РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 20.03.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря Я.Лалова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3050 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск
от С.Т.С. против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с правно
основание чл.432,
ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от
500 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното състояние на ищеца, след като е бил обезщетен за неимуществени
вреди от катастрофа, настъпила на 07.01.2005г., от която сума: 150 000 лв.
за ексцес, изразил се във влошаване на здравословното състояние относно
двигателните способности на всичките крайници - параплегия,
установено с епикриза № 5117/22.07.2016 г. на
Медицински център „Месемврия“; 150 000 лв. за ексцес,
изразил се в дълбока венозна тромбоза, феморо-поплитеална
флеботромбоза в левия долен крайник, което състояние
е диагностицирано с
епикриза № 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна болница за активно лечение София ЕАД - Първо
хирургическо отделение; 200 000 лв. за ексцес, изразил се в по-тежка форма
на епилепсия с припадъци и загуба на съзнание, както и в болест на малките
мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата малкомозъчна хемисфера, което състояние е диагностицирано с Изследване МРТ на главен мозък №
2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и
Изследване МРТ на главен мозък № 1399/17.09.2019 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.
С. твърди, че на 07.01.2005 г., около 07.15 ч., по „Околовръстен
път”, кв. „Суходол” към КПП „Милево ханче” настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на водача И.Г.Д.който управлявал л.а„Опел Кадет” с ДК № С ****КН
с висока скорост, несъобразена с пътните условия, в резултат на което ударил
ищеца, който пресичал пътното платно. Непосредствено след инцидента С. бил
откаран в болница„Н.И.Пирогов” - София, където му била поставена диагноза: херния
дискалис; екстензивна шийна
травма; множество контузи и травми, квадрипаретичен
синдром. Вследствие на настъпилите увреждания на ищеца била определена
нетрудоспособност от 100% с чужда помощ. Здравословното му състояние
непрестанно се влошавало във времето. С. твърди, че след катастрофата е
получил: тежка гръбначномозъчна травма с характер но екстензионна
шийна травма и контузия в шийния
отдел на гръбначния мозък със слабост на четирите крайника. Постепенно във
времето самостоятелната му походка се влошила до степен на силно затруднено
самостоятелно придвижване, с използване на помощни средства. Настъпила промяна
в говора му - станах по-тих, затруднявал се да преглъща течна и твърда храна. Впоследствие
получил „Спинален инсулт на ниво С5, слабост в дисталните отдели на ръцете,
съпроводени с прогресия на слабостта в краката“. Констатиран бил квадрипирамиден синдром, периферна увреда на ръцете. Постоянният характер на получените
увреждания принуждавали ищеца непрекъснато да посещава лечебни и
възстановителни заведения. Със съдебно решение № 1125/01.03.2011 г. по гр. дело
№ 637/2009 г. на СГС, I - 9 състав, и
съдебно решение от 19.10.2011 г. по гр. дело № 1995/2011
г. на САС, 7 състав, била установена
вината на водача Иво Димитров за причинените на ищеца неимуществени
вреди от пътно-транспортното произшествие, като било определено обезщетение за
ексцес на здравето му, изразил се в травмена увреда на шийния гръбнак, която
довела до трайно затруднение на движенията на краката и
ръцете, до степен на невъзможна самостоятелна походка без помощни средства,
затруднено до невъзможно самообслужване, нарушения във функциите на тазовите
резервоари/уриниране и дефекация/, нарушения в половата
сфера. Травмената увреда на
шийния гръбнак протекла на фона на изразени
дегенеративни промени на шийния гръбнак с многоетажни
дискови хернии. В горепосочените съдебни решения било прието, че здравословното
състояние на ищеца няма да се възстанови в бъдеще, т.е болките и страданията ще
го съпътстват до края на живота му във връзка с нарушения в тазоворезервоарните
функции и половата сфера. В съдебните решения било посочено, че е възможно допълнително утежняване на неврологичната
симптоматика в бъдеще в резултат на увеличаване
на размера на кистата, образуване на сраствания, нарушена трофика. Във връзка с нарушението на тазоворезервоарните
функции е възможно развитие на хронична уроинфекция,
понякога с тежки до фатални усложнения.
Впоследствие
с нова искова молба от 17.12.2013 г. ищецът отново предявил иск за обезщетение
за неимуществени вреди от пореден ексцес на неговото здраве. Със съдебно
решение от 28.05.2018 г. по в.гр. дело № 640/2017 г. САС, 4 състав,
му било присъдено обезщетение за претърпени от него болки и страдания от влошаване на
здравословното му състояние /ексцес/ от претърпяното ПТП след завеждане на
първоначалната искова молба, изразяващи се във влошаване на радикулерната
симптоматика, развитие на психоорганичен синдром,
който покривал критериите на постконтузен синдром, вследствие
на получената черепно-мозъчна травма, поява на Джаксънови
пристъпи, като късни последици на мозъчната травма.
След
решението от 28.05.2018 г. по в.гр. дело № 640/2017 г. САС, 4 състав,
здравословното състояние на ищеца отново се влошило и настъпил нов допълнителен
ескцес, който се изразил в поява на нови заболявания, намиращи се в пряка
причинно-следствена връзка с причинените
при катастрофата от 07.01.2005 г. увреждания. Ищецът поддържа, че новото
влошаване на здравословното му състояние се изразило в следното:
-влошаване
на здравословното състояние относно двигателните способности на всички крайници,
тежка параплегия на крайниците. Ищецът твърди, че двигателният
дефицит в долните крайници водел до невъзможна походка и необходимост от
ползване на инвалидна количка и чужда помощ, както и до трайно залежаване /постелен режим/ и до настъпване на
мъчителна смърт. Спастичната параплегия на долните
крайници била диагностицирана с епикриза
№ 5117/22.07.2016 г. на Медицински център „Месемврия“;
-дълбока
венозна тромбоза, феморо-поплитеална флеботромбоза в левия
долен крайник, което увеличило риска от настъпването на фатални усложнения -
белодробен тромбоемболизъм и внезапна сърдечна смърт.
Това усложнение било дигностицирана с епикриза № 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна
болница за активно лечение София ЕАД- Първо хирургическо отделение. В началото
на септември 2019 г. в резултат на откъсване на голям тромб
получил силни болки в подбедрицата с оток на подбедрицата и глезена и бил настанен за лечение в Пета
МБАЛ – София през периода 05.09.2019г. - 13.09.2019 г.;
-по-тежка
форма на епилепсия с припадъци и загуба на съзнание, която настъпила като късна последица на травмената
болест на мозъка. Болестта се развивала във времето и поставила ищеца в голям
риск от постепенна и необратима увреда на мозъка му,
както и от настъпване на мъчителна смърт. Ищецът твърди, че му открили арахноидни кисти в лявата малкомозъчна
хемисфера при изследване МРТ на главен
мозък № 2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД. Две години по-късно му открили болест на малките мозъчни съдове. Това
състояние било диагностицирано с изследване МРТ на
главен мозък № 1399/17.09.2019 г. на УМБАЛ „Александровска"
ЕАД.
Ищецът
твърди, че полагал добросъвестно постоянно лечение за подържане
на здравето си, но здравословното му състояние се влошавало. С Експертно
решение на ТЕЛК № 0737/27.03.2018г. му била определена максимална степен на
инвалидност от 100 % с чужда помощ. Търпял постоянни болки и страдания
всекидневно от влошеното си здравословно състояние. В края на 2020 г. от
Дирекция „Социално подпомагане“, Люлин, била направена индивидуална оценка на
потребностите му като човек с увреждания. Отпусната му била инвалидна количка и му била предоставена
възможност да ползва личен асистент чрез направление № 20025628/15.12.2020 г.,
след което на 06.01.2021 г. било сключено тристранно споразумение за
назначаване на личен асистент.
През
2019 г. и 2020 г. настъпи тежък ексцес на здравословното му състояние,
вследствие на причинените травми от гореописаното ПТП, като докторите били
категорични, че флеботромбозите поставили живота му
под голям риск от настъпване на тромбоемболия - преди
всичко в белите дробове, с остра десностранна
сърдечна недостатъчност и реална възможност да настъпи внезапна сърдечна смърт.
Ищецът твърди, че съвкупността от диагностицираните
по предходните съдебни дела увреждания и новопроявените
увреждания увеличавали многократно вероятността да загуби живота си. Виновникът
за ексцеса на здравето на С. бил застрахован от ответното дружество. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 500 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на
здравословното му състояние, от която сума 150 000 лв. – болки и страдания
от влошаване на здравословното му
състояние относно двигателните
способности на всичките крайници - параплегия,
установено с епикриза № 5117/22.07.2016 г. на
Медицински център „Месемврия“, ведно със законната
лихва, считано от 22.07.2016г. до окончателното изплащане; сума 150 000 лв. - обезщетение
за болки и страдания от дълбока венозна тромбоза, феморо-поплитеална
флеботромбоза в левия долен крайник, установена с епикриза № 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна
болница за активно лечение София ЕАД/Първо хирургическо отделение, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2019г. до окончателното изплащане и сумата от
200 000 лв., - обезщетение за болки и страдания от проявена късна последица от травмената болест на мозъка, водещи до по-тежка форма на
епилепсия с припадъци и загуба на съзнание, както и за болест на малките мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата малкомозъчна
хемисфера, които състояния са установени с изследване МРТ на главен мозък №
2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и
изследване МРТ на главен мозък № 1399/17.09.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска.
