Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 07.06.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

     

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1663 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.422 ГПК, вр.чл.92 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Кукуш ” № 1, чрез пълномощника юриск. В.П.Г., срещу З.А.Р., ЕГН: ********** ***.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата на 206,10 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга М4089424 от дата 09.05.2014 г. за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1076/2017г. на ВлРС.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на произтичащ задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу З.А.Р., ЕГН: **********,  било образувано ч.гр.д № 1076/2017 г., по описа на Районен съд Велинград. В рамките на предвидения от законодателя 14 дневен срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, ищецът предявявал настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Ищецът твърди, че основава исковата си претенция на Договор № М4089424 от 09.05.2014г. за далекосъобщителни услуги, сключен с ответника З.А.Р., ЕГН:*********. Доколкото установителния иск бил естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т.9, б. „в” във връзка с т. 12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец  описал, че длъжникът му дължи сума представляваща неустойка по предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.  Твърди се също така, че между кредитора „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: ********* - гр. София и длъжника З.А.Р., ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал договор за далекосъобщителни услуги № М4089424 от 09.05.2014 г. с ID на клиента 1644327, с който са му били предоставяни услуги за телефонен номер с номер на SIM картата 8935901187092224033 по избран тарифен план Мтел Трансфер ХS с месечна абонаментна такса 9,90 лв. / с ДДС/ за срок от 24 месеца. Иска се  също така , съдът да вземе предвид, че номерът М4089424 бил индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на Оператора и представлявал уникална комбинация от цифри. А услугите, които ползвал клиентите били свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ признак на абоната, и с който се въвеждал в системата на Оператора. ID или клиентски номер на клиента в настоящия случай бил 1644327. В конкретният случай длъжникът бил въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер М4089424 и с „клиентски номер“ 1644327, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтичала и претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които била издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.

Твърди още, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване надоговора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издаванафактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел следпредварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. ”

В срока на действието на Договора М4089424 от 09.05.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги била издадена - фактура № *********/17.11.2014 г., с падеж на плащане 17.11.2014г., за отчетен период от 09.10.2014 г.до 08.11.2014 г.. В нея била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 24.6 лв. Ищецът издал и фактура № *********/17.11.2014 г. , с падеж на плащане 17.11.2014 г., за отчетен период от 09.10.2014г. до 08.11.2014 г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 181.5 лв.

Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги. Това обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник З.А.Р. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочното прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Претендиранта сума била в размер на 206.10 лв. и представлява неустойка предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги М4089424 от 09.05.2014 г.

Настоява се на това, че ищеца Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от Общите условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставени на абоната била отразена в представените фактури. Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответник, Мобилтел прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което на последния била начислена неустойка. В случая, клаузата за неустойка била рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които била неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения 1 към договор М4089424 в раздел Отговорност и гласяла ,,В случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане и вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услуги и/ или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 от ОУ, в които било казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора. Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника З.А.Р., ЕГН: ********** и начисляването на договорна неустойка. Видно било от представените договори, че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги.37.6. Мобилтел имал право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора,  обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на З.А.Р., ЕГН: ********** или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: “Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те сбили неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ”Всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплащали от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел”ЕАД неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума” А заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. ”Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът З.А.Р., ЕГН: ********** била подписала Договор за мобилни услуги, ползвала предоставените й мобилни услуги, но не изпълнила задълженията си, като не е спазил конкретно упоменатия в договора срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник бил сключил договор и бил ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска   съдът да постанови решение с което на основание на чл. 415 във вр.с чл. 422 от ГПК, да признаете за установено по отношение на ответника З.А.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „МОБИЛТЕЛ „ ЕАД в размер на 206.10 лв. (Двеста и шест лв. и 10 ст.) неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга М4089424 от дата 09.05.2014 г.Правна квалификация на претендираното от ищеца право.

 

Молбата е приета за разглеждане, тъй като е родово и местно подсъдна на настоящия съд.

Преписи от молбата и приложенията са връчени на ответника с указание да подаде писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на такъв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е  подал отговор.

 

В о.с.з. ищеца, редовно призован не изпраща представител.

В о.с.з. ответника лично, заявява, че имала такъв телефон и договор за него с карта на М-тел, но не го ползал тъй като децата го пуснали във водата. Заявява, че ще си плати претендиранат сума, дори ходила и платила една вноска миналия месец и сега щяла пак да плати още една вноска. Щяла и да опита да плати всичко наведнъж. 

 

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и заявеното от ответника, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1076/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 748/07.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е разпоредено З.А.Р., ЕГН: ********** ***, да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК ********* – гр.София следните суми: сумата от 206,10 лева – главница представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договора М4089424 от 09.05.2014 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № *********/17.11.2014г. и фактура № *********/17.11.2014г., ведно със законна лихва  върху главницата, считано от 07.08.2017г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски от 25лв. за държавна такса и 180,0лв. за адв.възнаграждение.

