Протокол по дело №103/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 44
Дата: 19 февруари 2025 г. (в сила от 19 февруари 2025 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20245200900103
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 44
гр. Пазарджик, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря В. Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20245200900103 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За „МИРА ФУУД” ЕООД ред.пр. не се явява законен представител. Явява
се адв. М. З. редовно упълномощена.
За Община С. ред.пр. се явява адв. В. Б. редовно упълномощена.
Адв. З.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. З.: - Поддържам ИМ. Нямам уточнения и допълнения във връзка с
отговорите на ответниците. С оглед изявлението на колегата в отговора на
ИМ, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника,
да се посочи изрично, че това също е безспорно обстоятелство. Самото
осчетоводяване, защото много ясно е заявено в отговора на ИМ, че такова
осчетоводяване има.
Адв. Б.: - Поддържам подадените писмени отговори. Няма какво да
допълня. Няма проблем да се приеме за безспорно обстоятелство, че
фактурите са осчетоводени.
На основание чл. 375 от ГПК съдът
1
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно
чл.365 т.1 от ГПК. Производството по делото е образувано по искова молба на
„МИРА ФУУД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 174, представлявано от управителя С. С.
Н., чрез пълномощника адв. М. И. З. (АК-Пловдив) против Община С.,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.С., ул. „Александър Стамболийски“ № 37А,
представлявана от Кмета В. Й. Р.. Твърди се, че между „МИРА ФУУД” ЕООД
и ответника Община С. бил сключен договор № 47/24.03.2022 г. за доставка на
хранителни продукти за нуждите на общинските и социални заведения на
територията на община С.. В изпълнение на задълженията си по така
сключения договор ищецът доставял на Общинските заведения на
територията на Община С. хранителни продукти. Твърди се, че доставените
продукти на обща стойност от 149 314,26 лв. с вкл. ДДС не били заплатени.
Сочи се, че за посочените неплатени доставки били издадени фактури с
посочени номера и дата съобразно определените в договора цени и
ценообразуване и начин на плащане принципи.
Твърди се, че според клаузата на чл.3, ал.1 от договора за всички
извършени доставки за изтеклия календарен месец, изпълнителят издава на
възложителя оригинална фактура до 5-пето число на месеца, следващ
отчетния, обхващащ целия период. Съгласно чл.3.2 плащането на всяка
доставка следвало да се извършва по банков път с отсрочено плащане от 30
дни след фактуриране на доставката. По всички, описани по-горе доставки
падежът на задължението за плащане е изтекъл. Това мотивирало отправяне
на покани за плащане до Община С., както и уведомление за последиците от
неплащане на фактурите в срок. Уведомленията били изпратени на 07.02.2023
г. и на 08.02.2023 г., а в отговор с писмо с изх.№ 26- 00-198-2/09.02.2023г.
Община С. направила изявления за едностранно прекратяване на договора на
основание чл.13.1. б.„в" от същия.
В сключения договор обаче липсвала такава разпоредба.
Твърди се, че предвид неизпълнение на паричното задължение на
съответния падеж, ответникът дължал и законна лихва за забава. Описана е в
подробни детайли дължимата законна лихва за забава по всяка от издадените и
неплатени фактури с отсрочено плащане от 30 дни след фактуриране на
2
доставката до датата на подаване на ИМ в съда по посочените фактури.
Твърди се, че независимо от направените уточнения до настоящия
момент длъжникът Община С. не предприела изпълнение на паричното си
задължение по сключения договор, поради което за ищеца бил налице интерес
да търси защита си по съдебен ред.
Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 149314.26 лв. с вкл. ДДС, представляваща цена на извършени доставки на
хранителни продукти в изпълнение на договора за доставка на хранителни
продукти за нуждите на общинските и социални заведения на територията на
Община С. № 47/24.03.2022 г., ведно със законовата лихва върху сумата от
деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й плащане,
ведно със законната лихва за забава в общ размер на 31337,32 лв.,
представляваща сбора от законната лихва за забава по отделните фактури.
Претендират се и разноските по делото в общ размер към този момент
на 21477,33 лв., от които платена ДТ - 7226.06 лв. и платено адв.