Твърди, че не са налице нови увреди на ищеца. Твърди, че по предходни съдебни производства по гр.д. №
637/2009 г. и № 17267/2013 г., двете на СГС, вече е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между описаните в ИМ вреди и катастрофата. Оспорва размера на исковете.
Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
пострадалия, тъй като внезапно навлязъл на пътното платно и пресякъл на
неопределено за това място. Твърди, че съпричиняването
е прието за установено по предходните съдебни дела. Твърди, че лимитът по
полицата възлиза на 400 000 лв., от които на ищеца вече са изплатени
66 000 лв., при което остава лимит от 334 000 лв., т.е претендираната сума от 500 000 лв. го надвишава. Поддържа
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, установи от фактическа и правна страна
следното:
По предявения иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен предявеният иск трябва
да е доказан следният фактически състав: 1/на ищеца да е присъдено обезщетение или
чрез спогодба да е определено обезщетение за вреди от телесни повреди, причинени
при пътно-транспортно произшествие от водач на моторно превозно средство, чиято
отговорност е застрахована от ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”; 2/да се установи влошаване на
здравословното състояние на ищеца/ексцес/, което да е в причинно-следствена
връзка с уврежданията при пътно-транспортното произшествие; 3/да са претърпени
неимуществени вреди от влошаването на здравословното състояние; 4/влошаването
на здравословното състояние да не е било предвидено при определяне на
първоначалното обезщетение; 5/да се установи размера на дължимото обезщетение.
Макар
ищецът да твърди, че предявява няколко иска за обезщетение за неимуществени
вреди от настъпил ексцес на здравословното му състояние, по същество
предявеният иск е един с обща цена на иска от 500 000 лв.
С
влезли в сила решения № 1562/19.10.2011 г. по гр.д. № 1995/2011 г. на САС и №
1322/28.05.2018г. по гр.д. № 640/2017г. на САС „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД е
осъдено да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени вреди от настъпили
ексцеси на здравословното му състояние, вследствие на телесни повреди, получени
при катастрофа, реализирана на 07.01.2005г., по вина на водача И.Г.Д.при управление на
л.а„Опел Кадет” с ДК № С ****КН, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка“Гражданска отговорност“, сключен с ответника.
С решението по гр.д. №
1995/2011 г. на САС, с което частично е потвърдено решение от 01.03.2011 г. по
гр.д. № 637/2019 г. на СГС, е прието, че
при катастрофата ищецът е получил следните увреждания: тежка
гръбначномозъчна травма с характер на екстензионна шийна травма и контузия в шийния
отдел на гръбначния мозък със слабост на четирите крайника. Травмата е изявена
клинично веднага след инцидента с ограничение на движенията и изтръпване на
четирите крайника. Тази травмена увреда
в следващите години е довела до трайно затруднение на движенията на краката и
ръцете, до степен на невъзможна самостоятелна походка, без помощни средства, затруднено
до невъзможно самообслужване, нарушения във функциите на тазовите
резервоари (уриниране и дефекация), нарушения в
половата сфера. В мотивите към решението е посочено, че медицинската експертиза
е установила, че травмената увреда
на шийния гръбнак протича на фона на
изразени дегенеративни промени на същия с многоетажни дискови хернии,
но не може да се изключи травматичният характер на дисковата херния на ниво V -
VI шиен прешлен, която причинява и най - изразеното притискане и увреждане на
гръбначния мозък. Тази травмена увреда
по своята медико - биологична характеристика представлява постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалият е получил и лекостепенна
черепномозъчна травма (ЧМТ), изразяваща се в мозъчна
контузия с
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки. Тази увреда
представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота;
получил е и множество разкъсно - контузии и порезни
рани в челната
област на главата, предизвикали болки и страдания за срок от 10 - 15 дни и
отзвучали без трайни последствия за здравето. Ищецът е получил и контузия, и разкъсно -
контузна рана в областта на дясната лакетна става, предизвикала болки и
страдания за срок от 10 - 15 дни и отзвучала без трайни последствия за
здравето. Прието е от съда, въз основа на заключението, че ищецът е
претърпял интензивни болки и страдания в първите 3 месеца след травмата
и значителни в следващия период, продължаващи и към момента на
изготвяне на заключението. Пълно възстановяване на здравословното му
състояние в бъдеще е невъзможно, поради което болки и страдания ще
съпътстват предстоящия му живот, както физически, така и психо-
емоционални във връзка с нарушенията в тазоворезервоарните
функции и
половата сфера. В мотивите е посочено, трайните посттравматични структурни промени
на гръбначния мозък на нивото на увредата
/посттравматична киста/ и задържащата се в продължение на 5 години тежка
неврологична симптоматика обуславят абсолютна невъзможност здравословното състояние
на пострадалия да се възстанови до такова, каквото е било до настъпването на
ПТП. Възможно е и допълнително утежняване на
неврологичната симптоматика в бъдеще в резултат на увеличаване размера на
кистата, образуване на сраствания, нарушена трофика.
Във връзка с нарушението на тазоворезервоарните функции
е предвидена възможност за развитие на хронична уроннфекция,
понякога с тежки, до фатални усложнения.
При определяне на обезщетението
съдът в приключилото исково
производство, видно от мотивите към решението му, е съобразил, че след катастрофата
търпените болки и страдания от страна на ищеца са силни и интензивни,
като някои от тях ще продължат до края на живота му, в това число е взел
предвид, че според вещото лице е налице абсолютна невъзможност здравословното състояние на пострадалия да се възстанови до такова,
каквото е било до настъпването на ПТП, от което следва, че болките и
страданията ще продължат и за в бъдеще, както физически, така и психоемоционални, във връзка с нарушенията в тазоворезервоарните функции и половата сфера. С оглед
характера и степента на претърпените увреждания е определено обезщетение от 50
000 лв. по справедливост. Поради прието съпричиняване
на вредоносния резултат - пресичане на място, където няма пешеходна пътека -
обезщетението е намалено, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с 1/3, т. е. със
сумата от 16 666 лв., съответно на възприетото от съда съпричиняване.
Обезщетението е сведено до размера от 33 333 лв. и от тази сума е приспаднато
заплатеното от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3
000 лв., поради което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 30 333
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.01.2006г. до
окончателното изплащане.
С последващото
решение № 1322/28.05.2018г. по гр.д. № 640/2017г. на САС е прието, че е
настъпило влошаване на здравето на ищеца, което се е изразило във влошаване на радикулерната симптоматика, развитие на психоорганичен
синдром, който покрива критериите на посткоптузионен
синдром, вследствие на получената черепно-мозъчната
травма, какго и поява на Джаксънови пристъпи
във връзка с тази травма, предвид липсата на
девиантна личностова
структура у пострадалия, като последните са късни
последици на мозъчната травма, при която е получена контузия на мозъка.
Съдът е приел, че прогнозата за развитието на психоорганичния
синдром, който се усложнява от епилепсията, е неблагоприятна, с оглед
необратимостта на загубата на
когнитивен капацитет и тенденцията към усложняването й, при
съобразяване и че фактически след 2006г. симптоматика на този синдром се е задълбочила,
вкл. емоционалните реакции са станали полюсни, а мисловният процес се е забавил. Съдът е определил размер на дължимото обезщетение за
установения ексцес от 50 000
лв., което е намалил с 1/3, поради осъществен принос от ответника за настъпване
на вредоносния резултат, който е пресякъл пътното платно на неопределено за
това място
(чл.113, ал. 1 ЗДвП) и е присъдил обезщетение от 33 333.33 лв.
Спорни въпроси
по делото са: дали е настъпило ново усложнение на здравословното
състояние на ищеца, за което да не му е присъдено обезщетение с горепосочените
съдебни решения и какъв е размерът на дължимото обезщетение.
Ищецът в ИМ сочи няколко усложнения на здравословното
си състояние:
-влошаване на здравословното му състояние относно
двигателните способности на всички крайници, тежка параплегия
на крайниците, диагностицирана с епикриза
№ 5117/22.07.2016 г. на Медицински център „Месемврия“;
-дълбока венозна тромбоза, феморо-поплитеална
флеботромбоза в левия
долен крайник, дигностицирана с епикриза
№ 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна болница за
активно лечение София ЕАД - Първо хирургическо отделение.
-по-тежка форма на епилепсия с припадъци и загуба
на съзнание, която настъпила като късна
последица на травмената болест на мозъка, както
и болест на малките мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата малкомозъчна
хемисфера, диагностицирани с изследване МРТ на главен
мозък № 2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД и изследване МРТ на главен мозък № 1399/17.09.2019 г.
