РЕШЕНИЕ
№ 721
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:И.ка И.
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502680 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство “Палавра“ ЕООД и в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
03.07.2023 г., а въззивната жалба е подадена по електронна поща на
17.07.2023 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 4423/18.07.2023 г. Решение №
286/27.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 378/2022 г. по описа на Окръжен
съд-Перник, с което искът му срещу Дирекция за национален строителен
контрол с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане в
резултат от принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮЗР-154 от
28.04.2011 г. за премахване на незаконен строеж, изразяващо се в
незаконосъобразно разрушаване на законосъобразно изградени части от
сграда, находящ се в ПИ № 12064, местност „Селимица“ при „Егреко-
Вировете“, с. Кладница, община Перник – разрушаването на част от втория
етаж, както и е нанесъл щети и на законосъобразно построените части на
1
сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
деликта до окончателното изплащане на обезщетението, е отхвърлен изцяло
като неоснователен.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат Г.,
надлежно упълномощен с пълномощно, представено по настоящото дело с
молба от 29.08.2023 г. Въззивникът-ищец е внесъл дължимата държавна такса
с вносен документ от 28.08.2023 г., представен по делото с молба от
29.08.2023 г.
Предвид горното въззивната жалба е редовна.
Въззивникът-ищец поддържа, че така постановеното решение е
незаконосъобразно, доколкото същото е неправилно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. РазвИ.т се съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което
да уважи изцяло исковата претенция. Претендират се разноските направени
пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от ответника ДНСК чрез процесуалния му представител юрисконсулт И. с
надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към
отговора.
На първо място оспорва въззивната жалба като недопустима и моли
съда да прекрати производството по нея. Основният аргумент в тази връзка е,
че първоинстанционният съд неправилно е продължил срока за изпълнение
на указанията във връзка с констатирана нередовност на въззивната жалба,
тъй като сочените в молбата за продължаване на срока причини не са
уважителни.
Това възражение е оставено без уважение като неоснователно по
подробни мотиви, изложени в разпореждане № 4313/31.10.2023 г., към които
съдът препраща.
По същество въззИ.емият-ответник оспорва въззивната жалба като
неоснователна и недоказана по подробно изложени в отговора съображения.
Отговор по делото е депозиран и от третото лице помагач „Жилфонд“
ЕООД чрез процесуалния му представител адвокат С. с надлежно учредена
2
представителна власт, съобразно пълномощни представени с молба вх.№
26998/27.11.2023 г.
Третото лице помагач счита въззивната жалба за допустима, но
неоснователна и недоказана по подробно развити в отговора аргументи.
С оглед на горното, Решение № 286/27.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 378/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник се обжалва в неговата
цялост.
Въззивникът-ищец в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба, моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което да уважи исковите
претенции. Претендира разноски, съобразно представен списък и за двете
въззивни инстанции.
Въззивникът-ответник ДНСК, в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител оспорва въззивната жалба по съображения изложени в
отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на
страната юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач, в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба и претендира да му бъдат присъдени
разноски, за което представя списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Първоначално Районен съд-Перник, а след изпращане на делото по
родова подсъдност на компетентния съд, Окръжен съд-Перник е бил сезиран с
иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, предявен от
„Палавра“ ЕООД срещу „Дирекция за национален строителен контрол“ за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцовото дружество
имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане в резултат от
принудителното изпълнение на заповед № ДК-02-ЮЗР-154 от 28.04.2011 г. за
премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва от датата на
деликта-05.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
3
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Със Заповед № ДК-02-ЮЗР-154/28.04.2011 г. на Началника на РДНСК
Югозападен район е наредено да бъде премахната масивна надстройка на
масивна сграда /семеен хотел/, изпълнена на кота +6,6 м, с размери 24м/20м и
височина 2,8 м, извършена в отклонение от одобрените инвестиционни
проекти на 21.07.2006 г. и издадено Разрешение за строеж № 318/21.07.2006 г.
и одобрени инвестиционни проекти на 21.08.2007 г. и вписана забележка на
12.09.2007 г. към разрешението за строеж, от главния архитект на Община
Перник за строеж: „Реконструкция на масивна сграда /семеен хотел/,
находяща се в ПИ № 12064, местност „Селимица“ при „Егреко-Вировете“,
с.Кладница, община Перник от възложителя - „Палавра“ ЕООД. Заповедта е
влязла в сила на 13.03.2012 г., съгласно окончателно решение №
3654/13.03.2012 г., постановено по адм.дело № 84/2012 г. по описа на ВАС, ІІ
отделение.
