Решение по дело №473/2024 на Административен съд - Плевен

 

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И., чрез пълномощника адвокат Р. К. - П. от САК, срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 75/16.05.2024 г. от Директор на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалба от 08.05.2024 година и е потвърдено разпореждане № [рег. номер]-137-0003768/26.04.2024 година на публичен изпълнител.

В жалбата посочва, че решението е незаконосъобразно, издадено при нарушаване на материалния закон, както и при нарушаване на изискванията на процесуалния закон.

Намира, че разпореждането е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и -нарушение на разпоредбите на чл. 168, т. 3 във връзка с чл. 171 от ДОПК, тъй като задълженията за 01.01.2027 г – 31.12.2017 г. за главница и лихва са погасени по давност, като е изтекъл и 5 годишен и 10 годишен давностен срок.

Намира, че с депозираното възражение 25.04.2024 година до компетентния публичен изпълнител към ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен е поискано на основание чл. 171 от ДОПК, посочените задължения от 2017 година – главница 2477,95 лева и лихва – 1613,12 лева със срок за плащане – 02.04.2018 година по изпълнително дело № 15120000257/2012 год. по описа на ТД на НАП - [населено място], Офис - [населено място], да бъдат отписани от данъчно - осигурителната сметка на търговското дружество и е следвало това да бъде сторено.

Сочи, че в ТР № 7/15.04.2021 г. на ВАС е посочено, че съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК не прекъсва давност по чл. 171 от ДОПК и всяко действие по прекъсване на давността трябва да е доведено до знание на длъжника. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят – „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, не се явява, не се представлява.

С молба от 11.09.2024 година от адв К.посочва, че поддържа изложеното в жалбата и моли да се отмени решението. Прави искане за присъждане на разноски в размер на 1050 лева – 50 лева държавна такса и 1000 лева – адв хонорар с оглед представен договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Директор на ТД на НАП В.Търново – редовно призован, се представлява от гл. юрк Г., който оспорва жалбата и намира, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Представя писмена защита, в която посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.2 от същия кодекс с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Предвидено е още че давността спира в случаите, посочени в чл. 172, ал.1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Посочва, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност-ал.3 на чл.172 от ДОПК, а с разпоредбата на чл.173, ал.1 от ДОПК е регламентирано, че вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Намира, че в случая задължението за корпоративен данък по Данъчна декларация по ЗКПО № 1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.-31.12.2017г. в размер на 2477,95лв и лихва-1613.12лв е следвало да се плати доброволно през 2018г., следователно давността за него започва да тече от 01.01.2019г. и е следвало да изтече 01.01.2024г. , но по силата на §29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение давността е спряла да тече за времето на въведеното в страната извънредно положение. След отмяна на извънредното положение давността е продължила да тече, но е удължена със срока на извънредното положение, тоест с 58 дни и е следвало да изтече на 28.02.2024г. , но към настоящият момент давността е спряна отново с налагане на запор върху сметката на дружеството с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№[рег. номер]-022- 0006036/30.01.2024г., след налагането на което по отношение на задължението е приложима абсолютната десетгодишна давност, която не е изтекла към настоящия момент.

Излага доводи, че неуведомяването на дружеството е по причини, че се укрива и соченото ТР не намира приложение, тъй като то касае случаи на прекъсване на давността, а с налагане на запор на 30.01.2024 година е налице прекъсване на давността. Моли да се отхвърли жалбата.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП- Велико Търново, офис Плевен срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело №15120000257 от 2012 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения на жалбоподателя – за данъци и задължителни осигурителни вноски.

От дружеството е подадено възражение на 25.04.2024 година на л. 9 по делото с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност за задължение за периода 01.01.2027 година – 31.12.2017 г. със срок за плащане 02.04.2018 година в размер на 3 832,82 лева – главница - 2477,95 лева и законна лихва 1354,87 лева и да бъде прекратено изпълнителното дело и вдигане на наложени запори и възбрани.

По така подаденото възражение е постановено разпореждане с изх. № [рег. номер]-137-0003768/26.04.2024 г. на публичен изпълнител В. Д. при ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен /л.л.16-17/. Със същото е разпоредено погасяване по давност на задължения за период през 2013 година и не е прекратено изпълнителното дело поради наличие на задължение за корпоративен данък по данъчна декларация № 1500И0119648 от 02.04.2018 година за периода 01.01.2027 година – 31.12.2017 г. в размер на 4091,07 лева – главница - 2477,95 лева и законна лихва 1613,12 лева

Това разпореждане е обжалвано от дружеството на 08.05.2024 година по административен ред л. 12 в частта относно отказ за погасяване по давност на задължение от 2017 година и е постановено процесното решение.

В решението се посочва , че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0006036/30.01.2024г. е наложена обезпечителна мярка - запор върху постъпващи и налични суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 4674.02 лв.

Постановлението е изпратено за връчване на електронен адрес на дружеството, но към момента на постановяване на решението няма данни същото да е получено, а до банката е изпратено запорно съобщение с изх. №[рег. номер]-003-0004978/30.01.2024г.. връчено на 31.01.2024г., видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път и банката е изпратила потвърждение на наложения запор. Посочва се, че е издадено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. №[рег. номер]-029-0017259/26.04.2024г., връчено на банката на 30.04.2024г.

Посочва се, че задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г. не е погасено по давност, тъй като давността започва да тече от 01.01.2019г. и се приема, че съгласно разпоредбата на § 13 от ПЗР към Закона за здравето (ДВ бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. продължават да текат след изтичане на 7-дневен срок от обнародването на закона в ДВ. Въз основа на така посочената нормативна уредба, е прието, че давностните срокове по чл.171 от ДОПК се удължават с периода от влизане на закона в сила - 24.03.2020 г. до датата на отмяна на извънредното положение в страната - 13.05.2020 год. и 7 дни от обнародването на закона в ДВ, т.е. 14.05.2020 год., с оглед което срокът на давността следва да бъде удължен е 58 дни. При това положение регламентираният в чл. 171, ал. 1 от ДОПК ще изтече към 01.03.2024 г.