По спорния въпрос дали е настъпило влошаване на
здравословното състояние на ищеца, изразило се в дълбока венозна тромбоза, феморо-поплитеална флеботромбоза
в левия долен крайник:
За установяване на обстоятелството дали е
настъпило соченото от ищеца влошаване на
здравословното му състояние по делото са изслушани заключения на вещо лице-
кардиолог Е.Г.Б. –Т. и вещо лице – съдов хирург Е.Е.Х.,
които съдът изцяло кредитира като компетентни и обективно дадени.
Видно от заключението на вещото лице-кардиолог Е.Г.Б.
–Т. заболяването „флеботромбоза на ляв крак – илеофеморална флеботромбоза
вляво“ при ищеца за първи път е установено с епикризата
от 01.04.2005 г. на Пета МБАЛ София, Второ хирургично отделение, издадена при
лечението на С. непосредствено след катастрофата. Този първи епизод на флеботромбозата през 2005 г. е пряко свързан с пътно-транспортното
произшествие и с последвалите оперативни интервенции, както и с обездвижването
на пациента. Всяка травма и голяма хирургична интервенция е рисков фактор за флеботромбоза и/или белодробен тромбемболизъм.
За превенцията на такива усложнения за срок от 30 до 45 дни пациентите приемат профилактично
антикоагулант - инжекционно или през устата. С тази
профилактика рисковете от възникване на дълбока венозна тромбоза или белодробен
емболизъм намаляват значително. При ищеца е било
налице значително обездвижване, което не е намаляло през годините. То е траен рисков фактор за възникване на повторен
епизод на дълбока венозна тромбоза и/или белодробен емболизъм
и изисква непрекъсната антикоагулантна профилактика. Не
е документирано С. да е провеждал системно антикоагулантна
профилактика. През 2019 г. е диагностициран втори
епизод на дълбока венозна флеботромбоза на левия крак
с последващо лечение чрез приемане на медикамента „синтром“. Вторият
епизод на флеботромбоза през 2019 г. вероятно е
настъпил без предшестващо лечение с антикоагулант или
при неадекватно лечение. Основната причина за този рецидив е обездвижването на
пациента, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и
последвалите усложнения от страна на опорно-двигателния апарат и нервната
система. Необходимо е доживотно лечение с антикоагулант
като превенция на последващи епизоди на флеботромбоза и/или белодробен емболизъм.
В последващите епикризи не
са отбелязани промени в долните крайници, т.е. липсват трайни увреждания от
епизодите на флеботромбоза. Липсва документация за каквато и да било форма на белодробна емболия при ищеца. Вещото лице е разяснило, че белодробният
емболизъм може да протече като внезапна
смърт (масивна белодробна емболия), умерена форма на белодробен емболизъм (задух, сърцебиене, пневмония, остра десностранна
сърдечна недостатъчност)
или микроемболии с оформяне на хронична пулмонална хипертония и
прояви на хронична десностранна сърдечна недостатъчност. Рискът от белодробна емболия е най-голям в острата фаза на флеботромбоза. Той значително намалява при адекватно антикоагулантно лечение. Продължителността на живота на
пациента не може да се предвиди. Вещото
лице заявява, че при флеботромбоза е възможно пациентът
да усеща болки и тежест в крака, да получава отоци, както и да изпитва неудобства
от продължителната антикоагулантна терапия, да се
налагат чести лабораторни изследвания, има рискове от антикоагулантна
терапия - кървене, остеопораза, нефропатия.
От заключението на вещото лице Е.Е.Х. – съдов хирург, което съдът кредитира, се установява,
че илеофеморалната флеботромбоза
е заболяване, което се лекува продължително време. Дори и да има пълна реканализация на засегнатия участък впоследствие се развива постфлебитен
синдром. Това състояние може да е причина за
рецидивираща флеботромбоза на същия участък в бъдеще,
което е видно
от епикриза от V-та МБАЛ-София по ИЗ №11038/2019 г. за периода от
05.09.2019 г.
13.09.2019 г. С посочената епикриза на ищеца е била
поставена диагноза „флеботромбоза феморопоплитеалис
синистра“. Вещото лице е извършило личен преглед на
ищеца, при който е установило, че към момента няма нова флеботромбоза
на долни крайници, вените на долните крайници са проходими, но това не изключва
възможност за в бъдеще да се повтори отново флеботромбозен
епизод. Налице е постфлебитен синдром, който е
установен още след първата илеофеморална флеботромбоза април 2005г. При ищеца е констатиран постфлебитен
синдром- оток на засегнатия крайник при пордължително
стоене прав. Възможно е при неспазване на указанията за режим и лечение да се появат постфлебитни рани, каквито
към момента няма. В пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП е
развилата се дълбока венозна тромбоза, феморопоплитеална
флеботромбоза в левия
долен крайник 2005 г. и 2019 г. Това състояние е следствие на обездвижване и
залежаване. Дълбоката венозна тромбоза протича в три фази. Острата фаза е между
1-10 дни, подостра фаза от 10-30 дни и хронична фаза
от 30 ден до пълната реканализация. Най-голяма е опасноста от
белодробна емболия през първа и втора фаза.
Рискът за живота на пациента е минимален, ако не развие нова флеботромбоза. Интензивноста, степента
и характера на болките и страданията, който търпи ищецът от прекараната флеботромбоза, се определят като средно интензивни. След
прекараната флеботромбоза ищецът за в бъдеще до края
на живота си ще има прояви на постфлебитен синдром. Възможни са оток на долния крайник и
поява на постфлебитни рани при неспазване на
лечението. Дълбоката венозна тромбоза причинява дискомфорт
и затруднения при изправен стоеж и ходене, което, според вещото лице, създава
затруднения и при общуването с хора.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица Е.Г.Б. –Т. и Е.Е.Х. и въз основа на тях приема, че ищецът при катастрофата през 2005 г. е
получил „флеботромбоза на ляв крак – илеофеморална флеботромбоза
вляво“. През 2019 г. е диагностициран втори епизод на
дълбока венозна флеботромбоза на левия крак с последващо лечение чрез приемане на медикамент „синтром“. За превенцията на такива усложнения пациентите
приемат профилактично антикоагулант. Ищецът трябва да
провежда антикоагулантна терапия прец
целия си живот. Вторият епизод на флеботромбоза през
2019 г. вероятно е настъпил без предшестващо лечение с антикоагулант
или при неадекватно лечение. Липсват трайни увреждания на долните крайници в
резултат на епизодите на флеботромбоза. При
извършения личен преглед на ищеца от вещото лице Х. е установено, че към
момента няма нова флеботромбоза на долни крайници,
вените на долните крайници са проходими, но това не изключва възможността за в
бъдеще да се повтори отново флеботромбозен епизод. При
С. е налице постфлебитен синдром, който се изразява в
оток на засегнатия крайник при продължително стоене прав, възможни са и постфлебитни рани при неспазване на лечението. Липсва документация за каквато и да било
форма на белодробна емболия при ищеца. За диагностицираните епизоди на дълбока венозна флеботромбоза на левия крак не се установява да е било
присъдено обезщетение по предходни дела на СГС, поради което съдът
приема, че за тези усложнения следва да бъде присъдено обезщетение по
настоящото дело.
По останалите спорни въпроси дали е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца относно двигателните
способности на всички крайници, тежка параплегия на
крайниците, и дали е налице по-тежка форма на епилепсия с припадъци и загуба на
съзнание, както и болест на малките
мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата малкомозъчна хемисфера:
За установяване на горепосочените от ищеца
усложнения на здравословното му състояние по делото са приети заключение на комплексна
експертиза, изготвена от вещо лице – ортопед Татяна Д. и от неврохируг Х.М.,
заключение на вещо лице – невролог Г.О. и заключение на вещо
лице – специалист по нервни болести, епилептолог И.В..
От заключението на комплексната експертиза, изготвено от вещо лице -
ортопед Д. и вещото лице – неврохирург М., се установява, че не е налице влошаване
на здравословното състояние на ищеца относно двигателните способности на крайниците, не е
налице тежка параплегия на крайниците. Вещите лица заявяват, че в епикриза по ИЗ № 5117/22.07.2016 г. от МЦ „Месемврия" за проведено лечение на С.Т.С. през периода
22.07.2016 г.-29.07.2016 г. действително е поставена основна диагноза: „Параплегия – спастична“, но в описанието на обективното
състояние на пациента е записано: „Долна парапареза.
Липсват коленни и Ахилови рефлекси двустранно.Тазови
резервоари ретенцио урине.