възнаграждение - 14251.27 лв. с вкл. ДДС.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с
който на първо място се оспорва размера на претендираната от ищеца
главница.
Не се спори, че между Община С. и ищцовото дружество е сключен
Договор № 47/24.03.2022 г. за доставка на хранителни продукти, като се
уточнява единствено, че противно на изложеното в ИМ и видно от
съдържанието на този договор, същият бил сключен от Иванка Вощанска –
Зам.Кмет на Община С. с делегирани правомощия по чл.7 от ЗОП, съгласно
Заповед № 2060/17.11.2020 г.
Пояснява се, че ищеца-изпълнител по процесния Договор извършвал
доставки на хранителни продукти от датата на сключване на договора до
неговото едностранно прекратяване от страна на Възложителя.
Изложени са съображения, че след направена справка в счетоводните
системи на ответника, било установено, че посочените в ИМ фактури са били
осчетоводени, като сбора от техните суми всъщност възлиза в размер на
сумата от 149 299,74 лв., т.е. с 14.52 лв. по-малко от претендираната главница
в ИМ. Разликата между претендираната главница и установената в
3
счетоводството на ответника обща сума по процесиите фактури налагало да се
извърши оспорване на размера на исковата претенция, доколкото в случая се
касаело за разходването на публични средства, поради което и точния размер
на претендираната главница по описаните фактури следвало да бъде изчислен
с помощта на експертни знания - ССчЕ.
На следващо място се оспорва изрично основанието и размера на
законните лихви за забава по всяка една от описаните фактури. Сочат се
съображения. Изразено е становище, че не били налице безспорни
доказателства установяващи началния момент, от който следва да се приеме,
че възложителят е изпаднал в забава. Според договореното в т.3.2.
възложителят следвало да заплаща стойността на издадената фактура в срок
до 30 дни след представянето й, придружена с документи, удостоверяващи
приемането на стоката, подписан от оправомощени представители на
страните. Възразява се, че използвания от ищеца подход за изчисляване на
законната лихва за забава, при който механично, е бил посочен начален
момент 30 дни след датата на фактурата, е неправилен и не съответствал на
действителната обстановка. Липсвали доказателства за датата, на която
изпълнителят изпълнил разпоредбата на т.3.2. от Договора, което не
позволявало установяване точно и по безспорен начин началния момент за
всяка една от фактурите, за който се твърди, че ответникът изпаднал в забава.
Твърди се, че с Писмо изх. № 2600-5721/27.07.2022 г. „МИРА ФУУД"
ЕООД бил предупреден за некачествено изпълнение на Договора, към което
били приложени писмени докладни. Сочи и че оплакванията на
ръководителите на обектите, на които били доставяли хранителни продукти в
устна форма обаче били значително повече.
Твърди се, че с Писмо изх. № 2600-198-2/09.02.2023 г. сключеният
Договор № 47/24.03.2022 г. бил прекратен едностранно от страна на
Възложителя, поради неизпълнение от страна на Изпълнителя.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Във връзка с изложените в отговора съображения относно размера
главницата се сочи, че била допусната грешка в пресмятането и затова се
отправя искане размера на предявеният иск по главницата да се счита за
сумата от 149 299,74 лв.
Излагат се доводи във връзка с възражението, че не били налице
4
доказателства, установяващи началния момент, от който възложителят
изпаднал в забава. В тази връзка се твърди, че фактурите, на които се
основавала претенцията били придружени от приемо-предавателни протоколи
подписани и от двете страни. При различие в датите на съответния приемо-
предавателен протокол и на фактурата, 30- десетдневният срок, до който
трябвало да се плати бил броен от по-късната от двете дати.
Представят се лихвени листове относно начина на изчисление на
законната лихва за забава към всяка от фактурите.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на ДИМ от ответника, в
който се поддържат изцяло всички съображения, оспорвания и възражения,
изложени в първоначалния отговор.
Възразява се, че с писмения отговор ответникът не е направил
признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК, а единствено са признати за
действителни факти и обстоятелства, които са твърдени от ищеца.
Поддържа се направеното оспорване за дължимостта на претендираната
лихва за забава, като се иска в тази част претенцията да бъде отхвърлена.