Посочено е също, че вземането произтича от неизпълнение на задължения за заплащане начислени неустойки по издадени фактура № *********/17.11.2014г. и фактура № *********/17.11.2014г., за предсрочно прекратяване на Договора М4089424 от 09.05.2014г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги.

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника З.Р. лично на 17.10.2017г. На 19.10.2017г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК. В него длъжника З. заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед. Обосновава това си възражение с твърденията, че н е вземала нищо за което да дължи тази сума. Не била сигурна, но може би сина й Ангел Ненов е взел нещо по тази сметка, но той бил починал.

Във връзка с депозираното възражение по чл.414 ГПК, заявителя „Мобилтел“ ЕАД е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1076/2017г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 17.11.2017г., а настоящия установителен иск е постъпил в съда на 24.02.2017г. изпратен по пощата с клеймо от 06.12.2017г. и е предявен от ищцовото в дадения срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.

Страните не спорят по обстоятелството да е били сключен между тях твърдения Договора М4089424 от 09.05.2014г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а и видно от представения такъв подписан от ответника З.Р. и представител на ищеца, те са сключили договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги на 09.05.2014г.  

В случая сам ответникът заявява, че е бил клиент на Мтел  и е сключил въпросния договор. А от Приложението данни за потребител се установява на З.Р. да е даден телефон Самсунг 1200 със Сим карта в деня на сключване на договора. От представеното Приложение №1 към него е видно да е и избран тарифен план Мтел Трансфер SX с месечна абонаментна такса от 9,90лв. Според същото приложени срокът на договора изтича на 09.05.2016г. В т. 5.2.2 от него е уговорено, че в срока на договора абонатът не може да го прекратява, освен след заплащане на дължимата неустойка или в случаите на неизпълнени на задължения на оператора. В чл.5.3.1 е уговорено, че ако абоната наруши задълженията си по договора или ОУ в рамките на определения срок, операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни такси от датата на прекратяването му до изтичане срока на договора.

По делото не са представени от ищеца фактурите, които твърди да е издал и в които е начислил неустойка за предсрочното прекратяване на процесния договор за далекосъобщителни услуги, а именно фактура № *********/17.11.2014г. и фактура № *********/17.11.2014г. До колкото ответника не оспорва иска, в това число и размера на задължението си за плащане на неустойка за предсрочното му прекратяване, то следва да се приеме, че такава се дължи именно в търсения размер от 206,10 лв. Нещо повече ответника изрично е заявил, че ще заплати това си задължение. Доказателства във връзка с твърдението на ответника, че заплатил някаква част от него в хода на настоящото дело не са представени. При което и няма как да се установи дали действително е направено някакво частично погасяване или не.

Само за пълнота на изложението средва да се отбележи, че в периода от 09.10.2014г. –отечетен период по първата фактура и до изтичане срока на договора  на 09.05.2016г. попадат 18 месеца, за които се дължи абонаментна такса от по 9,90лв. без ДДС /11,88лв. с ДДС/. При което и размера на неустойката ще е 213,84лв. Ищеца претендира за неустойка по-малка от тази сума.

Ето защо и се установява наличие на задължение на ответника към ищцовото дружество за главница в размер на 206,10 лв., представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги от 09.05.2014г., начислена по фактура № *********/17.11.2014г. и фактура № *********/17.11.2014г.

До колкото не се установи това задължение да е изпълнено от датата на поканата, каквато е заявлението за издаване на ЗИ, то безспорно тази сума се дължи,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2017г.– дата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски, като е представляван от адвокат и е претендирал такива и е представил доказателства за направени разноски от общо 205лв, , в това число 25лв. за ДТ и 180лв. за аздв.възнаграждение. При което и на осн. чл.78, ал.1 вр.ал.8 ГПК ще му се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 205,0лв. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1076/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 205,0лв.,  а искът се уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 205,0лв., която сума ответника ще се осъди да му заплати.

Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски.

Мотивиран от горното съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1,  ЧЕ З.А.Р., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми: сумата от на 206,10 лв. –главница представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга М4089424 от дата 09.05.2014 г., за заплащането на която са издадени фактура № *********/17.11.2014г. и фактура № *********/17.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2017г. до окончателното плащане, КОиТО СУМи е разпоредено да заплати със Заповед № 748/07.08.2017г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 1076/2017г. на Велинградски РС.

ОСЪЖДА З.А.Р., ЕГН: ********** ***, да заплати на ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София, ул.”Кукуш” № 1, Сумата от 205,0лв. /двеста и пет лева/, представляваща разноски направени в заповедното производство, както и Сумата от 205,0лв. /двеста и пет лева/, разноски направени в исковото производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)