Крайници симетрични, леко оточни, с варици двустранно. Ход на заболяването: Постигна се
задоволително подобрение по отношение на спастиката, обема
на движение, координацията и походката“. Вещите лица са категорични в
заключението си, че в епикризата е описана долна парапареза
(намалени по обем и сила активни движения за долните крайници), а не долна параплегия (пълно обездвижване на долните крайници). За долната парапареза,
която е настъпила непосредствено след катастрофата, ищецът е получил
обезщетение по прехдните дела. Самостоятелната му походка
е затруднена и невъзможна без помощни средства, има необходимост от ползване на
инвалидна количка и чужда помощ. Състоянието му налага ограничен двигателен
режим, но това не означава постелен режим. Относно
твърдението на ищеца, че вследствие на заболяването му предстои мъчителна
смърт, вещите лица са заявили, че това твърдение е твърде емоционално и не
подлежи на експертно заслючение. Състоянието на долна
спастична парапареза при С. съществува от дълги
години, то е следствие от получената при катастрофата тежка шийна
гръбначно-мозъчна травма. Бъдещата перспектива за здравословното състояние на
ищеца е крайно неблагоприятна. Трайните посттравматични структурни промени на
гръбначния мозък на нивото на увредата /постравматична киста/ и задържащата се в продължение на 18
години тежка неврологична симптоматика обуславят абсолютна невъзможност
здравословното състояние на пострадалия да се възстанови напълно. Болките и
страданията ще го съпътстват до края на живота му. Вещите лица заяват, че е възможно
да настъпи допълнително утежняване на неврологичната симптоматика в бъдеще
в резултат на увеличаване размера на кистата, образуване на сраствания,
нарушена трофика.
Относно твърденията на ищеца, че е развил болест
на малките мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата
малкомозъчна хемисфера /ММХ/:
Вещите лица Д. и М. заявяват, че при извършената
в деня на инцидента /07.01.2005 г./ Компютърна томография /КТ/ на главен мозък
е установена лекостепенна субарахноидна
хеморагия супратенториално
с белези за хеморагично имбибиране
на задния фалкс, без други травматични вътречерепни, в частност мозъчни промени. Следващото
образно изследване - МРТ на главен мозък, е извършено 12 години по-късно - на
31.08.2017г., когато се установяват множество разнокалибрени фокуси двустранно подкорово, без мас-ефект. Също три окръглени лезии, най-голямата от които е с размери 71/74 мм. в
областта на лявата малкомозъчна хемисфера, с характер
най-вероятно на постравматични арахноидални
кисти. Експертите са категорични, че е допусната техническа грешка относно
размера на трите окръглени лезии, посочени при
разчитането на образното изследване – МРТ на главен мозък, тъй като размери от
71/74 мм. са „невъзможни“ от медицинска гледна точка.
При следващо МРТ на главен мозък от 17.09.2019 г.
(две години по-късно) е поставено заключение от лекуващия лекар : Болест на
малките мозъчни съдове. Арахноидни кисти в лява ММХ.
Находката на множество разнокалибрени фокуси двустранно подкорово
(в бялото мозъчно вещество) е описана 12 години след травмата и е потвърдена в
същия вид след още две години. Генезата на тези множествени промени е
категорично съдова, те могат да се дължат на множество причини, не
задължително травматични. Диагнозите се движат в широк диапазон в зависимост от
общото клинично състояние на пациента, вкл. анамнеза, минали и съпътстващи
заболявания и др. - мозъчно-съдова болест, мултиинфарктна
енцефалопатия, болест на малките мозъчни съдове. Поради изминалия 12-годишен период от инцидента до
установяване на тези увреждания, експертите не могат да се произнесат за наличие
на пряка причинна връзка между катастрофата и болестта на малките мозъчни
съдове.
Относно арахноидните кисти
в лявата ММХ: Вещите лица заявяват, че напречникът
на малкия мозък (в цялост) достига 9-10
см, при предно-заден размер 3 см. В образното изследване са описани три окръглени лезии
в лявата ММХ, най-голямата от които е с размери 71/74 мм. Това е абсолютно невъзможно при реален напречник на всяка една ММХ 4,5 - 5 см. Експертите считат,
че се касае за печатна грешка. Независимо
от това, наличието на тези най-вероятно арахноидни
кисти, може да се свърже с претърпяната черепно-мозъчна травма и със субарахноидния кръвоизлив. Тези увреждания са трайни,
могат да се приемат като израз на травмена
енцефалопатия, но изразът „тежката травмена болест на
мозъка" в случая е некоректен. Травмената болест на мозъка е късна последица (около 3
до 6 месеца) след контузия на главния и на гръбначния мозък. Травмената церебрастения (мозъчна
слабост) е резултат от по-лека
степен на мозъчна контузия или мозъчно сътресение (комоцио
церебри), когато е лекувано непълноценно или не е
спазен режимът на почивка и възстановяване веднага след травмата. Травмената енцефалопатия е последица от по-тежко увреждане
на мозъчното вещество, при по- тежка контузия на мозъка и по-изразени огнищни неврологични симптоми (парези
или парализи на части от тялото, травмена епилепсия, паркинсонизъм, деменция, паметови и други разстройства). Реална опасност за
живота на ищеца от проявената болест на малките мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата ММХ няма. Перспективата за
продължителността на живота на ищеца спрямо средностатистическата е неблагоприятна.
Настъпилите в резултат на злополуката болки и страдания имат хроничен характер,
с времето прогресивно се утежняват и задълбочават. При пострадали с
гръбначно-мозъчна травма хронична болка има при 60-80% от тях, а при 40 % от
тях е много силна. Най-честа е мускулоскелетната
(58%), последвана от невропатната болка на нивото на увредата (42%) и под нивото на увредата
(34%) В резултат на получената тежка съчетана гръбначно-мозъчната травма, извършените в пряка връзка с нея
хирургични интервенции и
процедури и настъпилите усложнения ищецът е претърпял особено
интензивни болки и страдания за срок от 3-4 месеца и значителни и
постоянни в следващия период, вкл. до момента. Болките и страданията на ищеца
за в бъдеще и до края на живота му ще бъдат интензивни.
В обобщение вещите лица Д. и М. заявяват, че увредите на ищеца, описани в исковата молба, свързани
с твърдяното влошаване на двигателните способности - долна спастична
парапареза, не са нови, те представляват логично развитие на здравословното
състояние на пострадалия след ПТП, което здравословно състояние е описано в
съдебните актове по гр.д. № 637/2009 г. на СГС и на гр.д.№ 17267/2013г. на СГС.
Вещите лица сочат като нови увреди единствено установените с МРТ изследване на
главен мозък от 31.08.2017г., а именно: „множество разнокалибрени фокуси двустранно
подкорово, без мас-ефект...В областта на лявата малкомозъчна хемисфера се установяват три окръглени лезии, най-голямата от които е с размери 71/74 мм. в аксиалната равнина - най-вероятно постравматични
арахноидални кисти“. В заключението е посочено, че
резултатът от това изследване е описан в Повторна комплексна медицинска
експертиза по предходно дело - в.г.д. №
640/2017 г. на САпС, 4-ти състав, с вещи лица
психиатър и невролог д-р Г.е д-р О.. В рубриката „Прегледани материали" е
описано и МРТ изследването № 2256 от 31.08.2017 г. Според вещите лица Д. и М. тази
находка не е интерпретирана от експертите по в.г.д. № 640/2017г. на САпС, 4-ти състав, и не е преценена като евентуално
допълнително усложнение на преживяната черепно-мозъчна травма, респ. не е взета
предвид и в постановеното по делото съдебно решение.
В съдебно заседание от 19.04.2023 г. вещите лица Д. и М. заявявят, че
при С. е налице едно кистично
образование в областта на гръбначния мозък на нивото на фрактурирания
прешлен и оперативната интервенция - 5-6-ти шийни
прешлени. Първоначално то е диагностицирана с размери
от 4 мм през 2011 година. При ЯМР от 2017 тази киста е нараснала до 10 мм. Вещите
лица заявяват, че не могат да дадат заключение дали това увеличение на кистата в областта на
гръбначния мозък се отразява негативно на състоянието на пострадалия. Клиничното
състоянието на ищеца относно намалената двигателност
на долните крайници, т.нар. „парапареза“, не се е
променило във времето, независимо от увеличаването на кистата. Възможно е
кистата да продължи да нараства в годините. Около нея е възможно да се образуват сраствания, които да затруднят кръвообращението
и микрообращението.
Другите кистозни
промени, за които се говори в заключението, се намират в областта на лявата
малка мозъчна хемисфера. Вещото лице М. заявява, че те реално са диагностицирани през 2018 г., доста след извършените
експертни становища и заключения по
предходните дела. В този смисъл това е нещо ново. Те не са разглеждани,
преценявани като усложнения, съответно не са обезщетявани сами по себе си. Това е една
действително патологична находка в областта на малката мозъчна хемисфера. Нямат
изразено обемно действие, но все пак малкият мозък е една доста по-малка като
обем структура, спрямо главния мозък. Ако тези кисти с размери в някакви
милиметри бяха разположени в главния мозък, нямаше да имат никакво значение, но
в малкия мозък нещата са много по-сериозни. Те могат да дават отражение
и да предизвикват координационни нарушения, защото малкият мозък има основно
такива функции – за равновесие. Размерите
на тези кисти в малкия мозък не са правилно отразени в изследването. Всяка от
двете хемисфери на малкия мозък е с размери около 4,5 см и в напречно
сечение около 3 см в хоризонталата равнина. В този обем няма как
да се събере киста с размери 74 мм.