На 03.05.2012 г. на управителя на ищцовото дружество Е. П. К. е връчена
редовно покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед, с изх.
№ П78-10-00-334 от 22.03.2012 г.
В срока за доброволно изпълнение, изтекъл съответно на 17.05.2012 г.
заповедта не е изпълнена. Неизпълнението е констатирано с Протокол № П-
78/2010-3 от 21.06.2012 г. на работна група към РО „НСК“-Перник, при
РДНСК Югозападен район.
Въз основа на договор № ФО-13-144 от 15.07.2015 г., сключен между
ответника и третото лице помагач „Жилфонд“ ЕООД, Началникът на ДНСК е
възложил принудителното изпълнение на заповедта на „Жилфонд“ ЕООД и е
определил изпълнението на премахването на незаконния строеж да се
извърши в периода от 09,30 часа на 03.08.2015 г. до 17,30 часа на 14.08.2015
г. Възлагателното писмо е връчено редовно на ищеца чрез управителя му на
24.07.2015 г. През месец юли 2015 г. е изготвен и инвестиционен проект за
строеж: „Разрушаване на масивна надстройка на масивна сграда /семеен
хотел/, изпълнена на кота +6,6 м, с размери 24м/20м и височина 2,8 м,
извършена в отклонение от одобрените инвестиционни проекти на 21.07.2006
г. и издадено Разрешение за строеж № 318/21.07.2006 г. и одобрени
инвестиционни проекти на 21.08.2007 г. и вписана забележка на 12.09.2007 г.
4
към разрешението за строеж“.
От протокол № П 78-1 от 03.08.2015 г. се установява, че принудителното
изпълнение не е осъществено, тъй като строежът не е опразнен от строителна
механизация, хора, пожаро и взривоопасни материали, горИ. и смазочни
материали, вещества с абразивно действие и др.
От протокол № П 78-2 от 04.08.2015 г. се установява, че
принудителното изпълнение е започнало в 11.10 часа. На 17.08.2015 г. на
ищеца е връчен препис от писмо на Зам.Началника на ДНСК, с което срокът
за принудително изпълнение е продължен до 17,30 ч. на 04.09.2015 г., поради
трудности, свързани с разрушаване на покривната плоча, която била с
дебелина по-голяма от предвидената и с оглед необходимостта да съхранят
долните два етажа, които са законно изградени.
С протокол № П-78/2010-32 от 05.10.2015 г. е констатирано
завършеното принудително изпълнение на заповедта, а на 06.10.2015 г. е
издаден протокол от третото лице помагач за извършените работи във връзка
с премахване на незаконния строеж, на стойност 26 194,02 лв.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2014 г.,
вписано в СВ на 04.07.2016 г. процесният недвижим имот е възложен на
„Банка Пиреос България“ АД. Не е спорно, че към настоящия момент,
ищцовото дружество не е собственик на процесния недвижим имот.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на
И. Л. Г., който установява, че в периода от м. август 2015 г. – м. октомври
2015 г. е бил управител на „Жилфонд“ ЕООД. В този период на дружеството
било възложено разрушаване на последния етаж от хижа, находяща се в
областта „Селимица“, над с. Кладница. Свидетелят установява, че имало
изработен план за безопасност от независим инженер, бил назначен
технически ръководител, който е служител на дружеството. Свидетелят
посочва, че през времето, през което са извършвани дейности по
премахването на обекта, присъствали винаги представители на РДНСК, най-
често г-н А., както и Е. К., който се представял като собственик на сградата.
Последният винаги бил на обекта, Е. К. отключвал и заключвал сградата.
Достъпът до обекта бил осигуряван от Е. К.. Сградата не била охранявана.
Свидетелят установява, че лично той препоръчал на Е. К. да се погрижи за
сградата след премахването на горната плоча, тъй като при валеж водата
5
нахлувала на долните етажи, но той не предприел нищо. Фирмата не е имала
за задача да покрие сградата отгоре с нещо, след премахване на незаконно
построеното. След приключване на работата и към датата на съставяне на
съответния протокол, установяващ приключването й, не е имало видими
следи от увреди, в следствие на премахването на незаконно построеното.
Строителните отпадъци от премахването останали на място в обекта, на
плочата. Етажът, който трябвало да бъде премахнат бил почти празен, не бил
завършен, нямало сложени врати и прозорци. Свидетелят установява, че
третият етаж, който премахнали, имал бетонна плоча с хидроизолация.
