Решение по дело №2124/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1189
Дата: 8 септември 2022 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20223110202124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Варна, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20223110202124 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице
против НП №03-2200087/23.02.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
наказателното постановление. Изразява се позиция, че не е осъществен състав на
нарушение.
Сочи се че:НП е издадено при липса на описание на нарушението, в нарушение на
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Работникът не е бил допуснат до работа по време на
проверката, а това е сторено впоследствие , на 02.02.2022г., в 14,00 часа, съобразно графика
за работа.
По отношение на изпълнителното деяние, в АУАН и НП е описано, че е налице
нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, което предполага, че освен уведомлението до ТД НАП, на
лицето не е връчен и трудов договор, тъй като не е вписано «при условията на
алтернативност».
Счита се още, че е налице маловажен случай на административно нарушение, или
алтернативно- че неправилно е определен размера на наложеното административно
наказание. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или изменянето
му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат доводите за отмяна или изменяне на НП , наведени с
жалбата. Претендира се възнаграждение.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
1
фактическа страна следното:
На 02.02.2022 г., служители на ДИТ – Варна , сред които св. И. и св. И., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на обект сградата на
«Дом Младост», находящ се в гр. Варна, бул. «Сливница» №194, стопанисван от «НСО
София» ООД.
В обекта извършвало трудова дейност лицето Р. И. А., който изнасял дограма и я
товарел в бус.
На лицето била предоставена за попълване декларация, като декларацията била
попълнена от трето лице – св. И., защото самият А. бил неграмотен. В декларацията лицето
посочило параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочило, че работи за
«НСО София» ООД от 02.02. 2022г. на длъжност «общ работник» с установено работно
време от 08,00 до 17,00 часа, при възнаграждение от 650 лева месечно, с почивни дни събота
и неделя и три почивки в работния ден. Декларацията била подписана от лицето в 10,00
часа.
Впоследствие, въз основа на проверените трудов договор и уведомление по чл.62
ал.5 от КТ служителите на ДИТ установили, че с лицето е сключен трудов договор с дата от
02.02.2022г. Предоставеното впоследствие на проверяващите уведомление за регистрация
на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело дата на уведомяване 02.02.2022г. - 11:07:04
часа.
При това положение бил сформиран извод, че е осъществен състав на
административно нарушение по КТ и на 08.02.2022г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за това, че на 02.02.2022 г., като
работодател е допуснал до работа лицето Р. И. А. на длъжност «общ работник» в обект
сградата на «Дом Младост», находящ се в гр. Варна, бул. «Сливница» №194, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП. Била
посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-2200087/23.02.2022г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена
санкция около минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства – показанията на св. И. и св. И., както и приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства – трудов договор;
констативен протокол; декларация от заетото лице; уведомление до ТД НАП и др.
Въз основа на писмените доказателства по делото трудов договор; декларация от
заетото лице и уведомление до ТД НАП се установява, че с Р. А. е бил сключен трудов
договор на 02.02.2022г., като лицето се е задължило да постъпи на работа в 08,00 часа.
На 02.02.2022г., в 10,00 часа лицето в декларация е посочило параметрите на
установеното трудово правоотношение.
Лицето е престирало труд в обекта без му е предоставено копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП, тъй като видно от представеното копие от
Уведомление, същото е регистрирано час след установяване на лицето в обекта - на
02.02.2022г. - 11:07:04 часа.
2
В насока да установят категорично, че лицето е престирало труд са и показанията на
св. И. и св. И., които пряко и непосредствено са възприели извършваната от лицето трудова
дейност.
В съдебно заседание депозират показания св. Б. и св. Цв. И..
В показанията си св. Б. сочи, че е била извършена проверка, по време на която той
попълнил своя декларация под диктовката на служител на ДИТ. Св. Б. не е видял как
попълва своята декларация лицето Р. А..
Така депозираните показания не касаят факти от значение за решаване на делото, тъй
като не изясняват полагал ли е труд за дружеството Р. А., от кой момент и при какви
обстоятелства е станало това.