Най-вероятно това е техническа грешка. Тези кисти могат да имат неблагоприятно
отражение върху равновесните функции, да водят до координационно нарушение, но
не може да се каже, в зависимост от тяхната големина, какви точно нарушения
биха предизвикали и дали по-големите кисти дават по-сериозни нарушения. Спастичната
парапареза няма отношение към въпроса с тези кисти.
Тук има двигателен дефицит, но не напълно изчезнал, който е свързан със спастичните
изменения в мускулната маса, с промени в лигаменти,
дискове, хрущяли и връзки на гръбначния мозък. Ищецът има сериозна травма, но тази травма вече е интерпретирана в предходните дела.
Съдът не кредитира устното изявление на вещото лице М., направено в съдебно
заседание от 19.04.2023 г. в частта, в
която заявява, че кистозните
промени в областта на лявата малка мозъчна хемисфера са диагностицирани
през 2018 г., доста след извършените експертни становища и заключения по предходните дела. Това негово
изявление противоречи на заключението, което поддържа в съдебно заседание. В самото
заключение вещото лице М. заявява, че кистозните
промени в лявата малка мозъчна хемиосфера са били
констатирани от експертите при разглеждане на вгрд. №
640/2017 г. на САС, т.е същите са били обект на изследване в предходни експертизи
по предходни дела, но не са приети за усложнения. В заключнието
относно тези кисти от една страна е установено, че са с некоректно посочени
размери, а от друга страна, не е посочено какви конкретни прояви имат върху
здравословното състояние на ищеца. Едва в съдебно заседание вещите лица
заявяват, че тези кисти е възможно да
дават отражение и да предизвикват координационни нарушения, защото малкият
мозък има основно такива функции – за равновесие,
но експертите не са посочили в самото заключение,
нито в съдебно заседание заявяват, че кистите реално са предизвикали в такива неблагоприятни прояви
при ищеца.
По същите съображения съдът не кредитира заключението на комплексната
експертиза в частта, в
която се твърди, че са нови увреди установените с МРТ изследване на главен
мозък от 31.08.2017г., а именно: „множество разнокалибрени фокуси двустранно подкорово, без мас-ефект...В областта на лявата малкомозъчна хемисфера се установяват три окръглени лезии, най-голямата от които е с размери 71/74 мм. в аксиалната равнина - най-вероятно постравматични
арахноидални кисти“, тъй като самите вещи лица
заявяват, че резултатът от това изследване е описан в повторна комплексна
медицинска експертиза по предходно дело
- в.г.д. № 640/2017 г. на САпС, 4-ти състав, с вещи
лица психиатър и невролог д-р Г.и д-р О.. В рубриката „Прегледани
материали" е описано и МРТ изследването № 2256 от 31.08.2017 г. Неправилен
е изводът на вещите лица Д. и М., че тази находка не е била интерпретирана от
експертите по в.г.д. № 640/2017г. на САпС, 4-ти
състав, и не е преценена като евентуално допълнително усложнение. От
заключението на вещото лице О. по настоящото дело, което ще бъде обсъдено
по-долу в мотивите, става ясно, че тази находка не е била посочена като
усложнение, тъй като арахноидните кисти са били безсимптомни, те са били регистрирани
единствено като морфологична промяна в мозъчната тъкан, в резултат от
претърпяната мозъчната контузия, не са оказали вляние
на статуса на ищеца. В заключението на комплексната експертиза, изготвена от
вещите лица Д. и М., не е посочено тези арахноидни
кисти да са дали някакво усложнение на здравословното състояние на ищеца.
В останалата част съдът кредитира заключението на
комплексната експертиза, относно направения извод, че не е налице влошаване на
двигателните способности на крайниците на ищеца, тъй като този извод се
подкрепя от цялостното обсъждане в заключението на медицинските документи.
Съдът кредитира заключението и в частта,
в която е посочено, че болестта на малките мозъчни съдове, която се е изразила
в множество разнокалибрени фокуси двустранно подкорово
(в бялото мозъчно вещество), не е в причинно-следствена връзка с катастрофата,
тъй като се подкрепя и от заключението на вещото лице О..
От
заключението на вещото лице – невролог О.,
което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се
установява, че в резултат от ПТП ищецът е получил тежък неврологичен дефицит с квадрипареза, болка и скованост в мускулите и нарушена самостоятелна
походка, изтръпване от кръста надолу, ТРН, епилептични пристъпи. Всички тези
нарушения в неврологичното състояние са отбелязани и в ЕР на ТЕЛК от 2006 г.,
2009 г., 2012г., 2018 г. Твърдяната в епикриза №
5117/22.07.2016г. на МЦ „Месемврия“ „спастична параплегия“ /т.е. пълна парализа на краката/ не
отговаря на действителното състояние на ищеца, който е с тежка, но частична парализа
и може да се движи с помощно средство. Ето защо не са налице данни за
влошаване на състоянието до степен на пълна парализа, която да представлява
ексцес. Установените до сега увреждания са били коментирани и регистрирани
в различни документи и предходни съдебни дела и не представляват ексцес в
смисъла на нова неврологична увреда. При последната
хоспитализация в Клиника „Св.Наум“ м.март 2023 г. състоянието на ищеца е
препотвърдено и не са установени и регистрирани нови симптоми и нарушения,
включително по отношение на походката - „спастико-паретична,
с помощно средство“. Вещото лице заявява, че не може да се
обсъжда ексцес в пряка причинна връзка с ПТП. Получените телесни повреди
са посттравматични, свързани с ПТП и неврологичните увреждания се изразяват в:
ограничен обем на движения повече в долните крайници, намалена мускулна сила, спастично
повишен мускулен тонус с болки и скованост в мускулите, нарушена сетивност,
ТРН, епилептични пристъпи. Бъдещата перспектива за здравословното състояние на
ищеца е неблагоприятна - налице е изразен неврологичен дефицит с траен характер,
неврологичната увреда не подлежи на обратно развитие
и подобряване. Състоянието зависи и от системността на провеждане на рехабилитационни курсове за поддържащо лечение, трябва да
се имат предвид и възрастово дегенеративни промени, настъпващи с времето, които
могат да утежняват общата симптоматика. Двигателният дефицит е в резултат от черепномозъчната и гръбначномозъчната травма и е регистриран
още през 2005 г. в ЕР на ТЕЛК № 1481/89/10.05.05г. – 96 % ТНР. Състояние: след
мозъчна контузия и травматичен САХ. Състояние след операция за травматична дискова
херния СЗ-4, С5-6, С67-м.01.2005. Контузия на гръбначен мозък в шийния сегмент. Синдром на централна квадрипареза.
Терминът „параплегия на всичките крайници“ означава
пълна парализа, т.е. пълна неподвижност и невъзможност за каквото и да е
движение на крайниците, което не е налице при ищеца. Той е с травмена енцефалопатия от 2009 г. и 2018 г. с клинични
прояви на фокална епилепсия тип Джаксънови
пристъпи. По данни на ищеца и на базата на епикриза
от Неврологична клиника „Св.Наум“ по И3 № 1869/ м.март 2023 г. той страда от
дългогодишна симптоматична епилепсия - фокални
пристъпи с увреда на съзнанието понякога, за което е
включен в терапията допълнителен медикамент - Есликарбазепин.