Махайки тази плоча, долната плоча няма хидроизолация, стълбищата също
остават отворени. Установява още, че около година преди това свидетелят
минал покрай сградата и тя няма нищо общо с вида, в който била оставена
след премахването на третия етаж. Сградата е много повече разрушена. През
2017 г. обектът не е бил покрит по никакъв начин от разрушителните условия
от дъжд, от сняг.
Разпитан е и свидетеля М. Ж. Б., който установява, че е бивш служител
на ДНСК, като през 2014 г. - 2017 г. е бил служител на РО НСК Перник при
РДНСК Югозападен район. Установява, че е запознат със случая, периодично
е бил на мястото на строежа. Установява, че преди започване на
премахването, сградата изглеждала в сравнително завършен вид, но не се
стопанисвала, имало лека амортизация по фасадата, стъклата били прашни,
нямало ограда, или ако е имало-била частична. Предметът на заповедта било
премахване на последната надстройка на етажа. Премахнати били бордовете,
покривните бордове отстрани, премахната била самата плоча, част от
ограждащите стени на етажа под нея. На последната плоча не е имало нищо.
Единствено била махната една метална врата, от която се излизало на
плочата. На етажа непосредствено под плочата, която се премахвала, фирмата
свалила всички стъклопакети, въпреки че това не било нейно задължение.
Стъклопакетите били свалени на долния етаж. Този етаж не бил годен за
ползване-нямало настилки, мазилки, имало частично изпълнение инсталации,
висящи кабели. Последната плоча се явявала покривна и донякъде била с
нарушена хидроизолация, тъй като по стълбището се наблюдавали частични
течове и видими следи от течове. Плочата била много дебела и освен
хидроизолация имало голям слой топлоизолация стиропор със сигурност 10
см, което наложило смяната на машините. Ток от обекта не е използван,
6
фирмата използвала бензинов агрегат. Отпадъците от премахването падали
непосредствено на таванската плоча. Не са падали строителни отпадъци,
защото се спазвал плана за безопасност и здраве и самата технология на
премахването. Управителят на „Палавра“ не пожелал да предприеме никакви
мерки по запазване на имуществото му. След приключване на премахването,
не почистил строителните отпадъци, което било негово задължение, не на
фирмата. Обектът не бил покрит с нищо, за да пази сградата надолу от
лошите метеорологични условия. Строителните отпадъци останали на
плочата.
С приетото по делото заключение на тройна СТЕ се установява, че
административният орган е изготвил всички необходими документи,
съобразно които следва да се осъществи определен обем от дейности по
премахването на незаконен строеж от процесния имот. Вещите лица посочват,
че след изпълнение на заповед на ДНСК третият етаж е частично разрушен.
На първия и втория етаж има паднали мазилки, влага по стени и тавани,
повредена изолация, счупена дограма, стъклопакети с вода, пукнатини по
зидове, повреден парапет на тераси, повредена ел.инсталация и др. В
ресторанта и кухнята има паднали мазилки и окачени тавани, счупени
стъклопакети и повредена PVC дограма, повредени ел.инсталация и
вентилация, увредени са столове, маси и др.инвентар. От паднали
стоманобетонни и други парчета при разрушаване на третия етаж е повредена
хидроизолацията на гаража и от течовете има увредени вещи. Вещите лица
сочат, че има пряка връзка между осъществената дейност по принудително
премахване и следните вреди: нарушаване изолацията при премахването на
стени и падане на материали, изкривяване на парапети. Има и непряка връзка.
В следствие липсата на покрив-са налице течове по стени и тави на долните
етажи. Стойността на причинените щети на законосъобразно построената част
от сградата възлиза на сумата от 101 150 лв.
При така установената фактическа обстановка с обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел с оглед събраните по делото доказателства,
че не се установява при изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЗР-154/28.04.2011
г. на Началника на РДНСК- Югозападен район, от фирмата изпълнител
Жилфонд ЕООД, на която е било възложено от ДНСК принудителното
изпълнение на заповедта, освен "масивна надстройка на масивна сграда
/семеен хотел/, изпълнена на кота 6.6м, с размери 24/20м и 3 височина 2.8м.,
7
да са причинени материални щети от разрушаването на част от втория етаж,
както и да са нанесени щети и на законосъобразно построените части на
сградата. Не е кредитирал приетите по делото писмени доказателства,
представляващи Оценка на щета върху недвижим имот от ноември 2015 г. и
Оценка на щета от октомври 2017 г., изготвени от инж. А. Ц., тъй като не са
събрани по предвидения в ГПК ред, включително не представляват
обезпечение на доказателствата по реда на чл. 207 ГПК. Приел е, че
единичната и тройната съдебно-техническата експертиза по делото, оспорени
от ответниците, са дали заключение за оценка на състоянието на сградата към
някакъв момент от времето, но не и оценка на причинени щети към
релевантния момент 05.10.2015 г., когато е извършено премахването на
незаконния строеж, към който момент следва да се установи вида и размера
на твърдените от ищеца щети, нанесени на законно построената част на
процесната сграда и същите да бъдат оценени. Съдът подробно се е
аргументирал защо не възприема заключенията на приетите по делото СТЕ.