В показанията си св. Цв. И.- технически ръководител на обекта сочи, че той е
попълнил декларацията на Р. А., като това е сторил под диктовката на служителите на
инспекцията. Р. не присъствал при попълването на декларацията.
Съдът не кредитира показанията на този свидетел, тъй като в съдържанието на
декларацията Р. А. е посочил своето работно място, обстоятелството , че работи за
дружеството от конкретна дата, установеното работно време, почивките както в работния
ден, така и в работната седмица, възнаграждението, което му се заплаща на месец,
обстоятелството, че все още не е получено трудово възнаграждение, факта, че няма
предпазни средства – каска и т.н. – данни, установяващи конкретните параметри на трудово
правоотношение.
Не може да се кредитира позиция, че на св. Цв. И. е било продиктувано от служител
на ДИТ какво да впише в декларацията, тъй като конкретните данни от установеното
трудово правоотношение е невъзможно да са били предварително известни на
проверяващите.
Отделно от горното показанията на св.И. са в противоречие както с отразеното в
декларацията така и с данните от представеният трудов договор на А.. Така пред съда свид.
И. сочи, че ТР. А. е бил в обекта в 10:00часа при проверката но не бил полагал труд защото
бил нает на половин работен ден и неговата смяна започвала в 12:00часа.
Горевизираното от св.И. е в пълно противоречие както с данните вписани в
декларацията на Тр.А. така и с вписаното в представеният трудов договор на лицето в който
изрично е вписано, че А. следва да полага труд по 8 часа.
С оглед изложеното съдът намира че показанията на св.И. не следва да бъда
кредитирани дакалката се оборват по категоричен начин от останалите гласни и писмени
доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – собствените си възприятия; декларация от заетото лице;
копие от трудов договор, уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
3
санкционната норма , както и правилно е определил размера на административното
наказание около минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирани множество
нарушения при проверката, адекватно на нарушението се явява административно наказание
имуществена санкция около и малко над минималния размер и в този смисъл наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание основания за отмяна
на наказателното постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на
следното :
С жалбата се счита, че НП е издадено при липса на описание на нарушението, в
нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато подобно нарушение, доколкото от описанието на
нарушението в АУАН и НП са ясно изводими всички признаци от състава на
административното нарушение, позволяващи организирането на адекватна защита.
Сочи се, че работникът не е бил допуснат до работа по време на проверката, а това е
сторено впоследствие , на 02.02.2022г., в 14,00 часа, съобразно графика за работа.
Съдът, изхождайки от всички събрани по делото доказателства намери, че противно
на възразеното, по безспорен начин се установява, че лицето е престирало труд в обекта за
този работодател.
Въз основа на сключен трудов договор от 02.02.2022г., лицето се е задължило да
постъпи на работа на 02.02.2022г. в 08,00 часа.
Лицето е било възприето за полага труд пряко и непосредствено от проверяващите.
На 02.02.2022г., в 10,00 часа лицето в декларация е посочило част от параметрите на
установеното трудово правоотношение.
Видно от представеното копие от Уведомление, същото е регистрирано час след
установяване на лицето в обекта - на 02.02.2022г. , в 11:07:04 часа.
На следващо място по отношение на изпълнителното деяние се счита, в АУАН и НП
е описано, че е налице нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, което предполага, че освен
уведомлението до ТД НАП, на лицето не е връчен и трудов договор, тъй като не е вписано
«при условията на алтернативност».
Доколкото е налице изрична конкретика на обвинението, касаещо допускането до
работа на лицето , преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ ,
заверено от ТД НАП, съдът намери, че не възниква каквото и да било съмнение в
обвинението и фактите, срещу които въззивникът следва да се защитава.
Счита се още, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено
санкционирано.
На последно място се счита, че неправилно е определен размера на наложеното
административно наказание.
Съдът не споделя подобна позиция ,като мотивите защо счита размера на
наказанието за правилно определен са изложени по- горе.
След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-2200087/23.02.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „НСО София» ООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.

ОСЪЖДА „НСО София» ООД,ЕИК ********* да заплати на ДИТ Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5