Връзката на епилепсията с понесената
травма от ПТП е регистрирана по гр.д. № 640/2018 г. на САС. Предвид
данните от анамнезата, неврологичния преглед на ищеца и актуалната епикриза от Неврологична клиника “Св.Наум“ се касае за
типична симптоматична фокална епилепсия. По данни от
анамнезата пристъпите са с честота 3-4 пъти седмично с продължителност под
минута и са предимно в десния крак, като същата и по-голяма честота е била
налице и дотогава. Освен това при ищеца
не се отчита влошаване на състоянието по
отношение на пристъпите след преустановяване на лечението. При тази форма на епи-пристъпи не съществува реална опасност за живота на
пациента. Арахноидните кисти в малкия мозък
са описани при МРТ прегледи 2017 г. и 2019 г. вкл. при последния МРТ от
м.08.23г. - „...разположени по хода на малкомозъчните
фолии от тази страна с размер до 8/10мм ...заключение
- МР данни за болест на малките мозъчни съдове. Описаните находки на нивото на
лявата малкомозъчна хемисфера може да се свържат с
посттравматични арахноидни кисти.“ Арахноидните кисти по принцип обикновено са вродени и безсимптомни, често се откриват като
случайна находка. Могат да бъдат и резултат от тежка ЧМТ /мозъчна контузия/. В процесния случай те може да са късна последица от тежката
ЧМТ на ищеца и тяхната значимост се определя от симптомите, които евентуално
предизвикват. В процесния случай те са цитирани в медицинската
експертиза по г.д № 640/2018г. на САС и са интерпретирани именно като последица
от претърпяната ЧМТ, вкл. в рамките на травмената
енцефалопатия. Тъй като в случая те са безсимптомни, те се регистрират
единствено като морфологична промяна в мозъчната тъкан в резултат от претърпяна
мозъчна контузия, без клинично значение. По принцип при установяването им е уместно да се проследяват във времето
чрез МРТ. Колкото до т.нар. болест на малките съдове - това е състояние
на промени в най-малките съдове на мозъка и се означава още като мозъчно-съдова
болест/МСБ/. Най-честата причина за МСБ е артеросклерозата,
както и повишеното и нелекувано артериално налягане, дислипидемия/повишен
холестерол/, предсърдно мъждене, мозъчна амилоидна ангиопатия, захарен диабет, тютюнопушене, напреднала
възраст. Дълго време може да персистира като т.нар. „тиха
исхемия“ „тиха МСБ“, т.е. без симптоми и оплаквания, като клиничната картина се
развива постепенно или остро под формата на инсулт след различен период от
време. Предвид факта, че арахноидните кисти са
единствено КТ/МРТ находка и са безсимптомни, както и т.нар. болест на малките
съдове, не е налице реална опасност за живота на ищеца. Вещото лице заявява,
че не може да се дава перспектива за
продължителността на живота на ищеца. Той търпи болки и страдания с
хроничен характер, които значително затрудняват бита и ежедневното му
самообслужване. Непосредствено след ПТП оплакванията са били интензивни и постоянни
поне за няколко месеца, след което са станали хронични. Болките и
страданията ще съпътстват ищеца и занапред, те ще протичат с периоди на обостряння и подобрение в зависимост от поддържащите
процедури, които провежда, но с добавяне и на възрастово - дегенеративни
промени, които биха утежнили оплакванията. Понесените травми и увреждания
причиняват дискомфорт и затруднение в общуването на
ищеца с хората. Вещото
лице е категорично в заключението си, че не са установени нови увреди на
ищеца или такива, които да не са отразени в предишните съдебни дела. Данните за
арахноидни кисти в малкомозъчната
хемисфера са цитирани в материалите по делото и обсъждането в медицинското
заключение по гр.д. № 640/2018 г. на САС като находка в рамките на общата травмена енцефалопатия. Вещото лице заявява, че арахноидните кисти не са имали и нямат и към момента самостоятелно
утежняващо отражение върху клиничното състояние на ищеца, поради
което не са разглеждани като самостоятелна форма на ексцес, на влошено здравословно
състояние. Болестта на малките мозъчни съдове е с неуточнена генеза в процесния случай, предвид многото фактори, които биха я
обусловили.
В съдебно заседание вещото лице О.
поддържа заключението. Относно
двигателния дефицит заявява, че в медицинските документи състоянието на
ищеца е описано като квадрипареза, по-изразена в
долните крайници долна спастична квадрипареза. Параплегията е различна от квадрипарезата
на долните крайници. Параплегия означава абсолютно
неподвижни, 100 % неподвижни крайници, само долните или четирите. Ищецът няма
такова състояние. Представена е епикриза от център „Месемврия“,
където фигурира такава диагноза, но тя не е реална диагноза. Състоянието на
ищеца е парапареза, което означава частична пареза. Параплегия не фигурира в
нито един от предишните документи, нито в предходна експертиза по дело пред апелативния съд. Параплегия означава ищецът да е абсолютно неподвижен, да
е невъзможно не просто да прави крачки или да стои, а да е абсолютно
неподвижен. В действителност той има силно затруднена походка, затова му е
дадена и чужда помощ, ползва помощни средства, парезата
при него е умерена към тежка. При ищеца няма влошаване по отношение на
двигателния дефицит. Вещото лице е извършило неврологичен преглед, при
който е оценило мускулния тонус, рефлексите, обема на движения, всичко което се
включва в неврологичния статус и представлява оценка на двигателния дефицит. Ищецът
ежемесечно посещава санаториуми в Кокаляне и благодарение на тях се
поддържа в някакво компенсирано
състояние. Има компенсация от проведените системни лечения. Дегенеративните
промени на увредените части от ПТП са много - централен мозък, гръбначен мозък.
Арахноидната киста като находка е
коментирана още в предишна експертиза по
предходни дела и тя е в рамките на морфологичните промени и изяви на една
травматична енцефалопатия. Тя може да има значение и да се обсъджа
като фактор за влошаване на състоянието единствено, ако причинява конкретна
симптоматика, каквато в случая не е налице. Вещото лице заявява още, че размерите на кистите са абсурдни и не отговарят на
реално допустимите за това. В действителност се касае за една значително
по-малка формация в лявата малка мозъчна хемисфера, която при последния
магнитен резонанс е описана с размери под 1 см. Една такава находка има
значение, когато причинява клинична симптоматика. Една евентуална
симптоматика в случая с тази локализация би била, ако се претендира за по-голям
размер на кистата, напр. тежко нарушение в координацията, каквото той няма. Не е описано никъде такова тежко
нарушение на координацията, включително през м.март или април 2024 г. той е
лежал в неврологична клиника в „Свети Наум“ - там също не е описано такова състояние.
Правен е и скенер също в клиниката в „Свети Наум“, като при изследването дори не
са дадени размери на тази формация и е описана като малка арахноидна
киста. Неговото движение е силно затруднено и нестабилно, но то не се дължи на
нарушение в координацията, а се дължи на тежките двигателни увреждания на
двигателните неврони, т.е. на парезата
- квадрипареза и долна парапареза.
Силно сковани са мускулите му. Той не
може да се движи с добро равновесие при това положение.
Той има запазена моторика. Няма нарушение, което
да се дължи на арахноидните кисти. Те се намират в
причинно-следствена връзка с черепно-мозъчната травма от пътно-транспортното
произшествие. Вещото лице заявява, че арахноидните кисти могат да търпят динамика и затова е
редно да се проследяват динамично с магнитно-резонансна томография. Арахноидните кисти е възможно да станат по-големи във
времето, както и да се развие обратния процес – да увеличат размера си. Те
трябва да бъдат проследявани. Възможно е
болестта на малките мозъчни съдове да е предизвикана от черепно-мозъчната травма, претърпяна при ПТП,
но са възможни и други причини – общи заболявания на ищеца. Всички негови
увреждания всъщност са прояви на травмената
енцефалопатия - двигателният дефицит. Тази арахноидна
киста, субективните оплаквания, епилептичните пристъпи, всичко това са прояви
на травмената енцефалопатия. По отношение на епилептичните пристъпи също
няма динамика на влошаване. При лечението на ищеца в „Свети Наум“ е добавено лекарство
за епилептичните пристъпи. Той го е приемал около месец, месец
и половина, след което е преустановил
всякаква терапия.След прекратяване на приемането на лекарството не е настъпило влошаване
на състоянието му. Епилептичните пристъпи при него са проява на така наречената
фокална епилепсия или огнищна
– това е типичната травматична епилепсия. Те са с огнищен
характер, без загуба на съзнание, с честота няколко пъти седмично. По данни на
ищеца има редки пристъпи от типа гранд мал – загуба на съзнание.
При фокалната епилепсия няма риск за животозастрашаващо
състояние. Риск би имало ако един такъв пристъп се генерализира и се получи
голям епилептичен припадък, серия от припадъци. Тогава това е тежко състояние,
което застрашава живота. Няма такива данни при ищеца. Вещото лице заявява, че
не може да даде прогноза за бъдещото състояние на пациента във връзка с
епилепсията, тъй като няма обяснение защо ищецът няма влошаване на състоянието
си след като е преустановил лечението
си. Ищецът се води с чести пристъпи. Преди е имал същите пристъпи. Вещото лице
заявява, че не е специализирала епилептология, но е
работила с болни от епилепсия. Диагнозата относно епилептичните пристъпи трябва
да се докаже с изследвания. Не са проведени такива изследвания при ищеца към
датата на изготвяне на заключението.
От заключението на вещото лице В. – специалист епилептолог
– се установява, че ищецът е с документирани
последици от вътречерепна
травма, мозъчна травма, контузия, травматичен субарахноидален
кръвоизлив, симптоматична фокална епилепсия.
Пристъпите, които се установяват при пациента, са описани в предходни
експертизи и връзката на епилепсията и травмата при преживяното пътно-транспортно
произшествие е регистрирана. От медицинската документация и проведения
неврологичен преглед на ищеца са установени следните състояния: пристъпи с
характер на фокални (моторни) без промяна в съзнанитето (моторен Джаксън) в
десни крайници и пристъпни състояния с главозамайване, политане напред, след
това няма спомен за случилото се, намира се паднал на земята (може би за 1-2
минути), като дойде в съзнание е объркан, не може да отвори дясно око, които състояния
могат да се определят като фокални пристъпи с промяна
в съзнанието. При пациента не се установяват пристъпи с характер на генерализирани
тонично-клонични, за които е характерна пълна загуба
на съзнание и характерни двигателни прояви и висок травматизъм.
