текла.Такава
е започнала да тече от 26.06.2015 г.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД при установено
със съдебен акт вземане новата погасителна давност е всякога пет години, т.е.
е петгодишна в настоящия казус по отношение на вземанията както за
главница, така и за лихви и разноски , то погасителната давност спрямо
процесните вземания би следвало да изтече на 26.06.2020г. По
изпълнителното дело обаче са били извършени действия с ефект да
прекъснат давността, налице е и признание на вземането от страна на
длъжника Я.С., обективирано в нарочна молба от 04.04.2017г. /л. 53 от изп.
дело № 2228/2011г./, с която длъжникът моли за вдигане на запор върху
банковата му сметка и заявява, че ще погаси задълженията си до края на м.
май 2017г.
С оглед на предприетите изпълнителни действия по изпълнителното
дело, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността е била прекъсвана, а именно: с
насочването на изпълнението върху движими вещи с опис, насрочен за
12.04.2016 год. /л. 43 от изп. д. № 2228/2011г./, с насочването на
изпълнението чрез налагане на запор на 24.03.2017г. върху банковата сметка
на длъжника в Банка ДСК ЕАД /л. 47 от изп. д. № 2228/2011г./ , с
признанието на длъжника от 04.04.2017г.
Съгласно чл. 117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да
тече нова давност. Поради това, към момента на подаване на исковата молба
/05.08.2021г./ 5-годишната погасителна давност за съдебно установените
вземания не е била изтекла.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че давността е прекъсната и с
подаването на отговор на исковата молба по същата - 07.09.2021 г., тъй като с
предявяване на отрицателни установителни искове, ищците не прекъсват
давността текла в тяхна полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр.
7
д. № 681/2012 г., I г.о. се приема, че прекъсването на давността в хипотезата
на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност, а не обратното. В този смисъл е и
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.о., с което
се дава отговор по един от въпросите, по които е допуснато касационното
обжалване - при предявяването на отрицателния установителен иск от
длъжника, че вземането е погасено по давност, поддържано от ответника
насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, е действие прекъсващо
давността, защото след предявяването му кредиторът не може да
противопостави насрещен положителен иск със същия предмет, нито (в
общия случай) да предприема действия за принудително изпълнение.
Прекъсването е под условие - ако с влязло в сила решение отрицателният
установителен иск бъде отхвърлен (по арг. от чл.116, б. "б" вр. с чл.117, ал.2
ЗЗД). Ето защо давността следва да се счита прекъсната и с подаването на
отговор на исковата молба.
За пълнота следва да бъде добавено, че перемпцията е без правно
значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието
на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него /в
този смисъл Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV
г.о./.
След като давността е била прекъсната ,преди изтичане на 5 годишния
срок на дата 26.06.2020г. год.,вземанията,удостоверени в изпълнителния лист
от 19.09.2011г. год. по ч. гр. дело №3730/2011 год. по описа на ДРС не са
погасени по давност и искът по чл. 439 от ГПК за установяване
несъществуването на право на принудително изпълнение по изпълнително
дело № 2228 по описа на ЧСИ Л.Т., с район на действие – ДОС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен
Относно иска по чл. 124, ал.1 от ГПК - същият се явява основателен по
следните съображения:
Съгласно задължителната практика , установена с ТР № 3 от 18.05.2012
г. на ВКС по т.д. № 2/2011 г. ОСГК , вземанията на топлофикационни
8
,електроснабдителни и водоснабдителни дружества , както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111,б."в"
от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност .
Оспорените задължения в размер на 210,79 лева, са за начислени от
ответното дружество мораторни лихви върху доставени услуги за
водоснабдяване , отвеждане и пречистване на отпадни води от
водоснабдителното дружество за м.09.2006г. – м. 11.2011г.
По делото липсват доказателства за наличие на предпоставките за
прекъсване на давността по смисъла на чл.116,б"б" от ЗЗД / с признание от
длъжника , с предявяване на иск или възражение ,с предприемане на действия
по принудително изпълнение / , както и на обстоятелства , предпоставящи
спирането на давността.
Вземането за сумата от 210,79 лева е погасено по давност към
05.08.2021г. -датата на депозиране на исковата молба по настоящото
гражданско дело.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на спора на ищеца се следва разноски в размер на 16,21
лева – заплатена държавна такса и 86,66 лева – адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното дружество са дължими
разноски за юрисконсултко възнаграждение в размер на 180,74 лева.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. К. С., ЕГН: ********** от г*** срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ** отрицателни установителни
искове за установяване недължимост, като погасени по давност, на следните
суми, а именно:
- 1296,79 лева, представляваща главница – неплатени задължения за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес: ***, кл. №***
обективирани във фактури, издавани в периода 20.12.2008г. - 25.07.2011г., за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 3730/2011г. по описа
9
на ДРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 2228/2011 г. по описа
на ЧСИ Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 135,31 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски по ч.гр. дело
№3730/2011г. по описа на ДРС и по изп. дело № 2228/2011 г. по описа на ЧСИ
Л.Т., с район на действие - ДОС;
- 546,17 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава върху
главните задължения за предоставени ВиК услуги през периода 20.12.2008г. -
25.07.2011г., изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата
на всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за
плащане след фактурирането на задължението до 30.07.2021г. /като сумата от
14,93 лева е включена в издадения ИЛ по ч.гр. дело №3730/2011г. по описа на
ДРС/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Я. К. СТ., ЕГН: ********** от
гр. **, НЕ ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 210,79
лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху главни
задължения за предоставени ВиК услуги през периода м.09.2006г. – м.
11.2011г. , изчислени в размер на законната лихва, за периода на забавата на
всяко едно задължение, считано от деня, следващ тридесетия ден за плащане
след фактурирането на задължението до 30.07.2021г., като погасени по
давност.
ОСЪЖДА Я. К. С., ЕГН: ********** от *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ** сумата от 180,74 лева -
юрисконсултко възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: г** да заплати на Я. К. С.,
ЕГН: ********** от гр. **, сумата от 16,21 лева – заплатена държавна такса
и сумата от 86,66 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11