№ 290
гр. Перник, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720102204 по описа за 2021 година
Производството е иск с правна квалификация чл.124 вр. чл.415 вр. чл. 240, ал. 1
вр. чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от
ИР. В. ВЛ. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** ул.******** ** бл.**/ ** А
ет.** ап.**
И чрез адв.И.И. съд.адрес гр.***** ул.******** ** - ** ет* офис ** тел. **********
СРЕЩУ
ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** кв.***** ул.К.М. бл.* Б ет.*
ап.**
С пр.основание чл.124 ГПК вр.415 ГПК вр.240 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД-
За сумата 10 000лв. дадени по Договор за заем от 10.12.2018г. ведно със законната
лихва от предявяване на иска12.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по установителния иск и заповедното производство.
Ищцата твърди, че е предоставила на ответника в заем сумата от 10 000 лв. представя
договор с подписи и имена на двама свидетели, като срокът за връщане е 9 месеца, и е
приложен РКО за сумата
1
Ответникът не е издължил сумата, поради което ищцата е завела заповедно
производство по чл.410 ГПК – чгд №6605/2020 ПРС
Издадена е Заповед за изпълнение № 260905 от 22.12.2020г. по чгд № 6605/2021г.
Длъжникът е бил уведомен при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като заповедният съд е
дал 1 мес. срок на взискателката да заведе установителен иск за вземането си, което е
сторено – с настоящия установителен иск.
Ответникът е депозирал саморъчен ОТГОВОР в законния срок със следните
възражения :
-не отрича, че на 10.12.2018г. е проведена среща с ищцата за отпускане на заем, като тогава
е обсъден ПРОЕКТ на договор
-на срещата е присъствала и Т.И. – майка на ищцата
-проектът за договор е бил в 1 екз. и той именно се представя по делото като оригинален
екз., но е проект.
-за ответника е пълна мистерия как като свидетел под този документ се подписва и лицето
П.Т. – която не е била на място на срещата
-към този проект на договор е приложен РКО за сумата 10 000лв. дадена на ответника – като
върху него има печат на фирма на ответника, а заемът е даден като на ФЛ на ответника,
освен че са вписани обстоятелства с друг почерк.
-ответникът е в затруднено здравословно състояние, поради което е поискал делото да се
гледа в негово отсъствие.
Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото, намери за установено
следното:
Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже,
че е предоставил в заем на ответника определена сума пари, която последният се е задължил
да върне.
За установяване на посочените обстоятелства ищецът следва да ангажирал гласни и
2
писмени доказателства.
В случая се касае за сумата 10 000лв. – която е предмет на доказване с писмени
доказателства , съгласно правилата на ГПК за суми над 5000лв. не се допускат гласни
доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното :
Налице е Договор за заем с предмет –„Предоставяне на персонален заем от лични
средства „ от 10.12.2018г. между ищцата- заемодател и ответника който е
заемател.Действително, най-отгоре пише ПРОЕКТ, а на втора страница има подписи на
заемодател, заемополучател и подписи на две жени записани с три имена –
Т.И. К. и П.Ц.Т.
Освен Договора за заем е представен и РКО № 100 от 10.12.2018г. по който ищцата
брои на ответника сума по договор за заем 10 000лв. , следват подписи и печат на ДКМК
ЕООД
Други доказателства по делото не са приложени.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните, но няма искания за
графологична експертиза / по повод възраженията на ответника / нито други писмени
доказателства, поради което съдът е ограничен да разсъждава само върху наличните два
документа.
На първо място – съгласно последните изменения на финансовите закони, за суми от
10 000лв. и над тях се изисква задължително банков превод, налице е забрана за плащане „на
ръка“.
Дори да се приеме, че сумата е дадена не на ФЛ, каквото е ответника и както е
вписан в Договора за заем, а на ЮЛ – фирма, какъвто е печатът върху РКО-то, то тогава,
след като тези 10 000лв. са с характер на заем, тогава ще е относима разпоредбата на
чл.50ал.1 т.5 ЗДДФЛ
Съгласно чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемополучателя пари или други заместими дв.вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или др.вещи от същия вид, количество и качество.
Следователно, ищцата има задължение по чл.50 ал.1 т.5 ЗДДФЛ да подаде годишна
данъчна декларация за предоставения заем от 10 000лв.- като даден заем, като непогасен
щом до края на 2018 и респективно до края на договора този заем не е бил върнат / погасен.