При пристъпите с характер на фокални (моторни)
без промяна в съзнанитето (моторен Джаксън) в десни крайници няма загуба на съзнание и не се
очаква животът на пациента да е в пряка опастност, но
е необходимо да се има предвид значителния двигателен дефицит и необходимостта
от използване на помощно средство при придвиждане,
което може да затрудни стабилността в изправено положение в тези случаи и
съответно да се нарушат физиологичните защитни механизми при нарушен баланс с последващо падане и възможно нараняване.По отношение на
пристъпите с главозамайване, политане напред, след това липса на спомен за
случилото се, намира се паднал на земята, съзнанието е нарушено по време на
пристъпа - съществува риск от от нараняване, ако събитието е на място, където пациентът
може да се нарани, напр. неравност, остри ръбове и предмети. Неврологичните
уврежданията, които са установени от прегледите, образните и неврофизиологични изследвания, засягат вкл. сетивната
система, част от която е болката, съответно състоянието е хронично и
съпътстващо. Увредите при ищеца не са
нови, описани са в предходни съдебно-медицински експертизи и представляват логично
развитие на здравословното състояние след ПТП, което е описано в съдебните
решения по предходните дела. Ищецът твърди, че фокалните
пристъпи с увреда в съзнанието са зачестили
значително, но това са негови твърдения за състоянието му, не са доказани чрез
изследвания. Вещото лице заявява, че увредите на С. са
взети предвид от решаващия съд по гр.д. № 637/2009г и гр. д. №17267/2013 г., с изключение данните от МРТ
изследванията на главен мозък от 31.08.2017 г. – „..множество разнокалибрени хиперинтензни фокуси двустранно субкортикално,
главно фронтално и париетално.., МРТ изследванията на
главен мозък от 17.09.2019г. - Заключение: Болест на малките мозъчни съдове. Арахноидни
кисти в лява малкомозъчна хемисфера“. В
заключението е посочено, че данните от образните изследвания (КТ
и МРТ на главен мозък) за болест на малките мозъчни съдове и посттравматични
кисти в лявата малкомозъчна хемисфера и корова атрофия, са без дефинитивна клинична изява, но имат
значение за общия психо-органичен
синдром. При ищеца се наблюдават пристъпи с характер на фокални (моторни) без промяна в съзнанитето
(моторен Джаксън) в десни крайници и пристъпи с
характер на фокални пристъпи с промяна в съзнанието.
По анамнестични данни на самия ищец фокалните пристъпи с промяна на съзнанието са зачестили
през последните месеци. Не са установени припадъци с характер на генерализирани
тонично-клонични, за които е характерна пълна загуба на съзнание, двигателни
прояви и висок травматизъм. Данните са посочени в Епикриза от МБАЛНП "Св. Наум" И3 №1869/2023г. и Епикриза от УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" И3№15161/2024г.
Проведени са образни изследвания с данни за болест на малките мозъчни съдове, арахноидни кисти в лява малкомозъчна
хемисфера и корова атрофия, които са описани в
медицинската документация.
В съдебно заседание вещото лице В. заявява, че относно честотата на фокалните
пристъпи данните са изключително анамнестични, по
твърдения на самия ищец, а не в резултат на изследвания и констатации от
лекари. В медицинската документация липсват данни за наблюдавани пристъпи от медицински
персонал. В епикризите от МБАЛ „Св. Наум“ и МБАЛСМ „Пирогов“ е документирано, че ищецът е заявил пред
лекарите, че е имал такива пристъпи. Степента на увреда
на съзнание при посочените пристъпи е различна. Тези пристъпи са коренно
различни от загубата на съзнание при „генерализирани тонично клонични припадъци“,
при които има гърч, пяна на устата. Разликата е в това, че не винаги,
когато има загуба на съзнание, има такива генерализирани пристъпи. Загубата на
спомен важи за двата вида пристъпи. Падането, за което ищецът съобщава, може да
се случи при фокални пристъпи, с увреда
на съзнанието, още повече при двигателния дефицит, който има той.
При така събраните доказателства съдът приема, че не е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца относно двигателните
способности на всички крайници - тежка параплегия на
крайниците, нито е налице по-тежка форма на епилепсия с припадъци и загуба на
съзнание, нито е настъпило ново усложнение на здравословното състояние на
ищеца, вследствие на болест на малките мозъчни съдове и арахноидни
кисти в лявата малкомозъчна хемисфера.
Вещите лица Д./ортопед/, М./неврохирург/ и О./невролог/ са категорични в своите
заключения, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца
относно двигателните способности на
крайниците, не е налице тежка параплегия на крайниците. Всички експерти заявяват, че
отразената в епикриза по ИЗ № 5117/22.07.2016г. от МЦ
„Месемврия" диагноза: „Параплегия –
спастична“ е невярна. Тя не съответства на самото описание на пациента в същата
епикриза, в която е посочено: „Долна парапареза. Липсват коленни и Ахилови
рефлекси двустранно. Тазови резервоари ретенцио урине. Крайници симетрични, леко оточни,
с варици двустранно. Ход на заболяването: Постигна се
задоволително подобрение по отношение на спастиката,
обема на движение, координацията и походката“. Вещите лица са категорични, че
при ищеца е налице долна парапареза (намалени по обем
и сила активни движения за долните крайници), а не долна параплегия
(пълно обездвижване на долните крайници). Ищецът е с тежка, но частична парализа
и може да се движи с помощно средство. За долната парапареза,
която е настъпила непосредствено след катастрофата, С. е получил обезщетение по
предходните дела. При последната хоспитализация на ищеца в „Св.Наум“ през м.март 2023 г. не са
регистрирани нови симптоми и нарушения, включително по отношение на походката -
„спастико-паретична, с помощно средство“.
От заключението на вещото лице В./ специалист по
нервни болести и епилептолог/ се установи, че не е
настъпила по-тежка форма на епилепсия с припадъци и загуба на съзнание. При
ищеца се наблюдават пристъпи с характер на фокални
(моторни) без промяна в съзнанието (моторен Джаксън)
в десни крайници и фокални пристъпи с промяна в
съзнанието. При пациента не се установяват пристъпи с характер на
генерализирани тонично-клонични, за които е
характерна пълна загуба на съзнание, двигателни прояви и висок травматизъм. Увредите при С. не са нови, описани са в предходни
съдебно-медицински експертизи и представляват логично развитие на
здравословното състояние след ПТП, което е описано в съдебните решения по
предходните дела. Ищецът твърди, че фокалните пристъпи с увреда в съзнанието са зачестили значително, но това са
негови изявления за състоянието му, не са доказани чрез изследвания.
Относно спорния въпрос дали е настъпило
ново усложнение на здравословното състояние на ищеца, вследствие на болест на
малките мозъчни съдове и арахноидни кисти в лявата малкомозъчна хемисфера:
Заключенията на вещите лица са противоречиви по въпроса дали болестта на
малките мозъчни съдове е нова увреда, но всички експерти
заявяват, че липсва причинно-следствена връзка между катастрофата и това
заболяване. Вещите лица от комплексната
експертиза Д. и М. заявяват, че не могат да се произнесат за наличие на пряка
причинна връзка между катастрофата и болестта на малките мозъчни съдове. Генезата
на множествени промени в малките мозъчни
съдове е категорично съдова. Болестта
може да се дължи на много причини. Диагнозите се движат в широк диапазон, в
зависимост от общото клинично състояние на пациента, минали и съпътстващи
заболявания. Поради изминалия 12-годишен период от инцидента до установяване на
тези увреждания не може да се установи причинно-следствена връзка с
катастрофата. Вещото лице – невролог О. е категорична в своето заключение, че
липсва причинно-следствена връзка между катастрофата и болестта на малките
мозъчни съдове. Експертът разяснява, че най-честата причина за болестта на
малките мозъчни съдове е артеросклерозата, както и
повишеното и нелекувано артериално налягане, дислипидемия/повишен
холестерол/, предсърдно мъждене, мозъчна амилоидна ангиопатия, захарен диабет, тютюнопушене, напреднала
възраст.
По въпроса дали е налице усложнение на здравословното състояние на ищеца
вследствие на проявата на арахноидни кисти в лявата малкомозъчна сфера:
От заключенията на вещите листа се установява, че
става дума за три арахноидни кисти, находящи се в лявата малкомозъчна
сфера, установени с изследване МРТ на главен мозък № 2256/31.08.2017 г. на
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Противоречиви са
заключенията на вещите лица дали тази увреда е нова.
Съдът не кредитира заключението на вещите лица от комплексната експертиза Д. и М.