Приема се , че към момента давността е спряна отново с налагането на запор върху банковата сметка на дружеството с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №[рег. номер]-022-0006036/30.01.2024г., след което по отношение на задължението е приложима абсолютната десетгодишна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, която не е изтекла. По изпълнителното дело е предприето и действие по принудително изпълнение с издаване на Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение №0240015- 029-0017259/26.04.2024г., което пък има за последица прекъсване на давността и започване на нов петгодишен срок.

Обсъжда се, че документите се изпращат на посочен от дружеството ел адрес и ТР на ВАС не е приложимо, тъй като в случая се касае за спиране на давността, а не за прекъсването й.

Решението е връчено на 20.05.2024 година и на 28.05.2024 година е подадена жалба.

По делото са приети като доказателства запорно съобщение от 30.01.2024 година до ПИБ и писмо от ПИБ от 31.01.2024 година до НАП София, че е наложен запор върху сметка на дружеството , разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от 26.04.2024 година до ПИБ.

По делото е представена декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 година, в която е отбелязано в т. 17.1 данък за довнасяне – 2477,95 лева, както и съобщение за доброволно изпълнение от 2012 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е неоснователна.

Решението е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК.

Съдът намира, че е издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, като са спазени административно-производствените правила, в съответствие на материалния закон.

Съдът намира, че по делото спорът е правен относно прилагане на института на погасителната давност.

В процесния случай няма спор, че задължението на лицето има характер на публично такова, съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, както и дължимата лихва върху главницата, по аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.

В случая жалбоподателят счита, че е налице погасяване по давност на задължението от 2017 година, за което не се спори, че давността започва да тече от 01.01.2019 година и 5 годишният давностен срок изтича на 01.03.2024.

Процесното задължение е било предмет на разглеждане и по адм. дело 809 по описа за 2023 година на АС Плевен и в съдебно решение № 274 от 22.01.2024 година е прието, че по отношение на задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г. давността започва да тече от 01.01.2019г. и към момента на постановяване на разпореждане № 21.07.2023 година и съдебното решение не е изтекла 5 годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК , тъй като с оглед извънредно положение през 2020 година, то следва срокът да бъде удължен с 58 дни, като изтича на 01.03.2024 г.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.01.2024 година е наложен запор върху сумата от 4674, 02 лева в ПИБ.

Действията по принудителното изпълнение са уредени в Глава 25 "Принудително изпълнение", Раздел ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор, вписването на възбрана и др.

В чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК са изброени правните действия, водещи до спиране и прекъсване на давността. Основанията за спиране на давността са: започване на производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; спиране на изпълнението на акта - за срока на спирането; разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; обжалване на акта, с който са установени вземанията; налагането на обезпечителни мерки и образуването на наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съгласно ал. 2 на чл. 172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане и с предприемането на действия по принудително изпълнение. Чл. 172, ал. 3 от ДОПК изрично постановява, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

С издаване на постановление от 30.01.2024 година за налагане на запор върху постъпващи суми по банкови сметки в ПИБ на дружеството за дължимата сума е налице спиране на давността и давностният срок не тече докато трае производството или действието, по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване или прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност продължава да тече, като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на настъпилото спиране на давността.

Съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а с изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Налице е хипотезата на спиране на давностния срок с издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки от 30.01.2024 година по смисъла на чл. 172, ал. 1 ,т. 5 от ДОПК и не може да се приеме, че задължението е погасено по давност и правилно административният орган е отказал да бъде отписано задължението и да прекрати изпълнителното дело, тъй като, нито към постановяване на разпореждането , нито към настоящия момент по отношение на задължението за корпоративен данък от нефинансови предприятия по Данъчна декларация по ЗКПО №1500И0119648/02.04.2018г. за период 01.01.2017г.- 31.12.2017г., със срок на плащане 02.04.2018г., абсолютната давност не е изтекла.

Неоснователни са доводи на жалбоподателя, че тъй като не са уведомени за постановление от 30.01.2024 година за налагане на запор върху сметки в ПИБ, то не е породило правно действие, тъй като следва да се има предвид Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 г. на ВАС.

Съдът намира, че ТР № 7 от 15.04.2021 г на ВАС не е относимо към настоящия случай, тъй като не е налице хипотеза на прекъсване на давностния срок, а в случая е налице спиране на давностния срок в хипотеза на чл. 172, ал. 1 , т. 5 от ДОПК и не е необходимо да бъде уведомено лицето за наложен запор, за да породи правно действие.

Предвид изложеното, обжалваното решение на директора на ТД на НАП - Велико Търново е законосъобразно, а жалбата следва да бъде отхвърлена .

С оглед изход на делото искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК вр. чл. 78, ал. 8, изр. последно от ГПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И. да заплати на ТД на НАП В. Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, Административен съд - Плевен, шести състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И., чрез пълномощника адвокат Р. К. - П. от САК, срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 75/16.05.2024 г. от Директор на Териториална дирекция на НАП - Велико Търново по реда на чл. 266 от ДОПК, с което е оставена без уважение жалба от 08.05.2024 година и е потвърдено разпореждане № [рег. номер]-137-0003768/26.04.2024 година на публичен изпълнител.

Осъжда „НИКИ БЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 10, п.к. 5800, представлявано от управителя Л. Й. И. да заплати на ТД на НАП В. Търново разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.