След подробен анализ на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд е приел, че не са установени всички кумулативни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
обезщетение за претендираните имуществени вреди, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е недоказан
както по основание, така и по размер и го е отхвърлил изцяло. Поради
несбъдване на вътрешното процесуално условие, съдът не се е произнесъл по
същество на предявения обратен иск.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна – ищецът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
8
и законосъобразно. Въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на имуществени вреди на ищеца, произтекли от действие на
служители, на които е възложена работа от ответника, изразяваща се в
премахване на незаконно построена надстройка на сграда.
За да е възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той
следва да докаже факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския
деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да
са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност
на възложителя - възлагане на работа на делинквента и причиняване на
вредите при или по повод на извършването й. Това са правопораждащи факти
и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да
остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че
то отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или
служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е
указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да
извърши работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето,
което възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е
отговорност пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически обстоятелства по делото и предвид
правната характеристика на предявения иск, настоящият състав намира, че
предявеният иск за причинени на ищеца имуществени вреди не е доказан по
своето основание, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
За да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, са необходими две
условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането да е причинено по
вина на работника или служителя, на когото е възложена работата, като
9
вината се предполага до доказване на противното.
Налице е първата предпоставка-възлагане на работа. Същата не е спорна
между страните, а и се установява с приетото по делото писмено
доказателство-договор № ФО-13-444 от 15.07.2015 г., сключен между
ответника и третото лице помагач, по силата на който последното е приело да
извърши принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ДК-02-ЮЗР-
154/28.04.2011 г.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че първата предпоставка за
възникване отговорността на ответника е доказана главно и пълно.
Наличието на виновно поведение от страна на служители на третото
лице помагач и най-вече съществуването на пряка причинна връзка между
твърдените в уточнителната молба увреждания на имота и действията на
лицата, осъществили принудителното изпълнение на заповедта, обаче не са
доказани главно и пълно.
По отношение на конкретните имуществени вреди, ищецът с исковата си
молба препраща към описаните в две оценки на щети върху недвижим имот, а
в изпълнение указанията на въззивният съд ги посочва с уточнителна молба
вх.№ 10443/17.04.2024 г., което уточнение е допуснато от въззивния съд с
протоколно определение от 11.06.2024 г.
Въззивният съд не кредитира Оценка на щета върху недвижим имот от
ноември 2015 г. и Оценка на щета от октомври 2017 г., изготвени от инж. А.
Ц., тъй като същите не са годни/допустими писмени доказателствени
средства, доколкото по своята същност те не представляват заключение на
вещо лице, а частни експертизи, изготвени по възлагане на ищеца и във
връзка с предявения от него иск. Доколкото тези доказателства не са събрани
по предвидения в ГПК ред, не е допустимо, нито първоинстанционният, нито
въззивният съд да изградят свои изводи относно основателността на исковата
претенция. В този смисъл е и изводът на първоинстанционния съд, който се
явява правилен.
Основното възражение във въззивната жалба е именно срещу този извод
на първоинстанционния съд.
По този въпрос обаче е налице съдебна практика на ВКС, обективирана
в Решение № 48/23.07.2020 г., т.д. № 199/2019 г., ВКС, ТК, Първо отделение,
Решение № 214 от 29.05.2014 г. по т.д. № 992/2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., в
10
които се приема, че „частната експертиза не съставлява годно
доказателствено средство и за да се позове на експертно заключение по
разрешения в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да
допусне нарочна съдебна експертиза и надлежно да събере същата като
доказателство в рамките на исковото производство. Отговорът е предпоставен
от принципа за публичност и непосредственост, въведен с чл.11 от ГПК, във
връзка с чл.195 от ГПК и чл.200 от ГПК. Частната експертиза би могла да се
ползва като доказателствено средство само с изричното съгласие на всяка от
страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на
изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при
съгласие на страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса,
съдът и в съответствие с чл.202 от ГПК би могъл да откаже да я цени.