Ищцата е трябвало да подаде такава декларация до 30.04.2019г., като тя служи и като
индиция / доказателство за наличие на такъв заем, т.е. че е действително даден.
3
Друг е въпросът, че ищцата като ФЛ е следвало да спази разпоредбите на ЗОПБ /
Закона за ограничаване плащанията в брой /
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗОПБ – плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка когато са – по т.1 - на стойност равна или
надвишаваща 10 000лв. – какъвто е настоящия казус
Ограниченията на ЗОПБ се отнасят за всички плащания между ФЛ между ЮЛ и
между ФЛ и ЮЛ
Действително, върху РКО-то има печат на ДКМК ЕООД – като съдът служебно
провери чия е тази фирма и установи , че е с ЕИК ********* с управител – ответника и
седалище гр.***** ул.“Цар Ал. Втори“ 3 ет.* ап.68,като ответникът е направил възражение,
че заемът не касае фирмата му, а него като ФЛ и че е бил обсъждан в проект / които
обстоятелства не бяха оборени с доказателства от ищцата /, но дори и в такъв вариант,
сумата 10 000лв. ако въобще е била реално предоставена от ищцата на ответника като ФЛ на
ФЛ или като ФЛ на ЮЛ, то пак ищцата е в нарушение на ЗОПБ, защото ограниченията за
даване на суми равни или над 10 000лв. на ръка, се отнасят както за гражданския така и за
търговския оборот – това са ограничения на всички плащания в гражданския и стопански
оборот, поради което от правно значение е единствено размерът на предвиденото,
определяемото или извършеното плащане.
Изключения се правят само ако това е предвидено в някой специален закон, но по
делото няма данни за такава хипотеза.
ЗОПБ е приет при логиката за изсветляване на паричните потоци с оглед опасността
от пране на пари, както и ограничаване големи парични наличности в каса, както и
елиминиране на лихварство.
В този смисъл, ищцата, давайки заем на тази стойност, е следвало да спази
посочените разпоредби и да ги даде по банков път, както и да декларира това обстоятелство
д год. си декларация.
Няма данни това да е сторено
Дори и когато заемът се дава на части и всяка част е под 10 000лв. следва да се
разглежда от позицията дали същите са част от уговорено финансиране по договор, което е
над посочения размер. В приложното поле на Закона попадат и плащания под 10 000лв.
когато са част от парична престация по договор на обща стойност 10 000лв. и над 10 000лв.
Съдът като краен извод счита, че е налице проекто –договор / както и пише върху
представения екз./,за който не се доказва дали е произвел действие, въпреки че фигурират
три имена и подписи на две свидетелки, за едната се установи че е майка на ищцата-
заемодателка, а за другата ответникът оспорва, че въобще е присъствала, и в тази насока
нито една от страните не представя доказателства, но дори и да представя – с оглед горното
изложение, тези свидетели не могат да докажат сума над 5000лв. По този проекто-договор е
4
издадено РКО от ФЛ на ЮЛ, каквото не е било предвидено в самия договор или проект . ФЛ
и фирмата, на която е управител , са два различни субекта по смисъла на ТЗ, поради което
между тях не настъпва релация само заради фиксираната сума като заем.
Що се касае до останалите възражения на ответника , те също не бяха оборени с
доказателства.
Поради изначалната липса на доказателства и пасивност на ищцата, при наличните
доказателства, съдът счита, че следва да приеме, че така предявеният установителен иск е
неоснователен и недоказан.
Разноски:
Предвид изхода на делото разноски на ищцата не се присъждат, а ответникът не е
направил разноски, поради което и на него не се присъждат.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният иск от ИР. В.
ВЛ. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** ул.******** ** бл.**/ ** А ет.** ап.**
И чрез адв.И.И. съд.адрес гр.***** ул.******** ** - ** ет* офис ** тел. **********
СРЕЩУ
ЗДР. Й. Д. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** кв.***** ул.К.М. бл.* Б ет.*
ап.**
С пр.основание чл.124 ГПК вр.415 ГПК вр.240 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД-
За сумата 10 000лв. дадени по Договор за заем от 10.12.2018г. ведно със законната
лихва от предявяване на иска12.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
разноските по установителния иск и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5