Съобразно изложеното от страните, съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание по реда чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ във вр. с
чл.318, ал.1 и чл.286, ал.1 от ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С допълнителната си ИМ ищецът изрично е посочил, че размерът на
претендираната главница възлиза на сумата от 149 299,74 лв., за която искът
следва да се счита предявен.
Приет е за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване
правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно, че
между страните е бил сключен Договор № 47/24.03.2022 г. за доставка на
хранителни продукти.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване и затова
УКАЗВА на страните в процеса, че твърденията и възраженията им се
нуждаят от доказване при съобразяване разпределената от съда
доказателствена тежест.
С Определение № 434/11.12.2024г. съдът е съобщил на страните проекта
за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.
5
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Адв. З.: - Нямам възражения по доклада.
Адв. Б.: - Нямам възражения по доклада. Направено е уточнение за
размера и възражения в тази насока нямам. Не съм в състояние да кажа, кога
са осчетоводени процесните фактури от Община С..

Съдът по доказателствата и с оглед направените изявления от страните
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорно, че процесните фактури са осчетоводени от
Община – С. по съответния ред.
Адв. З.: - Нямам други доказателствени искания. Моля да се допусне
ССчЕ за установяване на лихвите.
Адв. Б.: - Не възразяваме на искането за допускане на ССчЕ. Моля да ни
допусне един свидетел, който да установи какъв е принципа на работа с
дружеството. Как са се представяли фактурите и протоколите. Освен това
докладните, които са подавани за лошото качество на храната ще го установим
също със свидетелските показания – направените оплаквания към Общината
за лошото качество на храната. Във връзка с разпределението на
доказателствената тежест ако приемете, че представените писмени
доказателства относно лошото качество на храната и оплакванията към
Общината са достатъчни няма да доказвам тези обстоятелства с гласни
доказателства.
Адв. З.: - Аз считам, че обстоятелствата, които се твърдят и са свързани
с качеството на продукта и ако приемем, че има проблем с качеството на
доставките, нямат отношение към плащането. Договора е доста подробен и
много точно е разписал процедурите при констатиране на проблеми в
качеството на предоставената стока. Щом като тя е приета и има оформени
приемо-предавателни протоколи считам, че много отдавна са изтекли всички
срокове, защото договора борави с много кратки срокове. Това е стока, която
подлежи на бързо разваляне в 2-3 дневен срок и затова е трябвало в кратки
срокове да се правят всички възражения. Това е разписано в чл. 10 в Договора
- отговорност за неточно изпълнение. Предвид факта, че се касае за
6
хранителни продукти след година или две да коментираме тяхното качество е
недопустимо.

По направеното доказателствено искане за изслушване на ССчЕ за
изчисление на претендираните лихви съдът съобразявайки данните по делото,
както и предметът му счита, че същото е основателно и следва да се уважи.
Ще се следва да се съберат поисканите гласни доказателства от страната
на ответника във връзка с обстоятелствата касаещи реда за представянето на
общината на фактурите и протоколите към тях.
Не следва да се уважава искането за събиране на гласни доказателства
относно обстоятелството, че е налице неточно изпълнение от страна на
ответника с оглед на това, че в кориците на делото се съдържат писмени
доказателства относими към този факт.
Съобразно изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване ССчЕ със задача: вещото лице след като се
запознае с материалите по делото да изчисли законната лихва върху размера
на всяка една отделна сума, обективирана в съответната фактура за период
така, както е посочен от ищеца, както и отделно за период определен съгласно
уговореното в чл.3.2. от процесния договор.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв. вносими от ищеца в
едноседмичен срок от днес.
ДОПУСКА до разпит 1 свидетел за установяване на обстоятелствата
посочени от ответника в д.с.з. , а именно реда за представянето на общината
на фактурите и протоколите към тях. Свидетелят е при довеждане от
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за събиране на гласни
доказателства относно обстоятелството, че е налице неточно изпълнение от
страна на ответника.
НАСРОЧВА делото за 7.04.2025 г. от 9.30 ч., за която дата и час
страните уведомени чрез пълномощниците си. Свидетелят при довеждане от
7
ответника.
Да се призове вещото лице Л. Ц. след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00
часа.




Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8