Назначените по делото вещи лица не могат да основават заключенията си на
изводите на вещи лица, назначени в други производства, а следва да направят
самостоятелни изводи по поставените им въпроси. Те могат да ползват данни
от други експертизи относно значими за спора факти /извадки от скици,
регулационни планове, техническа документация/, ако страните не са ги
оспорили като доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна
преценка и така да дадат отговор на поставените им въпроси, а не да
възпроизвеждат констатациите на експертите, назначени в други
производства.“
В конкретния случай ответните страни и в проведеното на 26.04.2023 г.
открито съдебно заседание не само не са дали изрично съгласие така
представените от ищеца оценки да се ценят като писмени доказателства, а
изрично са се противопоставили на приобщаването им към доказателствения
материал и са ги оспорили.
С ангажираните по делото доказателства ищецът не доказва главно и
пълно какво е било състоянието на сградата преди предприетото от
ответниците разрушаване и какво е било нейното състояние непосредствено
след завършеното на 05.10.2015 г. принудително изпълнение на заповедта.
Това състояние определено не е установено с приетите по делото СТЕ, защото
както правилно е приел и първоинстанционния съд, вещите лица са
установили състоянието на сградата в един много по-късен период от време и
въз основа на това състояние са дали заключение за наличието на пряка
причинна-връзка. Такъв извод обаче е необоснован, доколкото са касае за
11
един много продължителен период от време, през който сградата се е
разрушавала в резултат на неблагоприятните метеорологични и атмосферни
условия, и в резултат на не предприемане на необходимите действия от
страна на собственика на недвижимия имот за неговото съхранение. Това
обстоятелство се установява безспорно с разпита и на двамата свидетели.
Вещото лице Р. Н. и във връзка с изготвянето на единичната СТЕ, е
извършил оглед, съобразно показанията му в съдебно заседание две-три
седмици преди изготвяне на заключението, т.е. края на месец октомври 2021
г., т.е. шест години след приключване на принудителното изпълнение.
Вещите лица по тройната СТЕ са извършили оглед на 11.09.2022 г., т.е. около
седем години след приключване на премахването на незаконно построената
надстройка. Самият ищец е предявил исковите си претенции на 06.03.2020 г.,
т.е. около 4,5 години след 05.10.2015 г.
За седем години, в имот за който не са полагани никакви грижи и не е
стопанисван, са настъпили множество промени, в резултат на което не може
да се докаже по безспорен начин, че тези промени, разрушения, са в пряка
причинна връзка именно с действията на служители на ответника и третото
лице помагач.
За такИ. случаи процесуалният закон е предвидил ред за обезпечение на
доказателствата, който ако ищецът беше спазил вероятно щеше да докаже
своите претенции, като пет и повече години по-късно очевидно е в
невъзможност да стори това.
По горните съображения съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно бъде
потвърдено изцяло.
По отговорността за разноските в процеса:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, съдът не следва
да се произнася по въпроса за разноските, направени от страните пред
първоинстанционния съд.
По разноските пред настоящата инстанция.
Предвид отхвърлянето на въззивната жалба, въззивникът-ищец и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден да заплати на
12
въззИ.емия ответник ДНСК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв.
На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице не се присъждат
разноски.
На третото лице в качеството му на ответник по обратния иск също не
се дължат направените от него разноски, защото обратният иск се предявява
като евентуален /ако бъде уважен първоначалния иск/ и съдът не дължи
произнасяне по него, ако условието при което е предявен не се е сбъднало. В
случая, нито първоинстанционният, нито въззивният съд се произнасят по
обратния иск, предвид несбъдването на условието, при което е предявен
първоначалния иск. В този смисъл не е налице постановен съдебен акт по така
предявения обратен иск, поради което и по аргумент от чл.81 от ГПК
разноски на ответника по обратния иск не се дължат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 286/27.06.2023 г., постановено по
гр.д.№ 378/2022 г. по описа на Окръжен съд-Перник.
ОСЪЖДА „Палавра“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лайош Кошут“ № 31, ет.
6, ателие № 1 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Дирекция за
национален строителен контрол /ДНСК/, гр. София-1606, бул. „Христо Ботев”
№ 47 сумата от 300 лв. /триста лв./ разноски направени от въззИ.емия пред
настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на „Жилфонд" ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр.Перник, ул. „Отец Паисий“ № 36/6, адвокат
С. като трето лице-помагач на страната на ответника Дирекция за национален
строителен контрол.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14