и вещото лице-епилептолог В. в частта, която сочат,
че тази увреда е нова, тъй като самите вещи лица Д. и
М. завявяват в своето заключение, че това изследване
е част от доказателствения материал по предходно вгд. № 640/2017 г. на САпС, 4-ти
състав, и е било посочено в повторно заключение на комплексна медицинска
експертиза по това дело, изготвена от
вещите лица д-р Г.и невролог д-р О.. Самият
факт, че това доказателство е било част от доказателствения
материал и е било описано в експертизата
по предходно вгд. № 640/2017 г. на САпС, 4-ти състав, означава, че то вече е било съобразено
при определяне размера на обезщетението по предходното дело. Вещото лице О.,
която е работила и по предходното дело, заявява, че това доказателство е
било цитирано в заключението на
медицинската експертиза по г.д № 640/2018г. на САС и е интерпретирано именно
като последица от претърпяната ЧМТ, в
рамките на морфологичните промени и изяви на
травмена енцефалопатия. За да бъдат обсъждани
като усложнение тези кисти следва да имат конкретна клинична проява. Тъй като в
случая арахноидните кисти са били безсимптомни, те са
били регистрирани по предходното дело единствено като морфологична промяна в
мозъчната тъкан, в резултат от претърпяна мозъчна контузия, без клинично
значение. По изложените съображения съдът не приема, че се касае за нова увреда. Не се установява понастоящем тези арахноидни кисти да са довели до усложняване на
здравословното състояние на ищеца. Вещите лица от комплексната експертиза Д. и М.
не са посочили в заключението си арахноидните кисти да са довели до усложнение на здравословното
състояние на ищеца. Едва в съдебно заседание вещото лице М. заяви, че арахноидните
кисти биха могли да дават отражение и
да предизвикват координационни нарушения, защото малкият мозък има основно
такива функции – за равновесие, но в
самото заключение такъв извод не е направен, нито в съдебно заседание
експертите заявиха кистите реално да са предизвикали координационни нарушения. За разлика от тях вещото лице О. заявява, че арахноидните кисти не са имали и нямат и към момента
самостоятелно утежняващо отражение върху клиничното състояние на ищеца, тъй
като не са предизвикали конкретна симптоматика, те са безсимптомни, поради
което не представляват самостоятелна форма на ексцес. Една евентуална
симптоматика в случая с тази локализация би била, ако е налице напр. тежко
нарушение в координацията, каквото при ищеца няма. Такова тежко нарушение на
координацията не е описано в медицинските документи, дори и в епикризите от 2023 г. от МБАЛНП“Свети Наум“ и от 2024 г. от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Вещото лице О. заявява, че при изследване със скенер в клиниката в „Свети Наум“ дори не са дадени
размери на киста и е описана като малка арахноидна
киста. Според вещото лице О. придвижването
на ищеца е силно затруднено и нестабилно, но то не се дължи на нарушение в координацията, а се дължи на тежките двигателни увреждания на
двигателните неврони, т.е. на парезата
- квадрипареза и долна парапареза.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице О. по въпроса дали арахноидните кисти представляват нови увреди и дали имат
конкретно проявление върху здравословното състояние на ищеца, тъй като същото е
обосновано и се подкрепя от медицинските документи по делото.
Вещото
лице В./специалист по нервни болести и епилептолог/ също
завява в своето заключение, че арахноидните кисти в лявата хемисфера са без клинична изява.
Същевременно д-р В. заявява, че тези кисти имат значение за общия психоорганичен синдром, без обаче да сочи конкретни
неблагоприятни прояви при ищеца, нито изследвания, въз основа на които това е
установено, поради което съдът не кредитира заключението на вещото лице В. в
тази част. За психоорганичния синдром на ищеца
вече е присъдено обезщетение по предходни дела, а и както вече бе
посочено, не се касе
за нова увреда, тъй като същата е била констатирана с
изследване МРТ на главен мозък № 2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД по предходно в.г.д. № 640/2017 г. на САпС, 4-ти състав.
Единствените
нови увреди, за които не е присъждано обезщетение до момента, са двата епизода
на дълбока венозна флеботромбоза на левия крак през
2005 г.и 2019г., установени от
вещите лица Е.Г.Б. –Т. и Е.Е.Х.. По делото бе доказано, че тези увреди са в приченно-следствена връзка с катастрофата. Вещите лица заявяват,
че липсват трайни увреждания на долните крайници в резултат на епизодите на флеботромбоза. Липсва документация за каквато и да
било форма на белодробна емболия при ищеца.
Претенцията за неимуществени вреди за проявената
през 2005 г. дълбока венозна флеботромбоза е погасена
по давност, тъй като вземането е станало изискуемо през 2005 г. и е погасено по
давност през 2010 г., а исковата молба е подадена на 08.03.2021 г.
Относно размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди:
С оглед на мотивите, изложени по-горе, следва да
бъде присъдено обезщетение единствено за усложнение, изразило се в дълбока
венозна флеботромбоза на левия крак през 2019 г. Лечението
е извършено в болнично заведение през периода 05.09.2019г. – 13.09.2019г. По отношения на втория епизод на флеботромбоза през 2019 г. вещите лица заявяват, че
вероятно е настъпил, поради липса на лечение с антикоагулант
или при неадекватно лечение от страна на ищеца, но по делото не е направено
възражение за съпричиняване, основано на тези факти. Пострадалият
трябва да провежда антикоагулантна терапия през целия
си живот. Липсват трайни увреждания от епизода на флеботромбоза.
При извършения личен преглед на ищеца от вещото лице Х. е установено, че към
момента няма нова флеботромбоза на долни крайници,
вените на долните крайници са проходими, но това не изключва възможността за в
бъдеще да се повтори отново флеботромбозен епизод.
Лечението с антикоагулант намалява значително риска
от флеботромбоза. При С. е налице постфлебитен
синдром, който се изразява в оток на засегнатия крайник при продължително
стоене прав, възможни са и постфлебитни рани при
неспазване на лечението.
Като
съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната през 2019 г., съдът определи обезщетението за неимуществени
вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 15 000 лв.
С доклада по делото,
допълнен в съдебно заседние от 24.04.2024 г., съдът
прие за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ищецът е допринесъл за
настъпване на телесните повреди при катастрофата с принос 1/3, какъвто е бил
установен с решенията по гр.д. № 640/2017г. на САС и гр.д. № 1995/2011 г. на
САС, тъй като това е юридически факт, по който
е формирана сила на пресъдено нещо по предходните
дела, въз основа на който е било определно обезщетение
за неимуществени вреди на ищеца. При прилагане на същия процент на съпричиняване, размерът на дължимото обезщетение възлиза на
10 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 500 000
лв., следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски от 842, 80 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. При
определяне на разноските съдът взе предвид, че ответникът е направил разноски за медицинска експертиза от
500 лв. и 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат В.Е.З. ***, с адрес за призоваване:гр.София, ул.“****, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 493 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер 400 лв., а на
СГС разноски за вещи лица в размер на 10 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 89 Б, да заплати на С.Т.С., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени нови болки и
страдания от влошаване на здравословното състояние на С.Т.С. от увреждания,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.01.2005г., което влошаване на
здравословното състояние се е изразило в дълбока
венозна тромбоза, феморо-поплитеална флеботромбоза в левия долен крайник – състояние, диагностицирана с епикриза № 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна
болница за активно лечение София ЕАД - Първо хирургическо отделение, ведно със
законната лихва, считано от 13.09.2019г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 500 000 лв., от
която 150 000 лв. – обезщетение за болки
и страдания от влошаване на здравословното състояние на С.Т.С. относно
двигателните способности на всичките крайници - параплегия,
установено с епикриза № 5117/22.07.2016 г. на
Медицински център „Месемврия“; сумата над 10 000 лв.
до 150 000 лв. – обезщетение за болки и
страдания от влошаване на здравословното
състояние на С.Т.С.,
изразило се в дълбока венозна тромбоза, феморо-поплитеална
флеботромбоза в левия долен крайник, което състояние
е диагностицирано с
епикриза № 11038/13.09.2019 г. на V Многопрофилна болница за активно лечение София ЕАД - Първо
хирургическо отделение; 200 000 лв. – обезщетение за болки и страдания от
влошаване на здравословното състояние на С.Т.С., изразило се в по-тежка форма на епилепсия с припадъци и загуба на
съзнание, както и в болест на малките мозъчни съдове и арахноидни
кисти в лявата малкомозъчна хемисфера, което
състояние е диагностицирано с Изследване МРТ на
главен мозък № 2256/31.08.2017 г. на УМБАЛ „Александровска“
ЕАД и Изследване МРТ на главен мозък № 1399/17.09.2019 г. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.
ОСЪЖДА С.Т.С. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 842,
80 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати
на адвокат В.Е.З. ***, с адрес за призоваване:гр.София, ул.“****, ет.2, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 493 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на държавата,
по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения
иск в размер на 400 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 10 лв.,
съразмерно на увежената част от иска
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: